Topic: Гораните (помаци, нашенци) в Косово !

[daczo]

Rasate,ima hora koito taka sa nadyhani s umraza,che za tiah e samo edna istina.Tiahnata umraza kym bylgarite i hristiianite.Takiva hora sa syzdatelite na nacionalizma.Te shte napraviat pametnik na Todor Zhivkov.Nakraia shte pokazhat che e bil prav.Bylgarskata istoriia ostavete na tezi koito se chustvat bylgari.Dali predi car Boris e imalo musulmani,za men ne e interesno.Nalozhil e hristiianstvoto za dyrzhavna religiia,kakto bilo v ciala Evropa.Tova e.Ne izpolzvajte Goranite vyv vashite kompleksi.Za men mozhete da bydete arabi,traki ta dori i kitajci.Sega e svoboda,i vseki mozhe da izbira.Rasate,vlizaneto v cyrkva syshto bilo svyrzano s dobre ublechin i chist.Ne musulmani izmislili che v bozhiia dom se vliza izmit i dobre ublechin.Zatova se brysnat,kypiat i ublichat umrelite,ta pred boga da se pridstaviat naj-dobre.Hristiiani se miiat v kyshti,a ne pred bozhiia dom.Kakvo oshte shte izmislite.Rimlianite sa polzvali bani,klozeti s voda i kanalizaciia,kogato oshte nikoj ne slushal za Hristosa i Muhameta.Evreite imat bani blizko do sinagogite i ritoalno se kypiat.Tova sa korenite na religiite.Religii syzdadeni v takiva klimaticheski usloviia,che higiena i kakvo se iade e bilo reshavashto za zdraveto.Dobre che ne pri eskimosite.

[Rasate]

