Author Topic: Rodop sözü gazetesi  (Read 5100 times)

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Offline Тоска

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 2348
  • Gender: Male
  • % 100 + POMAK
Rodop sözü gazetesi
« on: April 23, 2008, 19:39 »
(публикувани във в. Родопско слово, брой 1 (112), юни 2003 г.)

(Rodop sözü gazetesinde yayımlanmış, sayı 1 (112), Haziran 2003)

Заради твърдението си, че помаците са Българи, което отстоява цял живот, т. нар. Народна власт го праща в Белене       
                       
Hayatı boyunca Pomakların Bulgar olduğu iddiasını savunduğu için sözde Halk idaresi(Komünist yönetim) onu Belene’ye gönderdi

"През 1942 г. бях назначен за мюфтия в Лъджене. И след 9 септемри 1944 г. си останах на тази длъжност. Новите власти не ме преследваха, гледаха на мен благосклонно. Затова и аз си гледах работата по осъзнаването на Българите мохамедани и след тази дата. Турцизираните елементи обаче, които бяха и религиозни фанатици от по-рано, и не бяха доволни от дейността на дружба "Родина", почнали бяха да правят постъпки да се "обърне работата".     

“1942 senesi Ladjene’ye müftü olarak atanmıştım. Ve 09.09.1944 tarihinden (komünist devrimden) sonra da bu görevde kaldım. Yeni iktidar beni kovuşturmuyordu, bana iyimser bakıyordu. Ben de bu tarihten sonra da Bulgar Muhammedilerinin bilinçlenmeleri işime bakıyordum. Fakat daha önceden radikalleşmiş olan Türkleştirilmiş unsurlar “Rodina” oluşumunun faaliyetlerinden hoşnut değillerdi ve “işlerin dönmesi” için girişimlerde bulunmaya başlamışlardı.

Затова бяха добили кураж от партизанския командир в Чепинския край Манол Велев, който беше ходил из селата и говорил пред събрания, че "всичко, каквото е било досега, отсега обратно ще се прави". За да привлича вниманието на Българите мохамедани, си слагал и фес на главата, а фесовете тогава бяха изхвърляни. Манол Велев бе главното ръководно лице тогава в Чепинско. Каквото кажеше той, трябваше да се изпълнява. Ползваше се с най-голямо уважение сред хората и до него се допитваха за всичко и всички - и мохамедани, и християни.   

Ve Chepino civarında partizan(komita)başı olan Manol Velev’in köylerde yaptığı toplantılarda söylediği “şimdiye kadar olan her şeyin tersi yapılacaktır” sözlerinden cesaret almışlardı.Bulgar Muhammedilerinin dikkatini çekmek için başına fes takıyordu, halbuki o zamanlarda fesler atılmıştı. Manol Velev o zamanlar Chepino’nun en üst idarecisiydi. Dediği her şey yerine getirilmeliydi. Halk arasında çok büyük saygı sahibiydi ve herkes her şey için ona danışıyordu – Pomaklarda Hıristiyanlarda.   
                                       
Слушах го и аз да произнася реч пред народа в с. Корова (Драгиново - б. р.), като казваше: "Вие, помаците, сега имате пълна свобода. Може да правите и се управлявате, както искате. Вие сте много в Родопите, та може да си образувате и своя държавица, една помашка република. Така да си живеете отделно в свое управление. Ние ще ви помагаме и ви гарантираме свободата. Каквото е в Съветския съюз, така и тука ще стане".                                                         

Ben de dinledim Korova(Draginovo) köyü halkına hitap ederken söylediği sözleri: “Siz Pomaklar şu an tam özgürlük sahibisiniz. İstediğinizi yapabilir ve istediğiniz şekilde yönetim kurabilirsiniz. Sizler Rodoplarda çoksunuz, kendinize ayrı devlet, Pomak cumhuriyeti kurabilirsiniz. Bu şekilde kendi idarenizde yaşayabilirsiniz. Biz size yardım eder ve özgürlüğünüzü garanti ederiz. Sovyetler Birliğinde nasılsa burada da aynısı olacaktır.”        

