" AMET ЛЕ МЛАД ВАЙВОДА " - коменатар
Тази песен е показателна за това което е описано в историята като - "Кърджалийиските времена","Смутните времена" или "Бунта на Аяните".
Било е някъде през 17 и в началото на 18 век.
Небеспокоявани банди със смесен състав - християни и мюсюлмани хайдути са се дигали на бунт срещу тогавашният суверен - Османския султан или Османската власт.
На практика тези групи са били тогавашните "Мутри".Имало е управители на определени вилаети които са обявявали вилаетската си територия за независима от Султана.
Такъв е бил Пазвантоглу от град Видин.
Друг класически пример е описан от албанският писател Нобелов лауреат - Исмаил Кадаре в книгата му - "Нишата на позора".
Али Паша Янински е героя в книгата които е сепаратиста откъснал временно една област със център град Янина.
Държавата му даже е била призната от западни държави и там са имали съответни консулства.
Някой Валий отцепници или Аяни са давали заповеди цели мюсюлмански села да се интернират или изселят от съответният вилает поради предполагаема лоялност към Суверена.
Именно това е причината според мене сред помашките села днес да се срещат фамилий като - БОШНАКОВИ,АРНАУТИНОВИ ,БЕКТАШЕВИ,АЯНОВИ,МАДЖАРОВИ ....
В тази песен се разказва за Якорудския герой по онова време - Амет Войвода.
В центъра на интригата са неговите съседи Християни - Трендафил Чорбаджия,Тодор Бояджия и Кольо Папуцчия.
Тези тримата християнски чорбаджий са били със висок социален статус и са били привилегировани от Османската власт.
Ахмет войвода с неговата дружина, след дълго бродене по Балкана се е зaвърнал в къщи да си види родната му майка.Първото което е поискал е да посвири на чифтелията - мусикален инструмент на които му казваме днес "дрънка"/трамбура/.
Майката на Ахмед обаче се е страхувала от съседите си чорбаджий и не му е давала да свири и пее.
Ахмед войвода от Якоруда е бил доста безтрашен и напук на съседите си е почнал да свири и пее.
Но съседите му са го усетили и са решили да го натопят на Османската власт която е разполагала със специален ферман за издирването му.
Чорбаджийте съседи обаче са стигнали доста далеч и освен че са го издали на власта са пожелали и да го бастисат.
Само че Ахмет войвода е бил подготвен и ги е очаквал.
И така верните на Османската власт - Трендафил Чорбаджия,Тодор Бояджия и Кольо Папуцчия са били изпреварени от Ахмед които отбранявайки се сам срещу тях гие убил и тримата.
Песента се пее в Брезница в два варианта.Непълния текст направен от Салейка е единия вариант а Исса Бекташ я пее във втория вариант.
Последните две песни които е качил нашия съфорумец Усю - Едната за Амет войвода а другара за Айдут Сульо,тук -
"Разплакала се е стара планина" :
стара планина са именно песни за този период в които има доказателство че и мюсюлманското население на Балканите е страдало в определено време от Османската власт и Валийте -сатрапи които са правили опити да се отцепят.
И за жалост в българската историография и фолклор този факт не се посочва.Там се говори само за "храбрите български хайдути и комити", които са се борили срещу "турските поробители".
АЗ считам че това е особена форма на дискриминация срещу паметта на мюсюлманските общности на Балканите, които също сме хора и също имаме история.
Това се прави целенасочено заради вменяване на негативни стереотипи и неизживяни национални комплекси.
Само тук таме се посочва че единствен Индже Войвода е бил турчин.За нас помаците никъде нищо не се споменава, само това , че сме "насилствено приели исляма".
Но очевидно е от тези песни запазени и пеещи се до днес в село Брезница , паметта се пази дори и с голяма цена.
А Вие какво мислите за вашите стари песни и устна традиция, имате ли подобни примери?
- Посочете ги, не чакайте някой друг да го направи вместо вас, защото досегашната практика показва че когато не е местен човек нещата се изопачават неузнаваемо.
Тази интересна исторя за Ахмед войвода я няма никъде в интернет.Тя е уникална.
Няма я дори и в изтъкнатия краевед ,учител по география и известен Якорудски националист - Живко Сахатчиев.
Живко Сахатчиев в литературните си пройзведения възхвалява до небесата само онези хайдути и комити
които на практика са терроризирали мюсюлманското население тогава.
