Topic: Батак - мит или реалност ?!?

[Zoro]

Batak ? kakvo znaçi  samata duma  .. Batak .:mqsto  kadeto vlezneş i propadaş ne mojeş da izlezneş na pomaşki  se kazva GLİP  kakto se kazva v stihotvorenieto  na İvan Vazov  nqma nişto podobno iskam da vi razkaja za slu4aq v Batak sega kakto go pişe v edna kniga  pisana ot pisatel hristiqnin ot predi 30 godini i pove4e poneje sega v momenta ne razpolagam s neq  i nemoga da q pokaja kato dokument no şte q namerq no poneje sega  sme na tema Batak iskam da nampişa tova koeto e napisano v samata kniga eto i samiqt razkaz... Po vreme na osmanskata imperiq  se raznasq sluhat 4e koito i da vleze 4ujdenets v Batak jiv ne izliza i pomen nqma ot koito i da e .Razbirase tozi sluçai stiga i do togavaşniqt paşa na okoliqta  paşata reşava da izprati tam edin voinik za da kupi neşto i da razbere kakvo stava kakvo ima i nqma kakvo se govori i kak  bataçani şte gledat na nego. Razbirase tova e4 zapoved i toi otiva i  se otpravq kam togavaşniqt edinstven bakkal v togavaşniqt moment v slu4aq tam se namirat 3 mladeji i edin starets bataçani kadeto trimata mladeji zapoçnali da gledat voinika na krav i skartsali zabi no stariqt bataçanin gi predupredil  da ne go zakaçat çe tova moje da e klopka -kapan no te ne posluşali stariqt bataçanin i v edna zatıntena ulıçka pogubili  mladiqt osmanski voinik .Razbirase paşata koito e vteçenie na sluçaq kato vijda 4e voinika ne se vraşta  obgrajda tsql Batak s voinitsi is oşte nqkolko vliza v grada i zapoçnal da pita kade e mladiqt voinik no nikoi ne kazva niştokoi znae i ne znae vseki mal4i Paşata nastoqva da se nameri voinikat i sled 2 dena go namirat ubit i zaroven v zemqta (zaşşto ppogubiha mladoto voiniçe ta toi nqmaşe nikakva vina)Togava  po zakon se nakazaha ubiitsite  no poneje poveçeto v batak bqha takiva i zleze saprotiva sreştu togavaşnata vlast i ot strah da ne  gi ubiqt  horata mlado i staro vlizat v çerkvata i poneje mejdu nevinnite se krieha i vinovni Osmanskata  voiska ot prozortsite na  4erkvata puska roqtsi s p4eli za da gi izkara ot 4erkvata tam horata sami ot samo sebe si se smazvat za da izleznat  navan i togava  voiskata ubiva  no ne nevinnite .T a kakto se govori  az sam dqdo ot Batak ti znaeş li batak ..... iskaha da me napravqt turka  i t.. n  tova sa golemi izmislitsi  Ta tam se spomenava za pomaşko selo ama imeto ne mu znam  se kazva v stihotvorenieto  razbirase  4e imeto na seloto ne se znae ta naokolo togava sa bili samo pomaşki i turski sela . Batak e mit drugo nişto

[Пламен Пасков]

Г-н ПП,относно самоубиствата не се подигравам-как бих могъл.Не се доисказах.За да не сменят вярата си доста хора предпочели да си сложат краи на живота.
  Но се засягам да намесват помаците кото катили.Все едно да кажем ,че всички бойци от БА участвали във Възрадителния працес  са такива.
  Обидно ми е да се  помаците да са жертва на художествени измислеци на Вазов и Стоянов.

Аз НЕ СЛАГАМ всички помаци в един кюп и НЕ ДЪРЖА ОТГОВОРНИ всички помаци за Батак!
Още веднъж: Батак е бастисан по заповед на областния управител на каза Пазарджик, който е официален служител на османската държава, и е бил ръководен от Ахмед Ага Барутинлията. Тяхна е основната отговорност, на първо място на Османската империя.

[Subeyi Kurt]

Аз НЕ СЛАГАМ всички помаци в един кюп и НЕ ДЪРЖА ОТГОВОРНИ всички помаци за Батак!
Още веднъж: Батак е бастисан по заповед на областния управител на каза Пазарджик, който е официален служител на османската държава, и е бил ръководен от Ахмед Ага Барутинлията. Тяхна е основната отговорност, на първо място на Османската империя.

Za tova koy e vinoven nikoy nishto ne moje da tvardi zashtoto ne se znae s tochnost kakvo e stanalo i kakvi sa bili prichinite za tova. Skromnoto mi mnenie e che tova e mit. Za da se namesyat velikite sili vav vatreshnite raboti na imperiyata togava se e nujdaelo imenno ot takıv ujkim incident. Sıshtata taktika i strategiya yarko i dokazano se vijda i pri davaneto na Girit na gırcite, po-kısno i pri  otcepvaneto na Makedoniya i drugi.
Podobna Amerikanska taktika beshe i v İrak i na mnogo drugi mesta. Armenskata taktika ne hvana dikish zashtoto Rusiya se iztegli ot voynata i posle nyamashe drug koyto da e gotov da voyuva zaedno s Armencite.
V Batak e bilo izvırsheno ubiystvo na voynik sled koeto stava eskalaciya.
V den dneshen vijdame kak ako edin izraelski voynik se ubie palestincite zaplashtat s hilyadi vıpreki che ima mejdunaroden sıd, OON i tem podobni organizacii koito slujat samo na silnite. Pri narushavane na nyakoi zakoni v Amerika vednaga se strelya na meso. Znaem sluchiloto se i pri psevdo vızroditelniya proces no oshte nyama osıdeni ili vinovni vıpreki mnogoto ubiystva. Obache nay-vajnoto za batashkiya incident si ostava istinata che BG ne pozvolyava tozi vıpros da bıde razgledan i izsledvan poradi koeto se zatvırdyava ubejdenieto che Batak e samo mit i nishto drugo.

[Пламен Пасков]

Za tova koy e vinoven nikoy nishto ne moje da tvardi zashtoto ne se znae s tochnost kakvo e stanalo i kakvi sa bili prichinite za tova. Skromnoto mi mnenie e che tova e mit. Za da se namesyat velikite sili vav vatreshnite raboti na imperiyata togava se e nujdaelo imenno ot takıv ujkim incident. Sıshtata taktika i strategiya yarko i dokazano se vijda i pri davaneto na Girit na gırcite, po-kısno i pri  otcepvaneto na Makedoniya i drugi.

Щом не знаете все още какво точно било станало, прочетете по-надолу описанието на съвремнниците.
А след това ми кажете: кеф ви от гледна точка на турски, на османски, на мюсюлмански или на общочовешки морал: какви причини могат да оправдаят зверства, извършени по този начин, с такава жестокост и в такива мащаби

Podobna Amerikanska taktika beshe i v İrak i na mnogo drugi mesta. Armenskata taktika ne hvana dikish zashtoto Rusiya se iztegli ot voynata i posle nyamashe drug koyto da e gotov da voyuva zaedno s Armencite.
V Batak e bilo izvırsheno ubiystvo na voynik sled koeto stava eskalaciya.

Убийство на войник? На един-единствен войник?
За което са избити, поругани, ограбени, и изгорени хиляди беззащитни и ОБЕЗОРЪЖЕНИ мирни жители на Батак?
Това е вашето мерило за адекватност и оправдание на постъпките?

