Author Topic: Батак - мит или реалност ?!?  (Read 271871 times)

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Offline KaraIbrahim

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 1282
  • Gender: Male
Re: Батак - мит или реалност ?!?
« Reply #345 on: December 26, 2011, 19:17 »
  Ама разбира се,че е поръчкова!!!
Не са поръчкови само  "Време разделно " и въобще цялата история на България,писана на базата на пропагандни материали,художествени произведения и прочие свободни съчинения.А всичко останало,което се опитва да опише събитията през призмата на безпристрастността е поръчково.Защото не изнася на великобългарската идея.
 
 Време е да се отърсите,уважаеми дами и господа, от идеята,че всяко българско и руско действие през онова време е било праведно и благословено от самия Исус Христос,а турците са вършили само зулуми!Няма да изброявам факти,които ви опровергават,излишно е.Но докато не прогледнете,няма да има обективна история и нашите отношения винаги ще са стъпили на гнило,колкото и да се опитваме да ги изглаждаме. 
Dedicated to all you

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
Re: Батак - мит или реалност ?!?
« Reply #346 on: December 26, 2011, 19:47 »
ПОМАЦИТЕ В ТУРЦИЯ

От българските автори пръв Михаил Сарафов прави опит за установяване на броя и имената на помашките села в региона и на числеността на помаците в тях. Той определя общият им брой на 10 220 души по време на първото преброяване на населението на 1 януари 1881 г. От тях 4 784 души живеят в околия Дерманци, 4 080 в околия Бяла Слатина, 780 в околия Плевен и 636 в околия Тетевен. Тези данни обаче са непълни, тъй като от списъкът на Сарафов липсват няколко села, като например чисто помашкото село Галата. Това се обяснява и с факта, че в първата преброителна кампания помаците са отчитани като турци. (Сарафов, 1884, 55-56)
Руско-турската война поставя и началото на изселването на помаци от Родопите. Този процес засяга една сравнително малка част от родопските помаци, която обаче образува немалко села в Азиатска Турция. Повечето български автори определят тези първи изселници, като хора, които са „изцапали ръцете си с българска кръв” по време на кланетата в Батак и Перущица. Това обяснение отразява само една малка част от истината. По-скоро в случая става дума за жертви на първите осъзнати симптоми на страха от отмъщение.
В началото на февруари 1878 г. жителите на Тъмръш бягат на юг, след като селото им е опожарено. Все още не е изяснен въпросът дали този акт е дело на руски части или на четата на поп Тодор от село Сотир. Така или иначе тъмръшлии се пръскат по околните помашки села или се настаняват временно в Беломорието. По-голямата част от тях се завръшат през лятото на 1879 г. и възстановяват селото, в което при преброяването през 1880 г. има 120 къщи, 144 семейства и 732 жители, по 364 и от двата пола. Отделни хора
и семейства остават в местата, където се установяват след опожаряването, а една малка част от тъмръшлиите се изселват в Северозападна Мала Азия.
В село Добралък, Асеновградско, след 15 януари 1878 г. заедно с отстъпващите турски войски бягат и „най-фанатизираните мюсюлмани, приближени на Ходжата”. До този момент опора на властта в селото е фамилията Ходжоолу, която произхожда от село Дряново. Съотношението между българи и помаци и 1:1. Първото изселване не е масово, но макар и с малко променя тази пропорция в полза на християните. При първото преброяване през 1884 г. те са 495 срещу 345 мюсюлмани. (Панайотов, 1994, 53-56)
Съвсем скоро след края на войната и на првата изселническа вълна родопските помаци отново са поставени в ситуация, при която мнозина избират да емигрират в Турция. Това се случва след бунта на Сенклер през пролетта на 1878 г., в който активно се включват и помаците от Рупчос. Поражението на бунтовниците принуждава оцелелите да търсят спасение далеч от размирния район. Заедно с тях родните си места напускат и членовете на техните семейства, както и част от населението.
Селата Борово и Белица са сред най-активно участващите във въстанието. Те са разположени сред хомогенен помашки масив, но повечето автори ги определят като читаци, т.е. помюсюлманчени българи, които възприемат турския език. Въпросът е дискусионен.  Повечето жители на двете села се изселват в Турция след Сенклеровия бунт. Заедно с тях бягат над сто семейства от Лъкавица, Дряново и някои от околните махали. Според краеведа Игнат Бедров последните основават в Анадола села, носещи имената Борово, Лъкавица, Султарийско и т.н. Разбира се, села с такива имена липсват на картата на Мала Азия, но не е изключено самите изселници да са наричали помежду си новите си села с имената на старите, без това да е официално признато от властите. Подобен феномен се наблюдава при много от помашките села в Турция.
Една част от боровци се заселва в района на Ескишехир, а друга основава село Дикмен, окръг Бига, през същата 1878 г. Част от тези, които се настаняват около Ескишехир, скоро се завръщат в България. Когато пристигат в Борово, те заварват само три читашки семейства. Друга част се заселва в селата Табанкьой, окръг Йенидже, Асмалъ, окръг Чан, и в околностите на село Данишменд, окръг Бига, където през 1886 г. възниква село Саръсъват. Сред бегълците от погромите над сенклеристите има и помаци от Савтъще, Богутево и Дряново.  През май 1878 г. при разгрома на сенклеровите въстаници 150 помашки семейства от Чепеларе побягват към неокупираните от руснаците територии.
Въпреки че през следващите месеци страстите се поуспокояват, изселванията на помаци от Родопите продължават и по румелийско време. Те не са много интензивни и засягат предимно населени места, в които помаците са малцинство. През 1879-1882 г. за Турция потеглят много семейства от Павелско и Хвойна. През 1882 г. помашкото село Чилингирово (или Чилингиркьой), Борисовградско, което българските статистически източници и изследователи погрешно определят като турско, изцяло се изселва в Мала Азия.
 Изселванията на помаци след Съединението
Съединението на Източна Румелия с Княжество България се оказва сигнал за нов тласък на изселническия процес при помаците. Засегнати са както ловчанските помаци, така и обитателите на северните части на Родопите. Кампанията стартира още в края на същата 1885 г. и в продължение на две десетилетия е твърде интензивна. Тук статистиката дава възможност за приблизително точно установяване на демографските загуби. Резултатите от пет поредни преброявания на населението ясно показват постепенното изтичане на помашко население от България към Турция.
През 1895 г. Стою Шишков публикува първите статистически данни за броя на изселените помаци от околия Рупчос. Сведенията са взети от околийското управление и се отнасят за изселванията през периода 1879-1 януари 1995 г. Общият брой на помаците от Източен Рупчос, напуснали страната през посочения период е 3576 души.

