Author Topic: Dискриминация  (Read 232504 times)

0 Members and 29 Guests are viewing this topic.

Offline Metka

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1696
  • Gender: Male
Re: Dискриминация
« Reply #60 on: July 10, 2009, 14:59 »
 Откъс от доклада на Българския хелзинкски комитет "Човешките права на мюсюлманите в българските закони и политика от 1878"

Превод от английски: Chechliya. 2009-04-19

Дискриминацията срещу мюсюлманите през 1930-те и 1940-те е толкова голяма, че се усеща дори в разпределянето на храната по време на Втората световна война. Дажбите, които получават помаците и турците, са значително по-малки от дажбите, които получават другите.

 В опит да ограничи емиграцията на помаците – които в критични моменти са „наши потурчени братя“, но обикновено са „предатели на вярата“ - българското правителство цинично обсъжда възможността за „пълно уеднаквяване“ на дажбите им с „тези на българите“.
Тези „добри намерения“, обаче често са посрещани с враждебност от населението, тъй като са възприемани – с основание или не – като опит за българизирането им. За съжаление, страховете на помаците се оказали основателни, тъй като през 1942 година те понесли второ брутално насилствено покръстване.
Покръстването от 1942 година има своите корени в обширната официална политика на дискриминация срещу малцинствата с установяването на военен режим в България след преврата от 1934 година.

Човешките права на етническите малцинства са силно ограничени от законите и правителствената политика. В периода 1934-1940 година Народното събрание гласува няколко дискриминационни закони, един от най-забележимите от които е Анти-семитския закон за закрила на нацията (24 декември 1940), който отнел много политически, обществени и културни права от българските евреи в резултат на съюзяването на България с хитлеристка Германия през Втората световна война. Други закони с дълбок дискриминационен характер са Правила за прилагането на законите относно закрилата на държавата; Указ за приютяването на тютюнопроизводителите на трудовото министерство и други.

Така, в реалностите на общо разпространеният антисемитизъм по времето на Втората световна война в България, идеята за последователно насилствено покръстване на „потурчените“ помаци естествено узрява и остава само да бъде реализирана. Отново използвайки прикритието на войната, българските власти, включително царя и православната църква, провеждат война срещу исляма и символите, свързани с него в Родопите. Подпомаган от небезизвестната националистическа организация „Родина“, много от чиито членове са правилно индоктринирани млади помаци от армията,3 фашисткият режим започва да отстранява мюсюлманските духовници, които не били съгласни с национализмът, който вилнеел в България. Редица мюфтии и други мюсюлмански духовни лица са освободени и заменени с активисти на „Родина“, които са сътрудници на режима.

Едновременно с прочистването на ислямското духовенство, се провежда масово оскверняване на ислямски религиозни сгради и традиции. Например „окачване на свински глави и опашки на врати на джамии, хвърляне на свинско месо в кладенци, потъпкване и изгаряне на фесове и чалми“ (традиционни османски мъжки шапки) или насилствено сваляне на фереджетата (черни женски забрадки) на жените са сред многобройните примери на унизителната дискриминация срещу мюсюлманското население.

Опитите за изкореняване на употребата на арабски и турски език в молитвените домове и при извършването на различни религиозни се превръща в широкоразпространена и постоянна практика. Със заповед от 10 април 1942 година смоленския регионален мюфтия, който – както всички мюфтии – е протеже на властите, забранява използването на арабски и турски език от духовни лица при изпълнение на религиозните им функции и заповядва използването единствено на български език. Смоленски регионален мюфтия по това време е назначения от държавата член на „Родина“ Мехмед Дервишев, който по-късно приема българското име Светослав Духовников.6 Същият мюфтия издава заповед на 22 юли 1942 година, която задължава мюсюлманското духовенство под негова команда да се включи в насилственото покръстване на мюсюлманите в Родопите.