V den dneshen vijdame kak ako edin izraelski voynik se ubie palestincite zaplashtat s hilyadi vıpreki che ima mejdunaroden sıd, OON i tem podobni organizacii koito slujat samo na silnite. Pri narushavane na nyakoi zakoni v Amerika vednaga se strelya na meso.

То ест, вие смятате, че от гледна точка на витиеватия морал на днешните ционисти извършеното в Батак е в реда на нещата, така ли?

Znaem sluchiloto se i pri psevdo vızroditelniya proces no oshte nyama osıdeni ili vinovni vıpreki mnogoto ubiystva. Obache nay-vajnoto za batashkiya incident si ostava istinata che BG ne pozvolyava tozi vıpros da bıde razgledan i izsledvan poradi koeto se zatvırdyava ubejdenieto che Batak e samo mit i nishto drugo.

Първо, това е лъжа!
Лъжа е, че България не позволявала този въпрос да бъде разглеждан и изследван.
Или за вас "разглеждане" и "изследване" са поръчковите манипулации и доктрини, изсмукани от инструкциите на новопоявили се бандитски трибуквени централи. За които няма нищо свято и оскверняването на страданията на батачани и на другите ьастисани населени пунктове и избити мирни жители, и единственната цел е да бъде преиначена историята в името на замитането под килима на тези събития и на главния виновник за това - а именно: политиката на османската империя?
Впрочем, ето ви думите на очевидците, ако искат с тях да спорите, или да изкарате други данни на СЪВРЕМЕННИЦИ, повтарям: именно на СЪВРЕМЕННИЦИ, заповядайте.



Januarius Aloysius MacGahan, специален кореспондент на Daily News

ТАТАР-ПАЗАРДЖИК, 2 АВГУСТ

От времето на вчерашното писмо аз видях толкова ужаси, щото сега ще повярвам на всичко, каквото и да кажат против турците. В зверството има граница, зад която не са възможни никакви сравнения и измервания; тая граница турците отдавна са прескочили и вече не можеш ги стигна. Пътят им е затрупан от такъв плет чудовищни факти, щото неволно се спираш с отвращение, като не желаеш да гледаш или да вървиш по-нататък. Чувствуваш, че време е да се върнеш назад, защото доста си видял.

Но аз трябва да разкажа какво видяхме в Батак. Ние с мъка излязохме из Пещера. Турските власти, недоволни от отказа на Скайлера да вземе със себе си официален водач, заповядаха на туземците да не ни дават коне. Но последните така силно желаеха да посетим Батак, че ни доведоха коне, най-напред без седла, а сетне донесоха и седла. Всичко това се правеше за доказателство, че те неохотно ни се покоряват. Най-сетне ние тръгнахме. Мнозина от злочестите батакчани се възползуваха от тоя случай и тръгнаха след нас, за да посетят своето пепелище, а някои, като улавяха юздите на конете, стараеха се да ни спрат, за да ни доизприкажат тъжовната повест на своите злочестини. Всичките тия разкази приличаха един на други и всичките тях не стигаха цели дни, за да ги изслушаш. Една жена спря коня ми и ми показа дясната си ръка, раздробена от куршум. Мъж ù бил убит и малките ù деца останали на нейното попечение, тогава, когато тя не можеше да работи. Всичко това тя обясняваше на един език, дотолкова приличен на руския, щото аз разбирах почти всяка нейна дума, като да се намирах посред руските селяни на бреговете на Волга или между търговците на някой хан в Москва.

Сходството на българския език с руския е така поразително, щото не е чудно дето русите съчувствуват на тоя народ. Въобще между славянските народи има много сходство, особено в очите, играта на израженията, гласа, жестовете. Русинът, българинът, сърбинът, черногорецът и чехът могат да говорят помежду си на своя роден език и да се разбират едни други. Както би било трудно да се попречи на англичаните от северния бряг на Темза да съчувствуват на своите съседи от южния бряг, ако последните попаднат под турското иго, така също е трудно да се запрети на славянските раси да си помагат една на друга, когато една от тях стене под чуждоземно иго.

Батак се намира 30 мили на юг от Татар-Пазарджик, на една възвишеност от клонищата на Балкана. Пътят, по който ние вървяхме, беше една стръмна горска пътечка, по която на места било би трудно да премине и коза; казват, че има и други, по-добър път, но нашият водач със злобното ехидство на източния човек избра именно тоя. Докато се катерехме по горските стръмнини, ние представлявахме любопитно, макар и доста мрачно шествие. Най-напред вървяха двама заптии, облечени в своите живописни дрехи, с лъскави пищови и ятагани на пояса; след тях вървеше нашият водач, така също въоръжен, и най-сетне ние петмина възседнали кой на катър, кой на кон, а пък се довършваше това шествие с 50 или 60 жени и деца, които ни придружаваха до Батак. Много от тия жени носеха на ръце кърмачета и тежък товар, състоящ се от храна, дрехи, покъщнина и земледелчески сечива, изпросени в Пещера. Даже момиченца 7 и 10 годишни бяха притоварени с различни неща.

След три часа път по такива стръмни пътеки, щото повечето бяхме принудени да вървим пеша от страх да не се строполим в зиналата под краката ни пропаст, ние се изкачихме така високо, щото на глед, се намерихме сред облаците, и най-сетне, като излязохме из гъстата гора, видяхме пред себе си една прекрасна, малка долина, която се разстилаше като зелен килим. Посред нея течеше един шумлив извор, на който беше направена една стругарница. Жителите на Батак, казват, правели доста значителна търговия с дърва и дъски, и най-сетне, ние видяхме много подобни малки стругарници, общото число на които около Батак достигало до двеста. Сега те бездействуват. Тая живописна долина има богати паши, но нийде се не виждаше нито една крава, нито една овца. Навред царуваше гробовна тишина, гробовно уединение, като с години да не е минавала през тука жива душа. Ние се изкачихме на върха на билото, който ни отделяше от съседната долина и с възторг видяхме една великолепна панорама. Високи гори окръжаваха като амфитеатър едно малко място от 8 до 10 мили в диаметър, което се разсичахе по всички направления от дълбоки долини и гористи места. Аз никога не съм виждал в природата нищо, което така близо да прилича на фотографията на луната в уголемен вид. На дъното на един от тия проходи ние едвам можахме да съзрем едно село, до което, според думите на водача, оставаше ни още час и половина път, макар то да се виждаше твърде близо. Това беше Батак. Около него горските стръмнини бяха покрити с малки златисти полета, посеяни с ечемик и ръж. И макар жетвата отдавна вече да беше готова и класовете да бяха захванали да се ронят, никой — както се виждаше — не се грижеше за прибирането на зърното. Тия полета бяха тъй също пусти, като малката долина, и жетвата гниеше на корена.

След един час ние се доближихме до селото и нашето внимание беше привлечено от няколко кучета, които се трупаха на един хълм, издигнат над селото. Ние се отбихме от пътя и като минахме през останките на две или три каменни огради и няколко градини, взехме да се приближаваме до кучетата, които, като ни забелязаха, сърдито залаяха и побягнаха в съседното поле! Изпървом аз не забелязах нищо необикновено, но конят ми изведнаж хвана да се стъписва. Аз погледнах надолу и видях човешки череп, полускрит в тревата. Той беше съвсем сух и як, като да се е търкалял тук три-четири години — така ревностно бяха извършили кучетата делото си. През няколко крачки аз видях други череп и при него една часто т скелет, така също бели и изсъхнали. Колкото се искачвахме нагоре, толкова по-често и по-често виждахме отделни кости, скелети и черепи, но не до там оглозгани, така щото полуизсъхналото, полуизмитото месо стърчеше по тях. Най-сетне ние достигнахме до един малък мегдан, дето земята беше почти равна, само по средата му имаше пукнатина, отдето се захващаше дълбока долина. Като дойдохме до нея ние неочаквано се спряхме, като испуснахме ужасен вик. Под самите крака на конете имаше натрупан куп черепи, кости, полуизгнили скелети, парчета месо, сурми косми и откъсаци от дрехи. Всичко това, обиколено от раскошна трева, изпущаше страшно зловоние и тука свободно закусваха кучетата, когато нашето непросено появяване ги обърна в бягство. Сред тоя куп аз можах да отлича един скелет още облечен в риза, с басма и обут с шарени чорапи, с каквито се обуват българските моми. Ние погледнахме на всяка страна: навред са вардаляха човешки кости.

