Topic: ЕНИЧАРИ – история и последици от тях!!!

[daczo]

Prava si.Tuk ima mnogo cinizym i podigravka s bylgarite.Glorifikacia na Osmanliite triabva v Bylgaria da e zabraneno,kakto propaganda na nacizym.Mozhe da se spori za istoriiata na enicherstvoto,no ne da se hvali syshtestvuvaneto mu.Niakoj gospoda zhiveiat v Bylgaria,a postoianno pokazvat svoiata omraza kym tozi narod.

[JWalker]

Но темата е за еничарите, а не за политиката на империята. Очевидно е, че вземането на деца от семействата е обезкървявало тези семейства. И като се има предвид, че са вземани здравите (по-добрите) деца, това може да е (и сигурно е) обедняване на генетичния фонд на населението. Това няма как да не се окачестви като лошо.

От тук нататък, децата са били на 10-14-16 години. Не вярвам някой да смята, че на тази възраст децата са могли да окажат съпротива на случващото се с тях. Тези от тях, които са оцелели са съставлявали войска, която е била много добра. Постепенно са били предпочитани деца от Тракия пред сърби и гърци. Защо? Защото са били по-надеждни. Колкото и да го виждаме това като лош краен резултат, индиректно този факт показва качество на отделните хора. Това, че доста от еничарите в лично качество са успели да се издигнат до върховете на империята също е за отбелязване.

След като децата са били без избор, не би трябвало да ги виним; така се е случило с тях. Те са били взети, но в тях завинаги е останала тъгата по роднините, по братята и сестрите. На тях им е липсвала родителската грижа, каквато за не-взетите е имало. Може би са се надявали да бъдат потърсени и отървани от участта си? Нима тази, тяхната, на еничарите, гледна точка, не заслужава съчувствие?

Преди да прочета "Ятаган и Меч" или не съм се замислял много-много, или не ми е пречела "традиционната" гледна точка. Но всъщност едно такова явление, продължило толкова време (векове) е многостранно и може да бъде погледнато от много гледни точки.

А Османската империя не е била първата, която върши такива неща. Римската империя от къде е пълнила легионите си с войници? Само от областта около Рим ли? По-скоро от завладените земи. През Първата световна война какви са били негрите на Южния фронт срещу българската армия? Съвсем същите, каквито са били еничарите, но в състава на армиите на метрополиите от Западна Европа.

[daczo]

Ima razlika vzemane na vojnici ot kolonii,s tiahnata viara i danyk ot deca.Nikyde ne sym chel niakoj da hvali robovladelstvoto.Sega ima vyv Francia Legia zadgranichna,no ne mozhe da se sryvniava s enicherstvoto.Naemnici za pari,ne sa deca lisheni ot viara i rod.Svetyt e othvyrlil kolonializma,i nikoj ne misli da go hvali.

[JWalker]

Ima razlika vzemane na vojnici ot kolonii,s tiahnata viara i danyk ot deca.Nikyde ne sym chel niakoj da hvali robovladelstvoto.Sega ima vyv Francia Legia zadgranichna,no ne mozhe da se sryvniava s enicherstvoto.Naemnici za pari,ne sa deca lisheni ot viara i rod.Svetyt e othvyrlil kolonializma,i nikoj ne misli da go hvali.

Трябва да правим разлика. Системата на еничарството е вредна за ощетените от нея. Но аз казвам, че децата, взети за еничари,   достатъчно са пострадали от системата, те са били сираци цял живот (на   практика). Така че не е редно и ние след 200-300 години по-късно да   трупаме омраза върху тях. Дори и в тази враждебна среда те са се   справили и са оцелели и са постигнали успехи. В края на краищата   независимо как са попаднали в нея, това е била средата им и те са успели в   нея. Колко хора го могат това на днешно време? Ето това трябва да им   отчетем на тези хора. Пък и нищо не ни коства. Просто не трябва да ги   мразим. Не трябва да ги броим като някакви чужди хора. Ами то всеки ако   се върне назад във времето, може да се окаже, че има роднина, взет по   тоя начин. Ти например, ако се върнеш назад и откриеш такъв човек от   твоя род, взет, ще го намразиш ли? Не някой имагинерен еничар,   събирателен образ, а човек от твоята кръв, ще го намразиш ли?

[daczo]

Ne govorim za omraza kym tezi neshtastnici. Omraza kym sistemata otkysnala sin ot bashta,majka i rod.

[JWalker]

Ne govorim za omraza kym tezi neshtastnici. Omraza kym sistemata otkysnala sin ot bashta,majka i rod.

