Мьеде, досега мюсюлманин не се обърнал към мен, дори напротив, аз се обърнах към едно момче от Кочан, но не би. Занимава му се, ама не толкова надълбоко. Никой не си пада по гърча, да се рови. Никой не налага нещо, но не понасям нещо като полунаука, полуистина. Научил нещо, ама не баш докрая - ей така малко плитко. Че кажи ми колко помаци са написали книга? Имам немалко приятели помаци и никой не ме е отделял, нито ме е дамгосвал ние сме помаци, ти си болгаин или каурин. Приятелите не си слагат табелки. И ще ти кажа друго - между самите мюсюлмани има разлики от кой край са. По изписването ти допускам, че не си от Неврокопския край, щото там се обръщат на Мьеде, а не Метка, което е типично от Якоруда на север и до Кърджали. Мюсюлманите в Неврокопско са много по-гостоприемни и по-задушевни. Имам преки наблюдения върху мюсюлмани от Невркопско, Разложко и Велинградско, както и турци от Кърджали и Казанлък, а и Разград. Като душевност неврокопските мюсюлмани много повече се доближават до тези от Централните Родопи, нежели тези, които са на север. Най-малкото това се вижда в словника - в южните части има много повече умалително-гальовни съществителни, напр. бакор 'меден съд' - бакорка 'по-малък меден съд' - бакорчинка 'още по-малък меден съд'. Толерантен не мога да бъда към полунауката, нещо като народна етимология. Има един лаф - голям залък хапни, голяма дума не казвай. И още нещо, един професор беше казал "когато изчетеш два вагона книги, тогава ела да спориш". И е прав, защото това му е професията, с това се занимава всеки ден, а не помежду другото, както правят сума даскали. Знаеш ли на какво дередже заварих децата в това селце? И друго, когато тръгнах, всички къщи в селото искаха да остана за вечерта. Аз останах при хазяина, защото беше първият човек, който ме подслони. Уважението при мюсюлманите е много силно. И съм помогнал с каквото съм могъл на ученици и студенти. И сега да отида, знам как ще ме посрещнат. От Велинград до Годяшево и Црънча има къде да остана, защото имам приятели. :-)