Отдолу под нас на растояние 100 ярда се намираше Батак. Отдалеч той приличаше на развалините на Херкуланума или Помпей. Нито един покрив, нито една стена не бяха останали цели; всичко представляваше една грамада развалини, над които се носеше един глух шум, приличен на воплите на ирландските плакалници. По-сетне разбрахме какви са били тия чудновати звукове. Преди да слезем в селото, ние още веднаж погледнахме на куповете човешки кости, които се търкаляха по земята, и забелязахме, че останките на дрехите, които висяха по тях, принадлежаха към женските премени. И така, всичко това бяха трупове на жени и моми. Без да слизам от седлото, аз преброих до сто черепа, които почти всичките лежаха отделно от скелетите, следователно, тия злочести жени са били обезглавени.
След малко ние влязохме в селото. Върху развалините на първия дом, който се падна на пътя ни, ние видяхме една бедна жена, която като държеше на коленете си едно детенце, огласяваше въздуха с нещо, което не бе ни плачевна мелодична песен, нито горчив вопъл. До нея седеше едно друго дете и безмълвно, с очудване, гледаше към нас. Жената не обърна никакво внимание на нашето присъствие; ние се наведохме, за да разберем какво говореше тя, и нашия преводач ни обясни, че тя повтаряше хиляди пъти едни и същи думи: „къщата ми: моята клета къща! моята мила къща! мъж ми! моя беден мъж! моя драг мъж!“ При следващия дом ни чакаше същата сцена: две жени, едната стара, другата млада, като си клатеха главите и кършеха ръцете, монотонно произнасяха: „Аз имах къща, а сега нямам; аз имах пет деца, а сега остана едно!“ Тая жена се избавила от общото клане и едвам що беше се върнала на своето пепелище, като се ползуваше от нашето идване, или от посещението на Беринга. Те биха могли отдавна да се върнат, но не смеели да се решат да направят това без покровителството на чужденеца. Техният погребален вопъл сме слушали ние отдалеко. Колкото отивахме по-далеч, толкова повече ние виждахме тия злочести, които повтаряха все същите думи. Но посред това отчаяние се виждаха малко сълзи; то беше сухо, кораво, безутешно. Извора на сълзите отколе беше вече пресъхнал и скръбта, мрачната скръб беше длъжна да си намери други изход. Малко по малко тия злочести жени и деца направиха подире ни едно погребално шествие от 400—500 души, като ни придружаваха със своя тъжно-печален вопъл, като който, дай, Боже, никога в живота си вече да не чуя. Но преди да продължа моя разказ, трябва да кажа няколко думи за Батак, така щото читателят да може по-добре да проумее всичко, що е станало тук. В това село е имало 900 къщи и от 8 до 9,000 жители, макар и да не е възможно да се определи точно количеството на народонаселението, по причина на съвършеното нямане в Турция на списъци или някоя-си достоверна статистика.
Даже не е възможно да се придържаш към обикновенното правило да четеш на всяка къща по 5 души, защото българите, както руските селяни, държат се о стария, патриархален обичай, според който всички оженени синове със семействата си живеят в родителския дом до смъртьта на дяда си. И така, понякога под един покрив живеят по 20—30 души, зарад това по-вярно е в България да се смята средно число от 8 до 10 жители във всяка къща.
Едиб Ефенди в своя доклад говори, че в Батак е имало всичко 1400 жители. По-безсрамна лъжа от тая никога не е казвал даже някой турчин. Скайлер си набавил разписанието на данъците за текущата година, в което се показва, че в Батак има 1420 души, способни за военна служба и задължени да плащат бедел за освобождение от военната служба. В някоя европейска държава тая цифра би означавала общото число на населението до 15,000, но тука не може да се определи повече от 8 до 10,000, както в действителност и удостоверяват жителите на Батак и Пещера.

В Англия и изобщо в Европа имат твърде криво понятие за българите.  Аз винаги съм слушал и, да си кажа правото, до последно време самичък мислех, че те са диваци, не по-цивилизовани от американските индианци. Представете си моето удивление, когато узнах, че почти във всяко българско село има училища, и че тия школи, където те не са изгорени от турците, се намират в цветущо положение. Те се издържат от сумите на доброволно възложен на себе си от българете данък, не само без правителствени подбуждания, но и въпреки многочислените затруднения, причинявани от властите, обучението в тия училища е безплатно — и за богатите, и сиромасите. И така надали ще се намери българско дете, което да не знае да чете и пише, и изобщо процентът на грамотните в България, не е по-малък от тоя в Англия и Франция. Така също аз мислех, че българските села се състоят от няколко малоценни къщици. които не е трудно да се направят подир пожара. Но какво беше моето изумление, когато видях, че повечето от тия села са добре съградени градчета с яки каменни домове и значително количество състоятелни, даже достатъчно богати граждане; някои от тях могло би да бъдат сравнени с английските и французски паланки. В действителност излиза, че българите не само не са диваци, но те са трудов, предприемчив, честен, образован и мирен народ.

Що се отнася до българското въстание, имало е слаби опитвания в две—три села, но не в Батак, и излиза, че тука не е бил убит нито един турчин. Даже правителството не твърди нито едното, нито другото.
Когато Ахмед-ага, който направил клането, се появил със своите башибозуци и поискал да му предадат оръжието си, жителте на Батак не се отказали от това, а само заявили, че ще дадат оръжието си на редовните войски или на каймакамина Татар-Пазарджишки. Но Ахмед-ага стоял на своето и след дълги колебания и продължителни преговори батакчани се покорили, но не трябва да предполагаме, че нахождащото се у тях оръжие е било приготвено ва въстание — то просто било от обичайните принадлежности на всеки турчин или християнин. Какво е последвало след това предаване на оръжието, — най-добре ще проумее читателят, след като прочете продължението на нашия разказ за това, което видяхме вчера.

При самото ни влизане в селото окръжаващата ни тълпа ни показа на един куп пепел и въглища, сред които се виждаха изгорели човешки кости. Турците направили на това място несполучлив опит да изгорят труповете. Малко по-нататък ние се сблъскахме с едно зрелище, което възбуди в нас ужас и съжаление. Скелетът на една мома, не по-стара от 15 години, лежеше на пътя, затиснат под отломъците на стените. На нея все още се виждаше ризата и българските чорапи, а босите ù нозе бяха почти запазили своята форма, защото плътта им беше досущ изсъхнала, ала не изгнила. На черепа се виждаше голяма зейнала рана, а дългите ù кестеняви коси се растилаха по земята. Достойно е за отбелязване, че всички женски скелети бяха облечени в ризи, и ние узнахме от много жени, които сами бяха преминали тежкото изпитание, освен последната му степен, какво обикновено турците извършвали над жените и момите. Като улавяли някоя злочеста, те я събличали по риза, натрупвали на куп дрехите и драгоценностите, сетне я безчестили колкото им било угодно, и последният хладнокръвно я убивал.

