Български > Помаци

ПОМАЦИТЕ - ПРАВО НА САМООПРЕДЕЛЕНИЕ !

<< < (2/13) > >>

sema_rohleva:
Priyateli , ste vi preporacam predi da sporite po postinga na Metka , parvo da go procetete vnimatelno i da si razyasnite terminite -narod, darjava, statutat na teritorii pod popecitelstvo i nesamoupravlyavasti se teritorii i sled tova da govorite za baskite , kyurdite ......

Zastoto tova , koeto e citiral Metka e Mejdunaroden Normativen Akt .
Blagodarya

Nazmi:
Последно ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ за Abdula!!! Sled kato dnes po gore ot Moderator sa mu izstriti provokativni posting za evreite sega dnes pak e pusnal syshtiq posting v cql vid v provokativna tema otvorena dnes ot nego "Евреи"!!! 

fotakiev:
 Иван Гарвалов “ Правото на самоопределение на народите като принцип и норма на международното право в практиката на ООН и други международни организации”.

Самият автор не се нуждае от представяне, защото е известен не само у нас, но и в редица международни организации, включително и като председател на техни висши органи и има 52 години дипломатическа дейност. Той е автор и на книгите “Средището на възможните мисии- ООН в спомените на един български дипломат” /2005/ и “Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на расовата дискриминация” /2007/.
Последният му труд е издаден от Дипломатическия институт към Министъра на външните работи и Дружеството на ООН в България. Обемът на книгата, отпечетана от издателска къща “ГорексПрес” е 162 страници. Във въведението към книгата се отбелязва:
    “Правото на самоопределение на народите е един от най-важните принципи и норми на международното право. Той присъства нашироко и убедително в разнообразната практика на ООН, защото пряко засяга всички народи без изключение.
    “Правото на самоопределение на народите!”
    Така е записано в Устава на ООН и в двата международни пакта- за гражданските и политическите права и за икономическите, социалните и културните права.
    Прилагането му по отношение на колониалните страни и народи след края на Втората световна война до средата на деветдесетте години на ХХ век доведе до формирането на повече от сто независими държави. Те бяха незабавно приети за членки на ООН. Това е безспорен успех на световната организация.
    В международните отношения и особено в практиката на ООН се наблюдават различни подходи при осъществяването на правото на самоопределение. Единият се свежда до придържане към духа и буквата на международното право. Другият проличава в случаите, когато това право се предоставя избирателно и съобразно различни политически убеждения.

Изследването изяснява още един важен проблем: фундаменталната разлика между правото на самоопределение на народите, от една страна, и правата на лицата, принадлежащи към малцинствата. "

fotakiev:
Не се ли коренят проблемите
на българоговорещите мюсюлмани в това,
че живеят в депресивни райони
и при голяма бедност?

"В момента държавата ни е толкова отворена по отношение на гражданските свободи, че ми се струва пресилено твърдението за ограничение на правата им. Когато говорим за самоопределяне, право на всеки е сам да каже какъв се чувства.

Съвремието и бъдещето са такива. Когато обаче говорим за наука, тя е обективна. Не бива да нагаждаме историята така, че тя да уйдисва на нашите моментни желания и хрумвания.

Самоопределянето е право на всички български граждани. Никой никому не пречи да се самоопредели както иска. В исторически план този въпрос е изследван много отдавна. Проучванията в тази насока ще продължат и след нас.

Може да има всякакви версии, но историческата наука не е играчка за нагласяване към една или друга политическа идея. Аз вярвам на тази наука. Вярвам също на чувството на всеки гражданин да може да прецени сам какъв е, съобразявайки се с родовите си корени. Пречки за това няма."

Стоян Райчевски,бивш народен представител,
работил върху редица закони, свързани с правата на човека.
Последният главен редактор на сп. "Родопи",
член на  редколегията на сп. "НАТО - България".
Автор на много книги в областта на българската история, етнология и култура.

fotakiev:
Стоян Райчевски:

Помаците са българска етническа общност с мюсюлманско вероизповедание

Нека уточним като начало какво е малцинство. По-малката част от една общност - политическа, верска, етническа. Но не бива да се смесва етническата с етнографската характеристика. В българския език думата етнос има по-различно значение, отколкото в гръцкия език, където етнос означава народ.

Когато говорим за етнически процеси в България, трябва да се върнем в Vll-Vlll в., когато тези процеси преминават в народностност.

Не споделям идеята, че това е етническо малцинство. За мен това е етнографска общност съобразно региона. Мюсюлманите, които говорят български в Родопите, са еднотипна етнографска група с мюсюлманското население на юг от границата. Те говорят един диалект, имат една етнографска характеристика в поведението си и в традиционната си култура. Диалектът на мюсюлманите, които говорят български в Ловешко и Тетевенско, е като на християнското българско население от Северна България. Затова на диалектологична основа не можем да ги вкараме в една обща група. Тези, които са в Македония и Албания, не можем да ги обединим по етнографски признак с тези в Родопите. Проблемът е много сложен. За мен понятието "помаци" е научен литературен термин, с който се обозначава цялото население на Балканите, което говори български и изповядва исляма.

Когато говоря за история в книгите си съзнателно използвам термина "българи-мохамедани", защото в историческия период ХVlll, ХlХ и до 20-те години на ХХ в. в цялата европейска литература (английска, руска, френска и т.н.) се използва терминът "мохамедани". Използването на този термин след 20-те години на ХХ в. е целесъобразно, защото не всички от тях вече са мюсюлмани. Някои са православни, а други - атеисти, тоест мюсюлманската общност не покрива всички техни представители.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page