А на това събрание се бяха събрали 4-5 хиляди души, дошли от другите села. Това изявление на партизанския командир беше посрещнато с радост от фанатиците и туркофилите. Мене обаче не ме закачаха на мюфтийския пост. По повод тая агитация Българите мохамедани решиха да не пращат децата си в Българските училища, както беше до тогава, а да искат да ходят те отделно, в "помашки училища", където трябва да се учи турски и коран. А тогава бе началото на учебната година, та в училищата бяха ходили само една трета - само тия на Българите християни.     
                                                                       
Bu toplantıya başka köylerden gelme 4-5 bin kişi toplanmıştı. Komitacı başının bu beyanları Türkçüler ve radikaller tarafından sevinçle karşılanmıştı. Benim müftülük görevime herhangi bir dokunmaları olmuyordu. Bu propagandalar neticesinde Bulgar Muhammedileri çocuklarını o zamana kadar gönderdikleri Bulgar okullarına göndermemeyi kararlaştırıp ayrı, Türkçe ve Kuran  eğitimi veren “Pomak okullarına” göndermek istediler. Okulların başlama zamanı idi ve okullara öğrencilerin ancak üçte biri gittiler – sadece Bulgar Hıristiyanları çocukları.
   
 Като верски ръководител, събрах в мюфтийството представители на партията, учители и други ръководители - общо около 12 души, за да разсъдим по създаденото положение. Дойде и гимназиалния учител Иван Дивизиев. Въпросът беше какво да се направи главно, за да се приберат децата в училищата. В полза на това се изказа само Дивизиев, а другите, както се видя, не схванаха важността на въпроса. Затова не се взе никакво решение.
                               
Müftülükte, dini yönetici olarak durum değerlendirmesi yapmak için parti (komünist) temsilcilerini, öğretmenler ve başka yöneticileri topladım – toplam 12 kişi. Lise öğretmeni İvan Diviziev de geldi. Çocukların okullara tekrar toplanabilmesi için ne yapılması sorunu idi. Bu konu lehine sadece Diviziev açıklamada bulundu, diğerleri konunun ciddiyetini kavrayamadı. Ve her hangi bir karar alınamadı.     
                                                                         
Упорството да не ходят децата на училище продължаваше през цялата тая, а и през следващите няколко учебни години. Като мюфтия, при обиколката ми из селата увещавах родителите да изпращат децата в училище, те обаче се дърпаха и училищата едва кретаха. Всеки учител, който бе обхождал и канил родителите да пращат децата, бил отпращан, като му казвали: "Ти си фашист! Защо търсиш нашите деца? На Българско училище децата си ние не ще пращаме, а ще чакаме - когато то стане турско, тогава" и пр.                 

Çocukların okula gitmeme ısrarı bütün o eğitim yılı ve takip eden bir iki yıl devam etti. Müftü olarak köyleri dolaştığımda ebeveynleri çocuklarını okula göndermelerine ikna etmeye çalışıyordum, fakat onlar çekiniyordu ve okullar kısıtlı öğrencilerle eğitim veriyordu. Ebeveynleri ikna etmeye çalışan öğretmenler “ Sen faşistsin! Neden bizim çocuklarımızı arıyorsun? Biz çocuklarımızı Bulgar okullarına göndermeyeceğiz, bekleyeceğiz – okullar Türkçe olduktan sonra” ve benzer sözlerle  tersleniyor.
..........
По това време в Париж започнаха преговори за сключване на мирен договор. Гърция предяви иск към голяма част от Родопите, подтикната от една подписка на Българи мохамедани от Доспатско. Нашата делегация и правителството били разтревожени. Поде се бърза дейност за разобличаване подадените меморандуми. Научих, че родинските издания - Сборник "Родина" и други, били изискани от Васил Коларов, възглавяващ делегацията, и представяни за доказателство, че "ние, помаците, сме Българи и сме за запазване на границите."   
                     
Bu arada Paris’te barış anlaşması görüşmeleri başladı. Yunanistan Dospat civarı Bulgar Pomaklarının imza toplamalarından yüz bularak Rodopların büyük kısmını talep etti. Bizim delegasyon ve hükümet endişeliydi. Bu imzaların yanıltıcı olduklarını ispat için bizim delegasyonu yöneten Vasil Kolarov tarafından “biz Pomakların Bulgar olduğumuza ve sınırların korunması taraftarı olduğumuza dair” “Rodina” oluşumunun “Rodina” toplam yayını v.s.yayınları istenmiş.   
     
Tогава аз от името на Чепинските Българи мохамедани, в качеството си на мюфтия, направих телеграма до мирната конференция в Париж, че сме Българи и не приемаме откъсването ни от България.                                         
Телеграмата бе доста дълга. В пощата поискаха да се преведе на френски. Затова отидох при жената на Чудомир Кантарджиев, която бе франкиня (французойка - б. р.), която преведе и я изпратихме. Таксата бе много голяма - 1600 лв., дадох всичките си пари, но скърпих и от другаде - бирникът Иван Пандев даде 600 лв., и телеграмата се изпрати. Общината отказа да даде пари.               

