Ам ти казоваш че дрънкаме глупости.Ний па не съ мислим за такви, и кво да правим ся , крамола ли ?
Ами нещеме.Имаш собствен блог и си го рекламираш, имаш и книга написана и нея си рекламираш.
Имаш идея за нашия пройзход и него си рекламираш.Чел си млого книги , личи си и тях рекламираш.А па ний кво да рекламираме?
ОО сетих са, ето ти линк на един нашенец които е написал книга -
http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,731.0.html . Ама знай че и ний знаим как да читеме и сме чели доста книги.
Тва е убаво.
Искам обаче да споделя наблюдението ми върху представяне на твоя интелектуален продукт.
Мисля че това е класика в жанра.
Но не книгата говоря за представянето.
На мене ми са викали като дете и Метка и Медя и Миймет, даже и Метя. В наша диалект няма буквата "х".
Та за представянето.
Ам има един изучен феномен които се казва - гостоприемство.
Мисля че това че за това става въпрос във "История Славяноболгарская" на Паисий.
Значи ти ми идваш на гости.
Големец си от София или другаде.
Примерно не си помак.
После аз заедно с цялата си тайфа ти колим аганце и проготвяме помашка блага баница с овче кисело гъсто млекце
за приядък.
Та ти оставаш смайян от такова гостоприемство.
После казваш - ама вий си сте нашенци, наши ора!
Усмихваш се и почваш да си представяш българската възрожденска литература и я съпоставяш сус славянския ни диалект и уникални традиций.
Даваш някви дребни подарачета на децата ни и сме в кърпа вързани за теренно изследване.
Макар че има някви различия между нас по време на гостоприемството границите на различията изчезват. Потапяш се в интимната обстановка и хоп - след година две доктората е готов.Призхода също ние готов.
Лесно и просто е, даже е и приятно на сичкото одгоре.
А па помаците , тва че имат само един двама писатели историци които са написал някви смешни книжлета - нека да ручат жабетата.
Е тва сме ние приятелию.