В неделя мъчениците от Батак стават светци автор(и): Албена Бъчварова, Йова Апостолова, Боряна Димитрова, прочитания: 327, коментари: 1 Виж галерия 1 2 3 »
На 3 април в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” в столицата патриарх Максим и всички митрополити ще извършат първата от 47 г. насам канонизация на нови български светци. От неделя в православния църковен календар ще има още две дати - 17 май, празникът на гр. Батак, когато ще се почитат Баташките мъченици, и 9 май, когато ще е денят на Новоселските мъченици. Всички са загинали при потушаването на Априлското въстание през 1876 г.
Църквата обаче не спира дотук. След обстойни проучвания предстоят канонизации и на други прославили се българи, става ясно от думите на д-р Павел Павлов, член на комисията по канонизация на Светия синод и преподавател в Богословския факултет на Софийския университет.
Това се потвърждава и от посланието до вярващите на патриарха и владиците по повод празника. В него се казва, че Синодът ще продължи да проучва и канонизира “просиялите по българските земи - в мъченичеството или с други подвизи, Божии угодници”.
Досега Българската православна църква е обявила 104-ма за светци. Сред тях са четирима средновековни владетели - княз Боян Енравота, княз Борис Покръстител, цар Петър Български и княз Йоан-Владимир Български.
В най-ново време за последно канонизации е имало през 1962 и 1964 г. - на Паисий Хилендарски и две години по-късно - на Софроний Врачански. Извършени са от патриарх Кирил.
Богослови напомнят, че само за последните 20 години в Русия има над 1000 канонизации, в Сърбия - около 200, в Гърция тази практика никога не е преустановявана.
Баташките и Новоселските мъченици са първи, защото двете митрополии - Пловдивската и Ловчанската, са били най-активни и най-подготвени с предложенията си. Те са представили и неоспорими доказателства за мъченичеството на загиналите в Баташкото клане и на жертвите от новоселския девически манастир “Св. Троица” (утре в Априлци).
Литургията в неделя в София ще е изключително тържествена. Започва в 9,30 ч в “Св. Ал. Невски” и ще продължи до около 12,00 ч. Ще бъде предшествана от панихида и всенощно бдение за жертвите в Батак и Ново село. Началото е в събота от 18,00 ч. Това ще е последното опело за мъчениците - след канонизацията им те стават светци и за тях вече ще бъдат отслужвани молебени.
На литургията в неделя владиците ще осветят двете икони на новите мъченици. Те ще бъдат издигнати на изток, запад, север и юг, за да им се поклони целият народ от всички посоки на света. След това ще бъдат изпети тропарите, написани от известния химнограф протопсалт Аргир Малчев от Асеновград, бивш преподавател в семинарията в Пловдив, съобщи архимандрит Арсений Лазаров, духовен надзорник на Пловдивската митрополия.
След освещаването на иконите ще има литийно шествие с тях около храма.
Най-голям ще е празникът в Батак на 17 май, когато за първи път ще бъде отбелязана паметта на новите мъченици. В града ще има тържествено шествие с иконата до църквата “Св. Неделя”, в която е било клането.
За разлика от хилядите избити в Батак, за жертвите от Новоселския девически манастир “Св. Троица” се знае по-малко. Те също са загинали при потушаването на Априлското въстание през 1876 г. Това са свещениците Георги Христов Дългодрейски и Никола П. Барбулов, монахините Сусана (Сомлева, игуменка), София (Павкова), Елисавета (Злийска), Ефросиния (Мофтиева), Христина (Христова), Калиста и Екатерина, мирянката Сусана (Чорбаджиева), както и други незнайни духовници и миряни, избити във въстанието, съобщиха от Ловчанската митрополия. След кървавата разправа през 19-и век турците са опожарили манастира. Останал само параклисът “Свети Иван Рилски”. Досега той бе костница. При Ловчанския митрополит Филарет (1939-1960) е бил направен остъклен ковчег за съхранение на мощите.