В следващия дом един от малкото българи, които ни придружаваха, ни показа това място, дето неговият малък, сляп брат бил изгорен жив, и мъжественият човек плачеше като дете, без да разбере, че на сляпото дете сега му е много по-добре. Точно насрещу него лежаха скелетите на две деца, затрупани с камъни и със зинали рани от ятаган на черепите.
Въобще числото на убитите деца в тая касапница е, наистина, чудовищно. Тях често ги набивали на щикове и очевидците ни разказваха, че подобни шествия се расхождали по улиците на Батак и Отлу-кюю. Причината на това е твърде понятна: мюслюманинът, като убие известно число неверни гяуре, влиза в рая, каквито и да са били греховете му. Мохамед вероятно е разбирал само въоръжени люде, а мюсюлманите тълкуват широко неговите думи и сметат жените и децата наравно с мъжете. При това убиванието на децата е по-износно, защото то е по-леко и по-безопасно. Тука в Батак башибозуците достигали до това, щото распарвали утробите на тежките жени и убивали неродените деца все с тая цел — да уголемят числото на жертвите си. Колкото се приближавахме по-близо до центъра на града, толкова количеството на костите, скелетите и черепите все се увеличаваше. Нямаше нито един дом, под развалините на който да не се виждаха останки от човешки трупове. На едно място една жена ме спря и, като ме улови за ръката, приведе ме през един куп камъне, зад които лежеше скелета на една мома, с дълги коси. Като ми показваше на това, що е останало от нейното мило дете, тя отчаяно плачеше, като си удряше безумно главата у стената. Няколко крачки по-нататък една друга жена, като седеше пред своя изгорен дом, скубеше си косите и диво гледаше на три малки черепа, които държеше в ръце. Как се е избавила тая майка, а са погинали децата? Кой можеше да каже това? Може би тя не е била в село по времето на сечта, или пък е побягнала с едното дете, като е оставила мъжа си да пази другите, или най-сетне от страх ги е напуснала всичките и побягнала. Ако последното предположение е справедливо, то не е чудно, че тя се предаваше на такова отчаяние.

Най-сетне ние дойдохме до черквата и училището.

Земята до толкова беше затрупана със скелети и останки от гниещи трупове, че въздухът ставаше непоносимо препълнен със зловония. Училището се намира на едната страна от пътя, а черковата на другата. Първото, ако съдим по останалите стени, било е славно, голямо здание, способно да вмести от 200 до 300 деца. Под камъните и сметта, които покриват пода на няколко фута, намират са костите и пепелта на 200 жени и деца, живи изгорени. Редом с училището има една голяма яма, в която са погребани до 100 трупа две недели подир клането, но кучетата изровили тия импровизирани гробища, а дъждът, като ги напълнил с вода, преобърнал тая яма в отвратителен кладенец, пълен с плаващи гнили трупове. Същото зрелище представлява водата на съседната стругарница на брега на една речица. Отначало двата ù бряга били затрупани с гниещи на слънцето тела, но милосърдното небе пратило силен дъжд, който ги вкарал в коритото на реката и течението завлякло тия останки от човешката касапница, тъй че се намирали трупове, изхвърлени на брега в 40 мили разстояние посред сенчестите гори и гъстите шубраци близо до Пещера и даже до Татар-Пазарджик. Като влязохме в гробищата, ние неволно се спряхме: зловонието беше така силно, че не беше възможно да се върви по-нататак, но ние взехме по една шепа тютюн, и като я държахме до самия нос, отидохме по-нататак.
Черквата беше малка и нея я окръжаваше една ниска каменна ограда, сред която бяха гробищата. Отначало ние не забелязахме нищо особено, а зловонието беше така голямо, щото ние едвам бяхме в състояние да гледаме настрани; но малко по малко ние забелязахме, че земята на гробищата е покрита с гноище по-високо от повърхността на улицата на 5 или 6 фута, и излезе, че приетото от нас гноище е купчина човешки трупове, покрита с дребни камъни. Целите гробища са затрупани на три, четири фута височина с човешки останки и от там излизало страшното зловоние. Подир няколко седмици след клането турските власти заповядали да се погребат мъртъвците, но вонята била така страшна, че било невъзможно да се изпълни това предписание. Останало да се задоволят с това, че закопали няколко тела, нахвърляли пръст над останалите, а в гробищата даже не влезли, но отдалече ги затрупали с дребни камъни. Но това опитване имадо малка сполука, защото кучетата разровили камарата и из тая чудовищна гробница стърчаха на всяка страна ръце, крака, глави. Нам ни говориха, че в тия малки гробища се намират до 3000 трупа и ние лесно вярваме на това. Зрелището, което ни се представи, беше дотолкова страшно, че за цял живот не можем го забрави. В тая гниеща, зловонна купчина на места се виждаха къдрави детски глави, крачка, не по-големи от пръста ми, и ръчици като да са били прострени с молба за помощ. Тука се разлагаха наред под жежките зари на слънцето телата на младенците, които с недоумение са гледали в минутата на смъртта на лъскавото оръжие, облятите с кръв рхце на техните джелати; деца, които са изпуснали духа си посред ужаса, който ги е обзел; моми, които напразно са молили за пощада, и майки, които са се старали да защитят своите рожби. Сега те всички лежат тука безмълвни; не се чува нито плач, нито ужасни викове, нито вопли за пощада. Жетвата гние наоколо по полетата, а жетварите гният на гробищата.

Ние погледнахме в църквата, стените на която бяха се опушили от изгарянето на нейните дървени принадлежности, но се запазили цели. Това е едно ниско здание с тежки, неправилни сводове, под които едвам може да стои човек с висок ръст. Това, което се изправи пред нашите очи вътре в нея, дотолкова възмущаваше душата, че ние не можахме да го гледаме по-вече от една секунда. Грамадно число тела бяха отчасти изгорени и напълняха черковата с обгорени останки, а отчасти гниеха в най-отвратитеден вид. Аз никога не съм си представял, че ще видя подобен ужас. На всички ни стана тежко и като залитахме като пияни, побързахме да излезем от тая зачумена дупка. с радост се върнахме на улицата, но и там на всяка стъпка срещахме като преди купища гниещи трупове, женски черепи с косми и отделни части от женски тела. Тук ни показаха една къща, дето били изгорени живи 20 души; там се виждаха развалините на друг дом, в който обезчестили и предали на мъченическа смърт 12 моми. Навред ужаси! ужаси! ужаси!

В самото село нямаше кучета, които при завръщането на жителите бяха побягнали в околностите; но аз видях две, три котки, извънмерно тлъсти, които спокойно ни гледаха с плувнали в лой очи. Може би, ще ме попитат, защо людете, които се намират сега в селото, не погребват останките на мъртвите, а позволяват на кучетата и котките да ги глождят. Някои опитвания да познаят и заровят телата на роднините си били направени, но останалите живи батакчани са уморени от глад и нямат даже лопати, за да изкопаят гроб. А освен това повечето от тях са жени, които в много случаи напразно са се стараели да засипят с пръст другите там тела. Ние видяхме много примери, че дето е било възможно да се познаят скелетите за тях се грижеха по един най-трогателен начин. Няколко гробове бяха направени, както трябва и даже бяха украсени с цветя. Други представляваха страшна противоположност: от една страна цветя, а от друга — кокали, измити от дъжда. Даже имаше черепи, грижливо положени в градините до стeните и накитени с цветя, като че да не искаха навеки да се разделят с тях. Аз видях един череп, полузаровен в земята и обърнат с лицето към небето в устата му стърчеше китка; повечето скелети и черепи се търкалят без всяко попечение. От 8 или 9000 жители в Батак са останали живи 1200 или 1500, които нямат с що да погребат мъртъвците си.
Но защо турците не направиха това?
Те ще отговорят, че всичко е отдавна направено и че за заравяне е имало малко хора. От всичките жестоки, варварски и зверски подвиги на турците, клането в Батак е най-страшния; от всичките безумни глупости, направени някога от тях, първо място занимава дивата мисъл да оставят да гният труповете на своите жертви в продължение на три месеца. Но това село се намира в една отдалечена, усамотена местност и те никога не са мислили, че европейците ще си пъхнат и тука носа; затова цинично забележвали: християните не заслужават да се заравят; нека ги ядат кучетата.

