http://nedengora.blogspot.com/search?updated-min=2008-01-01T00%3A00%3A00-08%3A00&updated-max=2009-01-01T00%3A00%3A00-08%3A00&max-results=35 В началото се дават сведения за обичаите на гораните които били черпани от изброените горани, сред които е и Яхя Мазникар личен мой приятел, който от преди няколко години започна да работи в Османския държавен архив и нямаше някаква нагласа за обявеното от Тео потекло. Поскоро той мислеше (преди да започне работа с архивите), че гораните са потомци на сарацините, тъй като в Млике е открита плоча публикувана и в мойта книга.
След което автора споменава, че гораните в културата си за хранене били близки до тюрките. Съдейки по ястията най-вече, ни споменава, че гораните подобно на тюрките се занимавали с скотовътство. Дано не забравя обаче, че освен тюрките и повечето азиятски народи се занимавали с това, а факта че при славяните е съществувал Дажбог - бога на стадата също до голяма степен оборва становището му.
В адетите след раждането са посочени и като измиването със солена вода на новороденото. В южна България това го правят и българите и циганите. Без съмнение от множеството изброени адети се практикуват и при споменатите по горе етноси. Тук най-вече се набляга на близоста на гораните с казаците и киргизците, а също и с анадолските турци, но в много от тези адети се вижда и близостта с арабите, което обаче не се намеква, като желанието им да имат повече момчета и факта, че те знаели най-малко седем от прадедите си, като се започнело от баща, дядо, прадядо и пр.
При свадбените и смъртните обреди също се забелязват някои практики които може да ги срещнем и при народите в Блиския изток (араби, персийци). Но това не е отбелязано, повече се набляга на връзката им с тюрките от Средна Азия. Тук се споменава за крадене на булка, за зурните и пр. В ислямското право сред ислямските учени, било то сунити или шиити, още е спорен въпроса дали момичето трябва да има позволението на родители, настойницио или нетрябва. Колкото до зурната тя не е тюркска. Всичко останало е преплетено и умешено. Като дните 7, 40 и пр. било то за това или онова. Тези дни са свещени за монотеистите (иудеи, християни-езичници и монотеисти, мюсюлмани). И корена им не е тюркски, по скоро той е займстван от семитите и пр.
При другите обичаи се споменава за гостоприемството на гораните и обичаят им да дават подаръци на гостите при изпращането им. Това е равносилно в исляма на садаката, което с нищо не може да се сравни с обичая при казаците, домакина да дава на госта си всичко което поиска, с изключение на коня, лъкъ и кучето си.
По надоло се споменава за асимилационния процес на славяните спрямо тюрките на Балканите, като най-вече тук става въпрос за прабългарите. Които освен че били асимилирани, но и християнизирани. Без да се споменават детайли, като изгонването от цар Борис на обикновеното население, от двореца, което не приело християнството и пр. И местоположението на столиците Плиска и Преслав в БГ. Като заключение, че гораните, може би са били тюрки, които подобно на прабългарите си забравили майчения език, който дълго време не употребявали, за разлика от славянския. Въпроса е по-кое време го забравили? Ако е през 12-13 в. ще е много бързо, ако предположим, че са от кумански произход. А ако е през 14 в., ще възникне въпроса защо да го забравят, като той ще е официален. А факта, че една част от тези мюсюлмани са от Жупа. И това Жупа, хич не ми изглежда като Средноазиатско, а си е славянско наименование.
Това е за първата книга.
Без да чета дословно, още при прочитането на заглавието, което в превод означава "турските думи в езика", ще спомена, че дълготрайната власт на османлиите тук най-вече си казала думата. Това може да се види и при обичаите. Като паралел днес много помаци, приемат обичаите на мнозинството, като боядисват яйца през Велик ден, окрасяват елха по Коледа и пр. Ще спра до знаците в Шар планина, след което ще продължа след няколко часа, като се поосвободя.