За църквата мъченичеството е неоспоримо доказателство
За канонизацията на мъчениците от Батак и Ново село трябва да осъзнаем, че това ще са наши светци, които обаче ще бъдат почитани от цялото Православие. Затова ми се иска тази канонизация да постави ново начало за Църквата ни, тя е начин да изцеляваме нашия недостиг от съборност и единство.
За българите днес е необичайно, а за някои даже и неприемливо да има канонизация. Нормално е - в съзнателния живот на повечето от тях това не се е случвало. В нашата Църква има голям вакуум по отношение на канонизациите. На какво се дължи той?
Канонизация може да прави църква, която е автокефална, т.е. самостойна. Българската църква обаче губи самостоятелността си в края на Средновековието - с края на Търновската патриаршия. След това съществува през Охридската епископия, която е унищожена през 1767 г. И до 1870-а реално нямаме самостоятелност. Две години след обявяването на Българската екзархия попадаме в схизма, която остава до 1945 г. Така и между 1872-1945 г. не може да има канонизации. През 1953 г. отново се възстановява патриаршеският статут на църквата ни. Още следващата година с решение на Св. Синод втората неделя след Петдесетница е обявена за неделя на всички български светии. През 1962 г. е прославлението на преп. Паисий Хилендарски, а през 1964 г. - на св. Софроний Врачански. Това се случва по времето на патриарх Кирил. До 10 ноември 1989 г. други канонизации се оказват невъзможни. През 1991-92 г. настъпва църковният разкол. Когато той е преодолян, идват и първите предложения за канонизация. През 2005 г. - от Ловчанската митрополия за Новоселските мъченици. Малко по-късно - за Баташките мъченици от Пловдивската митрополия.
Процедурата не е усложнена
Най-естествено е инициативата да дойде отдолу - всяка енория, църковно настоятелство, свещеник могат да правят предложение, което после чрез съответната митрополия стига до Св. Синод. Има и вариант, в който предложението тръгва отгоре - от Синода. Още когато се подава писмото-молба по места вече са събрани части от житие, тропари, части от служба, посветена на мъчениците. Местната църква е тази, която представя доказателствата - отива се, говори се с хора, проучва се къде са останките и т.н. Следващата стъпка след подаването на молбата е нейното разглеждане от Св. Синод. След като той вземе решението, се задвижва процесът. Комисията по канонизацията после решава конкретни въпроси - кога да е събитието, как да се организира и т.н.
Не съществува правило или забрана, че трябва да са минали поне 50 години от смъртта или от акта на мъченичество, за да се върви към прославление. Пример - след като умира св. Григорий Палама, известен наш свети отец и богослов от 14-и век, още на следващата година вече има храм на негово име.
Дали трябва да има и чудо
То нерядко става след самото прославяне. Ние имаме записани чудесата на св. Йоан Рилски. Има обаче и много светци, за които четем и в чиито жития не откриваме чудеса. Пътят в предстоящите утре канонизации е път на мъчениците, които са пролели кръвта си за вярата. Не се търси друго чудо. Мъченичеството е критерий, който е неоспорим. Важно е и да е жива паметта за него.
Няма църква без светци. Тогава няма смисъл тя да съществува. Затова канонизацията на Баташките и Новоселски мъченици не трябва да остане единствена. Тя е първа, защото Ловчанската и Пловдивската митрополия бяха най-подготвени. Но вече има още много намерения - както за мъченици от вековете на османското робство, така и за новомъченици от комунистическия период.
Защо не почетем всички жертви от Априлската епопея
Може би е нормално след дългото прекъсване на традицията по канонизация въпросите и съмненията при сегашната да са повече.
