Topic: Старинни думи запазени в говора на Помаците

[abc]

Благодаря ти bogutevolu, макар да не намирам нужда чак от речник за да ви разбера 
 Въпросът ми за списък беше към Gelina заради

Ми незнам аз! Питай умните! При нас пенджер е прозорец!

Списък на умните 

[Gelina]

  Низнам - незнам!

[shaban]

пенджер = паратир

[Тоска]

Низнам - незнам!

Започваш да учиш ахриянски ! 

[kroraina]

>копеле-дете,момче

Ама и ти си един веселяк 

може да изглежда смешно сега, но по-старото значение на думата е било точно 'дете'. И се е произнасяла при това като копиле, т.е. и по вид е била по-близка до влашката.

[al-fatiha]

Лесно и просто, ал- фатиха. Това което казваш е вярно само, че е най елементарното. HOTI . като Че се превежда само в допълнителни изречения и то след verba dicedendi, sentiedenti  i t.n..  В причинни изречения : защото, понеже, тъй като, поради. при суперлативи- по възможност най- много, колкото може повече. Византийски гръцки : защо? HOTI TI? На какво сонование? По всяка вероятност думата е навлязла заедно с Ново Заветния език и е разпространена  в почти всички български диалекти. Но едно е вярно, че като Защо се среща само в Новия Завет.
Нямам идея от новогръцки език не му е дошъл реда  . Но това че я няма там не значи нищо, езикът е живо нещо и се развива. Виж съвременния български колко малко прилича на старобългарския. Но в диалектите се пази много речников фонд. Така е и всички други езици.
Аз съм смеска  баща ми беше павликянин- българокатолик а майка ми е ваячка. И никога не съм се крил.
Поздрави сърдечни от морето.

Моят преподавател по старогръцки ми каза още в началото, когато почнах да уча този език: "Ще видите, че в един момент старогръцкият прилича изключително много на новогръцки, но в друг момент ще си помислите, че тези езици нямат нищо общо."

Това е така, донякъде. Разбира се.

Питах те за какъв гръцки говориш, защото това е важно. Помаците са древна общност (имат и предислямски период, вероятно), и има значение откъде са приели "оти" - от древните елини, византийците или новите гърци.

Това исках да изясним. Благодаря ти за отделеното време. Нека спрем с класическите езици, щото темата е за помашкия говор.

[kasmet70]

Тильбьо-параклис.Незнам за думата"копеле" от нашите строители в командировка АШМАК-кърпа бродирана,аглок-хавлия,мендиль-тъкана престилка,цедилка-пълна тъкана торба с пари.

[Marlboro]

KOPELE-bulgarsko  sinonim na PICH-tursko
koeto zna4i  dete bez roditeli ili edin ot roditelite.
po gore vidqh mnogo turski dumi v pomashkiq starinen ezik.

[ЖАРКО ЖЕГЛЕВ]

bubayk              -pamuk
azmak            1
mochur(moçur) 1 -blatisto mesto       balçık,bataklık
barliok (barlök)                               çok ısınmış su
marna              - leko zatopena         hafif ısınmış , genelde içme su için kulanılır
djaskam(caskam) - darpam               çekmek
chekna (çekna)   - darpam               
torkam               -chovarkam             kurcalamak
begendisa(beğndisa) - haresa           beğenmek
kompar                   - kartof            kumpir
atıl   -skrito mesto na tavana            tavanın köşesindeki gizli olan yer
ulaf                         - glupav         gerizekalı, angut
shturaf(şturav)          -lud                deli
kushulya(kuşulya)       -riza              gömlek
jalva(jılva)                 -kostenurka    kaplumpa,tospagan

[dim56]

Ето и от мен:

айгър – нескопен кон; буен кон
ала, але – леля – сестра на бащата
алка - зълва
асър – тъкана сламена рогозка

бакъл, бъкъл – дървена бъклица
бално – мъчно, тъжно
басамак – стълбищно стъпало
беба, бьоба, бубо - дядо
белевица – червена боровинка
белезикь - гривна
бендисвам - харесвам
бенкь – бент (водна преграда)
блага пита – сега кекс
благато, благатко - блазе
блестунка - светулка
борика – бор
брав – овца
браве, брави - овце
бруся - бруля
бунди - бедра
бурилка – дървен съд за избиване на мляко

To be continued...

[dim56]

васеница - гъсеница
воглавявам – слагам оглавник
воса - оса
врись - извор
вутерна - сутрин
въс(з)тигарка – чаталеста дървена подпора при товарене на дърва на добитък

галям - обичам
гирясвам – карам се на някого, мъмря някого
главеник, главеница – годеник, годеница
глездунка – огризка от плод
грабене – крадене на мома
гробе – гробище, гроб
гърмидол – човек със силен глас, гръмогласен
гърчоман - гръклян
гьостовица – неокастрена тояга, гьостерица
гълка - глътка
гюрлюк - буренак

To be continued... 

[dim56]

дерменджия - воденичар
джага – голям трион с дръжки от двете страни
джвакам, джова – дъвча
джвачка - дъвка
дзънкам – дрънкам
дзънкалка - дрънкалка
диво коте - пор
диюрь, диюркя – сват, сватя
драговам – харесвам, обичам
драговник, драговница – любовник, любовница (гадже по днешному)
дракус – зъл дух, караконджол
дръндули – накити, дрънкулки
дъбика - дъб
дюльбен – бяла забрадка

жалва, жълва - костенурка
жарда, жърда, жерда – дълга, тънка дървена греда
желька - коприва
желя(се), ожелвам(се) – паря се, опарвам се с коприва
жоменка – жмичка (детска игра)

забела – запръжка
забелвам - запържвам
залога - залък
залошка - залъче

To be continued...

[stomi_mc]

turskata duma pich ozna4ava to4no dete bez edin ili dvama roditeli, a v Bg i na6iq krai si e kopele

[stomi_mc]

v na6iq kraq se izpolzvat dosta ot tezi starinni dumi nqkoi ot koito se izpolzvat i v turskiq ezik

[dim56]

Естествено е много от думите да са турцизми, но пък и много думи има със славянски корен. Съжалявам, че няма как да слагам и ударенията, за да се разбере по-добре звученето на думата

измет – обслужване, слугуване, домакинска работа
изметовам – обслужвам, слугувам, домакинствам
иметен, иметна – способен, способна
ич - не
ичомень – ечемик (рус. ячмень)

какаванин - нехранимайко
калица – глинен съд с дръжка
каматен, каматан – красив, хубав, представителен
каминь – камък (рус. камень)
канджа – разгонена кучка
канджель – кука, ченгел
капчен - сипаничав
каращисвам - смесвам
каща – къща; стая
кащничовам - домакинствам
кащница - домакиня
квасено мляко – кисело мляко
киндруша – жена, която обича да се конти
киндря се – контя се
коракь – чук
кораче - чукче
корместа - бременна
красат – освежаващ, леко кисел
кудя - галя
кундак – малка женска забрадка, под основната забрадка
кундо – дребно, късо
кундьо – дребосък
кундупъль, кундупле – дребосъче (за дете)
кундри – женски обувки
курешница - курешка
кушак – женски пояс
кълвунь – човка
кръп, кроп - къс
къпула - задница
къргънин - разбойник
кърчил, крачил – човек с лош поглед
късак – късо женско елече (може и с ръкави)
кюшкюль – чаша (метална) с дръжка

To be continued...