През този период авторът Стою Шишков все още заема разумна позиция по помашкия въпрос. За разлика от други автори, които абсолютизират ролята на турската пропаганда, Шишков не пропуска да отбележи арогантното отношение на местната администрация и на някои самозвани общественици към помаците, както и мераците на някои духовници за покръстването им.
 Едно от най-засегнатите от емиграцията села Рупчоска околия е Орехово. От преобладаващо помашко то се българизира почти изцяло за по-малко от едно десетилетие. През 1888 г. Най-знатният жител на селото Хаджи Асан Чолаков се изселва в Турция с още 130 семейства. Поводът е неуспешен опит за покушение срещу него, извършен от промъкнали се през границата тъмръшлии. Така поне твърдят някои краеведи. Колкото и смешна и нереалистична да е тази версия, резултатът е налице.

Offline onegavon

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 636
Re: Батак - мит или реалност ?!?
« Reply #347 on: December 26, 2011, 20:56 »
  Ама разбира се,че е поръчкова!!!
Не са поръчкови само  "Време разделно " и въобще цялата история на България,писана на базата на пропагандни материали,художествени произведения и прочие свободни съчинения.А всичко останало,което се опитва да опише събитията през призмата на безпристрастността е поръчково.Защото не изнася на великобългарската идея.
 
 Време е да се отърсите,уважаеми дами и господа, от идеята,че всяко българско и руско действие през онова време е било праведно и благословено от самия Исус Христос,а турците са вършили само зулуми!Няма да изброявам факти,които ви опровергават,излишно е.Но докато не прогледнете,няма да има обективна история и нашите отношения винаги ще са стъпили на гнило,колкото и да се опитваме да ги изглаждаме.
Кои са тези наши обременени взаимотношения, аз бих казал , че са доста цивилизовани от наша страна в момента.Като цяло войната е била справедлива от наша гледна точка защото благодарение на нея сме си възстановили държавата.Имало е и изстъпления ,но на фона на Османските като продържителност и жертви просто са несравними.Просто посочвам , че книгата е пълна с грешки, което поставя под съмнение компетенцията на автора нищо повече.Това изказване за цялата ни история , че е свободно съчинение е просто несериозно.

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
Re: Батак - мит или реалност ?!?
« Reply #348 on: December 27, 2011, 12:32 »
Още малко история и дукоменти за тази свята република.

http://www.promacedonia.org/bdobr/av/av_gal.htm#14

Offline Svetlina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1160
  • Опознай родината, за да я обикнеш!
Re: Батак - мит или реалност ?!?
« Reply #349 on: January 09, 2012, 17:20 »
  Ама разбира се,че е поръчкова!!!
Не са поръчкови само  "Време разделно " и въобще цялата история на България,писана на базата на пропагандни материали,художествени произведения и прочие свободни съчинения.А всичко останало,което се опитва да опише събитията през призмата на безпристрастността е поръчково.Защото не изнася на великобългарската идея.
 
 Време е да се отърсите,уважаеми дами и господа, от идеята,че всяко българско и руско действие през онова време е било праведно и благословено от самия Исус Христос,а турците са вършили само зулуми!Няма да изброявам факти,които ви опровергават,излишно е.Но докато не прогледнете,няма да има обективна история и нашите отношения винаги ще са стъпили на гнило,колкото и да се опитваме да ги изглаждаме. 