“Отдавна историците са направили приблизителни изчисления, че жертвите от април 1876 г. са 30 000. Както в църковния календар има “Св. 20 хиляди мъченици, изгорени в Никодимия”, така в нашия случай може да има “Св. 30 хиляди новомъченици, пострадали при Априлската епопея от 1876 г. (или “Св. 30 хиляди новомъченици, пострадали през 1876 г.”). По този начин ще се канонизират всички жертви и ще се тушират всякакви недоволства.” Това е предложение на богослова д-р Христо Темелски в сайта “Двери на православието”.
Вече се чуха гласове и защо не са почетени жертвите от Старозагорското клане от юли 1877 г. (според някои оценки те достигат 15 хил. души).
“Жертвите на башибозушкото клане в нашето село заслужават не по-малко от баташките да бъдат обявени за мъченици”, заяви кметът на новозагорското с. Любенова махала Иван Иванов. На 14 април 1877 г. в местната църква са били избити 1013 българи. “Разликата ни сБатак е само в липсата на журналист,който да пише (има предвид репортажите на американеца Макгахан за клането в Батак - б.р.)”, смята Иванов.
Авторка, подписана Златина в “Двери”-те, дава друга гледна точка към темата: “Изкушението да се канонизират национални герои от турския период е общо за Балканите и може би гърците са най-податливи. Но даже те използват два термина - агиомартирес и етномартирес, т.е. светци мъченици и мъченици за народа.” Друг участник я допълва: “Тези хора са мъченици на революцията, но дали са мъченици на вярата?” Според трети Синодът си прави пиар.
Изкуствоведка разбуни духовете преди 4 г.
Скандал се разрази през април 2007 г. около публично оспорено изследване за Батак. Изкуствоведката Мартина Балева от Берлинския свободен университет и германският учен Улф Брунбауер изследваха как Баташкото клане се е превърнало в национален мит чрез “Записките” на Захарий Стоянов и картината на полския художник Антони Пиотровски “Баташкото клане”, рисувана през 1892 г. Изследването не предизвика остри полемики в научните среди, но “митът” бе взет “на нож” от по-широката публика като отричане на реално случили се събития. Балева подложи на съмнение броя на жертвите - според нея те са били много по-малко. Изкуствоведката направи и извода, че митологията около Батак създава основата за напрежение между българи и мюсюлмани.
Последваха масови бурни реакции срещу заключенията на Балева. “В църквата “Св. Неделя”, която е превърната в масов гроб, още мирише на кръв”, заявиха хората от Батак. В скандала се намесиха и политиците, които намериха удобен повод да доказват патриотизма си. Първанов изнесе открит урок. На митинги на “Атака” и по СКАТ дори беше обявена награда от 1000 лв. за всеки, който намери адреса и актуална снимка на Балева. Тя се оплака от гонения из Европа. Историята стигна и до Европарламента. Проектът излезе като книга, но със смекчено заглавие - не “Митът Батак”, а “Батак като място на паметта”.
След скандала все по-често публично започна да се обсъжда идеята за канонизирането на жертвите от клането.
Албена БЪЧВАРОВА, Йова АПОСТОЛОВА
Зографът на Батак работил ден и нощ
Само за един месец художникът Мирослав Асенов от Хисаря изрисувал иконата на Баташките мъченици. 39-годишният творец работил денонощно, ставал в 4 ч призори и проучвал фактите от 1876 г. при клането в Батак. “Целта бе да създам сборен образ по каноните на православната иконопис, а не фотографската точност”, каза Мирослав. В центъра са показани мъже и жени с родопски носии и деца. На първия ред стоят двама свещеници - отец Нейко Паунов и отец Петър.
Мирослав е завършил изобразително изкуство в Благоевград. Съпругата му Таня също е художник. Негови икони има в ротондата “Св. Георги” в София, в храма “Св. Петър и Павел” в столицата, в църкви в Пловдив и Хисаря. Първата изографисал, когато бил в казармата. Идеята за първообраза на иконата на Баташките мъченици дошла от православни монахини от Калифорния, които правили исторически проучвания за събитията в Батак.
БОРЯНА ДИМИТРОВА
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=840494