Български > Хоби и Развлечения

За разпускане и размисъл

<< < (2/2)

gugu:
А на мен това:  "Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?"

Avinka:
 ПОСЕЩЕНИЕ
      Един глух човек, който бил с добро сърце, научил, че съседът му бил болен. Тогава той си казал:

      - Трябва да посетя своя съсед, който е болен и да го попитам как се чувства. Въпреки, че аз съм глух, той е болен и няма да се впуска в много разговори. И всъщност на болните се задават едни и същи въпроси, и се получават едни  и същи отговори. Аз ще го попитам как се чувства, а той ще ми отговори: “Слава на Всевишния, добре съм!” Аз ще го попитам  с какво се храни и той естествено ще ми каже името на някаква гозба, и аз ще му отвърна: “Приятен апетит!” Когато го попитам кой доктор го лекува, той ще ми каже името на някой доктор и  аз ще му кажа, че той е много добър доктор. Така посещението ми ще приключи…

      Глухият човек отишъл при болния и почукал на вратата, отворили му  и той влезнал при болния, като седнал близко до него:

      - Как си? –попитал той.

      - Умирам! –изпъшкал болният.

      - Много се радвам за теб! –казал глухият.

      - Как така този човек се радва, че аз умирам! –разгневил се болният.

      А глухият продължавал да задава въпросите, които били в главата му:

      - С какво се храниш?

      - С отрова! –ядосано отговорил болният.

      Глухият помислил, че той казва името на някакво ястие и казал:

      - Да ти е сладко!

      Горкият болен човечец излезнал извън себе си от ярост. Но глухият продължавал да задава своите въпроси:

      - Кой доктор те лекува?

      Търпението на болния вече се изчерпало:

      - Ангела на смъртта! –бил неговият яростен отговор.

      Глухият отново не разбрал какво му било казано и рекъл с усмивка на уста:

      - Той е много знаещ и способен доктор. Навярно скоро ще намери лек за твоята болест!...

      Тогава болният не издържал и ядосано се разкрещял:

      - Махай се, махай се!...

      А глухият човек се прибрал в къщи доволен и щастлив, че е изпълнил своето задължение към съседа…

Avinka:
Поздрав за всички любители на поезията и любовта!
Робърт Бърнс (в превод на Владимир Свинтила)

-Кой хлопа в този късен час?
-Аз хлопам - каза Финдли.
-Върви си! Всички спят у нас!
-Не всички! - каза Финдли.
-Не зная как си се решил...
-Реших се - каза Финдли
-Ти май си нещо наумил.
-Май нещо - каза Финдли.
-При тебе ако дойда вън...
-Ела де! - каза Финдли.
-Нощта ще минеме без сън.
-Ще минем! - каза Финдли
- При мен да дойдеш, току-виж...
- Да дойда! - каза Финдли
- До утре ти ще престоиш.
- До утре! - каза Финдли.
- Веднъж да минеш моя праг...
- Да мина! - каза Финдли
- И утре, знам, ще тропаш пак.
- Ще тропам! - каза Финдли.
- Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй!... - каза Финдли.
- Ни дума никому за туй.
- Ни дума! - каза Финдли.

Seiko:
Лека нощ,деца! (Сънчо)(05/12) Good Night,Kids! (Suncho), Leka nosht,deca!



Торбата с жълтиците - Педя човек - лакът брада

Шали:
Любовта към враговете     

Човек няма други врагове, освен себе си

Чуйте този химн на любовта към враговете. Той е от съчинението на св. Николай “Песни край езерото”:

“Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги прокли­нам.
Враговете ми ме тласнаха към Твоите обятия повече, отколкото приятелите. Приятелите ме привързваха към земята, а враговете ме откъсваха от земята и разрушаваха всички мои надежди на земното.
Те ме направиха странник в земните царства и непотребен жител на земята. И както преследваният звяр си намира по-сигурно прибежище от непреследвания, тъй и аз, погнат от враговете си, си намерих най-сигурното прибежище, като се скрих под Твоя шатър, дето ни приятели, ни врагове не могат погуби душата ми. Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.
Те вместо мене изповядаха греховете ми пред света.
Те ме бичуваха, когато аз удържах ръката си да се бичувам сам.
Те ме измъчваха, когато аз бягах от мъките. Ругаеха ме, когато сам себе си ласкаех.
Заплюваха ме, когато сам със себе си се гордеех.
Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.
Когато се показвах мъдър, те ме зовяха луд. Показвах ли се силен, присмиваха ми се като на дребосък.
Когато исках да предвождам човеците, те ме изблъскваха най-отзад.
Когато се втурвах да се обогатя, връщаха ме с желязна ръка.
Когато мислех мирно да поспя, пробуждаха ме от съня.
Когато си зидах дом за дълъг и спокоен живот, те го срутваха и ме изгонваха навън.
Наистина, враговете ми ме откъснаха от света и протегнаха ръцете ми към Твоя скут.
Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.
Благослови ги и умножи ги, умножи ги и още повече ги настърви против мен ­ та моето бягство към Тебе да стане необратимо. Надеждата ми на човеци изцяло да се разкъса като паяжина. Да зацари напълно в моята душа смирението. Сърцето ми да стане гроб за двата мои зли близнака ­ гордостта и гнева, та всички мои блага да събера на небето.
Ах, веднъж да се отърва от самоизмамата, която ме и заплете в страшната мрежа на измамния живот. Враговете ми ме научиха да знам ­ а това малцина знаят, ­ че на света човек няма други врагове, освен самия себе си.
Враговете си мрази само оня, който не знае, че те са му не врагове, а сурови приятели.
Наистина, трудно ми е да кажа кой ми е сторил повече добро и кой ­ повече зло на тоя свят: приятелите или враговете. Затуй благослови, Господи, и приятелите, и враговете ми.
Робът кълне враговете, понеже не знае. А синът ги благославя, понеже знае. Знае синът, че враговете не могат се докосна до живота му. Затуй свободно крачи между тях и се моли Богу за тях.
Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам.”

(Светител Николай (Велимирович). Молитви край езерото. Песен ­ LXXVI.)

Navigation

[0] Message Index

[*] Previous page