Прочетох книгата на Д. Маккарти "Смърт и изгнание" и не мисля, че е толкова убедителна. Пиша го това не защото съм българка, а с оглед фактологията. Ето няколко забележки:
1. Авторът упреква българите в клане на мюсюлмани през Априлското въстание от 1876 г., но не посочва нито едно тяхно село унищожено от българите. Не става ясно от къде са се взели тези 1000 души мюсюлмани убити от българите в Панагюрище в началото на въстанието, при положението, че този градец е чисто български град;
2. Отрича Баташкото клане, па данни на британския консул Блант, който след "проверка" установява, че са убити само мъже - бунтовници, но не и жени и деца. Странно все пак българите до 100 години назад могат да помнят.
3. Напълно произволно българите и руснаците са обвинени в избиването на мюсюлманското население в Ст. Загора през 1877 г. Точно обратното 14 000 души българи стават жертва на Сюлеймановите орди и местен башибозук!
4. Странни заключения: "Малобройни са свидетелствата за мюсюлманското безчинство над българите, за българското има хиляди" ??? (стр. 102);
5. Премълчава се какво става с мюсюлманите в Нишкия санджак след даването на Сърбия на тази територия в 1878 г.
6. Доколко може да се вярва на докладите на британските консули имайки предвид антируската им неприязън;
Много са още въпросите, които буди тази книга. Всъщност тя показва колко е манипулативна историческата наука и как жертвата се превръща в палач. Видимо е, макар и косвено, че българите (заедно с руснаците) през 1877 - 1878 г. и само българите в 1912 - 1913 г. са обвинени в геноцид към мюсюлманите.

В крайна сметка нека авторът си отговори: защо в България има 800 000 мюсюлмани, а в Турция само 500 души българи в Цариград. Къде изчезнаха близо 2000000 българи от Тракия и Мала Азия вследствие турската толерантност?



Offline Svetlina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1160
  • Опознай родината, за да я обикнеш!
Re: Батак - мит или реалност ?!?
« Reply #350 on: January 09, 2012, 17:50 »
А ето и извадка от биографията на Маккартни. "Османски човек" е , няма съмнение, че иска да поизчисти миналото на любимата си империя..

 Кой е този Маккарти?

Един “еталон на хуманизма и толерантността”, отговаря неговият васален предговорчик и адвокат по съвместителство.
Този “еталон” на човеколюбието има тъй “неортодоксален поглед” към историята, че “съвсем умишлено” загърбва, отрича и осъжда “историографиите на западноевропейските държави, САЩ, на руската, арменската и на балканските страни”, с поразителното обяснение, че “те отдавна са тиражирани и чути”. И главно – защото “не се споделят от Маккарти”. И още по-главно – защото тези дълбоко несподеляеми от “еталона” факти имат нахалството да противоречат на неговата цел – да докаже “вековния геноцид на мюсюлманите”, изтребени в резултат на “българските жестокости”. (А също и на “арменските зверства”, “гръцките погроми” и “руските злодеяния”.)

Това ни казва предговорът.

И още:
Джъстин Маккарти
Джъстин Маккарти

Джъстин Маккарти е американски демограф, професор в университета в Луисвил, Кентъки. Автор на:

“Арабският свят, Турция и Балканите, 1878-1914, Историческа статистика” – Бостън, 1982;

“Мюсюлмани и малцинства: Населението на османския Анадол и краят на империята” – Ню Йорк, 1983;

“Турци и арменци: наръчник по арменския въпрос” – Вашингтон, 1989;

“Османските турци: встъпителна история до 1923 г.” – Лондон, Ню Йорк, 1997;

“Османските народи и краят на империята. Исторически завършеци” – Лондон, Ню Йорк, 2001;

“Кои са турците? Наръчник за учители” в съавторство с Каролин Маккарти и с участието на Талят Халман, Юлкю Бейтс и Йозлем Сенсой – Ню Йорк, 2003;

“Арменският бунт във Ван” – издателство на универститета в Юта, 2006.

Какво не научаваме от предговора?

През 1967-а 22-годишният Джъстин Маккарти постъпва в Корпуса на мира в Турция и две години преподава в Близкоизточния технически университет (Orta Doğu Teknik Üniversitesi) и в Анкарския университт (Ankara Universitesi). Той е член-кореспондент на Турското историческо общество, почетен доктор на университетите “Демирел” (2000 г.) и “Ататюрк” (2007 г.) и – внимание! – на Босфорския университет (1985 г.).

Босфорският университет (Boğaziçi Üniversitesi) е приемник на Роберт колеж (Robert College). През 1876 г. директор на Робърт колеж е Джордж Уошбърн (George Washburn), негов близък приятел е проф. Албърт Лонг (Albert Long). Най-уважаваният гост на колежа е сър Едуин Пиърс (Edwin Pears) – английски адвокат. Благодарение на тази знаменита тройка и особено на сър Едуин Пиърс, в Лондон пристигат първите съобщения за ужасите в България – още на 23 юни 1876 г. А преводачът на Макгахан, Скайлер и Карл Шнайдер в тяхното жестоко пътуване из “долината на смъртта”, която е опустошената българска земя, се казва Петър Димитров, ученик в Робърт колеж. През 1878 г. той ще преведе и “Уроци по клане” на Гладстон. Кръгът винаги се затваря. Понякога – в своето отрицание.

