В езиците на помаците се съхранили едни от най-чистите южнославянски диалекти смесени до известна степен със арменския език поради контактакта им с павликянското население заселило се в земите им. Причината за това е обособяването на това население в планинските райони, където част от него е живяло, а другото било принудено да живее още преди Османската империя, поради гоненията, църковните събори и кладите организирани срещу него поради забранените за времето еретични възгледи, които изпорядвало.
Характерно още от онова време са проповедите на дедовете (поповете), които обвинявали християнските (православни и католически) свещенослужители, че проповядвали езическа религия. Доказателство за това било обожествяването на човек, култа към икони и мощи, култа към кръста езическо средство за мъчение, църковната ерархия и пр. Като цяло това до голяма степен отделило християнството от иудеизма и подари което християните са критикувани и от мюсюлманите. Всичките тези изброени култове имали дълга езическа култова практика, характерна още от преди да се възроди християнството. Налагането им в християнството също било с ожесточени дебати през Седемте вселенски събора, поради което не малко теолози и цели църкви били отлъчвани. Извода от всичкото това е че християнството след Вселенските събори се превърнало в езическа регия, с която тя се отделила от иудеизма и възприемала все повече езичеството, като преимала в себеси, множеството празници, на траки, гърци, етруси, германци, тюрки и куп други, които с налагането на тези празници склонявали да стават християни.