Author Topic: Старинни думи запазени в говора на Помаците  (Read 203967 times)

0 Members and 3 Guests are viewing this topic.

hacar64

  • Guest
 ;D   A TAKA,Mustafa dnes e 01.04 ;D

Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
Hacar64-вярна че се посмях ама темата е сериозна и ще те помоля и теб за сериозност щото си мисля че и модераторите ще те помолят за това.А иначе искам да благодаря на dim56 за информацията .

Offline dim56

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 558
@ Dim56,

А, че зоми ги сбери врют на адно място, ре.
Да си ни играем да ги троасим нагор`-надол`.  :D

Ми те са ми сбрати, ма пуглявам и нах другине, чи да ни са ...ка бяше... ДУБЪЛИРАТ  ;D

Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
Намерих интересни думи от Сърница-записани от учителката Надежда Терзиева ето някои от тях - бимбел-див петел  биска-гърда   брюки-панталоне   белевица-червена боровинка в западните родопи се използва и -кокъзе-    волютик-мащерка   въза-коланче  въсеница-гъсеница   джугале-ледени висулки  желка-коприва  лочка-дупка с вода   лода-буря  олибвам-целувам  орфан-орел   скитасвам-виждам   църница-черница   скала-стълба и др. Към съфорумците от западните Родопи имам въпрос кокво означава -ГРАСТАЛ -

Offline ЖАРКО ЖЕГЛЕВ

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 1479
  • Gender: Male
vonne6nik  - bubule4ka mirizlivka
цецoek(sesoek)  - komar                                     (sesoymak- sivrisinek)

Offline dim56

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 558
чан – хлопка, която се слага на овцете – има по-висок и ясен звук
чаркам – драсвам, щраквам; пръсвам
чаркинев – нездрав ( с изострени черти) вид
чвърст, цвърст - чевръст
чевре – малка тънка кърпа; носна кърпичка
чепла – която се превзема
чепя се – превземам се
чинче – дървена шейна
чирепка, чиряпка – устата (жена)
чифтелия - непослушник
чочка - перчем
чувам, почуввам – чакам, почаквам
чувия - клин
чуквам се – разбирам си грешката, усещам че съм сгрешил
чукнат – смахнат, луд

шаан - ястреб
шайка - пирон
шалте, шалтия, шилтя - китеник
шанкам, шънкам – ровя се
шаркам – драскам (с нещо за писане)
шарканица - драсканица
шаря – плета или тъка нещо шарено
шенлив – човек в добро настроение, ведър
шикалка - шишарка
шило – кибритена клечка
шлевя – галя
шлева – галеник, „мамино детенце”

юда – буря, хала

ящен – с добър апетит, лаком
ядево, ядиво – нещо за ядене
яла - ела

To be continued...  ;)

Offline havallar

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 308
. Възражение: Тези думи са дошли в българския език от турския език. много голяма част от посочените думи в раздела са от арабски или персийски произход





