Edin kopiran material ot fashistite, shovinisti. Българите мохамедани извън България
През 1978 г. на една неграмотна туркиня са се падали средно по 6,56 деца, на туркиня с начално образование - 3,88, и на висшистка - 2,71. И все пак турското правителство е обезпокоено, че докато туркините имат средно по 5,5 деца, то кюрдите са с по 6,5 деца, а това води до по-бързо увеличаване на дела им в населението на страната.
Официалната турска статистика игнорира въпроса за етническия състав на населението, като го замени с данни за разпределението му по езикова принадлежност. В условията на национално неравноправие много представители на малцинствата предпочитат да скрият своята истинска народност и език. За последно резултатите дори и от толкова странен начин за преброяване на населението на Турция бяха публикувани за 1965 г. Броят на жителите на страната с майчин език „помашки” според това „преброяване” на населението за отделни градове, е следният: Одрин - 10 324 души; Лозенград - 3375 души; Текирдаг - 1632 души; Измир - 1289 души (плюс 560 с майчин език български), или общо 17 180 души. Други 20 хил. души с майчин език „помашки” са регистрирани в околностите на Истанбул, и 40 хил. души - до Анкара.
Всъщност горните цифри са далеч по-ниски от истинските. Така Лозенград (с турското име Къркклисе - Къркларели, т.е. 40 църкви) през 1935 г. е имал 20 891 жители, повече от половината от тях са били помаци, те играели хора и пеели български песни. 4
Съгласно същото преброяване само 3.1 % от българите мохамедани в Турция по това време са живеели в градовете. В селата, където съществува изолация между различните групи с мохамеданска религия, етническата идентичност е по-запазена за разлика от градовете, в които асимилацията протича по-бързо. Това се потвърждава и от разговора ми с двама жители на с. Драгиново, Пазарджишко, през февруари 1984 г., които се бяха завърнали скоро от Турция. Там посетили свои сродници, потомци на преселени през 1913 г. драгиновчани в с. Акьорен (между Чаталджа и Силиврия). Българомохамеданите и турците в това село живеели в различни махали. Сънародниците ни там, включително и най-младите, продължавали да говорят помежду си на български (на своя коровски, т.е. драгиновски диалект).
В лицето на българомохамеданите Турция получава човешки материал, който е лоялен към нея и същевременно лесно податлив към нововъведенията и прогреса. Това не ни дава основание да забравим тези наши сънародници. В Истанбул например се издават вестници на гръцки, арменски, еврейски и албански език, въпреки че всички тези малцинствени групи, с изключение на албанците, са далеч по-малобройни от българите (гърците в Турция сега са 15 хил. души, арменците - 60 хил. души и т.н.). Защо да няма вестник и на български език? Вестници на български език като първа стъпка трябва да излизат също и в Гърция, и в Албания. Европейската харта за закрила на регионалните и малцинствените езици постави като основна цел преподаването на тези езици от детските градини (забавачници) до различните форми на обучение на възрастните. След като всички държави от Балканския полуостров са се устремили към членство в ЕС, а Гърция е отдавна част от него, нека да се спазват и изискванията на този съюз за правата на малцинствата, а българската държава да обръща повече внимание на малцинствата ни и в частност, на българомохамеданите в страната и чужбина.
...И доколкото Договорът от Лозана 5 от 1923 г. гарантира правото на мюсюлманските малцинства в Западна Тракия на обучение на собствения им език, то крайно време е да се открият за българомохамеданите в Гърция български училища, което гръцката държава досега отказва да направи под смехотворния предлог, че така нареченият помашки език нямал своя писмена форма. За да се сложи край на непрекъснатия приток от Турция на неподдаващи се на каквато и да било квалификация фалшификати с пропагандна литература относно историческата съдба на българите мохамедани - от рода на това, че са най-старото „турско” население в Европа и че са може би „най-чистите турци”, то нека академиите на науките на България и на Турция да излязат със съвместно становище по въпроса, което да бъде подкрепено с официални правителствени декларации на двете страни. И тъй като това заключение няма как да не бъде в полза на принадлежността на т. нар. помаци към българския народ, съставлявайки неговата по-малка мюсюлманска половина по силата на историческите обстоятелства, в името на добросъседските ни отношения и европейските ценности, да се прекратят изцяло опитите от страна на Турция за турцизиране на българомохамеданите, където и да се намират те. А на 600 000 „помаци” в Р Турция да се дадат същите права и възможност за обучение на майчиния им език, както това се прави за българските граждани с "турско етническо самосъзнание".
Някои примери за "спазването” на правата на малцинствата в демократична Гърция, членка на ЕС
От 1977 г. всички турски имена на местности в окръг Комотини (Гюмюрджина) бяха заменени с гръцки и оттогава употребата на старите наименования за официални цели е забранена под страх от глоба и затвор. Не се разрешава също споменаването в скоби на старото турско наименование след новото гръцко.
Расте броят на оплакванията на мюсюлмани - турци и помаци, че не им се позволява да строят нови и да поправят старите си джамии; земите на мюсюлманите се експроприират за обществени нужди (одържавяват се) без адекватна компенсация; мюсюлманите практически не могат да стават държавни служители; пречи им се на бизнеса чрез създаване на трудности в издаването на лицензи и дори на шофьорски книжки; на турци, напускащи Гърция, даже за кратко време, не се позволява да се върнат обратно в Гърция (в. „Ризоспастис” в броя си от 19 май 1986 г., съобщава, че на двама гръцки граждани с мюсюлмански произход - майка и баща, от село край Комотини, след като посетили сина си, студент в Истанбул, им е било забранено да се върнат в Гърция на основата на чл. 19 от Гръцката конституция, предвиждащ лишаване от гръцко гражданство на лица с чужд произход, които са напуснали територията на Гърция, без намерение да се завърнат скоро в нея).
Гръцките власти се стремят да разпръснат малцинствата, изпращайки безработните турци и помаци в други части на Гърция, където след като бъдат регистрирани веднъж, не им се позволява повече да се завърнат в Западна Тракия и се подлагат на натиск да сменят имената си с гръцки. (Данните са по публикации в интернет.)
Вместо епилог
Ислямизирането на населението, обитаващо българските земи, е практика на турската администрация в Османската империя, която днес има опасни рецидиви.