Премахването на ходжите (мюсюлманските свещеници) е само началната част от кампанията за покръстване от 1942 година. Мюсюлманските традиции и традиционното османско мъжко и женско облекло стават обект на преследване и забрана. Вековната традиция за обрязване на мъжките деца е забранена и жестоко преследвана. На мюсюлманите е забранено не само да носят конвенционалните османски шалвари (широки мъжки/женски панталони), фереджета (виж по-горе), или фесове (виж по-горе), а всякакви дрехи от този тип – напомнящи за ислям – са скъсани още преди хората да ги съблекат. Още повече, мюсюлманите са принудени унизително да ядат свинско месо.

Дори е забранена употребата на термина „помак“, като наименование на родопските мюсюлмани с цел заличаване на всякакви разделителни линии между произхода на това население и поддържаната идея за неговия „български корен“. Така режимът демонстрирал намеренията си да насади, веднъж и завинаги, в съзнанието на помаците „вярването“, че те са „потурчени етнически българи“ и нямат право да бъдат нещо друго. Това явно е било предназначено, за да предотврати самоопределянето им като турци. За да постигнат това, властите издават нова абсурдна заповед, по силата на която на помаците е отнето изконното им право да се женят за представители на мюсюлмани с друга етническа принадлежност. Тази безпрецедентна забрана недвусмислено се отнася за бракове между помаци и турци.

За да бъде постигнато пълно разделение, не само браковете между помаци и турци са забранени, но комуникация между тях от какъвто и да било вид не е била толерирана. Например на помашките ученици е забранено да посещават малцинствени религиозни училища, които обикновено са посещавани с цел получаване на подготовка за имами (мюсюлмански свещеници). В следствие на това всички мюсюлмански училища в региони с компактно помашко население са трансформирани в публични училища с преподаващ персонал, състоящ се от българи-християни.

Кампанията за покръстването от 1942 година достига своя връх с принудителната смяна на турско-арабските имена на помаците-мюсюлмани с български християнски такива. И трите клона на държавата – законодателният, изпълнителният и съдебният – вземат участие при смяната на имената. През юли 1942 година Народното събрание гласува допълнението към Закона за гражданите, по силата на който „всички граждани и хора с [етнически] български произход биха могли да заменят своите небългарски имена с български такива“.11i Допълнението умело е формулирано като незадължително с цел да се избегне отговорността за насилията по време на покръстителната кампания. Още повече, процедурата за придобиване на българо-християнски имена става безплатна, като по този начин прикрито се спомага за усилването на процеса на смяната.

Но въпреки тези умели хитрини, асимилационните амбиции на закона не успяват да заблудят никой.
Докато върховните държавни структури планирали покръстването на мюсюлманите през 1942 година, по-ниските изпълнителни власти стават инструменти за прилагане на тези планове. Наредено им е да участват в насилственото покръстване и очевидно не са им били нужни повече инструкции как да процедират. Полицията и армията налагат идентичност на помаците-мюсюлмани с оръжие. „С пистолет в ръката и заредена картечница“ асеновградски полицейски инспектор сменил имената на мюсюлманите в село Богутево. Над 80 000 помаци-мюсюлмани са покръстени, главно чрез брутална сила, за втори път през едва 60 годишното съществуване на Българската държава преди края на Втората световна война.

За щастие, второто насилствено покръстване на помаците също се оказало краткотрайно. Издигането на комунизма на 9 септември 1944 година слага край на насилията срещу мюсюлманите в България и задейства бързо възстановяване на имената и религията им. Новият режим като цяло осъжда малцинствената политика на предишния фашистки режим и стартира широки демократични реформи, свързани със защита на малцинствата. Комунистическият режим се провъзгласил за спасител на всички малцинства, притежател и защитник на равенството и братството между гражданите на Народна Република България.