Българи горани от Шар планина мечтаят за България като за друга планета
Журналистката Таня Мангалакова тръгва на „пътешествие по пътя на бюрека” през 2001 година из 19 села в Призренска Гора, 15 села в Жупа, Косово, и 9 села в Кукъска Гора, Албания. Там живеят гораните, описани още в началото на XX век от етнографите Васил Кънчов и Йордан Иванов като българи.
Вчера Таня Мангалакова представи пред пълна аудитория книгата си за гораните „Нашенци в Косово и Албания” в пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Организатори са студентската организация на партията, ръководена от Петко Атанасов, ВМРО-НИЕ.
С автентична музика от тамошния край авторката посрещаше гостите си. На фона на зурни и тъпани историци обсъждаха темата на срещата – нашенците в Косово и Албания. Самуил Шивачев вече беше прочел книгата, тъй като се занимавал задълбочено със Западните Балкани. Според него българската държава прави малко за образованието на горанците. Там трябва да им се пратят учители и по-лесно да получават БГ гражданство. Самуил бе впечатлен, че в Македония процедурата трае няколко месеца, а когато един става дума за горанец, се чакало от 3 до 5 години, защото ги проверяват дали не са албанци, поради съвпадение на имената. Друг студент се намеси, че процедурата би трябвало да е съвсем проста – албанците не говорят български, лесно трябвало да ги отсяват. „На чиновника не му идва такова нещо на ума”, включи се и воеводата Слави Георгиев. Елена пък се учуди, че гораните имат създадени неправителствени организации, които искат да работят с България, само че проблемът с гражданското ги спирал. Таня Мангалакова обясни, че за тях да си от България е все едно да си много важен човек. „Ей, ти си от баш София”, възхищавали й се те, тъй като за тях България е символ на Европа. Голяма част искали да живеят в България, дори не искали да са й в тежест, имали намерение да пренесат сладкарския си бизнес, в който обикновено било ангажирано цялото семейство. За тях нашата страна била като друга планета, живели дълго консервирани в селата си. „Де да можеше да ги преселим всичките тук!”, въздъхна студентка.
На първо място авторката се спря на определението „нашенци”. Тя обясни, че самите горани се наричали така помежду си, независимо че едни от тях казват, че са македонци мюсюлмани, други - бушняци. За нея пък са „помаците на Шар планина”. Те са българоезични мюсюлмани -славяни, които са приели исляма по време на Османската империя. „Мимикрират, за да може да оцелеят, те са малка общност и не бива да им се сърдим за това”, уточнява журналистката.
Трудовете на българския етнограф Васил Кънчов пораждат мечтата на Таня да се докосне до живота на гораните. Като журналист тя пътувала в Косово, но през 2001 година за първи път попада в Шар планина. Оттогава всяка година се връща през лятото, за да проучва селата. Има си гид, който я придружава. През зимата самите хора ги нямало, тъй като горанските села са гурбетчийски. Нашенците са известни с това, че са изключителни сладкари, правят страхотна боза и бюреци. „Откривах ги из цяла бивша Югославия, затова наричам моя метод „пътешествие по пътя на бюрека”, защото дори в Сараево на баш чершията тези бюрекчийници се държат от горанци”, смее се авторката. Учителите измежду тях били на особена почит. Юли и август обаче селата са пълни и се вдигат сватби. Те траят по 5 дни, истински спектакъл и радост за цялото село. На семейството на момичето се плаща мито, обикновено към 2000 евро. Невястата носи традиционно ръчно ушита носия, шари се с къна, боядисват лицето й, украсяват го с брокат, на главата си носи малък фес със златни дукати, предавани от поколение на поколение. Тук Таня прави аналогия с обичая в българското село Рибнево. Повелята е булката да бъде на кон.
Джурджев ден (Гергьовден) се празнува четири дни. „Какво е Гергьовден без агне?”, отговори риторично Тая на въпрос от аудиторията дали традициите на горанците се припокриват с нашите. На 7 май е "теферич" и цялото село отива на голяма поляна на печено агне, вино, ракия и хора. Жените вадят от раклите и обличат традиционните си пъстри "халища", които са ръчно ушити и са напълно автентични, без стилизирани промени.
Какви са горанците, се интересуваха още присъстващите на презентацията. Журналистката ги увери, че са невероятно гостоприемни хора. Лично на нея й предоставили къща, в която да се настани и докато е в селото, всеки горанец се грижи да й е комфортно. При тях е феноменално, че няма престъпност и не те дебне никаква опасност. Голям проблем обаче имали с образованието. Таня още помни група девойки, които среща и снима два пъти. „Тяхната съдба е да са домакини, тъй като са учили едва до 8 клас”, казва Таня. В България има програми, по които горанци може да дойдат да учат. Според нея обаче това е прекалено голям стрес за тях, особено като попаднат директно в София, най-малкото защото не са учили български писмено.
„Особено жените пазят езика. Говори се на стар архаичен български диалект, който те наричат нашенски”, подчертава Таня. Учат го и го говорят само вкъщи.
Презентацията приключи с видео, на което горанци играят хоро, само че под съпровода на зурни и гайди. „Македонско ми звучи”, обсъждаха на първите редове. „Обаче пък стъпките са като нашите”, отбеляза Таня. Над 2 часа тя неуморно разказваше и отговаряше на въпроси за традициите и бита на горанците.

Публикувана на
31 Март 2010 година

П.С. Гора и Жупа са малки области в Южно Косово, населени преобладаващо с население от български произход – говорещо западно българско наречие и с мюсюлманско вероизповедание(предполага се,че принадлежат към турлаците тъй като говорят под вариaнт на турлашкия диалект).


По време на гражданската война в Косово горанците не взеха страна и в техните селища нямаше военни действия. След тази война те за пръв път получават възможност да се самоопределят и търсят идентичност извън регионалното название "горани”. При процеса на самоопределение те продължават да се наричат горанци, но отделни по-образовани хора се осмеляват да заявят българския си произход,защото сред тях битува предание, че някога са дошли от България. Все още има и силно сръбско влияние, прокарва се силно финансирано турско влияние, Република Македония също се стреми да прокара своето влияние.