Ние говорихме с мнозина, но нямахме сила да изслушваме докрай всичките тия печални разкази, и се задоволявахме с това, дето питахме само за числото на погиналите лица от всяко семейство. Колко души бяхте в семейството — питахме ние. “Десет” — отговаряха нам. “Колко останахте?” “Двама”. “А вие колко бяхте?” — продължавахме нашите питания. “Осем”. “Колко останахте?” “Трима”. “А вие колко?” “Петнадесет”. Колко останахте?” — “Петмина”. И така в челяди от пет до двайсет члена останали от един до пет души.
Една баба се приближи до нас, като си чупеше ръцете и със сух вопъл, в който нямаше сили, приказа ни, че тя имала трима хубавци възрастни синове: Георги, Иванчо и Стоян, които са били оженени за добри, послушни жени: Райка, Стилиянка и Анка, че те имали дванайсет прекрасни деца: Ангел, Троян, Георги, Иванчо, Петко, Сиса, Богдан, Стоян, Тонка, Гинка, Марийка и Райка. От всичката тая многобройна честита челяд от двадесет души останала само старата баба; всичките други били избити. Едничък представител на това цветущо семейно дърво бил този стар пън, и не е чудно, дето злочестата старица от отчаяние удряше главата си о земята.
Така също чухме повест за Благоя Христофора, почтен патриарх от древния тип; той имал пет женени синове и двадесет и седем унуци. Всичкото това семейство живяло под един покрив, а сега са останали само девет души.

Ако да имахме време, могли би да слушаме подобни разкази в продължение на много часове. Имаше даже семейства, от които не беше останал никой. Злодеите, които са извършвали тези убийства, бяха не черкези, както отнапред се предполагаше, но турци от близосъседните села под предводителството на Ахмед-ага. Селото Батак, като говорим сравнително, е било богато и цветуще; то възбуждало завистта на турските съседи, които са се възползували от религиозния фанатизъм и от въстанието на другата част на страната, за да разорят и ограбят омразното село. Ахмед-ага, който е ръководел това клане, не само не е бил и не ще бъде наказан, но още е възкачен в чин юз-башия и е награден с орден.

Разказваха ни, че грамадно количество деца и моми били отведени в турските села, дето ги държали насила и не ги давали на родителите им. Скайлер сетне добил един списък с имената и годините на 87 момчета и момичета, отведени в турските села, названията на които също са забележени.

Що се отнася до настоящето положение на останалите живи батакчани, за него е страшно и да се помисли. Турските власти построили при входа на селото няколко дървени обори, в които тия злощастници стоят, но те решително нямат що да ядат, освен това, което си изпросят като милостиня от съседите си. Без да гледат на тяхното подобно бедствено положение, турските власти със студен цинизъм и с пълно невнимание към Европейските искания, пристъпили са вече към събирането на данъците и военна контрибуция като да не е случвало тук нищо необикновено. Попитайте за това в Цариград и ще ви отговорят, че всичкото това е неправда и ще се хванат да се разпростират в обещания да окажат помощ на пострадалите. Но навред жителите на изгорените села говорят Скайлеру, че ако не си платят данъците и военната контрибуция, безжалостно ще ги изгонят от привременните убежища посред развалините. Да платят е немислимо, а трудно е да се каже, към какви последствия може да доведе техният отказ. Правителството има нужда от пари и всяко село е длъжно да заплати своята обикновена част данъци, при което живите са длъжни да плащат и за мъртвите.

Ние попитахме, какво означават костите и черепите, които се въргаляха из гората, дето върху ни лаяха кучетата. Обясниха ни, че това са биле останките на 200 моми, които са били взети в плен и предназначени за по-лоша съдба от смъртта. Те се намирали в ръцете на своите джелати няколко дена, тъй като изгарянето и разграбването на Батак е станало не в един ден, и са изтеглили всичко това, което бедните, слабите и безпомощни девици са могли да пострадат от дивите варвари. Сетне, когато градецът е бил изгорен, и всичките им роднини убити, тия бедни създания, на които, както се види, трябвало да покровителствуват злодеите, които са ги обезчестили, отведени били вън от градеца и сред белия ден под откритото небе хладнокръвно ги умъртвили, и като натрупали труповете им на камара, оставили ги да гният под слънчевия пек.

Дизраели беше прав, като забелезваше остроумно, че турците винаги бърже се разпореждат с хората, които им паднат в ръцете, и не ги затварят в тъмница. Действително, те бързешком се разправят с християните и в това Дизраели е съвършено прав. Когато той произнасяше своята насмешлива реч, 200 млади моми вече отдавна лежаха в купа на бездиханните трупове при входа в Батак.
------
Някой да не си помисли, че това е всичко?
Нищо подобно!
За любознателните се обърнете към материала: Турските зверства в България, и ако ви издържи сърцето, се опитайте да го изчетете докрай.
------
Ако някой още веднъж си позволи да нарече Батак мит, ще му пожелая на него и на най-близките му да му се случи точно такъв мит.
И да го пишем после просто статистика на една махленска свада, както ДПС апологетите и инструкторите обичат да го разпространяват сред електората си.

Мера според мера.

[Беглик]

Ех Пламене, изглеждаш интелегентен човек, а така и не разбра, че това е един нищо и никакъв мит. И Перущица, Брацигово, Стара Загора са все митове. Скайлер, Гладстон, Юго са все хора, пристрастени към митологията. Зоро ти е написал истината, а тя е че младо и невинно войниче е посетило градчето, още по-невинно е решило да напазарува и тогава лошите батачани са си показали рогата. Всеизвестно е какви са повечето батачани: Togava  po zakon se nakazaha ubiitsite  no poneje poveçeto v batak bqha takiva. И въпреки това никой нищо лошо нямало да им направи, но пчелите ....:roqtsi s p4eli za da gi izkara ot 4erkvata tam horata sami ot samo sebe si se smazvat. Така че всичко си става от само себе си, добрите пчели наказват убийците, а повечето в Батак са си такива, така че недей ги жали. Пчелите си знаят работата.