Маккарти е член на Управителния съвет на Института за турски изследвания (Institute of Turkish Studies), създаден през 1982 г. с $3 млн. безвъзмедна помощ от Турция. ITS е базиран в Georgetown University. Мисията на ITS e “да подкрепя американски учени и научни изследвания за турската история и култура, както и за съвременните политически, социални и икономически промени в Турция; да подпомага американските университети в областта на турските изследвания чрез обогатяване на университетските библиотеки и програми за обучение, научни конференции и информационни дейности; да съдейства за издаване на книги и списания за Турция и за разширяване на разбирането и знанията за турската история, общество, политика, и икономика. От 1983 г. Институтът спонсорира годишна програма за учените, колежите и университетите в САЩ. Основната цел на програмата е да предоставя подкрепа, безвъзмездна помощ и стипендии за развитието на османските и турските научните изследвания. Заявленията се оценяват от комисия, съставена от Съвета на гуверньорите и асоциирани членове на ITS. Тази постоянна комисия представя своите препоръки на Управителния съвет за одобрение”.

И още:

За първи път опусът на Маккарти вижда бял свят през 1995 г., в Принстън, Ню Джърси – “Death and Exile: The Ethnic Cleansing of Ottoman Muslims, 1821-1922″. През 1998 г. излиза на турски – “Ölüm ve Sürgün: Osmanlı Müslümanlarına karşı Yürütülen Ulus Olarak Temizleme İşlemi 1821 – 1922″. През същата 1998 г. проф. Джъстин Маккарти е награден с Орден за заслуги към Турция. Други награди: наградата “Пол Харис” на Rotary International; наградата на председателя по образванието на Съвета за турско-американско приятелство; наградата на Турско-американските организации; наградата на Шюкрю Елегдаг (бивш посланик на Турция в САЩ), представена от Асамблеята на Турско-американските асоциации.

Само припомням – фондациите “Роберт Бош” (Robert-Bosch-Stiftung) и “Памет, отговорност и бъдеще” (Erinnerung, Verantwortung und Zukunft) финансираха проекта на Брунбауер и Балева, а титулната страница беше на официална бланка, украсена с герба на Федерална Република Германия. Междувременно в Berlin-Brandenburgische Akademie der Wissenschaften Балева защити докторат “Kunst und Nationalismus auf dem Balkan. Das Beispiel Bulgarien” (“Изкуство и национализъм на Балканите. Примерът България”). А на 19 май 2011 в Humboldt-Universität Балева потресе оскъдната аудитория с лекция за “някакви предполагаеми жертви” в Батак, за “които се говори, че били загинали или евентуално изгорени, или кремирани”.

Неортодоксалният хуманист

Маккарти не чете и не цитира “опортюниста Гладстон”; подминава с мълчание Юджийн Скайлер и Уолтър Беринг; не споменава името на Макгахан (но пък го титулува презрително – оня “журналист с богата фантазия”, автор на “сензации” и търсач на “високи тиражи”); а Иван дьо Вестин изобщо не съществува – нито репортажите му във “Фигаро”, нито книгата му “Пътуване в страната на въстаналите българи”.

Не чете и не цитира американската анкета на протестантския мисионер Джеймс Кларк и журналиста Хенри Дуайт (“Страданията в България”, 17 октомври 1876 г.); нито германската анкета на д-р Карл Шнайдер, кореспондент на “Кьолнише цайтунг” (“Няма край на турските зверства”, август 1876 г.); нито френската анкета на Албен Розе (“Въстанието на Балканите през май 1876 г. и кланетата в България”, 2 август 1876 г. и “Опровержение на доклада на Едиб ефенди”, 16 август 1876 г.).

Не чете и не цитира нито един български източник. И подритва всеки документ и факт, всяка буква, които го опровергават и изобличават в неговата откровена преднамереност, политиканско пренаписване на историята и мним академизъм. Неуморният ревизор и коректор на историята зорко бди да не падне и най-фин тичинков прашец върху благообразната Османска империя. И още по-зорко дебне да не би във времето да остане някаква запетайка, не дай, Боже – удивителна, най-бледа следа дори за съществуването на България. И колчем срещне такова опущение в историческия правопис, мигом го заличава.

Маккарти зачерква българската история, нация и държава. Възкресява из историческото небитие мечтата на Мидхад паша за “османска нация”. Проповядва въжделенията на радикалния ислям за една обща, “ислямска нация”.

И с присъщата си дръзновена безкористност обслужва доктрината на нео-османизма за “реинтеграция на Балканите, Кавказ и Близкия Изток” в историко-географския и културно-икономически ареал на Османската империя. За “да станат те, заедно с Турция, център на световната политика, както през ХVІ в.”, за “да възкресим” чрез “създаването на нова регионална идентичност” онова златно време, когато “от ХV до ХІХ век балканската история беше история на успеха”. Защото “времето на Османската империя е Златният век за Балканите”. Това идилично описание принадлежи на Ахмед Давутоглу (флагман на нео-османизма и външен министър на Турция) и започва с думите “Имам един блян…”.