Добре, разбирам отношението ти към хората. Относно системата, какъв е смисълът да изпитваш чувства към нещо неодушевено, при това приключило съществуването си преди близо 200 години. Днес е друго и трябва да гледаме напред, евентуално взели си поука от миналото.

[ivetko]

Да изключим понятията омраза, ненавист и др. подобни и да се върнем към онова, което буди у мен огромно негодувание. Не приемам хора като PomakBG и подобни нему да говорят, че потърпевшите друговерци считали за чест да дават децата си за еничари. Сами се натискали дори, за да живеят по-охолно, да се хранят по-добре, да достигат високи постове... Не чоплете с пръст раната. Еничарството е отдавна отмряла система, която е създавала хора с осакатена психика. Днес не съдим нито системата, нито нейните жертви. Призовавам единствено за обективност и морал в дискусията.

[Сидхарта]

Разбира се, че когато отделяш дете от семеиството му и то по начина на девширмето, е меко казано неприемливо да се казват подобни неща.
Било чест -от дистанция на времето е лесно да пишем глупости и да пренебрегваме и отричаме страданието на хората тогава.
И те са били хора, и те са изпитвали чувствата които изпитваме ние.
Съществуват не сами документи с които заинтересованият човек лесно може да се запознае но и много легенди и тн.устна традиция които показват отношението към това-а отношението и досега е негативно в тези предания и легенди.

[EvroPOMAK]

От късите разкази! 
 
ХАЙРЕДИН ПАША
 
 