Правителството на Косово признава официално малцинствени права на горанците, но жупците са обявени за "бошняци”, бошняшка пропаганда се провежда и сред горанците.

В Косово вече има регистрирани от ЮНМИК две български неправителствени организации - “Български мухамедани” със седалище в с. Долно Любине, Средска Жупа и Дружество за култура, изкуство и образование на българите “Младежки съюз на Гора” със седалище в с. Радеша, Гора. В Косово гораните, които помежду се наричат “нашенци”, живеят изолирани в анклави, нямат свобода да се движат свободно из провинцията, страхуват се да пътуват в населените с албанци градове и села, страхуват се да говорят на своя език, няма гарантирани от косовските институции условия те да се образоват.

След 1999, когато Косово се превърна в протекторат, управляван от ООН, гораните продават бизнеса си и напускат Косово. До 2006 г. в областта Гора, Косово, има 52 бомбени нападения и нито един извършител не е разкрит. Гораните живеят в Косово и Албания и векове наред пазят своята идентичност, традиции, език и обичаи. Българската държава има достатъчно международноправни и дипломатически възможности да попречи на албанските екстремисти да изтласкат гораните, областта Гора да се обезлюди, горанските къщи да останат празни и постепенно да се изкупят на безценица от косовските албанци. Вече видяхме как става това в Македония и в Косово по отношение на македонците и сърбите. Нито една институция официално – нито МВнР, нито Агенцията за българите в чужбина, нито МОН, осъществяват конкретни дейности за защита правата на гораните в Косово. Обективна пречка за това се явява липсата на официално признание за техния български произход и етническа принадлежност.

Българската държава трябва активно и на висок глас да защитава правата на гораните и жупците в Косово.

Народното събрание следва да приеме декларация за защита правата на сънародниците ни в Косово.

Българската държава трябва да поиска на най-високо държавно и правителствено равнище от властите на Косово признаването на българско малцинство там. То трябва да бъде изрично споменато наред с другите етнически и национални малцинства в конституцията на Косово.

В конституцията на новата държава трябва да бъде включен специален текст, който да изключва промяната на границите на Косово под каквато и да била форма (като например доброволно обединение с някоя съседна държава или с части от нея).

[Rasate]

           Горанците в Косово

Община  Призрен

-1994г.-албанци-132 000,бошнаци(българи-мохамедани жупанци )-19 000,турци-7200,роми-4000,сърби-11 000
-2002г.-албанци-180 776 (81.6%),бошнаци  (българи-мохамедани жупанци)-21 266  (9.6%),сърби-194,турци-14 500  (6.4%),роми-5148 (2.3%) общо-221 374
- 2005г.-население-221 374 ,от които албанци-180 000 ( 81.6%),бошнаци(българи-мохамедани жупанци)-21 000 (9.6%),турци-14 000 (6.4%)роми-5000 (2.3%0,сърби-200,други.
-2006 г.-албанци-196 616 (81.92%),бошнаци( българи-мохамедани жупанци)-23 970  (10%),сърби-234,турци-14 140  (5.89%),роми-5040  (2.1%),  общо-240 000

-Според други сведения т.н "бошнаци"  са около 29 364 и представляват 12 % от населението на района
-В преброяванията е видимо,че българите- мохамедани в района известни още като жупанци и торбеши са записани като бошнаци,въпреки че нямат нищо общо с бошнаците от Босна и Херцеговина или като турци,поради мюсюлманската си религия.

-"жупанци"-название на българите-мохамедани,които живият в областите Жупа и Подгор в Косово.Наброяват между  24 000 и 30 000 .По религия те са мюсюлмани сунити.Говорят на български торлашки диалект,примесен със сърбизми и турцизми.Преди да приемат исляма т.н жупанци са били богомили.

гр.Призрен-124 000 жители          албанци,българи(мохамедани и християни),турци,роми


     В Община Призрен  влизат изцяло районите Жупа и Подгор,които са населени основно с българи-мохамедани жупанци.

