Stanislavе Stanislavе стани та си размърдаи малко меките части та ми отговори с какво се гордее Българина с Шипка ли бил ли си в музейя в Плевен бил ли си на Бузлуджа абе остави ги тези подвизи искам да те питам за подвизите на комитите в Петрич и до сега се помни лафа дядо Колю леко коле та Струма е затлачила от трупове бе аркадаш никой не е държал справка за количеството аааа това е гордост нали.
Но за Батак искам да науча истината от теб защо се е стигнало до там аз знам истината но искам да я чуя от теб мозъчният на кого отсякохте главата и я пуснахте на баща му а а а а а а кажи.
Българина може да се гордее с твърде много неща... Аз мисля че и ти, какъвто и да се самоопределяш, трябва да се гордееш също. Ти си жител на тази земя и на тази страна. Не се знае кой твой праотец е участвал в битки или е дал културен принос за тази страна. Нали всички заедно живеем тук от хиляди години и тук винаги е била България. И през византийсктото владичество е било България. И през турско е била България. Подтисната и поробена - но се е съхранила. Много от нашите прадеди са работили и против България - това е факт. Много еничари, помаци и т .н. са били на положение в Османската империя и са мачкали раята. Рая в която са били техните братя , сестри, бащи и майки. Но това е трагедията на Балканите. Земя на кръстопът и на нескончаеми сблъсъци.
Не се гордея с насилието , с което българите християни са отговорили на всякакви врагове на българия - гърци и гъркомани, сърби и сърбомани. И много други. България е единствената балканска страна, която е водила войни за национално обединение, а не за окупация на чужди територии. Ние ( включително и вие) сме се били за своето. На стотици надгробни плочи от войните са изписани мюсюлмански имена, редом с християнските!
За бруталното клане в Батак, прочети пътеписа на американеца Джануариус МакГахан.....
Отдолу под нас на растояние 100 ярда се намираше Батак. Отдалеч той приличаше на развалините на Херкуланума или Помпей. Нито един покрив, нито една стена не бяха останали цели; всичко представляваше една грамада развалини, над които се носеше един глух шум, приличен на воплите на ирландските плакалници. По-сетне разбрахме какви са били тия чудновати звукове. Преди да слезем в селото, ние още веднаж погледнахме на куповете човешки кости, които се търкаляха по земята, и забелязахме, че останките на дрехите, които висяха по тях, принадлежаха към женските премени. И така, всичко това бяха трупове на жени и моми. Без да слизам от седлото, аз преброих до сто черепа, които почти всичките лежаха отделно от скелетите, следователно, тия злочести жени са били обезглавени.
„ ...Ние огледахме вътре в църквата, почерняла от изгорялата дървения, но не и разрушена, не и особено пострадала. Сградата бе ниска, с нисък покрив, поддържан от тежки неравномерно разположени сводове, които, доколкото можехме да видим, поглеждайки вътре, бяха с такива тавани, колкото висок човек да стои изправен под тях. Това, което видяхме вътре, бе твърде страшно, ако човек задържеше погледа си. Огромно количество частично обгорели тела лежаха там, техните овъглени и почернели останки, натрупани до половината от разстоянието до тъмния таван, правейки го да изглежда още по нисък и мрачен, тъй като лежащите в процес на гниене тела бяха прекалено страшни за гледане. Човек не би могъл да си представи чак такъв ужас. Всички отвърнахме поглед отвратени и замаяни и се заклатушкахме навън от тази къща на страшната напаст, щастливи да се озовем отново на улицата. Обиколихме селото и видяхме същото нещо отново и отново над сто пъти. Скелети на мъже, с прилепнали към тях дрехи и все още висяща плът, гниещи заедно, глави на жени, чиято коса се въргаляше в прахта, кости на деца и пеленачета, разхвърляни навсякъде. На едно място ни показаха къща, където двайсет души били изгорени заедно; на друго място десетина момичета били изклани до едно, след като се скрили - изобилно свидетелство за което са останалите там кости. Навсякъде - ужас след ужас...
Като резултат от публикациите на Макгахан, Уилям Гладстон написва книгата „ Уроци по клане или поведението на Турското правителство във и около България. Българските ужаси и Източния въпрос.“, в която заявява: „ Обръщам се към своите сънародници, от които това зависи в много по-голяма степен, отколкото от който и да било друг народ в Европа, да изискват и настояват пред нашето правителство да промени своята едностранчива позиция и да насочи в съзвучие с европейските държави цялата си енергия към премахването на турското управление в България. Нека турците сложат край на своите безчинства по единствения възможен начин, а именно като сложат край на собственото си присъствие....“[4] Като резултат от неговите публикации може да се считат и последвалите дипломатически действия на велики сили: свикването на т.нар. "Посланническа конференция в Цариград" според декларацията на която Султанът на Османската империя трябвало да даде автономия на българите в техните етнически граници, територия, която по-късно през 1878 година, става известна като "СанСтефанска България", в границате на която не влиза Северна Добруджа, дадена от руснаците на Румъния в замяна на Бесарабия, за да може Русия да има излаз на р.Дунав.
Това е само една малка част от пътеписа....