Салих ага
Сакова лято усилно,
усилно, еце притажно,
никога не е повнено,
никога не е бивало!
Ферман по ферман провадат
от Гюмюжюне касабо,
хабер по хабер дохада
от гюмюжюнскен аенин,
от гелиболскен кадия,
в Пашмаклъ село големо.
Салих аго му нарочат:
"Да прави ага, що прави,
нах Гюмюжюне да върви!"
Легнал агуне, задремал,
задремал, тьожко заспал е,
на летен денчок Хадрелес.
Че си ми виде вов соне:
червена руба носеше,
пъстра кучиа ехаше;
в Пашмакла вода тросеше,
капка водица не найде,
устана да си разкваси,
жьождана да си угаси.
Стрьосум са ага разбуди
и си Страхина порука:
– Страхине, билюкбашию,
морна ма дремка налегна,
та са принесах и заспах,
ала са борже разбудих...
Иди, Страхине, порукай,
моеног брата Лимана!
Лиман приборза, отиде
и си агуне попита:
– Какво е, аго, станало,
какво си, аго, упатил?
– Лимане, брате Шишмане,
нищо не ми е станало
и нищо не сам упатил,
ала ще нещо да стане!
Легнал бях, тьожко заспал бях,
че си ми видех вав соне
червена руба да нося,
пъстра кучия да ехам,
вруд сокацине обиграх,
ниде водица не найдох.
Питам та, брате Лимане,
на хаир ли е, или не?
– На хаир е, аго, на хаир:
немой са, аго, кахъри!
Еще си дума думаха,
агому хабер допадна:
"Татаре ми са торнали
от Гюмюжюне касабо:
снощи са били вав Палас,
довечера са в Пашмакла!"
Агуне глава наведе
и си Лиману думаше:
– Лимане, брате Шишмане,
ни са сме с тебе карали,
дьо да са, брате, сгодиме,
дьо да са, брате, простиме!
Еще си дума думаше,
еще Лимана кудеше,
татарски коне тропнаха
на калдароме-сукаци;
с петали лочки правеха,
с гоздене оган всичаха.
Татаре порти хлопнаха,
от коне бърже слезаха,
с чизмене вотре влезаха,
агуне мехтюп метнаха.
Кетипче мехтюп пееше
и на агана думаше:
– Да борзаш, ага, да идиш
нах Гюмюжюне касабо,
аянин тебе послагал;
нему му дува да вдигаш!
че ти е тебе проводил
цошена руба червена,
сърмени бели поесе,
синджир ли нешан на шия.
Агуне глава клатеше
и синовем си думаше:
– Сетам са, айол, сетам са
какви ми даре провадат,
каква ша руба да нося,
какви нешане ша имам.
Йдите, айол, идите
нах Гюмюжюне касабо,
дано на, айол, сгодите
сас гюмюжюнскен аенин,
сас гелиболскен кадия
и сас стамболскен везирин!
Ищат ли цоха алена,
давайте сърма-коприна;
ищат ли бели грошове,
давайте жьилти алтоне!
– Ходихме, буба, молихме,
ала са кимни ворнахме.
Другож с пари са воршеше,
сига парине не воршат.
Теб, буба, хабер провадат,
ти да са сгадаш да идеш.
нах Гюмюжюне касабо!
Махна са ага отиде
вав Гюмюжюне касабо
с оники киши сеймене,
сас товар жьолти алтоне,
отиде, тамо остана...
Салих ага руком прирука
– Слушайте летни пилчкове,
носите здраве нагоре,
нагоре нах планинона,
нах овчерем, още аргатем;
нах сейменем, бюлюкбашием
нах моине вакли кехайе,
нах моине бели кадони,
нах моине дребни дечинки,
нах моине люде факире.
И си хим пилце кажите
немой да плачат Салиху!
На сирен да са посберат
Салиху рахмет да сторят
Салиху да си споменат!
Главона му отсекоха,
и в Стамбул е отнесоха,
да си е види султанън,
султанън още везирен.
Салих ага погребаха
вав ситничконо мезаре
на Гюмюрджине касабо!
Ага хаберен допадна
в Пашмакла село голямо,
писнаха бели кадони
на високине кьошкюве,
плакнаха малки дечинки
вав аленине люлчици;
охнаха млади овчаре
на високана планина;
тюхнаха отбор сеймене,
вав аговине конаци!
Сальо запяха имаме
на високине минаря;
пилцине форкат и пейот –
с песнине думат и плачат:
"Салих ага е загинал
вав Гюмюжюне касабо,
вав пашовине сарае,
на високине чардаци!"
Песента е по действителен случай и е свързана с писмо от 1838 година на Гюмюрджинския аянин и мютесариф до Ахъ-Челебийския деребей Салих ага. Причината за неговото обесване най-вероятно е свързана със "Мора-кавгасъ" (гръцкото въстание от 1821 година), в което неколцина могилчани отишли, за да учавствуват във войната. Когато се върнали от "сефер", заедно с другата си плячка довели в Могилица и гъркини. Смолянският коджабашия Салих ага, човек със строга нравственост, изпратил въоръжени хора, за да отнемат наложничките от могилченските бабаити.