Маккарти ни вчислява в несъществуващата “османска нация” – белким проумеем, че сал реинтеграцията в нео-османския блян има силата да помилва и опрости “българските злодейства”. И в дивно единомислие с Високата порта обвинява въстаналите българи в чудовищни престъпления, които никога не са извършвали. Осъжда на позор тяхната жертва и гибел, обрича на презрение тяхното достойнство и благородство.

Понеже неговият хуманизъм бил неортодоксален, извисен и висш. За разлика от жалкия ортодоксален хуманизъм, задръстен от зловредно състрадание и съпричастие, затлачен от някакви (всякакви) презрени принципи, примитивна последователност, низша почтеност, низка честност и позорна искреност, тъй присъщи на тъпите православни отодокси. Защото ортодоксален означава православен. Изначално и неотменимо.
Върховото историческо постижение на Джъстин Маккарти

Неортодоксалният опус на Маккарти е възхвала на робството, апотеоз на Високата порта, реабилитация на кървавата Османска империя, аргумент за реосманизацията на Балканите, Кавказ и Близкия изток. Робството е благо; турските злодейства – нежна грижа; ятаганът и дръвникът – изтънчени инструменти на човеколюбието; поруганието –достойно за похвала; безропотното подчинение – добродетел; робското търпение – висша ценност; любовта към поробителя – божия благодат; поривът на един народ към свободата – предателство към благодетелната империя; непокорството – осъдително; протестът – престъпен; съпротивата срещу една най-гнусна тирания – черна неблагодарност към великодушието на тирана; саможертвата – позор; борбата за свобода – най-тежко престъпление; въстанието – варварство; Освобождението на България – грабеж; историческите факти – неуместна подробност; истината – лъжа.

Лъжа, опакована в академична тога.

След всичко това васалният предговорчик ни приканва да “изпием една горчива чаша”, щото било полезно. В своята история ние сме изпили един океан мъки, страдания и несправедливости. Но по-отровна от целия този океан е и най-микроскопичната капка лъжа.

Университетското издателство е оставило опуса на Маккарти без научна редакция, без придружаваща студия, без послеслов (поне), без една бележка под линия (дори).

Защо?

Поради недоглеждане? Или съгласие? Или безразличие? Или заради “едни пари”?

Българските историци мълчат.

Мълчат политиците.

Мълчат медиите.

Защо?

За да не си навлекат обвинения в “просташка истерия”, “бутафорен патриотизъм” и “евтини националистически масали”; в организиране на “политическа цензура” и грубо посегателство върху “академичната свобода”? За да не изглеждат “неинтелигентни и агресивни варвари” в очите на световната прогресивна общественост?

Този гноен гейзер изригна преди 5 години върху всички, които не си замълчаха пред провокацията на Брунбауер и Балева.

Мълчанието е съучастие.

И още по-лошо.

Заключение

Мълчанието е прилепване към плитчините на днешното безпросветно време, където виреят и избуяват два антипода.
Едните дънят историческа чалга, обгрижват бурена на омразата и развъждат ксенофобия за политиканска ширпотреба.
Другите вдъхновено и политкоректно деконструират, дегероизират, демитологизират и деканонизират българските светци и първоучители, апостоли и революционери, мъченици и просветители.

За едните българската история е извор на ненавист.

За другите – обидна приумица, фантасмагория, изкуствен конструкт, който те презират, разчленяват и захвърлят като отпадък, като оръфлек някакъв.

Едните произвеждат всекидневни провокации, живеят чрез провокации, техните политически хриле вдишват жадно дима от подпалените молитвени килимчета пред джамията “Баня Башъ” и издишват скандално неприличие посред Светата божествена литургия в Батак.

Другите прощават всичко, освен величието. И съдят всичко, включително страданието.

И който не мисли като едните, значи е нихилист, ибрикчия и гнусав майкопродавец.

А който не мисли като другите, значи е истеричав дивак, безпросветен варварин и отчайващ ортодокс.

И едните, и другите върлуват в олтара на народната памет, белким народът ги допусне там, в това свято място.

И едните, и другите ни най-малко не се интересуват от историческата истина, от знанието.

И за едните, и за другите най-страшен и опасен е стремежът на човека и народа към познанието, себепознанието и себеоткриването. В историята. Във времето. В истината. В живота. И след него.

Затова ги душат, мачкат и унижават. И човека. И народа. И този стремеж, който е благороден. И сиротен.

