От архива на Петър Маринов
НЕУГАСВАЩАТА РОДОВА ПАМЕТ
(публикувано във в. Родопско слово, брой 1 (112), юни 2003 г.)
Ходът на културната революция сред Българите мохамедани в последно време навлиза в своя разгар. Последен етап от нея е усвояване от Българите мохамедани на Български народностни имена. С това се завършва възраждането на тая част от Българския народ, започнало преди две-три десетилетия и извършващо се днес с едно закъснение повече от сто години след общото Българско възраждане.
В тоя процес особено важно е, когато се намират документи, които подпомагат това полезно народностно движение. В момента имаме налице едно извлечение от "Избирателните списъци от Чепинско" от 1905 г., в които са вписани имената на българи мохамедани с български презимена, останали от преди помохамеданчването, пазени и унаследявани от поколения деца и внуци повече от двеста години. Те са оцелели до Освобождението в 1878 г., а и след това, дори до наше време. Имената и презимената в тия списъци са следните:
с. Корово (Драгиново) Али Радков, Асан Белчов, Ибрам Дуков, Исеин Дочев, Молла Али Дочев, Мустафа Манушов, Осман Вранчов, Якуб Шарков
с. Лъжане
Абди М. Кандов, Асан Гунев, Махмуд Юс. Чепов, Али Ибр. Бачов, Амди Чауш Ридов, Мехмед Али Чернев, Али Тилинов, Ахмед Пурев, Мехмед Власаклиев, Али Хубов, Ахмед Гърцев, Мехмед Марча Дедков, Али Тунев, Ахмед Донето, Мехмед Медаров, Али Кереров, Асан Кантов, Мустафа Кондев, Али Двачков, Ахтен Лалков Амуров, Мехмед Менов, Али Сечков, Ахмед Льольов, Мехмед Мерадинов, Али Дабев, Исмаил И. Казаков, Мехмед Писков, Али Гегов, Исмаил Ас. Таликов, Мехмед Йонов, Али Гърков, Исмаил Юс. Бечев, Мустафа Тренчов, Али М. Бандюв, Ибрам Каменов, Мехмед Фърдюв, Али Купенов, Исмаил Таров, Мехмед Юс. Беров, Ахмед Кръмчев, Ибрям Мех. Дидров, Мехмед Баш. Роза, Ахмед Короков, Ибрям Рапкин, Мехмед Мех. Гомов, Ибраим Краюв, Исмаил М. Гегов, Юсуф Баюв, Ибраим Алендаров, Исмаил М. Дурев, Юсуф Ав. Саранча, Исен Потурнаков, Мехмед Охоров, Исеин Мръцев, Мехмед Гъцев, Мехмед Крантов, Мехмед Иб. Шолев, Мустафа Гечов, Мустафа Кадюв
с. Баня (Чепино)
Ахмед Пехливан Шипев, Ахмед Малков, Али Кенов Вранчев, Ахмед Осм. Тулчев, Абди Манчев, Алиш Ал. Браюв, Ахмед Ис. Потнин, Абди Мех. Арагов, Алиш Соленков, Асан Ас. Пулев, Асан Мах. Беров, Али Ар. Инжиля, Али Юс. Чернюв, Али Цикалов, Ахмед Ем. Джуров, Асан Ас. Джонов, Асан Цонев, Асан Финов
с. Дорково
Ахмед М. Тунев, Ахмед Данюв, Асан Матеев, Асан М. Миров
с. Костандово
Али Щ. Кръстев, Али Гулев, Али Юс. Милев, Ахмед Ас. Цанков, Ахмед Ас. Милчев, Ахмед Вижнев, Байрам Петаков, Исмаил Галенов, Мустафа Мундюв, Ибрам Геров
Това извлечение от избирателните списъци е направено през 1905 г. от В. Дечев, тогава чиновник там, дадено в сп. "Родопски напредък" IV г., кн. III, май/юни 1906 г., стр. 139-140.
Когато става дума днес за "въстановяване" Българските народностни имена у Българите мохамедани, повече от полезно е да се има впредвид горният списък. Презимената, както се вижда, са Български и те говорят сами за себе си, следователно с промяната сега на личните имена на тия фамилии не веднъж се свършва цялата работа и се разрешава целият въпрос за народностната принадлежност на тия наши сънародници. Разрешава се главно мъчнотията, породена у мнозина Българи мохамедани, които се питат с недоумение: "ще си сменя своето име, но какво да правя с презимето?", т. е. на бащата, дядото и пр.
По отношение народностното им съзнание надали би се намерил един Българин мохамеданин, който да не знае, че някога дядо му е бил Българин християнин, но е помохамеданчен и пр. В свои среди, в домашна интимна обстановка това се предава от род в род и това знаят всички. Това е тяхната жива устна история и не би се намерил нито един, който би спорил върху това. Като така, усилията ни да доказваме (ние, Българите) по конференции и доклади "техният исторически Български произход" е все едно да разбиваме отворена врата. Затова Българите мохамедани, като виждат това, не вземат особено живо участие и в повечето случаи следят отстрани тия наши тъй да се каже безспорни усилия.
БЕДАТА Е ДРУГАДЕ. БЪЛГАРИТЕ МОХАМЕДАНИ МИСЛЯТ, ЧЕ С ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО СА ПРОМЕНИЛИ И НАРОДНОСТТА СИ. ЕТО ТОВА Е ЗАБЛУДАТА, С КОЯТО ТРЯБВА ДА СЕ СПРАВЯМЕ.
А това ще стане като наред с имената им ги запознаваме с исторически и географски факти и посочваме, че в един народ може да има много вяри и от една вяра - много народности. В Босна има бошняци мохамедани, бошняци католици и бошняци православни, но всички са бошняци; в Албания има албанци мохамедани, албанци католици и албанци православни, но все са албанци; в Сирия има сирийци християни и сирийци мохамедани; в Индия има индийци браманисти, индийци будисти, индийци пирсисти, индийци мохамедани, индийци християни и пр. и всички са индийци; в Египет има араби християни, араби мохамедани и пр.; дори и в днешна Турция не всички турци са мохамедани, а има турци мохамедани, турци протестанти, турци християни със своите епископи и др. Така и у нас както има Българи православни, така има и Българи католици, Българи протестанти, Българи атеисти, има и Българи мохамедани. В нашата страна изповеданието на религията е съвсем свободно и узаконено от Конституцията.
Следователно е нужно да се дават на Българите мохамедани обективни знания и разбирания по тези въпроси, т. е. знания по историята и географията на разните народи, на нашите съседни, близки и далечни страни. Едновременно с икономиката да се дават подчертано - специално за Българите мохамедани знания и осведомления за народностния и религиозния състав на разните страни в света. Народността не се определя от вярата, която се изповядва, а от езика, кръвта и общия бит на дадено население. Кой каквато вяра иска може да си изповядва, но народността се определя по други показатели. Вярата е като дреха - може да се променя и заменя стара с нова, но народността - не. Столетия и хилядолетия тя си остава една и съща. Тъй е било в миналото, тъй е сега, тъй ще бъде и в бъдеще.
А всичкото това умствено просветление сред Българите мохамедани ще направи просветата, като особен превес трябва да се даде на самоинициативата сред тях. Прогресивната, самоосъзната младеж трябва да се поощрява и включва в провеждането на тая дейност. Държавата и обществеността само да ги подпомага и насочва топло, сърдечно и братски.
Бъдещето е на младежта! Учителите Българи мохамедани и другата интелигенция от тях имат да играят първостепенна роля в това отношение.