                           
                                   

                                                                Подгор и Жупа

                                     17 села населени с българи-мохамедани жупанци

с. Горне село-300 жители       българи мохамедани -( 99%) и  сърби-(1%)
с. Мушниково-3600 жители   българи мохамедани- ( 96%) и  сърби-(4%)
с. Горно Любине-българи мохамедани-между 5000 и 3400   (100%)
с. Долно Любине-българи мохамедани 3200   (100%)
с. Речане-българи мохамедани  между 800 и 2600  (100%)
с. Небрегоща-българи мохамедани  400   (100%).Към средата на 90-те години селото е имало 1500 жители.
с. Локвица-между 330 и 200 жители  българи мохамедани-(99%) и сърби-(1%)
с.  Манастирица-българи мохамедани-2500   (100%)
с. Планяне-1600 жители  -българи мохамедани-(90%) и сърби-(10%)
с. Скоробище-българи мохамедани.Намира се в областта Подгор.
с. Гърнчаре-българи мохамедани.Намира се в областта Подгор.
с. Любижде-българи мохамедани.Намира се в областта Подгор.
с. Поуско-българи мохамедани-между 600 и 670    (100%)
с. Ябланица-българи мохамедани-800   (100%)
с. Драйчики-между 200 и 600 жители-(90%) българи мохамедани и (10%) сърби
с. Ново село-българи-мохамедани,сърби,албанци.Намира се в областта Подгор.


                                     Бивш Район Средска Жупа-161 кв.км             10 100 жители   
                                                       
българи-мюсюлмани-8825-75.1%,албанци-1800 - 15.3%,сърби-707- 6%,други-428- 3.6%



-В призренското село Курило вода живеят българи-мохамедани приселници от Ново село.Говорят на турски и в преброяванията са записани като турци.
-Сърбите в окръг Призрен са сърбизирани българи-шопи (торлаци).Живеят главно в селата Живняне и Средска-100.
- В Призренски район живеят и около 900 македонски българи- християни,които са записани като македонци.




                                          Урошевацки (Феризовски) район

                                   
Община Щръпце

                                                      Район Сириничка Жупа

Население-13 633 жители  2007 г.
Етнически състав-сърби-9099  66,7%,албанци-4500  33%,турци-34.

с.Щръпце-4000 жители сърби (сърбизирани българи-торлаци}
с.Беревце-сърби (сърбизирани българи- торлаци)
с.Вича-сърби (сърбизирани българи- торлаци)
с.Върбещица-сърби (сърбизирани българи- торлаци)
с.Горня Битиня-сърби (сърбизирани българи- торлаци)
с.Готовуша-сърби (сърбизирани българи- торлаци)
с.Доня Битиня-сърби (сърбизирани българи- торлаци)
с.Драйковце-сърби (сърбизирани българи торлаци)
с.Севце-сърби (сърбизирани българи-торлаци)
с.Сушице-сърби (сърбизирани българи-торлаци)

                                         

Община Урошевац (Феризово)

Население-143 842
Етнически състав-албанци-140 000 97.4%,роми-3594  2.3%,горани-248  0.2%,сърби-147



Община Качаник

   
с. Глобочица-албанци и албанизирани българи-мохамедани
с. Горанце-албанци и албанизирани българи-мохамедани
с. Кривеник-албанци и албанизирани българи-мохамедани
с. Сечище-албанци и албанизиранибългари-мохамедани
с. Решанце-албанци и албанизирани българи-мохамедани
с. Котлина-албанци и албанизирани българи-мохамедани

-може да се предположи,че в общината живеят най-малко 1000 албанизирани българи мохамедани.
-албанизирани българи-албаноговорящи българи-мохамедани,които през времето са били асимилирани от албанското мнозинство.Реалният им брой в Косово трудно може да бъде определен.
-сърбите в окръга са по произход сърбизирани българи-торлаци.