Четете още:

Коректурите на Джъстин (Част I) Българите, тез чисти османлии

Коректурите на Джъстин (Част II) Аргументите на безсрамието



Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
Ynt: Батак - мит или реалност ?!?
« Reply #351 on: January 09, 2012, 18:31 »
Svetlin-ка моя само моя единствена неповторима питах се каде е мойто любе когато го няма пък той е чело книга.
Та чела чела и нищо не разбрала нищо не харесала нищо ни и е уидисало вах вах горката напразно е дала пари.
Та сега  Svetlina малко по сериозно по този въпрос който засяга нас ПОМАЦИТЕ говоря за Батак.
Аз лично се гордея с Батак това го съм истъкнал няколко пъти затова имам няколко предложения---
-1 Да се издигне паметник на загиналите ПОМАЦИ.
-2 Да се издигне паметник на Ахмед ага Барутинлията
-3 Да се съберат костите на загиналите в Баташкото КЛАНЕ като само там е имало ама бош вер
и ако иска някой да гледа кости и със тях да въспитава децата си да се изложат кости от пласмаса.
-4 Да се снима фил за Баташкото клане и в ролята на Ахмед ага Барутинлията да участвам аз Ибрахим ага.
-5 Една препоръка към теб светлинка моя като не ти харесва книгата на Д. Маккарти напиши ти една аз ще я спонсорирам ама истината искам.
А сега ако съм те засегнал докоснал настъпал или смачкал ми прости МИЛА МОЯ ПРОСТИ.

Offline daczo

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 524
Re: Батак - мит или реалност ?!?
« Reply #352 on: January 10, 2012, 09:25 »
Бъди горд Ибрахим,че не турци а помаци избили своите съседи.Бъди горд и като отидеш при своя идол Ахмеда,ще видиш каква награда е получил от Алаха.За сега не се подигравай с една българка (Светлина).Тя не е твоя мила,нито ти си и мил.За лека нощ и приятен сън .         http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=854433

Offline Turas

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 640
  • Gender: Male
Re: Ynt: Батак - мит или реалност ?!?
« Reply #353 on: January 10, 2012, 09:40 »
Svetlin-ка моя само моя единствена неповторима питах се каде е мойто любе когато го няма пък той е чело книга.
Та чела чела и нищо не разбрала нищо не харесала нищо ни и е уидисало вах вах горката напразно е дала пари.
Та сега  Svetlina малко по сериозно по този въпрос който засяга нас ПОМАЦИТЕ говоря за Батак.
Аз лично се гордея с Батак това го съм истъкнал няколко пъти затова имам няколко предложения---
-1 Да се издигне паметник на загиналите ПОМАЦИ.
-2 Да се издигне паметник на Ахмед ага Барутинлията
-3 Да се съберат костите на загиналите в Баташкото КЛАНЕ като само там е имало ама бош вер
и ако иска някой да гледа кости и със тях да въспитава децата си да се изложат кости от пласмаса.
-4 Да се снима фил за Баташкото клане и в ролята на Ахмед ага Барутинлията да участвам аз Ибрахим ага.
-5 Една препоръка към теб светлинка моя като не ти харесва книгата на Д. Маккарти напиши ти една аз ще я спонсорирам ама истината искам.
А сега ако съм те засегнал докоснал настъпал или смачкал ми прости МИЛА МОЯ ПРОСТИ.
Ти си за психиатар бе!!!!!!!!! :o :o :o Незнаеш какво ще събудиш с тоя пост!

Offline KaraIbrahim

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 1282
  • Gender: Male
Re: Батак - мит или реалност ?!?
« Reply #354 on: January 10, 2012, 12:14 »
  Прочетох много внимателно постинга на Светлина.Не видях никъде доказателство,че Маккарти е османски човек.Той просто вижда нещата под друг ъгъл и не виждам причина за възмущение.Може пък и да е прав човека,знае ли се?!И може точно това да е причината за мълчанието на историци,политици и медии.Само Светлина не мълчи и пуска интересни етикети като "гноен гейзер" например.

  Иначе подходът,при който вадиш биографията на човека,ровиш в мръсното му бельо,за да намериш нещо компрометиращо или пък да си го измислиш-този подход ми е много познат.Преподават го в Симеоново.Започвам да се питам дали Светлина не е имала забежки натам отвреме-навреме.
Dedicated to all you

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Ynt: Батак - мит или реалност ?!?
« Reply #355 on: January 10, 2012, 12:39 »
Макгахан е руски зет който е участвал в Руско-Турската война. Били са лика и прилика с руските генерали които преди войната го пратили в Батак за да разкаже уж някакви страдания на булгарите за да създаде пред световното християнско общество предтекст за уж  ''справедливо'' нападане на Османската Империя и по този начин да ce прикрият истинските намерения които сега вече се знаят от всички които що годе са грамотни. Митът Батак е забранен да се обсъжда в БГ защо ли???
Гузен негонен бяга та затова, също както и арменците не искат да си отворят архивите за разследване.

Offline Svetlina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1160
  • Опознай родината, за да я обикнеш!
Re: Батак - мит или реалност ?!?
« Reply #356 on: January 10, 2012, 12:59 »
Учени искат нова османска история   
Проф. Азми Йозджан

АНКАРА - За пренаписване на историята на Османската империя настояват турски учени, предадоха в емисията на български език националните телевизия и радио.