Ve ben Chepinolu Bulgar Muhammedileri adına, müftü olarak Paris Barış Konferansına Bulgar olduğumuza ve Bulgaristan’dan koparılmayı kabul etmediğimize dair telgraf çektim.             

Telgraf oldukça uzundu. Postanede Fransızca’ya tercüme edilmesini istediler. Bunun için Chudomir Kantardjiev’in Fransız olan hanımının yanına giderek tercüme ettirip gönderdim. Ücreti çok yüksekti – 1600 leva, tüm paramı verdim, vergi toplamacısı İvan Pandev 600 leva verdi ve telgraf gönderildi. Belediye para vermeyi reddetti.
                                                                       

През лятото на 1946 г. за Париж замина по разискване на нашите мирни договори Юсеин (Явор) Шолев като депутат и представляващ Българите мохамедани и потвърди, че те искат да останат в България, а не в Гърция и пр. За официално бяха му препоръчали от правителството да иде и се представи с фес и чалма. Дойде тогава той при мен, та му дадох моите от джамията.     
Той не знаеше как се навива чалма, та му я навих и прилегнах хубаво, за да се представи достолепно там.                                   

1946 senesi yazın bizim delegasyonun talebi üzere mebus ve Bulgar Muhammedilerini temsilen Yüsein(Yavor) Sholev Paris’e gitti ve Yunanistan veya başka ülkeye değil Bulgaristan’a bağlı olarak kalmak istediklerini teyit etti. Resmi olarak kendisine fes ve sarıkla gelmesini tavsiye etmişler. Bana geldi, camiden benimkileri verdim.                                                                                             
Sarığın nasıl sarılacağını bilmiyordu, orada yaraşır şekilde bulunabilmesi için ben sarıverdim.
   
                                                                         
За да не се деформира по време на пътуването, направих му в Лъджене специална кутия и той я занесе. Говореше се след това, че там, на заседанията той бил я слагал и правел съответно впечатление като представителя на Българите мохамедани. Дали бяха приели правилно тая работа чуждите заседатели не се разбра, но след връщането му се пусна слух, че жената на френския министър председател, като го гледала на някакъв прием, го запитала:     
                                   
Yolculuk esnasında bozulmaması için Ladjene de özel kutu yaptırdım ve o götürdü. Sonra orada oturumlarda başına taktığı ve Bulgar Muhammedilerini temsilen gereken dikkati üzerine çektiği konuşuluyordu. Bu işi yabancıların doğru kavrayıp kavramadığı anlaşılamadı, döndükten sonra konuşulanlara göre, bir davette Fransız başbakanının eşi ona bakarak sormuş:   
                                                                                             
- Вие духовно лице ли сте?        - Siz dini temsilci mi siniz?     
- Не! - отговорил Шолев     - Hayır! – diye cevap vermiş Cholev     
-А-а-а, значи тя (чалмата - б.р.) Ви е само за Париж, а там не я носите! - приключила министершата разговора.   
- Ha-a-a, demek ki bu(sarık) sadece Paris için, orada taşımıyorsunuz! – kelimeleriyle bitirmiş başbakanın eşi aralarındaki konuşmayı.                                                                      

При разискване в конференция в съответния момент Шолев се бил изказал: "Помаците са плът от плътта и кръв от кръвта на Българския народ, затова желаем да останем в България, а не в коя да е страна!" Такива изявления бил дал той и пред френския вестник "Орор", където са и напечатани.                                                     

Konferansta gereken zamanda Cholev “Pomaklar Bulgar halkının kanından ve canından ayrılmaz bir bütündür, onun için her hangi bir ülkede değil Bulgaristan da kalmak istiyoruz!” diye beyanda bulunmuş. Aynı beyanını Fransız gazetesi “Oror”-a da vermiş ve yayımlanmış.                                                                                                       

