Не се карайте кой е "по-велик".
Никакво величие няма в това да призоваваш някого да емигрира едва ли не (откъде-накъде подобен призив?), нито в изкушението да бъркаш историята с митология.
Не се презирайте взаимно.
Не знам, впрочем как ще разделим тракийските царе примерно и тракийските племена (кой тракийски цар „наш”, кой „ваш”
) , нито Родопите или Пирин как ще ги разделим – коя планина „наша”, коя „ваша”.
Недостатъчното знание в известен смисъл е по-лошо от това да не знаеш нищо.
Помаците имат своя специфика, която е много интересна, за която българите християни или атести не познават или познават само повърхностно.
Много от тях смятат или вярват, че тази специфика е спецификата на отделен етнос от 1000 или примерно 2500 години. (Колкото и това да е по-съмнително и от "античния" произход на днешните македонците, чийто "родоначалник" Алекандър поне се е казвал Македонски.)
Те искат да бъде така.
Но защо го искат?
Само защото са мюсюлмани ли?
Или защото имат специфична култура, развила се с преплетането на различни обстоятелства в историческата им съдба.
Съмнявам се.
Те смятат така, струва ми се, и защото са свикнали да се бранят, да се затварят, да не вярват, че ще ги приемат такива, каквито са.
Ако всички ние бяхме способни с по-чисти възприятия, нагласи, сетива, разум да подхождаме едни към други; ако не се оставяхме толкова лесно на изкушението да превръщаме разми спорове в интернет форуми в някакво "надцакване", вместо в диалог; ако, когато и в реалния живот не тръгвахме априори с предразсъдъци едни към други, може би тогава всеки един от нас щеше да стане мънично "по-велик".
Едно време, преди повече от 130 години, един мъж, получил прозвището Левски, живял по времето на Османста империя, мечтаел за това българите никога повече да не бъдат смятани за "втора ръка" хора и да възвърнат изгубеното си достойнство и държавност. Но не само за това мечтаел той. Мечтаел и за това "всеки роб, който стъпи на тази земя, да стане сводобен човек" и всички хора, които ще живеят в чистата му и свята република (която така и не се случила напълно) да са равни пред законите. Този мъж имал приятели българи, турци, всякакви. И врагове, които също не били само от един етнос и вяра. Империята преследвала разбира се този мъж, понеже бил революционер, създавал тайни комитети, не искал да е под властта на султана. Накрая го хванали и го обесили. Само че никое бесило не може да съкруши, да убие мечтите и идеите му.
Не е нужно, впрочем, да се правят някакви грамадни паметници на Левски.
(Той не е някакъв измислен национален герой - като Александър Велики за днешните македонци примерно, но въпреки това не точно грамадните статуи са най-добрата историческа памет.)
По-добрата памет, поне според мен е, да си зададем въпроса защо Васил Иванов Кунчев, поданик на Н.В. султана; живял във време, когато никакви права и свободи на човека не са били приети за официална идеологема; българин, който е дал всичко от себе си за народа си, за другите, но не делящ хората на такива и онакива и имал приятели не само сред българите и не само сред християните; е могъл да бъде такъв в едно друго време, през ХІХ век. При това, докато властта го е гонила и преследвала.
А някои и през ХХІ не могат.
