Musov, поздравления за това,че си успял да споделиш толкова лични горчиви преживявания, за съжаление такава е била ситуацията с всеки един от нас и в казармата и в училищата където сме учили. Спомням си подигравките на учитела по химия Тумбалев от Неврокопската гимназия към един от моите съученици, когато го хвана, че не си е написал домашното като му каза: "Абе ти що не си остана там в Чеча да си пасеш овцете ами си дошъл тук науки да учиш". За съжаление това не бяха единични случаи на унижение а беше повсеместна практика навсякъде.Да се надяваме, че нещата ще се променят, заслужава си да се работи за това.
След като искарах школата за млад сержанти през 1983 година в поделението на Град Сливница ме командироваха в прочутият Черен Полк в град Гоце Делчев.
Там заедно с още няколко мой колеги ни зачислиха като инструктори -обучители на цяла рота Новообранци.
Младите войници бяха от различни места на България - София,Перник Враца..
Имаше и връзкари от град Гоце Делчев.Те бяха синчета на учители,директори и какви ли не партийни функционери - комунисти.
И така цалата рота, лека полека почнахме да я обучаваме на бойни и строеви умения.
Те разбира се младите войничета всеки от тях се справяше по различен начин, едни по бързи други по бавно.
Спомням си вечерно време след вечерна проверка имахме традиция - по най бързия начин трябваше цялата рота да се изнесе в спалното помещение , да си скатае войнишките дрехи и преди да си легнем трябваше всички -40 човека да си измием краката си, за да се пъхнем под чаршавите чисти.
Това се налагаше поради факта че вонишките обувки бяха - цинтарки с челезни кабърчета на подметката,стара черна кожа и при положение че бяхме и с партенки.
От лъскането на обувките всеки ден се получаваше чернилка , плюс потта от краката се получаваше воня която разбира се изчезваше само с усърдно миене на краката ни.
И така всяка вечер.
Но бдителните и изпълнителни войничета една вечер ми казаха че един мързелив новообранец не си мие краката, и лягя с мръсни крака в леглото си.
Аз проследих тази работа и съмнението ми се оправда.
Да, наистина един новообранец не си миеше краката.
За назидание вдигнахме цялата рота след като бяха легнали..
Знам че е несправедливо , но какво да се прави - военни временна.Всички за един и един за всички - такава беше поговорката.
И така дигнахме ротата и ги стройхме на пътеката пред леглата им по бельо.
Аз излезох отпред пред тях и дадох следната заповед -
- Редник Тумбалев, излез две крачки пред строя!
- Да Джемал това бе войник с фамилия Тумбалев от Гоце Делчев, синът на учителят ти по химия които е тероризирал не един и двама помаци в гимназията и не една и две помакини.
Той бе известен ксенофоб помакомразец в елитната Гоцеделчевска гимназия където си учил.
Та след като излезе редник Тумбалев, аз го накарах да си погледне черните като сажди крака, миришещи на "умрели лебеди", както казвахме тогава.
Цялата рота се засмя и погнуси.
Пак несправедливо но по традиция заради него с мойте колеги млад сержанти дадохме заповед цялата рота да си измие наново краката само за 30 секунди!
Макар че тва не бе възможно но в тези команди се търсеше ефект на които му казвахме - "шашкане".
Със шашкането се целеше новобранците да се объркат до степен при която да станат по лесни за манипулиране и изпълняване на заповеди.
И така този случай привидно премина, Тумбалев бе "опозорен" пред ротата заслужено , макар че бе син на "елитен" учител в местната гимназия.
Но след около месец аз получих призовка да се явя в щаба на полка.
И то лично при командира на полка - Капитан Пандев.
Отидох за първи път в стаята на командира на Полка ми.
Капитан Пандев се славеше като много дисциплиниран офицер и много строг командир.
Като влязох той ме покани да седна.
Попита ме ти ли си млад сержант - Боюклиев?
Аз одговорих - Тъй вярно другарю капитан!
После той изкара едно писмо, отвори го и почна да го чете.
Докато се усетя, от устата на командира прозвуча следното изречение което си спомням - "Млад Сержант Боюклиев прави терористичен тормоз на синът ми!"
Аз онемях и впоследствие се усетих че оня Тумбалев младши които не си миеше краката се е плачкал на баща му - известният учител ксенофоб които е тормозил и нашия съфорумник Джемал в гимназията.
След като командира ми прочете писмото му , той ме накара
да стоя цял ден в стаята му и ми даде 10 празни листа в които трябваше да напиша обясненията ми за редник Тумбалев, писаното яйце което не си миеше краката си.
Когато свърших аз предадох написаните листове на Командира.
Той ги прочете и ми каза че ще провери със собствено разследване дали това одговаря на истината.
И така случаят отшумя.
Новообранците след като разбраха че редник Тумбалев се е оплакал от мене , го подложиха на вторичен натиск тормоз, при които той почна да се разкайва и да чуства вина за това че ме е наклепал за извършван от мене "терористичен" тормоз.
След като разбра грешката си той се опита да се сприятели с мене.
Аз му дадох рамо и му простих по военному.
Но връзкарят се оказа връзкар.
След клетвата , редник Тумбалев бе пройзведен в чин ефрейтор и назначен като пазач на ГеСеЕма.
Лека и много приатна службичка.На Рахат.