Аба   ж.   1. Дебел вълнен плат; шаяк 2. Връхна мъжка дреха от същия плат   aba   арабски произход
Абдал   м. разг.   Глупак   aptal   арабски произход
Аванта   ж. разг.   Облага, придобита без влагане на труд и средства; без заслуги, по нечестен път   avanta   италиански произход - avanti
Авджия   м.разг.   Ловец   avcı   тур. av - лов
Авер   м. разг.   Другар; приятел   havari   арабски произход
Ага   м. истор.   1.Звание на военачалник в Османската империя; 2.Почетно звание за виден турски гражданин в България (по време на османското владичество)3. господин, господар, ага   аğа   турски
Адаш   м. разг.   Съименник   adaş   тур. от ad - име и daş - другар
Айран   м.   Мътеница; напитка от кисело мляко, разредено с вода (и подсолено)   ayran   турски
Айде (хайде)            
Акран   м. разг. остар.   Връстник   akran   арабски
Ак   бял, бяло         
Акъл   м. разг.   Ум; разум   akıl   арабски
Ангария   истор.; остар.нареч.   1.  Принудителна, неплатена работа по време на османското владичество; 2. Безплатно, по принуда   angarya   гръцки - angarye
Антерия   ж. истор.   Широка горна дреха (може подплатена); кафтан   entari   арабски
Апап   м. разг.   Приятел; другар   ahbap   турски
Апаш   Разбойник         
Арабия (понякога Харабия)   м. разг.   Добър човек; добряк   harabî   арабски
Аркадаш   м.разг. остар.   Другар; побратим   arkadaş   тур. от arka - опора
Армаган   м.разг. остар.   Подарък   armağan   турски
Аршин   м. остар.   1. Мярка за дължина, равна на 68 см. (съществува и руски аршин - 71 см.); 2.  Линия за измерване с тази дължина   arşın   арабски arş - лакът
Аскер   м. разг. остар.   Войник (войска)   asker   арабски
Аслан   м. остар.   Лъв   aslan или arslan   турски
Ат   м. разг.   Добре гледан кон; жребец   at   турски at-кон
Ата   м. разг.   баща; прародител;прадядо   ata   турски
Аферим   междум.   Браво,бе!   Aferin!   
Ахмак   м.разг.   Груб израз за глупак   ahmak   арабски
Àшколсун   междум.   Браво; отлично   aşkolsun   турски
Б
Бабаит   м. разг.   Който се представя за силен и способен да се справи физически с всеки; склонен към саморазправа човек   babayiğit   турски
Бадева   нареч.   Даром; обикновено - напразно дадено нещо; на вятъра   bâd âver   персийски от bâd - вятър, âverden - донасям => "донесен от вятъра"
Байгън   нареч.   дотяга ми; става ми прекалено сладко   baygın   турски - капнал , безсвестен
Байрàк   м. разг.   Знаме   bayrak   турски
Байрактар   м.; прен.   Знаменосец; Водач   bayraktar   турски
Бакии   мн. разг.   Неизплатени дългове; заплетени, несвършени работи   bakiye   арабски, "нещо останало (за връщане)"
Бактисвам   гл. несв.   Омръзва ми; изморил съм се   bıkmak   турски
Бакшиш   м.разг.   Неголяма сума пари дадена над официалната цена като подарък   bahşiş   персийки - "подарък"
Бакър   м.   1. Металът мед; 2.  Метален съд с широко гърло и по-голямо дъно от мед   bakır   турски
Балтия   ж.диал.   Брадва; секира   balta   турски
Барабар   нареч.   Заедно; редом   beraber   персийски
Барут   м.   Взривно вещество   barut   турски < арабски < гръцки, barut < barud < pyritis (от pyr- огън)
Бастисвам   гл. несв.   Нападам неочаквано и ограбвам   bastı   турски, basmak - настъпвам
Батак   м.разг.   Блато; Кално, заблатено място; тиня; безизходица, затруднено положение (преносно)   batak   турски
Бахча   ж. остар.   Зеленчукова градина   bahçe   персийски от baġ - градина/лозе + умалителната наставката "çe"
Баш   прил. неизм.   1. Главен; първи в ерархия; 2.  Точно   baş   турски
Башибозук   м. истор.   Войник от нередовна турска войска в периода 18 - 19 век, свирепи и произволни жестокости   başıbozuk   турски от baş-глава и bozuk-развален
Бая   нареч. разг.   Доста; немалко   baya   турски
Беглик   м. истор.   Данък в натура за феодалния владетел, след освобождението - данък за овце и кози   beylik   турски
Безистен   м.   Голяма сграда със сводове и магазини   bezesten   турски
Бей'   м. истор.   Титла на владетел, военен или едър земевладелец в Османската империя   bey '   турски
Бекяр/Бекярин   м. разг.   Неженен мъж, който живее сам   bekâr   арабски
Беля   ж.   Пакост, неприятност, беда   belâ   ар.
Берберин   м. остар.   Бръснар   berber   италиански, barbiere - бръснар, barba - брада
Берекет   м. разг.   Плодородие, изобилие   bereket   арабски о baraha - божия благословия
Бин   ж.   хиляда   bin   тур.
Бир   м.   един   bir   тур.
Битпазар   м.   Пазар за стари вещи   bitpazarı   тур. bit - въшка
Бичкия   ж.   Ръчен трион      тур.
Биз      ние   biz   тур.
Биз бизе      между нас   biz bize   тур.
Боаз   м. диал.   Планински проход; дефиле;теснина   boğaz   тур.
Боздуган   м.   Оръжие използвано в миналото (желязна топка с шипове на къса дръжка)   bozdoğan   тур.
Бой   м.разг.   Ръст; височина   boy   тур.
Борса   ж.   Специален пазар за сделки (ценни книжа, стоки и др.)   borsa   италиански
Борч   м. разг.   Паричен дълг   borç   тур.
Бостан   м.   Място засято с дини и пъпеши   bostan   перс. от bp-stan — градинка
