Малки извадки от батака в препирните по другите форуми ! 
"След въстанието Ахмед ага е заточен за малко в Мала Азия и после се връща в Барутин. В онези години той е един от най-богатите хора в Доспатско. Има много стока - стада, пари. Най-хубавата къща в селото е неговата. През 1881 г. обаче се разболява от проказа. Постепенно го изоставят и най-близките му хора. Остава сам. Никой от селото не иска да му помогне. През 1885 г. някаква вътрешна мъка и вина го кара та праща човек до Батак да потърси и повика да дойде при него войводата Ангел Керелов /сина на Трендафил Керелов изгорен на клада/ спасил се по чудо през 1876 г.
Било месец май, когато Ангел възсяда коня и отива в Барутин. Когато влиза в къщата на Ахмед ага, вижда мрак, пустош и един призрак, стопен от болестта човек, който го гледа с горещи като факли очи. На поздрава му агата тихо отронил “Евалла, чорбаджи”. Така оценил постъпката на Ангел и му сторил евет. Макар и трудно, разговорът тръгнал. Говорел повече Ахмедаа, а Ангел слушал. Разкайвал се агата за това, че на доброто, сторено от Трендафил Керелов за него лично, отговорил с лошо и за него, и за Батак. Жалвал се, че никой не го поглеждал.
“Удари му един чакмак на този дом, Ангел чорбаджи, видело да стане на всички, та да се свърши...” Излязъл Ангел навънка, намерил в селото ламба някаква, купил газ, върнал се, запалил ламбата. Дошли с Ахмедаа до същината, причината за повикването му - прошка за прегрешенията си поискал от него Барутанлията. Сгъстило се времето и пространството в собата, огън сякаш ударил по Ангел Керелов - не била лесна тази работа. Претеглил и преценил пак всичко коравият и прозорлив батачанин, виждал какво е сега дереджето на агата, сълзите в очите му. Като че ли Господ му връщал за стореното зло. Казват, че изрекъл: “От мен и от Батак да ти е просто! Дано и Аллах ти прости...” Разридал се агата и после разговорът тръгнал по-леко. Поканил Ангел да преспи в къщата. На другия ден чрез ходжата Ангел Керелов изнамерил и близките на Ахмед ага, почистили къщата, измили и преоблекли агата. На раздяла Ахмед пак го помолил ихтибар да му стори - като умре, хабер ще пратят да възседне коня и да дойде, искал като го заровят, Ангел Керелов да присъства. През лятото дошъл човек от Барутин, потропал на вратата и съобщил за смъртта на Ахмед ага. Оседлал коня Ангел и заедно с пратеника стигнал в Барутин по обед. Погребали агата подир обяд. Когато го свлекли в гроба, мъртвият се обърнал по очи. Значи Аллах не му е простил... Ангел Керелов им рекъл да влязат да го обърнат, ходжата не давал. Тогава той влиза и го обръща... "
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.
Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.
Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.
А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.
И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.
Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!
Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.
"Много бременни жени биват разпаряни живи, а християнските младенци се раждат не на майчиния одър, а върху остриета на щикове и ятагани На 4 май предводителят на башибозуците Ахмед-ага от село Барутино издава заповед клането да се прекрати. Той се колебае, как да постъпи с оцелелите. Изпраща срочно питане до Татарпазарджишките бейове и получава отговор: “да се изсуши гяурският корен”! Начева се ново клане. 300 мъже са закарани до моста на старата река. Турят дръвник върху дървения мост срещу опожареното училище. Свиват се на куп обречените, някои издават изпълнени с болка, прилични на молба вопли. Някои от тях се прекръстват и сетне прекланят глави тихо и спокойно пред смъртта. Отново руква християнската кръв и Старата река поаленява... Тъй биват изклани още триста баташки мъченици – пред очите на своите майки, съпруги и сестри. За да не бъдат потурчени или убити децата им при това сетно клане, някои майки ги хвърлят в реката. Върху оцелелите батачанки се нахвърлят със скотски намерения башибозуците. И отново за небето се раждат нови мъченици – моми и невести."