 Когато се върна от Париж, Шолев си ми върна чалмата. Смяташе, че достойно е защитил каузата на България и това беше истина. При среща с Наум Главинчев обаче след това във Велинград (Шолев - б. р.) му се оплакал, че Никола Палагачев - народен представител от Смолянско, го извикал и му внушил да не прави тук, в Родопите, такива изявления, че "са плът от плътта и кръв от кръвта на Българите, защото тук положението стои иначе, помаците ще се настроят против тебе и ще се попречи на политиката ни". И Шолев се съгласил, тъй като бил избран от Девинската околия, която имала връзка със Смолянско. Тъй работите продължаваха да си вървят постарому, тоест тъй както бе установено след 9 септември 1944 г. от Кирил Василев, Никола Палагачев и др., че "помашки въпрос не съществува". Той се разрешава като го зачеркнем като въпрос и ще се реши само с развитието на икономиката и пр.                                                                   

 Paris’ten döndükten sonra Cholev sarığımı iade etti. Bulgaristan’ın görüşünü laik’iyle savunduğunu düşünüyordu ve bu gerçekti. Velingrad’da Naum Glavinchev ile buluşmasında Cholev Smolyan milletvekili Nikola Palagachev’in kendisine “Bulgar halkının kanından ve canından ayrılmaz bir bütündür gibi beyanlarda bulunmasının yanlış olduğu, burada durumların farklı olduğu, Pomakları karşısına alacağı ve bu onların politikasına engel olacağını” sözlerinden dolayı şikayette bulunmuş. Cholev Devin mebusu olduğu ve Smolyan (Paşmaklı) ile bağlantılı olduğu için razı olmuş. Ve işler eskisi gibi 09.09.1944 senesi sonrasında olduğu gibi Kiril Vasilev, Nikola Palagachev ve diğerleri tarafından “Pomak sorunu yokmuş” gibi devam ediyordu. Bu sorun olarak karalandı ve sadece sanayinin gelişmesi ile çözülecek sorun olarak kaldı. 
                                                                                                 
Но след меморандумите и подписването на мирните договори той продължаваше да съществува и откакто се виждаше, в много по-остра форма. Явявали се бяха бягства през граница в Смолянско, идвали бяха и диверсанти отвън, предизвикали се бяха инциденти с пограничните власти и пр. Това бе наложило правителството да свика конференция за разискване на този въпрос. Такава конференция се състоя през август 1947 г. в София в Дирекцията на вероизповеданията. Като мюфтия в Чепинско, бях поканен, та взех учатие в нея и аз. Тя продължи три дни. Присъстваха около 20 души видни родопчани (народните представители Никола Палагачев, Юсеин (Явор) Шолев, Чепчиев, смолянският мюфтия Саферков, Анастас Примовски, Кирил Василев, Христо Караманджуков, Васил Димитров, Риза Солаков, инж. Минчо Маринов, Петър Маринов и др.) Имаше и представители на министерствата. От тази конференция обаче нямаше никаква полза, защото никой не смееше да противоречи на партизаните Никола Палагачев и Кирил Василев, които бяха обявили дейността на "Родина" за фашистка и работата тръгна по старо
му.       
С възстановяване на фесовете, фереджетата и турските имена бе възстановено и турското самосъзнание на част от Българите мохамедани в Родопите.
 
Barış anlaşmalarından ve yürürlükteki kararlardan sonra da bu sorunun eskisinden daha ciddi şekilde devam ettiği görülüyordu. Smolyan’da sınırdan kaçış, dışardan bozguncuların geldiği ve sınır idaresi ile olaylar vuku bulmuştu. Bu olaylar hükümetin bu sorun ile ilgili konferans yapmasına neden oldu. Bu konferans Ağustos 1947 senesi Sofya’da İnançlar Müdürlüğünde yapıldı. Chepino Müftüsü olarak ben de davetliydim ve katıldım. Konferans üç gün devam etti. Yaklaşık 20 Rodoplu katıldı (Milletvekilleri: Nikola Palagachev, Yusein (Yavor) Cholev, Chepchiev, Smolyan müftüsü Saferkov, Atanas Primovski, Kiril Vasilev, Hristo Karamandjukov, Vasil Dimitrov, Rıza Solakov, müh. Mincho Marinov, Petar Marinov v.s.). Bakanlıklardan da temsilciler vardı. Fakat bu konferanstan kimseye fayda yoktu, kimsede “Rodina” oluşumunun faaliyetlerini faşistlik diye nitelendiren eski komita başları olan Nikola Palagachev ve Kiril Vasilev’e karşı koyma cesareti yoktu ve işler eskisi gibi devam etti.      
Feslerin, ferecelerin ve türk isimlerin tekrar iadesi ile Rodoplardaki Bulgar Muhammedilerinin bir kısmının kendilerini Türk olarak tanımlamasını da iade etmiş oldular.