1 Classified document with an unknown author reflecting the period 1932-1944 and entitled: “Collection of documents containing political acts, immigration moods and Turkish propaganda among the Muslim population in Bulgaria before September 9, 1944.” The document has been kept in the police archives of the Ministry of Internal Affairs (p.158).
2 Ibid, p.159.
3 Bulgarian Pomak youths started to be admitted to the Bulgarian army only in 1935. Before that Pomak (including Turkish-) Muslims could serve only in the Labour troops. (See id. Yalamov, p.250).
4 Ibid, p.251.
5 Ibid, pp.254-5.
6 Ibid, p.251.
7 Ibid, p.252.
8 Ibid, p.252.
9 See id. Classified document with an unknown author reflecting the period 1932-1944 and entitled: Collection of documents containing political acts … (p.161).
10 Ibrahim Yalamov, The History of the Turkish Community in Bulgaria (in Bulgarian), Sofia: 2002, p.253.
11 Ibid, p.252.
12 Ibid, p.252.
13 Ibid, p.254.

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Re: Dискриминация
« Reply #61 on: July 10, 2009, 15:53 »
Kato vzemem v predvid çe Osman Paşa e razpredelyal cyalata hrana i voda na vseki po ravno v Pleven po vreme na obsadata mojem da si napravim po-dobır izvod za fişiziranoto nastroenie spomenato v tozi doklad

Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
Re: Dискриминация
« Reply #62 on: July 10, 2009, 15:56 »
Благодаря за ценната статия, Метка!

Quote
Над 80 000 помаци-мюсюлмани са покръстени, главно чрез брутална сила, за втори път през едва 60 годишното съществуване на Българската държава преди края на Втората световна война.

Явно това е "членската маса на дружба "Родина", за която говори Фотакиев.

Хайде сега кажи,защо 80 000 души според теб са членове на организация за харакири?

Offline fotakiev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 707
Re: Dискриминация
« Reply #63 on: July 10, 2009, 18:47 »
Да ,това което постна Метка е много добър повод за разговор относно организациите борещи се срещу дискриминация.Една от дейните е Български хелзинкски комитет (БХК).
Тя се води като независима неправителствена организация за защита правата на човека - политически, граждански, културни, социални.Основана е на 14 юли 1992 г. През 1993 г. комитетът става член на Международната хелзинкска федерация по правата на човека, със седалище във Виена, която представлява 46 хелзинкски комитети и независими правозащитни групи в Европа, бившия Съветски съюз и Северна Америка, работещи на национално и международно ниво за утвърждаване защитата правата на човека.

Сега да поговорим за подривното влияние на масоните и как винаги действат те...
Дейността на Евгения Иванова и нейният институт,Мартина Балева с "Митът Батак", Български хелзинкски комитет с "Човешките права на мюсюлманите в българските закони и политика от 1878" е  едната страна на нещата,където се провокира от една страна въодушевление от другата страна възмущение.Колко са верни казаните или написаните неща и колко това има значение за хората които са го писали ,можете да си направите извода от вечните спорове и настройване на хората.
Откак съществуват,масоните действат по един и същ начин.Хора и организации навсякъде, където можете да си помислите, с цел контролиране на масата.Френската революция,Руската революция са едни от примерите за работата им.
Какво имам впредвид в случая.Оказа се, че много националистически организации като "Войни на тангра" са явни масонски ложи.Най-последното им постижение е книгата за движение "Родина",която се чакаше много отдавна.На пръв поглед всичко е тип-топ ,но истината е ,че не може масоните да правят нещо без далечна и ясна цел.Тук целта прозира.Подхранват се две гледни точки с цел конфронтация.

Сега малко пак за  Български хелзинкски комитет...
 
Български хелзинкски комитет се управлява от Общо събрание, което взема решения по всички въпроси, свързани с дейността на комитета. Общото събрание се състои от всички членове на БХК: Алфред Криспин, Антоанета Ненкова, Антонина Желязкова, Бойко Кючуков, Васил Чапразов, Вълко Станев, Георги Коритаров, Данаил Данов, Даниела Михайлова, Десислава Симеонова, Димитрина Петрова, Екатерина Йосифова, Емил Коен, Емилияна Живкова, Зелма Алмалех, Ибрахим Татарлъ, Илиана Савова, Йонко Грозев, Калина Бозева, Кирил Иванов, Копринка Червенкова, Красимир Кънев, Мария Бакърджиева, Михаил Иванов, Михаил Петров, Петър Слабаков, Пламен Богоев, Правда Спасова, Радост Николаева, Рамадан Кехайов, Таня Маринчешка, Юлиана Методиева.