Бостанджия   м.   1. Човек, който отглежда дини и пъпеши; 2. Охранител на султана във феодална Турция   bostancı   тур.
Бохча   ж. разг. диал.   Парче плат за пренос на багаж; вързоп; покривка   bohça   тур.
Бошлаф   м. разг.   Празни приказки   boş lâf   тур.
Бракма   ж. разг.   Раздрънкан предмет, пред счупване   bırakma   тур.
Будала   ж. м. разг.   Глупак   budala   ар.
Буламач   м.разг.   Безвкусно ястие   bulamaç   тур. (тесто)
В
Вакъф   м. истор.   Недвижим имот на религиозна институциа в Османска империя; Фондация.   vâkıf   ар.
Валия   м.   Управител на вилает в Турция   vali   ар.
Везир   м.   Министър, висш административен служител в мюсюлманските държави   vezir   ар.
Вересия   ж. разг.   Покупка на вещ на доверие (с обещание за плащане)   veresi   тур.
Вилает   м.   Административно-териториална единица в Османската империя   vilâyet   ар.
Г
Гьонсуратнахален човек
Гавазин   м.остар.   Въоръжен охранител на консулство, обикновено в съответната народна носия   kavas   ар.
Гайтан   м.   Изплетен от конци шнур за украса на народна носия   gaytan   тур.
Геврек   м.   Закуска от варено и изпечено тесто   gevrek,simit   тур.
Гемия   ж.   Вид кораб с платна   gemi   тур.
Герен   м. диал.   1. Ниско място край река; 2. Поляна край село   geren   тур.
Гидия   м.разг.   Момък с буен нрав   gidi   тур. - сводник
Гьобек   м.   Характерен елемент от ориенталски танц (подхвърляне на корема)   göbek   тур. - пъп
Гьол   м. разг.   Голяма локва   göl   тур. - езеро
Гюл   м. диал.   Роза; трендафил   gül   перс. - цвете
Гюле/Гюлле   ср.   1. Желязна топка изтрелвана с оръжието топ; 2. Спортен уред   gülle   перс. - топка
Гюме   ср.   Скривалище за ловци на птици, обикновено край вода   güme   тур.
Гюрук   м.   Сгъваем покрив на кола; файтон   körük   тур.
Гюрултия   ж. разг.   Врява, глъчка   gürültü   тур.
Гяур   м.   Неверник при мюсюлманите   gâvur   ар. kafir - нерелигиозен, немюсюлманин
Д
Далавера   ж. разг.   Непочтена сделка; измама   dalavere   тур.
Дангалак   м. разг.   Високо и слабо момче (мъж)   dangalak   тур.
Дàра (тара)   ж.   Отстъпка   dara   ит. - tara
Дарàк   м.   Машина или ръчен уред за влачене на вълна и памук   tarak   тур.
Даул   м. диал.   Тъпан   davul   тур.
Дели   прил.   Луд (добавя се към собствени имена)   deli   тур.
Денк   м.   Голям стегнат вързоп/багаж   denk   перс.
Дервиш   м.   Мюсюлмански странстващ монах   derviş   перс.
Дередже   ср. разг.   Състояние в момента (обикновено лошо)   derece   ар.
Дерт   м. разг.   Тревога;грижа; неприятност   dert   перс от dart - мъка
Джам   м. разг. остар.   Стъкло; прозорец   cam   перс. от ğam - чаша
Джамал   м.   Вид зидана, стайна печка   camal   тур.
Джамал   м.   Игра с маски подобна на карнавал   camala   тур.
Джамбазин   м. разг.   1. Търговец на добитък; 2. Циркаджия   cambaz   перс.
Джамия   ж.   Мюсюлмански храм   cami   ар. от ğami
Джелатин   м.   Палач; жесток човек   cellât   ар.
Джелепин   м. истор.   Търговец на животни за клане   celep   ар.
Джендем   м.   Затънтено място   cehennem   ар.
Джибри   мн.   Остатъка от изстискано грозде (за варене на ракия)   cibre   тур.
Джин   м. диал.   Демон; дух   cin   ар.
Джинс   м.   Род; потекло   cins   ар.
Джудже            
Диарбекир   м. собств. прен.   1. Град в Турция; 2.  Далечно, затънтено и мрачно място   diyarbakır   тур.
Диван   м.   1. Съвещателен орган в Султанска Турция; 2.  Канапе   divan   перс
Дирек   м. разг.   Подпорна греда   direk   тур.
Доган   м. диал.   Сокол   doğan   тур.
Думан   м. диал.   Мъгла; дим; вдигане на пушилка във въздуха   duman   тур.
Душманин   м.разг.   Враг; неприятел   duşman   перс.
Дюкян   м. разг. остар.   1. Цепка на панталон с копчета; 2. Занаятчийска работилница   dükkân   ар.
Дюлгер   м. разг.   Строител; зидар   dülger   перс.
Дюс   прил. неизм. разг.   Равен; еднакъв   düz   тур.
Дюстабан   м. разг.   Плоско стъпало   düztaban   тур. taban - ходило
Дюшек            
Е
Ербап   прил. неизм. разг.   Способен; оправен   erbap   ар.
Еснаф   м.   1. Исторически - организация на занаятите по места; 2. неодобрително - Духовно ограничен човек   esnaf   ар.
Ефенди   м. истор.   Обръщение подобно на господин в Османска империя   efendi   тур.
Еш   м. разг. остар.   Всяка от частите на един чифт   eş   тур. Съпруг/а, Всяка от частите на един чифт
евала браво
З
Занаят   м.   Професионално осъществявана дейност за ръчно изработване на изделия; професия   zanaat   ар.
Зандан   м. остар. преносно   1. Затвор; тъмница; 2. Тъмно, студено и потискащо помещение или сграда   zından   перс.
Заптие   ср. истор.   Турски стражар преди Освобождението   zaptiye   ар.
Зарар   м. разг.   Загуба; вреда; щета   zarar   ар.
Зарзават   м.   зеленчук      турски
Зевзек   м. разг.   Човек, който се шегува и развлича на гърба на другите   zevzek   тур.
Зехтин   м.   Мазнина добивана от маслини   zeytin   тур.
Зор   м. разг.   Труд      
Зулум   м. разг.   Пакост; обир; безчинство   zulüm   ар.
Зурна   ж.   Дървен духов инструмент   zurna   перс.
Зян   м. разг.   Загуба, съсъпване   ziyan   перс.