[shaban]

Всичко написано в българската история за Батак почива на тенденциозните и едностранчиви писания на Макгахан,Д.Страшимиров ,Вазов ,Керелов,Примовски,Венедиков и много други. Всички те разглеждат нещата само от своята си камбанария.
Но нека вземем и другата страна напр."Важния рапорт" или статиите на "Морнинг пост" от онова време.
Някой може ли да ми каже откъде напр. къде може да се намери този "Важен рапорт" или пък статиите на "Морнинг пост".
 Колко ли може да се вярва на Макгахан ,който казва че в Батак не е убит нито един турчин или помак,след като се знае ,че през неколко дневните сражения са паднали мъртви около 200 души от потушителите.
Защо почти никъде не се пише какво са правили батачени от обяваването на въстанието до началото на обсадата. Нима са си стояли само в Батак и са чакали да дойдат да ги нападнат.
Защо не се пише колко пъти са водени преговори с въстаниците да се предадат и защо са убили изпратените при тях парламентьори -Караджа Хасан и Помак Мустафа. Аз доколкото знам парламентьори не се убиват.Защо е трябвало да се убият 200 души от обсадителите ,та чак тогава тогава да се съгласят на преговори.
Лично за мен не е приемливо само едната страна да се сатанизира въз основа на едностранчива литература която бъка от противоречия напр. за броя на населението ,броя на загиналите,броя на потушителита и т. н.
Например в редица писмени източници се пише че са избити около 8000 души  ,но едва ли по онова време Батак е бил населяван от толкова жители , а и освен това много скоро след въстанието  в Батак се завръщат много избягали Батачени и градът се възстановява.
Има много неща ,които историците занимавали се с тази тема никога няма да публикуват - а защо ли е така.
Случайно ли е ,че Батак е може би основната причина за подпалването на Руско- Турската война,разбира се ,че не е случайно , но една причина за да бъде причина трябва да е основателна . Именно върху основанията за причината са поработили доста усърдно такива хора като Макгахан и компания, защото ако не е имало  достатъчно основания , не би имало и война.

[shaban]

Между другото г-н Пасков ,копирания материал написан от платения от Русия журналист- Януариус Февруариус Макгахан се отвърля от почти всички изследователи на темата като  нереалистичен.По правдоподобно щеше да бъде напр. ако беше публикувал нещо от Димитър Страшимиров или на Венедиков - двама сериозни български историци.И какви са тия мери според мери,дето си ги написал, какво пак ще  мерим,че не ми е ясно.

[kasmet70]

  ;  COPY-PASTE от материали на "братска"- с имперски интереси  Русия

[Пламен Пасков]

Между другото г-н Пасков ,копирания материал написан от платения от Русия журналист- Януариус Февруариус Макгахан се отвърля от почти всички изследователи на темата като  нереалистичен.По правдоподобно щеше да бъде напр. ако беше публикувал нещо от Димитър Страшимиров или на Венедиков - двама сериозни български историци.И какви са тия мери според мери,дето си ги написал, какво пак ще  мерим,че не ми е ясно.

Шабан, вие поне сте умен човек, а пишете несериозни неща:
1. Januarius Aloysius MacGahan, не Февруариус, това едно, и второ:
2. специален кореспондент на Daily News
Това, че Daily News бил руска медия през 1876 година, съм го пропуснал от образованието си.   
Ако вие имате повече инфо и доказателства за това: кой е плащал на Джануариъс Алоишъс МакГахан, освен прекия му работодател Daily News, ще ви помоля не само да го споделите, но и да го докажете.

Освен това, забравяте няколко неща:
Не ви харесва МакГахан, че някак си не политкоректно бил описал видяното, и в резултат на него избухнала 12-тата руско-турска война.
За предишните 11 войни пак ли такива полит-некоректни МакГахановци са били виновни?

И най-важното: МакГахан не бил обективен.
Без да доказвате защо, но доказателствата тук не са на почит - направо ви се повдига, когоато някой ги дава по такива и други парливи въпроси.

Но нарочно пропускате същественното: той е ОЧЕВИДЕЦ, пряк СВИДЕТЕЛ на мястото на събитието, и, естественно, СЪВРЕМЕННИК.

Колко от другите източници, които предлагате като алтернатива на МакГахан и на другите изброени пътешественници и кореспонденти (за българските източници на описанията даже мълчим - за вас те са по определение лъжливи, първо, щото са християни (има ли по-големи демони от християните по света, според вас?) и второ, защото са българи, вероятно) отговарят на тези условия?
Въпреки, че ако питате мене, просто по заповед на османската власт едни българи с едно вероизповедание са клали зверски други българи от друго вероизповедание, и цялата тази трагедия е заредена само и единственно, и то нарочно, естественно, от същата тази толоква любима на някои ислямистка османска империя, около 150-200 години преди тези събития.
Прочее, да се върнем все пак на въпроса: кои от вашите източници отговарят на посочените изисквания (повтарям: съвременник, очевидец и свидетел) и според вас са по-за вярване от МакГахан за Батак?
За Еледжик, Перущица, Клисура и другите десетки градове и села засега мълчим: темата е има ли мит за Батак, и кой и кога го измисли?
Аз настоявам, че мита го съчиниха политически централи последните години.

[rado]

Мит, ама странен, някои от вас влизал ли е в черквата в Батак? Знаете ли че до ден днешен страшно мирише на кръв? Чак ти става зле. Хайде и ако това  е мит, живи и здрави да сте!

[Nazmi]

Мит, ама странен, някои от вас влизал ли е в черквата в Батак? Знаете ли че до ден днешен страшно мирише на кръв? Чак ти става зле. Хайде и ако това  е мит, живи и здрави да сте!

     Радо,не знаех че и след над 130 години мирише на кръв,трябва да попитам доктора колко трае миризмата,виждам много хора са се разпалили във фантазиите на ума! Това в кръга на шегата,разбира се имало е събитие,предизвикана е световната общественост,има жертви колко са никои с точност не може да каже! Коментираме нещо което е станало и всеки от нас е чел на някой историята който е писал, мислите и спорим! Нямам време сега,но от постинга на Шабан има много логика!

[Пламен Пасков]

Всичко написано в българската история за Батак почива на тенденциозните и едностранчиви писания на Макгахан,Д.Страшимиров ,Вазов ,Керелов,Примовски,Венедиков и много други. Всички те разглеждат нещата само от своята си камбанария.

Странно как толкова много различни хора, единият от които не само е от друга държава, но и от друг континент, са единодушни в мнението и в свидетелствата си за случилото се.
Това пак резултат от сговор между тях ли да е?
И, да не забравяме - изброеният от вас списък на свидетелстващите за това, което е станало в Батак, изобщо не е изчерпателен!

Но нека вземем и другата страна напр."Важния рапорт" или статиите на "Морнинг пост" от онова време.
Някой може ли да ми каже откъде напр. къде може да се намери този "Важен рапорт" или пък статиите на "Морнинг пост".

Дайте да ги видим и да ги коментираме.

Колко ли може да се вярва на Макгахан ,който казва че в Батак не е убит нито един турчин или помак,след като се знае ,че през неколко дневните сражения са паднали мъртви около 200 души от потушителите.

Сраженията са си сражения.
От момента на предаването на оръжието, след което, напук на обещанието за пощадяване на населението, започва клането, колко турци и с какво могат да бъдат убити?
С колове и юмруци ли?

Защо почти никъде не се пише какво са правили батачени от обяваването на въстанието до началото на обсадата. Нима са си стояли само в Батак и са чакали да дойдат да ги нападнат.

Ами напишете го.
И за предпочитане го направете  с източник, който да отговаря на простичките три изисквания за достоверност: съвременник, свидетел и очевидец.
Дайте да ги видим.

Защо не се пише колко пъти са водени преговори с въстаниците да се предадат и защо са убили изпратените при тях парламентьори -Караджа Хасан и Помак Мустафа. Аз доколкото знам парламентьори не се убиват.Защо е трябвало да се убият 200 души от обсадителите ,та чак тогава тогава да се съгласят на преговори.

