Защо българското правителство си затваря очите за радикалните исламски групи?
Пред последните 10-12 години периодично избухват подобни скандали, които обаче след първоначалния шум бързо бяха забравени. Всичко започна в началото на 90-те години, когато в демократична вече България масово нахлуват мисионери от арабския свят, строят джамии, създават ислямски училища, организират курсове за млади мюсюлмани, където ги просвещават в „съвременния" ислям, изпращат стипендианти за религиозно обучение в арабските страни - най-вече Йордания, Сирия, Саудитска Арабия и Египет. Само до средата на 90-те в България вече действат около 20 такива мюсюлмански фондации и организации. Най-мощни са фондациите „Вакъф ел Ислям", „Минар", „Таиба" и др., които с влиянието, което придобиват, започват директно да се намесват в дейността и на Главното мюфтийство на мюсюлманите в България.
Това неминуемо привлече вниманието на българските служби за сигурност, които след съответните проверки, само за последните 12 години са екстрадирали от България 30 подобни мисионери, дошли от арабските страни. Така през 1999 г. е изгонен йорданецът Абдулрахман Тахан от „Вакъф ел Ислям". Той е заловен да организира нелегални семинари в Западните Родопи, на които преподавал радикален ислям.
Също през 1999 г. от страната е изгонен президентът на фондацията „Таиба" Ахмет Муса и представителят на фондацията в Смолян Даруиш ал Нашиф от Кувейт.
През 2003 г. в циганския квартал в Пазарджик са арестувани двама представители на радикалната ислямска групировка „Халифат", които организирали нелегални молитвени домове. Интерес буди фактът, че дейността на всички тези мисионери е основно насочена в Родопите - Гоце Делчевско, Велинградско и Смолянско, където живеят българи мохамедани, а също така и сред ромите в големите градове като Пловдив и Пазарджик. Обяснението за това според мен е повече от елементарно. През последните 16-17 години
Всички тези фондации и организации изпращат ежегодно между 30 и 40 младежи от Родопите на обучение в арабските страни, които след 5-6 години се завръщат в България и поемат по-нататъшната дейност в свои ръце.
В джамията в Петелци се проповядва различен от традиционния ислям, категоричен е имамът от централния мюсюлмански храм в Сърница Мехмед Карач. Именно в тази джамия, веднага след училище, се събират по 30-ина момиченца на възраст между 7 и 15 г. Обучава ги Мефлезе. При посещението на "Монитор" в родопския град жената отсъства. Заместват я обаче двете й дъщери Емине - на 18 г., и Фатме - на 16 г. Емине е завършила средното мюсюлманско училище в Момчилград. Забражда се по арабски и учи малките по същия начин да връзват кърпите си. Много от момиченцата още не знаят да четат, но и без друго Коранът е на арабски и трябва да се научи наизуст. След няколко прочетени фрази следва превод на български език, от който децата не разбират повече от оригинала. Деца следят арабските текстове в Корана, който трябва да научат наизуст
В джамията в Петелци, където се навъртат трима сърничани, завършили в Саудитска Арабия, различно тълкуват Корана. Повечето от арабските възпитаници са уахабити. В родопския град твърдят, че сирийски и йордански посредници дават пари на мюсюлманите, за да станат техни последователи. Говори се, че уахабитите дават пари на мюсюлманите.Нямало определени суми. Най-бедните били склонни и срещу 20-30 долара на месец да станат техни привърженици. Някои семейства си изкарвали дори по 500-600 долара месечно.
Арабската връзка
В Сърница казват, че преди появата на сириеца Муафак ал Асаад привърженици на уахабизма в селището не е имало. Официалната версия за появата на 44- годишния Асаад в родопския град е бракът му. През 1993 година той регистрирана фирма "Траст-къмпани" с официалния представител на фондация "Ал Уакф ал ислами" за България Абдулрахим Таха. Таха бе изгонен от страната през 1999 г. През 2002 г. Муафак става управител на новорегистрираната фондация "Ал Уакф" (но без "ал ислами") в София, чиято дейност не е прекратена.
За мюсюлманите Муафак ал Асаад е един от щедрите спонсори за градеж на нови джамими и за ремонт на старите. Муафак ал Асаад е собственик на сградата на училището в Сърница, която е купил от ТКЗС-то.