Алфред Криспин е роден на 26 февруари 1926 г. в София. Завършва право и журналистика. В продължение на 36 години - от 1 декември 1950 до пенсионирането си през 1986 г. - работи в Българската телеграфна агенция - като редактор-преводач, редактор и заместник-главен редактор и главен наблюдател в "Международна информация". От септември 1965 г. за шест години беше кореспондент на БТА в Лондон.

От 1973 Криспин 13 години ръководеше редакция "Информация за чужбина". Подготви много млади репортери, редактори и преводачи, имаше значителен принос за професионалното израстване на списанията на БТА, не спря да пише и публикува коментари по проблеми на световната политика и икономика в печата. Автор е на книгите "Новата стара Англия" (1973), "Случаят Стърлинг" (1985) и др.

Алфред Криспин е президент на еврейската масонска ложа "Кармел" (ложа на евреите в България - член на "Б' Ней Б' Рит", възстановена през 1992 г.), член е на Българския хелзинкски комитет и на Пъгуошкото движение.
 
Организацията „Шалом", се представя за „културно-просветна", но от години се е сляла с бившето дружество „Сион" и работи в синхрон с международната еврейска масонска ложа „Б'ней Б'рит".
„Шалом", агентите на Сорос от „Права за човека" и БХК (Български хелзинкски комитет)

 Джордж Сорос е Най-явният и влиятелен масон.Съучредител на "Отворено общество"

Ето някой от спонсорите на Български хелзинкски комитет :
- Американската  агенция за международно развитие
- Върховен комисариат за бежанците на ООН
- Демократична комисия
- Европейска комисия
- Институт "Отворено общество" - Будапеща
- Институт "Отворено общество" - Ню Йорк
- Институт "Отворено общество" - София
- Институт за конституционна и законодателна политика - Будапеща
- Институт за устойчиви общности
- Ментал дисалилити адвокаси сентър - Будапеща
- Програма МАТРА КАП на Посолството на Кралство Нидерландия, София
- Програма МАТРА на Министерството на външните работи на Кралство Нидерландия
- Програма на развитие на ООН
- Програма ФАР Демокрация на Европейския съюз
- Програма ФАР Микропроекти на Европейския съюз
- Ромски образователен фонд
- Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа
- Фонд "Джърман маршал" на Съединените щати
- Фондация "Кордейд"
- Фондация "Лион Ливай"
- Фондация "Отворено общество - Европа"
- Фондация "Св. Фон де Трут"
- Фондация "Солон"
- Фонд за НПО
- Човешки права без граници
- Уестминстърска фондация за демокрация

Затова ви съветвам преди да се радвате на нещо подхвърлено да се замислите дали не е с цел!

Offline shaban

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 712
Re: Dискриминация
« Reply #64 on: July 10, 2009, 18:58 »
Фотакиев ,този път не си допуснал нито една правописна и пунктуална грешка  :o.Браос.Между другото,много си навътре с тайните общества  ???.Браос.
И умееш и да съветваш :D.Браос.

Offline Metka

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1696
  • Gender: Male
Re: Dискриминация
« Reply #65 on: July 15, 2009, 08:24 »
Полицията в Разлог на крак след потресаваща агресия на непълнолетни ксенофоби от планинския град

15 юли 2009

Синът на директорката на гимназията по туризъм К. Бранкова - Петър, начело на банда маскирани скинари пребиха 4 ромски деца с бухалки и метални пръти