То ест, вие смятате, че е трябвало да се предадат веднага без бой, при положение, че към този момент много села са повярвали на такива обещания, предали са се без бой и са ги бастисали по същия начин. И, в случая, както виждаме, слагането на оръжието и отново предоверяването на лъжовните обещания на Ахмед Ага Барутинлията не са довели до нищо по-добро.
За убитите парламентьори дайте повече иноформация, ако имате данни.

Лично за мен не е приемливо само едната страна да се сатанизира въз основа на едностранчива литература която бъка от противоречия напр. за броя на населението ,броя на загиналите,броя на потушителита и т. н.

Има едно нещо, срещу което не се спори: резултатът и езикът на цифрите. От 900 къщи, 200 дъскорезници и между 8000-10000 народ (по минимални изчилсения) оцеляват около 2000.
Плюнчете калема и смятайте, и пак кажете, че убитите са малко или неясно колко.

Например в редица писмени източници се пише че са избити около 8000 души  ,но едва ли по онова време Батак е бил населяван от толкова жители , а и освен това много скоро след въстанието  в Батак се завръщат много избягали Батачени и градът се възстановява.

Още веднъж ви напомням: 200 дъскорезници, 900 къщи, с по 10-15 човека във всяка.
Колко прави, е задача за втори клас. Вече има и деца в предучилищна възраст, които решават такива задачи.

Има много неща ,които историците занимавали се с тази тема никога няма да публикуват - а защо ли е така.

Ами публикувайте ги.
Стига да имате такива, да са верни и да отговарят на онези три прости правила горе.

Случайно ли е ,че Батак е може би основната причина за подпалването на Руско- Турската война,разбира се ,че не е случайно , но една причина за да бъде причина трябва да е основателна . Именно върху основанията за причината са поработили доста усърдно такива хора като Макгахан и компания, защото ако не е имало  достатъчно основания , не би имало и война.

То ест, американеца МакГахан е искал да спретне 12-тата руско-турска война, и за целта по силата едва ли не на съвременните медийни технологии сатанизирали и хиперболизирали нещата, докато в крайна сметка ставало дума за махленска свада, така ли?
А тая костница в Батак сигурно е от пластмасови муляжи?

[Chechliya]

Какво въстание? Нямало е такова нещо в Батак. Истината е, че в селото (тогава е било село) действала банда, естествено покровителствана от първенците. Имало и хан и когато някой търговец или по-заможен човек отсядал в хана, през нощта го убивали и ограбвали, след което изгаряли тялото му в една пещ, за да се прикрият доказателствата. От Чечко също имало изчезнали търговци, но за тях властите много не се интересували. Чашата преляла, когато група войничета от Чечко също изчезнали. Военното началство на Чеча се помещавало в Барутинкьой (Барутин) на чело с Ахмед ага Барутинлията. Той постановил съгледвачи да тръгнат да търсят вести за изчезналите и всичко сочело към Батак. Когато тръгнали на там, още преди да влязат в селото, срещнали един местен овчар, който им разказал какво се върши. Ахмед ага бил информиран, след което той събрал нередовна войска от селата и тръгнал да търси виновниците. Обградил Батак и призовал жителите да съдействат, но те се дърпали. Тогава били убити няколко души, а на останалите им било казано да предадат виновниците. Клането е продължило, докато жителите не предали виновните. Ахмед ага им казал, че ако се предадат и излязат без оръжие, ще ги пощади. Те се предали, но той ги изклал. Това е истината. Другото е украси, лъжи и изопачавания.

Защо не е имало въстание? Как Батак ще тръгне сам да въстава срещу цялата империя? Все едно да кажем, че в Рибново през 1964 година е имало въстание, когато са отхвърлени възродителите или пък в Бръщен през 1912 година, когато бръщенци отупват прахта на покръстителите. Освен това, ако става въпрос за въстание, защо е бил мобилизиран чак Ахмед ага Тъмръшлията от Чечко да го потушава, ами не някой от съседните военни началници, като например Ахмед ага Тъмръшлията от Рупчос, смолянското началство, пазарджишкото началство или пловдивското началство. Все едно на днешно време в Силистренско да се вдигнат на въстание турците и цялата българска армия да спи, а да бъдат мобилизирани доброволци-християни от Неврокопско начело на началника на казармата в града. Освен това бройкта на жертвите също показва, че нещо се опитват да ни правят на маймуни. Някои споменават за 5000 убити, за да ни изкарат много "кръвожадни", както и до днес ни наричат. Наистина наивно, защото Батак никога не е имал 5000 души население, та ка моли да даде толкова жертви.

[Пламен Пасков]

..... Обградил Батак и призовал жителите да съдействат, но те се дърпали. Тогава били убити няколко души, а на останалите им било казано да предадат виновниците. Клането е продължило, докато жителите не предали виновните. Ахмед ага им казал, че ако се предадат и излязат без оръжие, ще ги пощади. Те се предали, но той ги изклал. Това е истината. Другото е украси, лъжи и изопачавания.

Съгласен.

Защо не е имало въстание? Как Батак ще тръгне сам да въстава срещу цялата империя? Все едно да кажем, че в Рибново през 1964 година е имало въстание, когато са отхвърлени възродителите или пък в Бръщен през 1912 година, когато бръщенци отупват прахта на покръстителите. Освен това, ако става въпрос за въстание, защо е бил мобилизиран чак Ахмед ага Тъмръшлията от Чечко да го потушава, ами не някой от съседните военни началници, като например Ахмед ага Тъмръшлията от Рупчос, смолянското началство, пазарджишкото началство или пловдивското началство. Все едно на днешно време в Силистренско да се вдигнат на въстание турците и цялата българска армия да спи, а да бъдат мобилизирани доброволци-християни от Неврокопско начело на началника на казармата в града. Освен това бройкта на жертвите също показва, че нещо се опитват да ни правят на маймуни. Някои споменават за 5000 убити, за да ни изкарат много "кръвожадни", както и до днес ни наричат. Наистина наивно, защото Батак никога не е имал 5000 души население, та ка моли да даде толкова жертви.

Горе ви дадох данните. Уравнението е с едно неизвестно и с няколко известни. И "учителят", то ест, този, който дава данните на уравнението, отговаря на нужните условия за достоверност, за разлика от вас, а именно: съвременник, свидетел и очевидец.
Безпристрастен, при това - трета страна, която не печели и не губи нищо от видяното или от написаното.

[Nashenec]

Има едно нещо, срещу което не се спори: резултатът и езикът на цифрите. От 900 къщи, 200 дъскорезници и между 8000-10000 народ (по минимални изчилсения) оцеляват около 2000.
Плюнчете калема и смятайте, и пак кажете, че убитите са малко или неясно колко.

PP az naplium4oh kalema i i vidiah v gornia ti cicat cifra nqkade ne po malko ot 20 000 ubiti ot pmaci balgari po vreme na tezi sabitie.No ne sam siguren moje i da sa pove4e .Iskam da te pomolq da iskarash ot naro4nia si arhiv ako imash oshte dezinformaciika za vnusheniata koito gi rasish tuk.Ideiata na temata e imenno pomacite da kajem mnenieto si za tezi sabitia.No tva e bezmisleno kato gledame kak izlivash moreto ot stakmena statistika varhu glavite ni.Nie uvajavame pametta na vsi4ki izbiti po vreme na vastania i voini.
Na praktia nie mislulmanite v Bulgaria i na balkanite sme izpraveni pre goliam problem.Nikoi ne ni za4ita rodovata pamet osven samite nie.Priemam za blizki do istinata izkazvaniata na -Teo,Chechlia, Shaban,kasmet70, Zoro i taka natatak.No ne i Makgahan i kartinite na Piotrovski.
Pri4inite koito dovejdat do sabitiata v Batak, ne sa samo ubiistva na voinici ot Chechko i raiona.
Ima i drugi oshte po strashni prestaplenia doveli do tezi sabitia.
Po vreme na Osmanskata imperia vsiaka godina sa se organizirali grupi pomaci ot Rodopiote koito sa hodili na Hadj-poklonenie v grad Meka i Medina, koito sa bili togava 4ast ot Imperiata.Ima dori i v momenta takava informacia koqto dokazva 4e tezi poklonnici sa minavali po specialni marshruti imenno v raiona okolo Batak.Togavashnite komitajii finansirani ot togavashnata ruska imperia ne edin ili dva pati sa napadali tezi kervani s poklonnici i targovci.Tova sashto e osnovna pri4ina ot koqto e prelqla 4ashata.Zashto magkahan i piotrovski tova ne sa go otrazili v hudojestvenite si izmislici?