Косово е неразделна част от България до края на ХІІІ век

Сърбия отново изгуби областта, дадена й преди точно 95 години с Букурещкия мирен договор

Картата на Сърбия, която днес прилича на поизгризан мях на гайда, има в най-южната си част къс издатък като ручило, вдаден между Албания и Македония. Там, южно от Призрен, са деветнайсетте села, населени с "горани" (по името на областта Гора), част от които са с българско самосъзнание. През 1991 г. гораните са почти 17 000, а след 1999 г. - под 14 000. Днес се смята, че броят им не надвишава 10 000. Отвъд границата с Албания областта Гора продължава. Внимателните изчисления показват, че там живеят общо още около 45 000 горани и техните потомци. Албанската историография често твърди, че населението в областта Гора е новопридошло от източните български земи, тъй като в песните им твърде често се пее за Черно море. Това обаче едва ли е вярно и дори кратък исторически преглед може да го покаже. Архаичният говор, старинният фолклор, запазените обичаи по-скоро отреждат един друг произход на това население, което обитава тези краища повече от 12 века.

 



Гораните са само малък остатък от първото славянско заселване на областта. Общ поглед върху археологическия материал от Косово и съседните му територии показва присъствие на славянски племена от българската група (напр. берзити), които се установяват трайно във втората половина на VIII в. или най-късно в самото начало на IХ век. Съществуват писмени извори, които дават възможност да се предполага и по-ранно заселване в Косово, но засега това не може да се усети археологически.

Точно тези племена осигуряват присъединяването на Косово и днешна Македония към България през 842-843 година. Смята се, че това е възможно при отсъствието на данни за военен поход на хан Пресиян в югозападните български земи. Малко по-рано, през 839 г., започва първата българо-сръбска война. Причините за нея остават неизвестни. Хан Пресиян съвсем неочаквано започва поход към сръбската държава, току-що обединена от жупана Властимир. Дотогава, по думите на Константин VII Багрянородния, "българите живеели в мир със сърбите, обичали се едни други и били съседи". Вероятно имат основание онези изследователи, които виждат в тази война "дългата ръка" на Византия.

Дали в историческите бъркотии сведенията за поход на хан Пресиян към Косово и Македония са се изгубили, или пък наистина славянските племена тук са предпочели да се присъединят с желание към България, е невъзможно да се твърди с категоричност. Така или иначе Косово остава българска област чак до залеза на Първото българско царство през 1018 г. Както и на цялата територия на България и тук около средата и през втората половина на IХ в. се усеща осезаемо увеличение на населението и уплътняване на обитаваната територия с нови славянски заселници.

Двайсетина години по-късно, през 1040 г., Косово заема средищно място във владенията на цар Петър Делян (1040-1041). Коронован за цар в Белград, синът на цар Гаврил Радомир (1014-1015) се отправя на юг към старата си бащина столица, като присъединява към владенията си всички територии, през които минава - на първо място Косово.

Странно, но отново косовският град Призрен е в центъра на следващия опит за отхвърляне на византийската власт. Тук през 1072 г. се събират силите на въстаниците, за да поемат към Скопие. Предварително е постигнато споразумение между Константин Бодин, внук на Самуиловата дъщеря Теодора Косара, и българските първенци начело с Георги Войтех, които го поканили да заеме българския престол.

За първи път част от Косово влиза в границите на Сърбия в края на ХII век. Печ и неговите околности са присъединени от крал (от 1217 г.) Стефан Неманя (1196-1227).

Окончателното присъединяване на цялата останала част от Косово към възстановената вече българска държава трябва да се отнесе най-късно до края на управлението на цар Калоян (1207). Около средата на ХIV в. и до 1257 г. по-голяма част от Косово е във владенията на скопския болярин Константин Тих, избран през същата година да заеме търновския престол. Поне още няколко десетилетия преобладаващата част от областта е в границите на България. Краят на ХIII в. е зает с борбите на българските царе за оцеляването на държавата - борба, в общи линии успешна, но свързана със значителни териториални загуби.