Подир Кримската война, Хайредин паша - везир на земите на падишаха в Баб-Алието¹, намисли да наобиколи Българско. Където и да идеше, деребеите² му кършеха кръстове с теманeта и се надпреварваха да му угаждат. Макар че - да не си кривим душата - той не беше никак придирчив, а благ и справедлив - изслушваше какви ли не прошения и отсичаше заслуженото. В султанския двор пашата се издигна от най-обикновен аскер, затуй от всички бе почитан и ценен.                     
Между богатите дарове, с които го затрупваха управниците, един хептен го натъжи. Наред с коприната и златото, валията³на Филибе го дари и с пъстър славей. Като му го даваше, рече: 
- Хайредин паша, вземи го за кадем! Дано песните му те направят още по-доволен и честит! 
- Ишаллах⁴! – любезно отвърна везирът, макар че в него нещо се преобърна. 
- Аллах керим⁵, паша ефенди! – угодливо допълни валията. 
Хайредин паша не каза нищо, но като остана насаме с кафеза, в очите му проблясваше влага...  На другия ден везирът пожела да свърне към Рупчос и последван от свита низами⁶, тръгна през Родопите.По обед конниците стигнаха Бяла черква ипред очите им се откри дивна гледка – разполовена от бягаща река, под тях лежеше натежала от благодат долина, сгушена на топло между зелените пазви на Глухи връх и Персенк. Омаян, везирът спря коня си. 
- Ропката, паша ефенди! Тъй ù вика раята долу – услужливо му се притече валията, но онзи само кимна и дълго-дълго се взира надолу.  Подир сахат влязоха в Хвойна, където ги срещна първенецът на селцето Тодор Губер, чиято дума тежеше и пред свои, и пред чужди. 
- Хош-гелдин, Хайредин паша! - честити го на турски той. 
- Хош-болдук! Хош болдук! – отвърна му везирът и неочаквано попита.
– А къде е Ахмед ага? 
- Тръгнал е от Тъмраш, паша ефенди. Късно му обадихме... – каза валията притеснено.     
- Тръгнал ли е - ще дойде! – успокои го Хайредин паша.           
Ахмед ага наследи управлението на Рупчос през 1855-та от баща си Хасан ага, който стана зян при корабокрушение по време на войната с руснаците. Седалището на деребея беше в с. Тъмраш и затуй българите в нахията⁷ с боязън му викаха Тъмрашлията, че наказваше и без да има някакъв хаталък⁸. Дотолкоз деребействаше, че чат-пат чупеше хатъра даже и на валията.               
Подир посрещането Хайредин паша, придружаван от валията и други големци, влезе в селската джамия, а християните изчакаха отвън под чинара, дето бликаха чучурите на белокаменна чешмица. Като свърши молитвата, везирът попита Тодор Губер:     
- Имате ли си място за черкуване, челеби⁹?             
- Имаме, Хайредин паша, имаме – зарадван отвърна българинът, който бе ктитор на храма.
– Ей, къде е! Преди пет лета го дигнахме!              Сетне ги покани на обяд. Додето ядоха на сефалък под асмата на двора, везирът, някак между другото, попита:             
- А кое е селцето отсреща?             
- Павелско, паша ефенди. – отвърна челебията.
– От тука са крие, ама е бая голямо.             
- От най-старите в Родопа е – побърза да уточни валията.             
Щом станаха от софрата, Хайредин паша поиска от валията да идат в отсрещното село. Взеха трима низами и съпроводени от челеби Тодор, тръгнаха да пресичат Голяма ряка. По средата на сребърното ù туловище везирът неочаквано спря коня си и се загледа в бистър вир до обрасла със зелен мъх схлупена воденица. В един миг му се счу хор от игриви детски гласове, усмихна се загадъчно и побърза да срита ата си. Когато минаха оттатък, пред тях щръкна обло баирче:             
- Как се казва тепето? – попита везирът.             
- Свети Никола, Хайредин паша. Горе имаше манастирче, ама... – рече хвойненецът и замълча сконфузено.     
- Ще го качим на връщане! – каза турчинът и препусна коня си край хълма.             
Влязоха в Павелско, но по каменните сокаци не се виждаше жив челяк. Като видя, че и мегданът пустее, валията запелтечи:     
- Не пуснахме хабер, щото...
- Няма нищо – утеши го пашата. – Людете са на къра - харманено време е...
- Ей сега ще викна наш Мите! – притече се на помощ челебията и гласът му екна в прозорците на чардаклия къща. – Митьо-о-о-о!                 
След малко портата се отвори и в рамката застана усмихнат млад мъж с пъстри очи и засукани мустаци.             
- Бялиолу, посрещай гости! – каза му Тодор Губер и представи големците, сетне поясни.
– Бялиолу води моя Велика, даскал е...             
Щом сайбията ги покани вътре, Хайредин паша рипна от коня, но благо възрази:             
- По-добре да ни покажеш селото, челеби! – и подаде повода на един низамин.             
Даскалът наметна някаква дреха и тръгна с тях. Не бяха минали няколко крачки и се озоваха пред църквата. Везирът попита:             
- Скоро ли е строена?             
- 1834-та, паша ефенди, – отвърна Бялиолу.– а джамията насреща е малко по-раншна...             
Хайредин паша кимна и неочаквано взе да качва стъпалата. Като стигна прогнила дървена камбанария, се обърна:             
- Даскале, ела да ми кажеш нещо за храма, а и за селото! – и показа с ръка околовръст.             
