Стоян Райчевски:
Помаците са българска етническа общност с мюсюлманско вероизповедание
Нека уточним като начало какво е малцинство. По-малката част от една общност - политическа, верска, етническа. Но не бива да се смесва етническата с етнографската характеристика. В българския език думата етнос има по-различно значение, отколкото в гръцкия език, където етнос означава народ.
Когато говорим за етнически процеси в България, трябва да се върнем в Vll-Vlll в., когато тези процеси преминават в народностност.
Не споделям идеята, че това е етническо малцинство. За мен това е етнографска общност съобразно региона. Мюсюлманите, които говорят български в Родопите, са еднотипна етнографска група с мюсюлманското население на юг от границата. Те говорят един диалект, имат една етнографска характеристика в поведението си и в традиционната си култура. Диалектът на мюсюлманите, които говорят български в Ловешко и Тетевенско, е като на християнското българско население от Северна България. Затова на диалектологична основа не можем да ги вкараме в една обща група. Тези, които са в Македония и Албания, не можем да ги обединим по етнографски признак с тези в Родопите. Проблемът е много сложен. За мен понятието "помаци" е научен литературен термин, с който се обозначава цялото население на Балканите, което говори български и изповядва исляма.
Когато говоря за история в книгите си съзнателно използвам термина "българи-мохамедани", защото в историческия период ХVlll, ХlХ и до 20-те години на ХХ в. в цялата европейска литература (английска, руска, френска и т.н.) се използва терминът "мохамедани". Използването на този термин след 20-те години на ХХ в. е целесъобразно, защото не всички от тях вече са мюсюлмани. Някои са православни, а други - атеисти, тоест мюсюлманската общност не покрива всички техни представители.