Topic: Старинни думи запазени в говора на Помаците

[Metka]

Ам ти  казоваш че дрънкаме глупости.Ний па не съ мислим за такви, и кво да правим ся , крамола ли ?
Ами нещеме.Имаш собствен блог и си го рекламираш, имаш и книга написана и нея си рекламираш.
Имаш идея за нашия пройзход и него си рекламираш.Чел си млого книги , личи си и тях рекламираш.А па ний кво да рекламираме?
ОО сетих са, ето ти линк на един нашенец които е написал книга - http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,731.0.html . Ама знай че и ний знаим как да читеме и сме чели доста книги.
Тва е убаво.

Искам обаче да споделя наблюдението ми върху представяне на твоя интелектуален продукт.
Мисля че това е класика в жанра.
Но не книгата говоря за представянето.
На мене ми са викали като дете и Метка и Медя и Миймет, даже и Метя. В наша диалект няма буквата "х".

Та за представянето.
Ам има един изучен феномен които се казва - гостоприемство.
Мисля че това че за това става въпрос във "История Славяноболгарская" на Паисий.

Значи ти ми идваш на гости.
Големец си от София или другаде.
Примерно не си помак.
После аз заедно с цялата си тайфа ти колим аганце и проготвяме помашка блага баница с овче кисело гъсто млекце
за приядък.
Та ти оставаш смайян от такова гостоприемство.
После казваш - ама вий си сте нашенци, наши ора!
Усмихваш се и почваш да си представяш българската възрожденска литература и я съпоставяш сус славянския ни диалект и уникални традиций.
Даваш някви дребни подарачета на децата ни и сме в кърпа вързани за теренно изследване.

Макар че има някви различия между нас по време на гостоприемството границите на различията изчезват. Потапяш се в интимната обстановка и хоп - след година две доктората е готов.Призхода също ние готов.
Лесно и просто е, даже е и приятно на сичкото одгоре.
А па помаците , тва че имат само един двама писатели историци които са написал някви смешни книжлета - нека да ручат жабетата.

Е тва сме ние приятелию.

[rsrebranov]

Човече, аз съм бил не за еднва, две седмици, а за 3 месеца. И знам всички номера. И съм харесвал момиче от селото и знаеше почти цялото село, та момичето се уплаши. Вероятно си от селата на север от Абланица - Дряново или Брезница. Та и туманите съм ви описал. Познавах една от Абланица, бубайко й или найка й беше от Брезница. Та знам що за партизанка беше. Между другото, знаеш много добре как се определят селяните според това кой от кое село е. За абланичани лафът не е особено приятен според вълкоселяни и другите от района. :-)

[rsrebranov]

И за да можеш да кажеш еди-каква си дума от какъв произход е трябва да знаеш езици, да се ровиш доста. То не е ей така. Освен английски едва ли знаеш друг. :-)

[Metka]

И за да можеш да кажеш еди-каква си дума от какъв произход е трябва да знаеш езици, да се ровиш доста. То не е ей така. Освен английски едва ли знаеш друг. :-)

Ne e nujno da znaesh mlogo ezici za da znaesh sobstvenata si  ustna tradiciq na tvoa rod.

[rsrebranov]

Еееееееее, значи си много ограничен. Явно си преднамерен. Спорът е излишен. Вземи да видиш това, което си ограничил в себе си и да бъдеш свободен от предразсъдъци. Кофти, не си широко скроен човек.

[Metka]

Еееееееее, значи си много ограничен. Явно си преднамерен. Спорът е излишен. Вземи да видиш това, което си ограничил в себе си и да бъдеш свободен от предразсъдъци. Кофти, не си широко скроен човек.

AZ govorq za tvoq rod.
Za moq rod oshte ne e doshlo vreme. Teparva.