На международен симпозиум, посветен на историята на Османската империя, мнозинството от специалистите изразили мнение, че западните историци са пристрастни и изразяват погрешно мнение за османската история в Азия и Африка. Според проф. Азми Йозджан, ректор на университета в гр. Биледжик, по чиято инициатива се провел симпозиумът, една от основните слабости е, че османската история досега е писана от чужденци. “Според техните традиционни разбирания турците винаги са описвани като жестоки колонизатори и окупатори, които проливат безжалостно кръв. Но проучванията показват, че тези твърдения не отговарят на истината. Събирайки учени от ред страни, ние искаме да направим първите крачки за пренаписване на османската история, ако условията позволяват”, казал проф. Йозджан.

» Историята на Османската империя не е лъскава
Етикети: Османската империя

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=623903

Offline Svetlina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1160
  • Опознай родината, за да я обикнеш!
Re: Батак - мит или реалност ?!?
« Reply #357 on: January 10, 2012, 13:02 »
  Прочетох много внимателно постинга на Светлина.Не видях никъде доказателство,че Маккарти е османски човек.Той просто вижда нещата под друг ъгъл и не виждам причина за възмущение.Може пък и да е прав човека,знае ли се?!И може точно това да е причината за мълчанието на историци,политици и медии.Само Светлина не мълчи и пуска интересни етикети като "гноен гейзер" например.

  Иначе подходът,при който вадиш биографията на човека,ровиш в мръсното му бельо,за да намериш нещо компрометиращо или пък да си го измислиш-този подход ми е много познат.Преподават го в Симеоново.Започвам да се питам дали Светлина не е имала забежки натам отвреме-навреме.

Да, вижда ги от "османски ъгъл" наистина. Затова е "османски човек", когато въпросната империя не съществува и се вписва чудесно в нео-османската доктрина на Давотоглу и турските историци.

Прочети книгата на Давутоглу и ще видиш.

Offline Svetlina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1160
  • Опознай родината, за да я обикнеш!
Re: Батак - мит или реалност ?!?
« Reply #358 on: January 10, 2012, 15:04 »
Макгахан е руски зет който е участвал в Руско-Турската война. Били са лика и прилика с руските генерали които преди войната го пратили в Батак за да разкаже уж някакви страдания на булгарите за да създаде пред световното християнско общество предтекст за уж  ''справедливо'' нападане на Османската Империя и по този начин да ce прикрият истинските намерения които сега вече се знаят от всички които що годе са грамотни. Митът Батак е забранен да се обсъжда в БГ защо ли???
Гузен негонен бяга та затова, също както и арменците не искат да си отворят архивите за разследване.


Поредното отработено плямпане на ренегат. Потърси роднински връзки с Русия и на Скайлър. Казвам ти, за да се подготвиш предварително, че все едно и също повтаряш от създаването на сайта, Вълчо-Куртчо.

http://ivayloslavkov.log.bg/article.php?article_id=23856

,,Докато войската и башибозуците възстановяваха по този начин реда в различните части на провинциите, Батак, едно голямо село, разположено в планината на около 30 мили южно от Пазарджик, бе разрушено от башибозуците на Ахмед ага от Барутина, или както понякога го наричат Доспат (Доспат балкан.) Чух, че бил изпратен там по заповед на Меджлиса на Пазарджик, но нямах възможност да се убедя, в истинността на това твърдение. Няколко башибозука са били видяни около града в течение на три дни, когато накрая, на Гергьовден(5 май), когато хората били на черква, Ахмед ага се явил пред селото. След като жителите се консултирали кратко, си отишли вкъщи и останали по домовете си, приготвяйки оръжието си, за да се защитават. След това изпратили хора при турците, за да разберат какво иска Ахмед ага. Първите двама пратеници били убити. Ахмед ага заповядал жителите да изпратят първенеца на селото, за да преговарят. Никой нямал желание да отиде, но накрая Вранко, един от чорбаджиите, или знатните люде, пожелал да отиде като пратеник, след като нямало други желаещи. Той излязъл , придружен от съпругата си София(тя бе един от свидетелите, които се явиха пред мене), от трите си деца и още един чорбаджия, Трендафил, със своя син. Ахмед ага им припомнил, че бил естественият защитник на Батак, тъй като изглежда няколко генерации наред, той и неговите предшественици претендирали за нещо като протекторат над този населен район. Той им казал да имат доверие в него и да му предадат оръжието си, като тържествено се заклел, че никой не ще пострада и дори косъм от главите им не ще падне. Трендафил и синът му останали, като заложници, докато останалите се върнали в селото и оръжието било изпратено, натоварено в три каруци.

