Българоезичното малцинство в Южно Косово - тормозено и забравено
Тежко е сега да си сърбин в Косово, но още по-тежко е да си приятел на сърбите, заяви Абди Алиа, председател на общинския съвет в Драгаш, където живеят около 10 хил. българоезични горани14.02.2009Българите-горани живеят на територията на днешна Албания и Косово от векове, като са запазили своя език, обичаи и национално самосъзнание. Тежко е сега да си сърбин в Косово, но още по-тежко е да си приятел на сърбите, заяви председателят на общинския съвет в Драгаш, Южно Косово, Абди Алиа.
Това е най-голямата община в Косово и Метохия, населена с около 10 хил. българоезични горани, които се наричат още горанци или нашенци. През летните месеци, когато се завърнат гурбетчиите, техният брой почти се утроява.
"Тук няма сърби и само ние говорим, освен нашенски, и сръбски език, на който получаваме образование. По-рано нямаше и албанци, но през последните години те прииждат и ни подлагат на тормоз.
Понякога търпим насилие, като например бомбени атентати срещу нашите сладкарници и кебапчийници, с които се цели да бъдат прогонени нашите хора и да им се вземе дребният бизнес.
От една година, след обявяване на независимостта на Косово, бомби няма, но има стратегия на постоянен административен и психологически тормоз", продължава Абди Алиа.
"Всеки ден сме изправени пред някакъв проблем. Под претекст, че няма разрешение за строеж беше разрушена пристройка към нашето училище, която напълно отговаряше на изискванията на закона.
Албанското мнозинство ни третира като малки деца, но то решава от какво имаме нужда и, ако някой друг ни даде бонбон, веднага ни удрят по главата защо сме го приели. Имам предвид редките случаи, в които получаваме някаква помощ от сръбската държава, защото никой друг не ни помага", казва още Алиа.
Ръководената от него община е значително по-голяма от други, населени със сърби, общини.
"Те обаче получават несравнимо по-големи помощи. Ние нямаме общинска
сграда, не разполагаме с телефон и не можем дори да мечтаем за служебен автомобил.
Албанските власти ни казват да си ги искаме от Белград, а оттам ни отговарят, че няма пари. Нашият месечен бюджет е 20 хил. динара (около 220 евро)", пояснява председателят на общинския съвет.
Наскоро той е бил за първи път посетен от представители на ЕУЛЕКС - правната и полицейска мисия на ЕС. Те не знаели къде точно се намира общината на гораните и никой не пожелал да им обясни.
Накрая потърсили помощта на косовската полиция, която ги завела в двете стаички, използвани за общинска канцелария. "Попитаха ме защо нашите хора не са им посочили общината. Защото толкова е доверието, което имат във вас, им отговорих аз," каза в заключение Абди Алиа.
http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=1273938
