Госпожо Mariana, след като съществува ,,а защо ли все още съществува,,
не е ли по редно да има и във всеки град и село а в по големите по десет.
Черкви-костници така ще въспитаме по добре децата ни даже да вземим
и по един кост и за в къщи да си го сложим на витрината така няма да забравим
никога за историята ни и ще станим велики граждани на тази държава.
Господин Ибрахим,
това, което се е случило в черквата "Св. Неделя" в Батак през пролетта на 1876 г., за щастие не е нещо, което се случва често. Но там все още са костите на мъже, жени, деца, старци - на отчаяни хора,
на чийто предсмъртни мъки, струва ми се, без значение вярата или етноса, всички нормални хора би трябвало поне малко да съчувстват.
Това не е измислено място за памет, не е нещо изкуствено създадено. Нито пък има нужда, пази Боже, да се създават изкуствени, манипулативни места за памет, където и да било.
Представи си, впрочем, примерно че (не дай Боже разбира се, защото щеше да е още по-лошо)
масовото убийство в Сребреница беше станало не само на мъже, но на жени и деца, и беше извръшено в някой мюсюлмански храм, където хората са се опитали, както батачани, повече от век преди това, да се скрият, да се защитят ако може от очакващата ги смърт. Престави си, че в която и да било страна, при което и да било възстание или война,
в някоя джамия бяха се скрили мъже, жени и деца. И това, че са се скрили в Божи храм, не е спряло техните убийци. Какво би трябвало да се случи според теб с такава джамия? Дали тя нямаше да бъде място за памет на жертвите? Поне според мен,
ако, не дай Боже, имаше някакъв подобен случай - на масово убийство в Божи храм, в джамия, извършен от друговерци, които да смятат (както башибузуците в Батак са смятали, че Аллах няма да се разсърди на това, което правят, но зле са смятали...), че да убият хора не от тяхната вяра, и то в храма, не е никакво престъпление - този Божи храм, тази джамия щеше да бъде място за поклонничество, някакво особено място за поклонение не само от мюсюлмани в съответната страна.Нима пиша неща, които са толкова трудни за разбиране?Нима е толкова трудно наистина да се опита всеки да си представи, че мъката и ужаса на човешките същества, избивани масово по какъв и да било повод, в която и да било страна, в който и да било век даже, е нещо, което не се дели на по-малко или повече ужасно по верски, етнически и пр. признак? Мъката и ужаса на човешките същества, избити брутално и по жесток начин в Батак, в Сребреница или където и да било другаде, трябва да ни съберат най-накрая, да ни провокират да станем поне малко по-мъдри. Ако продължават да ни разделят по вяра, етнос, културни различия, каквото и да било,
някой ден ще се родят пак, не дай Боже, подходящите главорези, с празни глави, празни души и силни мишци, вярващи, че имат право да убиват, и то по жесток начин, невъоръжени, беззащитни хора. Понеже тези, последните, беззащитните т.е., не ги обичал Бог, не ги обичал Всевишният, обичал насилниците...
Вярвате ли наистина, че точно насилниците, които и да са те (да не говорим за убийците на беззащитни жени и деца, не само на мъже) ги обича Този, който е сътворил живота?