Тогава било уредено башибозуците да бъдат разпределени по къщите в селото. По същото време Трендафил и Вранко били задържани, като заложници, докато завърши разпределянето по къщите. Докато жената на Вранко приготвяла обяд за Ахмед ага, който щял да остане в тяхната къща, дошли башибозуци, които започнали да я измъчват, за да получат пари. След като изтърпяла различни мъчения, тя припаднала и останала в това положение известно време, като малкото й дете било изтръгнато от ръцете й и хвърлено в обора. Дошли други бащибозуци, които я вдигнали, дърпайки я за косата, и тя им дала 460 пиастра - всичкото, което имала. Башибозуците обаче мислели, че тя имала повече, съблекли я и намерили часовника на мъжа й. Тя искала да я убият, но те й върнали горните дрехи, взели я със себе си и я държали три дни. Междувременно след като взели, каквито пари и ценности могли от селяните, башибозуците събрали много от най-хубавите момичета и ги завели на един хълм вън от селото, където били запазени за задоволяване страстите на главорезите. Тогава започнало безогледно клане. Жени, момичета и деца били избивани в къщите и по улиците, докато много мъже били закарани на дръвниците и били обезглавени със саби. Съпругата на Вранко намерила труповете на своя мъж и на сина на Трендафил с отрязани глави. Селският първенец Трандафил бил набучен жив на кол и опечен. Бременни жени били разпаряни и техните неродени деца са били изваждани на байонетите на башибозуците. Училището било изгорено с двеста жени и деца в него. Други къщи, в които 20, 30 или дори 40 жени са се били затворили, са били изгорени заедно с тях. Останалата част от селяните потърсили убежище в църквата и черковния двор, но башибозуците се прекачили през висока ограда и всички селяни от черковния двор били убити. За да бъдат запалени дървените части вътре в черквата, били използвани газ, слама и факли, а сабите и пушките свършили останалото. Младите момичета, които преди това били изкарани вън от селото били всичките изнасилени и след това обезглавени.


Аз посетих Батак на 1-ви август. Влизайки в селото, минах покрай една дупка на хълма, в която преброих повече от 100 черепа, които явно са били отрязани със остър инструмент. От малкия им размер и кичурите коса, прилепваща все още към тях, заключих, че без съмнение те бяха на жени. Кучетата, които бяха много на брой и гризяха костите, избягаха при моето идване. По-нататък полето беше пълно с черепи и скелети. Видях костите им, някои още с парчета месо по тях, натрупани в една низина откъм хълмовете, където ги глождеха кучетата. Нито една къща не е останала цяла в тази прекрасна долина. Дъскорезниците, градът е въртял значителна търговия с дървен материал и дъски, които се намирали покрай реката, са всичките изгорени и от осем хиляди жители няма и 2000 да са останали. Тук са погинали над 5000 души, голяма част от тях жени и деца и костите им, които са под развалините, и разлагащото се месо отравят въздуха. разпилени човешки кости, черепи, ребра, дори цели човешки скелети, глави на момичета, все още украсени с плитки от дълги коси, кости на деца, скелети, още покрити с дрехи. Тук видях къща, подът на която беше побелял от пепел и овъглени кости на 30 души, изгорени живи. Тук беше мястото, където селският първенец Трандафил е бил нанизан на копие и опечен и където сега е заровен. Видях един трап, препълнен с разлягящи се трупове, един воденичен бент, изпълнен с подути тела. Тук беше едно училище, в което двеста жени и деца, потърсили убежище вътре, били изгорени живи. Тук видях и църквата и църковния двор, където още можеха да се видят около хиляда полуизгнили тела, които запълваха заградения двор и образуваха куп, висок няколко фута, където между камъните, които напразно са били нахвърляни отгоре, за да ги прикрият, се виждаха ръце, крака и глави, които тровеха въздуха със своята смрад. След посещението ми по заповед на мютесарифа каймакаминът на Пазарджик бил изпратен в Батак с малко вар, за да улесни разлагането на телата и да предотврати избухването на епидемии. Ахмед ага, който е командвал клането, е бил декориран и повишен в чин юзбашия."

В своя доклад Скайлър опровергава информацията за първоначални зверства, извършени от българите, след внимателно проучване на становището. Въпреки многобройните си опити да получи списък с такива изстъпления, изследователят не получава никакви доказателства от турските чиновници. Няма турски жени и деца, убити хладнокръвно. Доказана е смъртта на 2 жени в Панагюрище, но те не били убити умишлено. Нито една мюсюлманка не е била изнасилена, нито измъчвана. Няма ограбени мюсюлмански къщи. Няма осквернени джамии.


Offline Svetlina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1160
  • Опознай родината, за да я обикнеш!
Re: Батак - мит или реалност ?!?
« Reply #359 on: January 10, 2012, 15:12 »
  ........
  Иначе подходът,при който вадиш биографията на човека,ровиш в мръсното му бельо,за да намериш нещо компрометиращо или пък да си го измислиш-този подход ми е много познат.Преподават го в Симеоново.Започвам да се питам дали Светлина не е имала забежки натам отвреме-навреме.

Пропуснала съм остатъка от мъдрите ти мисли.  "Мръсното бельо" = АВТОБИОГРАФИЯТА на османеца Маккартни е ИЗЛОЖЕНО НА ПОКАЗ В ИНТЕРНЕТ - публично достояние е, тъй че който иска може да го прочете.

Аз пък започвам да си мисля, че доц. Никола Георгиев е прав като нарича "българоезичните мюсюлмани/помяците/ахряните и българските турци Пета колона на Турция в България."