Бялиолу припна нагоре, а другите останаха до стълбите. Младият мъж почна своя разказ, начесто прекъсван от неподозирания интерес на пашата. Чул говор в двора, след малко на чер-ковната врата се подаде поп с възтънка осанка и тутакси замръзна. Хайредин паша се усмихна дружелюбно и като извади кожена кесия, му рече:             
- Вземи! За камбанария!             
- Аллах да те поживи, ефенди! – едвам успя да продума попът тогава, но още същата есен вдигна двукатна каменна камбанария, която подир Освобождението тъй растеше, че стана с една глава повече от минарето отсреща.             
А Хайредин паша заслиза бавно надолу, сподирен от слисания Бялиолу...             Валията и челеби Тодор - нищо не разбрали, тръгнаха подир пашата, който хвана сокака към Кьошка. Когато пред тях се изпречи порутена каменна къщица, везирът изненадващо се закова на място.           
- Що е паднала? – попита с дрезгав глас той.             
- Всички измряха, паша ефенди! – отвърна Бялиолу, но дочул, че везирът изтежко въздъхна, се опита да го разведри.
– Къща без сайбия е като лаком бекрия¹⁰ - един ден пада!               
Валията почна да се кикоти, но съзрял безмълвно застиналия пред руините Хайредин паша, неловко млъкна, чудейки се какво да стори. Колкото повече растеше тишината, толкова по смаляваше фигурата на везира - раменете му хлътваха все по-ниско, а погледът му незнайно защо овлажня. “Ако всички са кат везира, агалъкът ще се търпи!”, мина през ума на даскала, окончателно надвит от човещината на големеца. Когато по някое време пашата се размърда, Бялиолу - осенен от нещо - рече:              - Добри люде бяха! Ама си отидоха с мъката...             
Хайредин паша, погълнат от свои си дертове, не попита нищо, само глухо отрони:             
- Чакайте ме долу край тепето! Аз ще подишам въздух на къра, че в сарая няма... – и яваш-яваш затътри крака към Кьошка.             
Като стигна до извора, отпи жадно, наплиска лицето си и закрачи самотен към Блата. В началото избягваше людете, но сетне покорен от купчините жито, завървя от харман на харман - спираше, подпитваше, благославяше. Раята - изпървом обзета от страх, накрая го отпращаше с радостна почуда. След няколко сахата лутане из натежалите от снопи ниви, везирът се озова сред изоставена орница в Иверце. В горния ù край буренясваше харман, а по-натам самотен орех шумеше кротко с листа.
Нещо трепна у петдесетгодишния мъж и той приседна умислен в ореховата сянка. Колко време стоя там, не разбра, но като видя, че до заник слънце има един сарък място, се огледа още веднъж наоколо и заслиза надолу към селото.             
Край Свети Никола го чакаха селските първенци и валията, на когото низамите бяха опънали шарена шатра. Щом съзря началника си, турчинът рипна като ужилен:             
- Седни, Хайредин паша, първо да отмориш снагата си. Сетне ще преспим у Бялиолу.             
- Даскале, берекет версин, ама тая вечер се връщаме – посочи към Филибе везирът, но като видя, че лицето на мъжа посърна, ненадейно го прегърна свойски през гърба и му шепна в ухото:
– Ти си мъдър, ще ме разбереш!              Бялиолу кимна разбиращо, а пашата се сбогува с челеби Тодор, сетне каза нещо на един низамин, който препусна с коня си към Хвойна. Валията, учуден от неочакваното пътуване, загледа объркано след везира, който закрачи нагоре по тепето.             
Когато след малко низаминът се върна, Хайредин паша стърчеше безмълвен сред манастирските остатъци, тъй впил поглед наоколо, че нищо не усети. По някое време вдигна кафеза, който му донесоха, и отвори вратичката... Славеят, невярващ на свободата си, първом стори кръг над избавителя си, сетне полетя към Павелско. Везирът дълго- дълго гледа след него, додето го изгуби от погледа си. Когато се обърна назад, залезът запълзя нагоре по дрехите му. Сетният лъч мина през лицето на Хайредин паша и се скри зад Персенк, но не избърса влагата в очите му...             
Сетне везирът бавно заслиза надолу. Там вече го чакаше Ахмед ага, който мигом почна теманетата, но Хайредин паша властно го запря и почна да му говори. Какво си казаха двамата, никой никога не разбра, но насетне Тъмрашлията изненадващо намали харача¹¹ в нахията и въпреки че дотогава почти не стъпваше в Павелско, взе начесто да прескача в него...    След като се раздели с Ахмед ага, везирът се качи на коня си и препусна, последван от свитата си. Един спомен обаче тъй препускаше след него, че вече четирийсет лета Хайредин паша не можеше да му избяга. Везирът отдавна не помнеше кой бе черковният празник, но всяка нощ сънуваше горящото манастирче и чудовищния писък на майка си, когато го взеха еничар...                                                             
Автор: Васил Венински
¹ Баб-Алие (ар.) – Висока порта; правителство в Османската империя    ² деребей (тур.) – своеволен турски феодален управител    ³ валия (тур.-ар.) – управител на вилает /административна област    ⁴ ишаллах (тур.) – Дай Боже!    ⁵ Аллах керим (ар.-тур.) – Аллах е добър!    ⁶ низам (тур.) -войник от редовната армия в Османската империя    ⁷ нахия (тур.-ар.) – подоколия в Османската империя    ⁸ хаталък (тур.-ар.) –  грешка, пакост, щета
⁹ челеби/я/ (тур.-ар.) – обръщение към по-заможен българин    ¹⁰ бекрия ( тур.-ар.) – пияница  ¹¹ харач (ар.)– поземлен данък, плащан от раята в Османската империя