Синът на директорката на Професионалната гимназия по туризъм в Разлог Катя Бранкова и съпруга й, полицай от ОД на МВР във Видин Еней Бранков - Петър, бе арестуван начело на банда агресивни скинари, пребили жестоко завчера вечерта 3 момчета и момиче от ромската махала в Разлог. С множество травми след нападението 4-те деца са приети в Спешен център в града, където са освидетелствани.
Инцидентът станал пред пицария в близост до основно училище “Яне Сандански”. Ромските деца спрели да си купят пици и на тръгване от тъмното срещу тях, въоръжени с метални пръти, боксове и бухалки, излезли 4-ма маскирани с качулки тийнейджъри. Те започнали да ги налагат навсякъде с псувни и ругатни: “Ще ви избием, ще ви закопаем, гадове”. Писъците на непълнолетните деца огласили центъра на Разлог. Гледката беше жестока, разказаха свидетели. Само бързата намеса на случайни хора, които повикали полиция, предотвратила евентуален фатален край за жертвите. Биячите се разбягали, когато се събрали хора. РПУ - Разлог било вдигнато на крак. Установено било, че нападателите са директорският син Петър Бранков и приятелите му Славчо Парапунов, чийто баща е дългогодишен културтрегер и певец в градския ансамбъл “Перун”, а другите двама, Костадин Джупанов и Христо Калоянов, са деца от стари разложки фамилии. 4-мата, които са непълнолетни и са ученици, са вкарани в полицията, където е проведена беседа с инспектор от ДПС.

www.struma.com

Offline Tomy

  • Member
  • **
  • Posts: 16
Re: Dискриминация
« Reply #66 on: July 15, 2009, 13:45 »
Metka , благодаря за актуалната тема. Дискриминацията я има не от вчера. Като бях дете в Плевен имаше един циганин от гр.Левски - Графа. Той продаваше семки по улиците и на футболни мачове и никой не го закачаше. По същото време като отивахме на училище си купувахме семки-залъгалки от една баба , която тайно печеше семки в мазето си, защото това е бизнес, капиталистическо занимание. Бабата беше българка, тогава за пръв път усетих, че има дискриминация срещу българите. Точно в годините на социализма бяха дадени привилегии и на турците. Една моя съученичка- туркиня я приеха да учи висше с нисък бал и диплома, само заради етноса и . Сигурен съм, че и ти знаеш за такива случаи. Дискриминацията не е от вчера.
   Преди няколко години български правозащитници от Хелзингския комитет раздухаха една история с пребито цигане. Там обаче никой не задаваше въпроса какво прави това 7-8 годишно дете в три часа сутринта на улицата. И всъщност, че това дете има права - да е облечено, нахранено, изучено, да спи през нощта. Никой не потърси родителите за да им потърси отговорнст. Ти пускаш ли си децата нощем ? Та , каква дискриминация Metka! Дискриминираните сме ние, защото утре като остареем няма да ни лекуват доктори -цигани. В това е проблема, защото бъдещето на България са циганите. Дискриминация.........Или ще се церим някъде из Белгия -например.

Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
Re: Dискриминация
« Reply #67 on: July 15, 2009, 14:56 »
Дискриминираните сме ние, защото утре като остареем няма да ни лекуват доктори -цигани. В това е проблема, защото бъдещето на България са циганите. Дискриминация.........Или ще се церим някъде из Белгия -например.

Само ако те чуе проф. Чирков...

Offline abc

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1415
Re: Dискриминация
« Reply #68 on: July 15, 2009, 15:27 »
Tomy, Графа го помня. Не знам какъв е бил, но беше от емблематичните личности каквито има всеки град. Графа беше винаги облечен като за виенски бал. Всички го познаваха и поздравяваха.

Циганите Мустафа по селата са напаст. Не мога да кажа, че единствено те са виновни за ситуацията. Онзи ден една циганка на всеослушание в коридора на една болница на висок глас разправяше "Много сте загубени българите! Учите, учите, работите и накрая кво - ни пари имате, па ви и изтонат от работа. Що сте улави да се трепете толкова. Се ви се чудим и ви се смеем!" Намери си майстора в лицето на една раздразнена бабичка дето я навря в кучи анус. Кое е дискриминацията? Отношението на циганката към българите ли? Тя виси на шията на всички ни.

