English > Discussions
Pomaks in USA
SIVEK:
--- Quote from: daczo on March 05, 2012, 07:57 ---Много хубави снимки.Да сте живи и здрави.
--- End quote ---
Благодаря за пожеланията Daczo.Жив и здрав бъди.
Nazmi:
Един емигрант-Помак отвъд океана споделя неволите си и житейски мисли при гостуването в роден край- Родопите!
....„Много ми е хубаво като се върна.
Успокоявам се. Тук мина детството ми. Спомените от всички ученически години, несгодите, радостите, сълзите, първата любов, всичко".
Така разправяше един нашенец на 30 и кусур години.
Връща се в родния край рядко. Живее отвъд океана. „Една ваканция у дома ми коства хиляди долари, като се почне от пътните", обясняваше. Идва му се всяко лято, ама не би. Остават му само снимките, фейсбук, приятелите, дългите раздумки при всяка отпуска, сувенирите от миналото.
„Ей тази асма, под която сега стоим, тогава едва начеваше", казва с умиление пред входа на панелката, където е живял. „Сега се е разлистила и все едно ни благославя и закриля със сянката си. Него време бяха просто едни железа, сглобени от баща ми и една тънка талийка само загатваше за възможностите й. Стъблото й се виеше около металните колове устремено нагоре. Напомня ми за мен. А и желязото ми бе като трамплин. Помогна ми да израсна, да продължа нагоре.
Когато завърших училище исках да замина зад граница.
Желаех да продължа навън, не и без намесата на родителите ми. Според тях бъдеще в тази държава няма никой. А това бе още преди 15 години. Баща ми си бе втълпил, че щастието никога не е у дома. Винаги ми повтаряше едно и също: „Бягай надалеч от тук. Тук няма бъдеще-има само болка и нерви. Мечтите в тази държава не се сбъдват, освен ако не си от „онези". Изобщо не знаех за какви ми говори. Лафът обаче бе: „Правил ли те е беден к.., беден ще си умреш".
Продаде един апартамент, когато трябваше да замина. Връчи ми парите и рече: „Ако си се върнал, ще те обеся на тази асма!". Ей под тази, под която стоим. С годините тя се уви около металните колове, разрасна се, сега пази от слънце. Същото се случи и с мен.
Плакал съм когато зад граница ми е било тежко.
Сам като куче.
Лозата ми бе постоянно пред очите. Разсъждавах, че ми е най-големия враг. Мислите, които минават през главата на човек в такъв момент са, че е неудачник. Не е успял да изпълни мисията си, иде му да си сложи сам въжето.
„Мама ти мръсна и животец шибан!",
си казваш тогава и стискаш зъби. Напиваш се два-три пъти и продължаваш напред. Не е точно този живот, който може да те победи и не е точно тази лоза, на която да увиснеш в безпомощни конвулсии.
Блъскаш като луд. Прибира ти се, ама като знаеш какво те чака у дома. Зад граница си цял живот чужденец. Какво от това? Щатите са сътворени от иностранци. Един приятел ми бе казал навремето, че бягството не било решение на нито един проблем. Може и прав да е бил. Никой обаче не бяга от хубавото. Той остана да се бори у дома. Битката му предопредели друг риск. За да изкара някой лев „избяга" встрани от закона. Две години и половина му остават още докато излезе от затвора. Там сигурно е преосмислил концепцията си.
Доста често съм се замислял за лозата.!?
Дали именно затова „плаче"? За погубените съдби, за разделените семейства, за нищетата, за обреченото бъдеще, в което тя самата е замесена в последното бащино послание?
Шибаните метафори на живота.
Не знам.
Навсякъде е една почва под краката ни, но нещо във въздуха май има различно.
Най-тъжни си остават заветите на родителите.
Те самите са вече отчаяни, какво остава за потомците им.
Лозата ми бе носталгията, тя ми бе омразата, надъхването, ужасът от неуспеха но и… единствен приятел когато депресията на безнадежността ме обхващаше.
Тя е живота ми. Коренът-в България, железата за опора-семейството, разлистването-далечната чужбина".
Поредният разказ на нашенец, избрал живота извън пределите на Отечеството. В колко тома можем да поберем всички?
Дори толкова лозя няма из България.
Автор: Жельо МИХОВ." 24 Родопи"
Nazmi:
For emigrants peoplle... ;)
Man-sacrifice, most importantly their health to make money.
Then sacrifice money to regain health.
And then so obsessed with the past and anxious about the future that does not enjoy the
present.
The result is - that does not live in neither the present nor the future!
Live like you'll never die, and then died without ever lived!!!
Best regards- www.pomak.net
Nazmi:
Помаците,където и да са по света са пример за трудолюбие.
Повечето от тях са преуспели в бизнеса и не са забравили роден дом и детските години.
В Америка познавам доста такива от по'' старите'' емигрирали през 60 те- 70 години когато насилствено сменяха имената на помаците,и те рискувайки живота си,до по новите днес'' със Зелена карта'' американци помаци. :).
От по старите главно са в Чикаго/ Шефкет Чападжиев,Хамид,/, в щата Пенсилвания,...къде ли не се интересуват за всичко,помагат при нужда.
Наскоро в разговор с познати там научих за преуспели помаци такива главно в Чикаго,Пенсилвания,Ню Йорк.
Да видите как транспортните фирми на помаците хранят 1000 български семейства.
Те са главно от Родопите,някои от тях познавам лично.
* Ameri Freight- Имат над 500 камиона. Преди 2 години спонсорираха '' Шоуто на Слави'' там,редица училища.Собствениците са помаци от Доспат./ Братя Вълневи/
* Multigrup -350 -камиона ,собственика е от Црънча- Доспатско./ Байрактаров/
* IMG-Trucking -100 камиона -собствевика е от Смолян.
* Polmaks- 50 kамиона ,собственика е от Чепела.
* Аlex-Тrucking - 55 kaмиона от Слащен .
* Фирмите на помаците ,които имат по 20 камиона,също са доста!
Когато имат време те и семействата им са тук в сайта,тук научават всичко. На всички вас успех. ;)
Toni Dacheva-Bashtinata kushta.wmv
Nazmi:
www.mycentury.tv/bulgaria/item/638-forty-years-on.html
It's 40 years since the violent crackdown on a remarkable protest in two remote Muslim villages of Communist Bulgaria. In the winter of 1973 their entire populations rebelled against the state and spent months camped out in the main square. Uniquely for Communist Eastern Europe, their villages became a no-go area for the authorities. We talked to those who remember and who experienced it first hand.
Навършват се 40 години от насилственото потушаване на забележителната протестна акция на две помашки села в комунистическа България. През зимата на 1973 жителите им възстават срещу властите и прекарват 3 месеца на площада. Уникално за комунистическа Източна Европа по това време, тези села се превръщат в зона, недоостъпна за централната власт. Разговаряхме със свидетели и хора, изпитали на собствен гръб репресиите.
http://www.youtube.com/watch?v=VIktexPuPCQ
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
[*] Previous page
Go to full version