[rsrebranov]

Моят род си го знам много добре. Нямам страхове, нито предразсъдъци, дори попаднах на един средновековен документ от цар Стефан Урош Милутин, в който е споменато името на селото на баща ми. Знам и фамилното ми име откъде идва и какво означава. И мога да кажа, че диалектът ми е славянски с чуждици, каквито има във всеки диалект. Но е славянски според онези славяни, които образуват българската народност. Спорен е моментът дали тези славяни са дошли през Добруджа или откъм Словакия и Унгария. По съм склонен да приема втората хипотеза въз основа на мои наблюдения върху славянски диалекти в Източна Унгария, Средна Словакия, Моравия и Южна Полша. Предстои ми пътуване до Краков през август/септември :-)

[Metka]

Моят род си го знам много добре. Нямам страхове, нито предразсъдъци, дори попаднах на един средновековен документ от цар Стефан Урош Милутин, в който е споменато името на селото на баща ми. Знам и фамилното ми име откъде идва и какво означава. И мога да кажа, че диалектът ми е славянски с чуждици, каквито има във всеки диалект. Но е славянски според онези славяни, които образуват българската народност. Спорен е моментът дали тези славяни са дошли през Добруджа или откъм Словакия и Унгария. По съм склонен да приема втората хипотеза въз основа на мои наблюдения върху славянски диалекти в Източна Унгария, Средна Словакия, Моравия и Южна Полша. Предстои ми пътуване до Краков през август/септември :-)

Има ли нещо общо между Поляците и помаците?

[abc]

А между поляците и полските мишки?

[Metka]

А между поляците и полските мишки?

Иди си в чата!
Лъвовете не се бият с мишки.Мишките се бият с мишки.

[rsrebranov]

Това за поляците и помаците една стара католишка история, възникнала малко преди 1878 г. Няма никаква връзка, още повече неслучайно думата помак се възприемал и се възприема като обидна. Ако не беше обидна, нямаше да се подскача. Сещам се за един разговор на колегата Баадин Мусов: "Бяхме на нивата и почнах да ора. И викам на магарето: Айде магаре, и ти помак, и аз помак". Та П. Вълков си е доста прав за ахмак-помак, т.е. глупак в поговорката: Ахмак лозе копае, юнак вино пие. Та колегата го извежда от ехо-конструкциите (напр.тангър-мангър, в които вторат дума нищо не значи и започва с лабиал), които ги има в изобилие в турския, т.е. ахмак-пахмак, по-сетне пахмак като х пада и става памак, а както знаем в някои родопски диалекти а се лабиализува, особено в турски заемки, и оттук а минава в о. А това с помъчен, измъчен си е бошлаф работа, щото щеше да има различни форми като мака, мока, мъка и т.н.

[rsrebranov]

Иначе Ив. Гълъбов е определил родопските говори от един тип с полските, по-общо лехитската подгрупа. Посочил е, че тези славяни идват на Балканите най-първи. Наистина има немалко общи неща. Аз съм склонен да приема, че българските славяни са смесица от клонове на различни славянски племена, които, придвижвайки се от изток на запад, слизат на юг и влизат в интензивен контакт с траките и оттогава начеват промените в езика им и започва да се отличава от останалите славянски диалекти. Неслучайно, българският език (не само книжовният) най-много се отличава от всички славянски езици.

[dim56]

rsrebranov, защо не си отвори нова тема, където да представяш езиковите си знания, книгите си, да гадаеш кой откъде е и пр.? Добре че имаше една по-незатлачена тема - побързахте и нея да я оспамите 
Моля модераторите да процедират по правилата - повечето постове по тая тема днес са за темата "Лаф да става"

[dim56]

Прочети си още веднъж постовете в тая тема

[dim56]

забъхтава ме – задушава ме
загледвам се – забавям се, закъснявам
запенка  - спънка
за(х)од - бременност
за(х)одам – карам бременност

избарабявам (се) – сравнявам (се); изравнявам
изнетре – отвътре
изтервам – доглеждам (при правене на нещо)
изчипам се – пъчя се

каба, кабав – подут, подпухнал
кавъртисвам - запържвам
кайдисвам – изчезвам, избягвам
камфузя – карам се (на някого)
канян - рижав
какаф (каф) - какъв
какоф (коф) - какво
кисел – киселец
кичок - репей
коландисвам – съхранявам, пазя, запазвам
копаня - корито
котера – пиростия (метален триножник за съд върху огън)
култуци – покарали нови клонки върху отрязан връх на дърво, тютюн и др.
курдисвам се – пъча се, хваля се
куртулисвам (се) – спасявам (се), отървавам (се)
куртулуш – спасение, отърваване
кутмач – овчарски специалитет от прясно овче мляко
кълче, къльче - глезен
къртос, къртосом – седеж със кръстосани крака
кърцикам - скърцам
кърши - срещу

To be continued...