След края на ХIII в. Косово никога повече не влиза в границите на България. Опитът на цар Михаил Шишман (1323-1330), талантлив военачалник и мъдър управник, отново да разшири България на запад се проваля злощастно (битката при Велбъжд, 28 юли 1330 г.). След средата на ХIV в. големи части от Южно Косово са в границите на владенията на прилепския крал Вълкашин и сина му Марко (до 1395 г.).

Косово е свързано не със зараждането на сръбската държава, а с времето на най-големия й разцвет около средата на ХIV век. Крал Милутин (1282-1321) установява трайно сръбската власт чак до Косовската битка (15 юни 1389 г.). В областта се намира и духовният център на държавата - Печката патриаршия. Четиринадесетото столетие е времето на бурно строителство на крепости, владетелски замъци, църкви и обители. Започва и разработката на мини за добив на оловно-цинкова руда, която наред с добива на сребро осигурява финансово кратковременното териториално разрастване на Сърбия около средата на ХIV в. През втората половина на ХХ в. в малката автономна област (10.9 хил. кв. км) се добива 2/3 от оловно-цинковата руда и се осигуряват 4/5 от оловото в Югославия.

През ХVII в. започва по-интензивно нахлуване на албански заселници в Косово. Най-късно до края на ХVIII в. се съхранява българският характер на населението в Косово.

Косово е присъединено към Сърбия отново по Букурещкия мирен договор от 1913 година.

С голямата си раждаемост албанците в Косово извоюват през ХХ в. "победа в леглото" (ако използваме известния израз, употребен за българите през първата половина на ХIХ в.).

 
Любимата Византия

В средата на март 2004 г. под спокойния поглед на всякакви международни миротворци в Косово бе измината последната крачка към почти пълното етническо прочистване на областта. Част от това прочистване бе цялостното или частично унищожаване на повече от 30 църкви, някои от които могат да се видят вече само в учебниците по средновековна архитектура.

Месец след погромите по инициатива на генералния секретар на ЮНЕСКО е изпратена мисия, която да установи пораженията върху паметниците на културата. Сред специалистите в тази мисия е и доц. Бисерка Пенкова, преподавател по история на изкуството в Националната художествена академия "Николай Павлович". Мисията установи, че сред унищожените православни паметници са старата съборна църква "Св. Богородица Левишка" в Призрен, целият комплекс от сгради на Призренската архиепископия, голямата възрожденска църква "Св. Никола" в Прищина, Девичката обител и още цяла редица средновековни, възрожденски и съвременни православни храмове.

Единствено италианският контингент от така наречените миротворци е изпълнил задачите си по време на погромите. Отблъсквайки албанските атаки, той е спасил световни паметници на изкуството като Дечанската обител и Печката патриаршия.

Преди по-малко от две седмици на Интернет страницата си косовското министерство за търговия и индустрия обяви някои от плановете за поредната балканска ревизия на историята, като посочи православните сръбски църкви и обители като принадлежащи на византийската култура. Така световноизвестните средновековни православни паметници от територията на областта вече са обявени за византийски. Струва ми се, че това е само началото на пренаписването на историята на този край.

На Балканите все така става. Всичко, което не трябва да е дело на съседите, с лекота се обявява за византийско. И защо не - днес няма държава Византия, значи няма кой да претендира за наследството.

 



Историята на Косово трябва да принуди у нас тези, които мислят да признават независимостта на тази област, не три, а триста пъти да мерят, преди да срежат последните връзки на областта със славянските й корени. Независимо от българската реакция обаче е сигурно едно. На Балканите с международна помощ бе създадено ново огнище на напрежение и на конфликти, което ту ще тлее, ту ще се разгаря още много десетилетия за радост на създателите си.

Иван Петрински

-Ха в Косово имало селище Тръстеник,като в България 
http://www.art.bg/classica/HistArchiveKossovo.pdf
http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rumen%20Ivanov%20-%20Varna/B7lgarite%20izv7n%20B7lgariya.htm

[EvroPOMAK]

Нашенските Помаци  - Горани в Косово, Албания, Македония! 

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=maked&Number=1946088212