зорна-насила
зорлем насила
Зюмбюл
и
имамбаялдъ      Ястие от патладжани и чушки   imambayidi   тур.
иширет      таен знак, превартелно уговорен; парола   isaret   тур.
й
йок няма
] К
кале - крепост, укрепление, форт
карашик - смесено, размесено
калабалък - тълпа, блъсканица, множество
курдисвам - слагам, нагласям, настройвам
кач - колко
казъм - момиче
кара - черен, черно [използва се и прабългарската форма "кара" което значи МНОГО , не е извесно дали турската дума "кара" не е имала за първоизточник прабългарската]
кармъз - червен, червено
катил - убиец
кая - скала
келепир - полза, изгода
кючюк - малък
kяр - печалба
кирия -
кандардисвам - уговарям, убеждавам, скланям
курназ - дързък, уверен
Л
лакардия - забавна история по-скоро думата е лакЪрдия
М
масраф разходи Да си надвиеш на масрафа -да имаш пари
Мекере протеже Тоя е мекере на Кмета.
муфта без пари
муфтаджия
Н
натаманявам намествам, оправям турски произход - tamam, tamamlamak
Р
Рахат - спокоен безгрижен
рушвет - подкуп
резил - срам, позор
С
сабахле сутрин, утро
севда любов
сайде само Тука има сайде куфари!
сабайгън до писване Ще чакам тука до сабайгънта, друг път!
Т
Тапигьоз безогледен, нечувствителен човек
таман тъкмо, точно
Тамам Добре,ок
таушан заек. В топоними като "Таушан тепе"
У
узун - висок
Уйдурдисвам - намествам нещо, както искам
Уйдурма - нагласена работа
Уйдисвам - угаждам на някого,правя това което иска
Ф
фукара мизерник, нещастник
филджан чаша без дръжка за пиене на кафе
Х
Хабер   м.   вест   haber   тур. - известие, новина
хава - Как е хавата? Как е
хаимана - нехранимайко
хал положение Виж на какъв хал сме
ханъм жена, госпожа, туркиня
халал Халал да му е -от мен да мине, давам му го
хептен (ептен) съвсем Тоя ептен се оля!
хич изобщо Хич не си и помисляй!
хисар - крепост
Хюмне - педераст
Ц
Ч
Чай- cai
чакмак- запалка
чаршаф -carsav
чадър- semsie
чекмедже- cekmece
чешма- cesme
чорап -corap
чам -иглолистно дърво,,cam
черчеве- рамка на прозорец,,
чорба- супа, corba
чорбаджия едър селски собственик; военен ранг на командир в еничарски корпус в Отоманската империя, приблизително равен на полковник, командир на Орта.
"чок еша" - мн0г0 д0бре
Я
Яваш-яваш - кротко, спокойно Карай каруцата яваш-яваш.бавно Яморлук кожух