[JWalker]

На тази тема ви препоръчвам една книга , разказваща за последните години на еничарството и тяхната философия - Последния еничар - Реха Чамуроглу.

Това е добра книга...

[daczo]

137. ЕНИЧАРИН И РУСА ДРАГАНА

Том   ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Разбегала са е Влашката земя,
    Влашката земя и Богданската,
    и Богданската, сичка Добруджа.
    Кой горе ходи, кой долу бега
    от люти турци, страшни маджари.
    Стари сечеха, млади робеха,
    млади девойки отбор земаха,
    та ги правеха млади робини;
    и млади момци отбор земаха,
    та ги правеха се еничре.
    Дето минуват, селата горят,
    хората робат, селата горят.
    Преминале са белиа Дунав,
    наредиха са край Етрополе,
    разпространиха сини шаторе,
    на равно поле делба делеха
    млади девойки и млади момци.
    Кому паднаха по две и по три,
    на млад еничар са е паднала
    сал една мома - руса Драгана.
    Па я заведе под бели чадър.
    Кога е било вечерта късно,
    млади еничар на двор седеше,
    погледна долу, погледна горе:
    из черна земя син огън гори,
    из синьо небо кървав дъжд вали.
    Млади еничар са е уплашил,
    та поизвика руса Драгана
    и на Драгана жално думаше:
    - Мори Драгано, моя робиньо!
    Що ще та питам, право да кажеш!
    Имаш ли братец, имаш ли сестра,
    имаш ли баща, имаш ли майка?
    А Драгана му со глас продума:
    - Имам си баща, имам си майка,
    имам си братец, имам си сестра.
    Къде е брат ти? И той ли е поробен?
    Драгана му жално отговаря:
    - Кога додоха в Влашката земя,
    турци избиха млади българи;
    и брат ми беше во тая войска;
    а сега тридесет години,
    ка съм аз братец не видела.
    - Мори Драгано, моя робиньо,
    ако го видиш, познаваш ли го?
    - Я да го видам, си го познавам
    по клета глава, по йедри гърди.
    А еничарин Драгана пита:
    - Що има на братина глава?
    - Брат ми има от сабя белег,
    че е посечен на люта войска.
    А еничарин Драгана пита:
    - Що има брат ти на йедри гърди?
    - Брат ми си има на гърди белег,
    со стрела ранен во люта войска.
    Па разтвори еничар гърдите,
    белите гърди, клетата коса,
    а на Драгана жално думаше:
    - Я стани, сестро, дома да идем,
    дома да идем, мама да видим!

[daczo]

http://ald-bg.narod.ru/materiali/Battle/Army/zaEnicari/enicerite.htm

[arabic]

Eniçari proizliza ot dumata yeni =novo i çeri =voynik. Sıs zavladyavaneto na evropeyskite oblasti se izpitvalo nujda ot redovna voyska. Tazi nujda otnaçalo se pokriva ot plenenite deca sled zavoyuvaneto na novi zemi a posle chrez sıbirane.
Na bılgarite ''VOYNUKLAR) im bilo vızlojeno da sıbirat decata i da gi dostavyat v istanbul i Bursa( prof.Evgeni Radushev) Tezi podbrani deca/yunoshi se nastanyavali v semeystva pri selata kıdeto nauchavali turski i islamskata kultura. Posle gi vzemali za voenno obuchenie v kazarmite. Yeniçerite sa bili priviligirovani kato voenna klasa, pryako svırzvani sıs sultana/padishaha. Padishahıt se e sçital za Nomer 1 yenichar a yeniçariite negovi sinove. Boynoto im zname se e otlichavalo sıs  ''Zülfikar'' sabyata s dvoyno ostrie na HZ.ALİ. Nadarenite enichari stavali oficeri i dostigali do rang Velik Vezir. naprimer Sokollu Mehmet Paşa
( Milan Sokoloviç). Eniçarite bili na zaplata i im bilo zabraneno da se zanimavat s tırgoviya i da jiveyat v gradovete dokato ne se pensionirat. Sled pensioniraneto im imali pravo da se jenyat. Ako eniçar poçine decata i sıprugata unasledyavali pensiyata mu. Da si v eniçerskiya korpus oznaçavalo sila, kariera i bogatstvo poradi koeto i musulmani dobrovolno davali decata si za Sultana.
Eniçerskiya korpus e sızdaden 2 veka predi evropeyskite redovni takiva.
(1362). İzvestni bili kato nay-izryadni,disciplinirani i smeli voynici. prez 1582 god broyat im e 12000 no ne vsiçki bili devshirme ( hristiyanski koren) Decata sa sıbirani predimno ot Bosna,Makedonia i severna Gırciya. Religiyata im e bila musulmani ot sektata Bektaşi/Aleviti.
(ot nachaloto do kraya). Sıs vremeto tozi korpus se provali zashtoto ne mojeshe veçe da se kontrolira. Sultan Osman 2 imashe namerenie da gi anulira no eniçarite osuetiha tova i ubiha sultana.Sultan Mahmut2 uspya da gi pokori dosta tragichno i oformi nova sıvremenna armiya.( İzvinyavam se za pravopisa i zabraveniya bılgarski)

 
 
интересно откъде идва  самата дума еничари??? добре съгласих се, че yeni-нов. но откъде идва думата ceri-???  войник. такава дума няма в персийски нито в арабски......на арабски войник е джунд или аскер на персийски също.....та откъде идва ceri?? дайте инфо за това моля.........