Osven tova vi predlagam i edna statia napisana ot balgarin koito e ot Batak

Германският вестник “Тагесцайтунг” публикува статия от българския културолог и преподавател в Софийския университет проф. Ивайло Дичев, която представя в по-различна светлина т. нар. скандал “Митът Батак”. (проф. Дичев също така е син на писателя Стефан Дичев, виж бележката долу). Няколко български вестника публикуваха статии и интервюта с твърдения, че се правят опити да се пренапише историята и се посяга на историческата памет на българина. Историкът и общински съветник от БСП Божидар Димитров разпространи версията, че това е платено от Турция. Същата теза разви и в. “Атака”. Последва и остро изявление на президента, изказване на вицепрезидента и т. н. Преди седмица проф. Ивайло Дичев публикува коментар на същата тема във в.”Сега”, където води седмична колонка (виж тук). Статията му в “Тагесцайтунг” е повече обърната към чуждия читател и представя по-свободно проблема. Тя е преведена за вестника от английски на немски. Статията беше цитирана избирателно в някои български медии, затова тук е публикуван целият й текст. Заглавието е на e-vestnik:

България се разбуни: След груби заплахи Институтът за Източна Европа към Свободния университет в Берлин отмени една научна конференция в София, която трябваше да изследва националния мит за кланетата в Батак. Малко преди първите избори за евродепутати политици и историци нагорещяват страстите.

Кой би повярвал, че застрашените символи, които предизвикват масова истерия предимно в мюсюлманските общества, ще поставят този проблем и в България. Изследването “Батак като българско паметно място” разбуна страната. То трябваше да се проведе на 7 май в рамките на проекта “Образът на исляма като враг - история и настояще на антиислямските стереотипи в България, по примера с мита за клането в Батак” и включваше конференция и изложба в София и Батак, като водещ беше Институтът за Източна Европа на Свободния университет в Берлин. Ръководеният от д-р Улф Брунбауер проект трябваше да опише как рисунка от късния 19-ти век е участвала във възникването на националния мит около кланетата в Батак. В процеса на потушаване на Априлското въстание през 1876 г. отоманските войски са убили там близо 30 000 души. Конференцията беше отменена.

Вестници и телевизии (особено най-голямата телевизия в страната, в ръцете на Рупърт Мърдок, и най-големият вестник, който принадлежи на на германската вестникарска група ВАЦ), националистически настроени историци и високопоставени лица от държавния апарат се обединиха и твърдяха, че проектът отрича факта на дадените жертви. БАН отказа да бъде домакин на конференцията. Военни членове на националистическата партия и жители на Батак заплашиха открито участниците на срещата със саморазправа, ако конференцията се проведе.

Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей обяви, че ще заведе съдебен иск срещу Брунбауер заради отричане на историята. Освен това той твърдеше, че зад фондация “Бош”, която финансира проекта, стоят богати турци, които се опитват да пренапишат българската история, за да вмъкнат страната си в ЕС.

В духа на добрата комунистическа традиция телевизиите показваха ден след ден обикновени хора и ученици, които изразяваха възмущението си и казваха, че е по-добре българската наука да бъде оставена на България. Мартина Балева, българската участничка в конференцията, беше обвинена, че е продала родината си за 2 000 евро.

Държавният глава Георги Първанов, който също е историк, определи проекта като провокация. Подобна конференция е по-добре да не се състои, защото никой няма право да пренаписва българската история. Първанов е социалист - в сравнение с изразените от него позиции на неофашистите не им остана много поле за действие.

Берлинските учени се опитаха отчаяно да обяснят, че не искат да отричат каквто и да е, и че проектът им се занимава с картини и представи. И дори след като други академии и организации предложиха помощта си, те изразиха съжаление, че не са били разбрани правилно, след което отмениха проявата. Институтът за Източна Европа в Берлин засили мерките за сигурност, тъй като Брунбауер всеки ден получава заплахи със смърт. И всичко това заради един проект, който, освен всичко останало, си постави за цел да намали етническото напрежение, което се изостря от националните митове.

Как се стигна дотук? Едно от обясненията може би са първите избори за евродепутати, които ще се проведат на 20 май в България и които се използват от всички партии, които искат да се представят като защитници на националните интереси срещу „Европа”. От тази гледна точка Брунбауер е изпратен, за да фалшифицира българската история. Не е случайно, че Димитров, шефовете на участващите в кампанията медии и държавният глава са бивши сътрудници на тайните служби. Те имат стил да превръщат реалността в измислица.

От вътрешнополитическа страна кампанията се насочва срещу ДПС – как ще реагира тя? Дали ще изрази симпатиите си към отоманците? Всъщност крайнодесните излязоха с предложение да бъде приет закон срещу отричане на кланетата и геноцида срещу арменците (по подобие на Франция). Този закон трябва да спре Турция по пътя й към ЕС.

Силното национално единство по този въпрос е учудващо. Защо българите непременно трябва да се чувстват като жертви? Една от причините за това беше формулирана съвсем открито от един от лидерите на дясната партия ВМРО (също така историк и бивш сътрудник на тайните служби): Щом са ни причинили това престъпление, тогава вече не трябва да се чувстваме виновни за кампаниите за промяната имената, с които режимът на Живков смени имената на турското малцинство в България.

Всичко това можеше да изглежда като странност в иначе малката и миролюбива страна, ако не беше примерът с Полша. Също като в Полша, след много години унижение избухват националистически страсти с неподозирана сила. Само че религията в България не е католицизмът, а националната история. Костите на жертвите от Батак са отвъд дискурса и анализа. Нищо чудно, че православната църква също се присъедини към кампанията. Тя обяви, че ще канонизира жертвите от Батак. А ритуалите се мултиплицират. През април един скелет, за който се твърдеше, че може да е на средновековния цар Калоян, който досега мирно стоеше в музей, беше преместен. Новият му метален ковчег трябва да издържи 3000 години и беше транспортиран за погребението с бронетранспортьор, придружен от президента, свещеници и военен парад. Сега тленните останки на всички бивши владетели трябва да бъдат пренесени в пантеон в бившата столица Търново. Когато мъртвите се събуждат за втори живот, живите трябва да са нащрек.

Бележка на “Тагесцайтунг”: Авторът преподава философия в Софийския университет. Превод от английски: Тобиас Рап

Бележка на e-vestnik: Статията е преведена от немски на български от Росица Стойкова.

Авторът проф. Дичев също така е син на писателя Стефан Дичев, автор на “За Свободата”, “Рали” и др. произведения свързани с Освобождението на България, станал особено популярен със сериала “Пътят към София”, заснет по негов сценарий.