Offline Whitesnake

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 62
havallar , persiiskoto i turskoto vlianie varhu govora ni e goliam.Blagodarq ti za tezi interesni dumi koito sme gi pozabravili ili pak kakto nqkoi tuka se praviat 4e ne sashtestvuvat.Istina e 4e dokato na balkanite sa se obli4ali v ov4i koji, v blizkia Iztok sred arabite, persiicite i turcite e imalo 4arshafi,dyusheci, yurgani.Vsashtnost parvata armia v sveta koqto e bila s pantaloni e bila Persiiskata.
koito ne vqrva nekjada vidi filma - ¨300¨

Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
Темата май беше за старинни думи в говора на помаците а не за чуждици а колкото за овчите кожи прочети малко повече- примерно ПЪТУВАНЕТО НА ИБН ФАДЛАН до Волжка България там той пише за омазнени овчи кожуси които е видял по пътя за тази страна.

Offline havallar

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 308
ves.K ,тези думи не се ли използуват,те са на повече от 100г и също са старинни.

Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
Явно имаме различно виждане и натоварваме термина -старинни-с различно съдържание или много добре го разбираш но ......

Offline ЖАРКО ЖЕГЛЕВ

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 1479
  • Gender: Male
Яморлук кожух-
 dumata ne ozna4ava kojuh a dreha koyato predpazva ot dajd (yağmur - ot turski dajd)

Offline dim56

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 558
havallar, виж хубаво заглавието на темата - то е достатъчно ясно. Този списък, който си постнал, е набор от чуждици в българския език с турски или персийски произход. Използват се в цяла България, в частност и от помаците. По същата логика мога да взема един речник на чуждите думи в българския език и да поствм тук думи с гръцки, руски и какъв ли не произход  ;). Съвсем естествено е в говора ни да има голям брой турски думи - живели сме векове в тази империя. По-интересното е, че изглежда при помаците думите имат "по-дълъг живот", т.е. говорим на по-консервативен език, благодарение на което има толкова много запазени стари думи. Един пример - "картоф" при нас се нарича "патак", "патато" и болшинството мислят, че това е диалектна, стара дума. А тя е просто от оригиналната дума на картофа на някои западни езици - "potato" (англ.), "patata" (исп.). (Доколкото знам, картофите навлизат в Родопите около средата на 19 в.).

Offline havallar

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 308
havallar, виж хубаво заглавието на темата - то е достатъчно ясно. Този списък, който си постнал, е набор от чуждици в българския език с турски или персийски произход. Използват се в цяла България, в частност и от помаците. По същата логика мога да взема един речник на чуждите думи в българския език и да поствм тук думи с гръцки, руски и какъв ли не произход  ;). Съвсем естествено е в говора ни да има голям брой турски думи - живели сме векове в тази империя. По-интересното е, че изглежда при помаците думите имат "по-дълъг живот", т.е. говорим на по-консервативен език, благодарение на което има толкова много запазени стари думи. Един пример - "картоф" при нас се нарича "патак", "патато" и болшинството мислят, че това е диалектна, стара дума. А тя е просто от оригиналната дума на картофа на някои западни езици - "potato" (англ.), "patata" (исп.). (Доколкото знам, картофите навлизат в Родопите около средата на 19 в.).

До някъде си прав,но и езика както и обичаите нямат точни географски граници.Даже диалекта в родопите прилича и на руския език -има мн. руски думи.Колебая се дали маже да ги наречем само чуждициНама да споря.Не съм специалист в тая област.

Offline SIVEK

  • koгато орелът е ранен полита към върха на планината
  • Moderator
  • *****
  • Posts: 276
  • Gender: Male
vsichki dumi koito sa spomenati tuk se ispolzvat isega v selata kochan i vaklinovo