И за Чирков. Може би е добър специалист, но да не забравяме, че беше рекламното лице на комунизма. Успелия българин предпочел комунистическата страна пред загнилата Германия.
Чирков беше при Кеворкян. Кеворк го попита колко струва една операция при него. Чирков каза, че пациентите не дават една стотинка. Ако бил искал да печели щял да си остане в Германия. Държавата му отпускала достатъчна субсидия.

Моя позната ми беше разказала точно тогава, че са си продсали апарамента със съпруга и, защото трябвало да му правят сложна сърдечна операция. Лично Чирков ги бил приел и им казал, че операцията е безплатна, но ако не направят дарение на клиниката няма да ги приеме и риска ди е за тях. Дарението беше сериозна сума, щом хората си продадоха апартамента.

Offline Dobrev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 500
  • Gender: Male
Re: Dискриминация
« Reply #69 on: July 15, 2009, 15:31 »
Моя позната ми беше разказала точно тогава, че са си продсали апарамента със съпруга и, защото трябвало да му правят сложна сърдечна операция. Лично Чирков ги бил приел и им казал, че операцията е безплатна, но ако не направят дарение на клиниката няма да ги приеме и риска ди е за тях. Дарението беше сериозна сума, щом хората си продадоха апартамента.

До болка позната история...
Родителите ми трябваше да теглят заем от банката за да платят "дарението" за лечение на майка в същата клиника.

Offline Metka

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1696
  • Gender: Male
Re: Dискриминация
« Reply #70 on: July 22, 2009, 08:09 »
Социални дистанции и етнически стереотипи

за малцинствата в България
21.07.2009

Представителите на ромската общност са сред най-нежеланите съседи - 24.3% от етническите българи. Успоредно с това се увеличават и социалните дистанции към етническите турци. Това сочат данните от изследването "Социални дистанции и етническите стереотипи за малцинствата в България", проведено от екип на Институт "Отворено общество" - София. В сравнение с предходни изследвания, съгласието на българите да живеят в едно и също селище с други етноси намалява значително. Изследването посочва също, че най-толерантни са жителите на столицата и големите градове, като този сегмент от интервюираните са и с най-високо образователно ниво.

Изследването, което беше представено днес в Информационния център на Европейския съюз в София, има за цел да тества хипотезата за българската толерантност като измери, съпостави и обясни социалните дистанции към някои от етническите групи, живеещи в страната. Изследването проверява доколко толерантността е присъща черта на българина и доколко – мит, като поставя два основни въпроса: "Съществуват ли расови и етнически предразсъдъци, скрити зад маската на толерантността?" и "Ако българите са толерантни към т. нар. "традиционни малцинства" – турци, роми, арменци, евреи, доколко са толерантни към новите имигрантски общности, появили се през последните години?".

Докладът бе представен от социолога Алексей Пампоров, автор на изследването (основни акценти от неговото изложение можете да намерите тук.) Доц. Петя Кабакчиева модерира дискусията, а програмният директор на Институт "Отворено общество" Боян Захариев, който е отговорен за Програма Управление на публичните политики, коментира нарастването на социалните дистанции и ефекта им върху политиките за интеграция.

http://osi.bg/?cy=10&lang=1&program=1&action=2&news_id=268

Offline Metka

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1696
  • Gender: Male
Re: Dискриминация
« Reply #71 on: July 22, 2009, 12:03 »
                       На това място реших да посветя един разказ
                               по действителна случка от казармата на моя брат Ибраим



По време на комунизма България бе превърната в плацдарм, нещо като преден пост срещу армийте на съседните нам Гърция и Турция които тогава бяха членове на НАТО.
Българското общество тогава беше свръх милитаристично и може да се каже дори че бяхме в нещо като военен концлагер.
Учеха ни в казармите как да убиваме гръцките и турските воиници, щото както казваха военните ни командири, ако не ги убием ние, те ще не убият, но първо ще ни таковат, без да се замислят кой е жена кой е мъж...


Та в тази обстановка ние всички които сме преминали като редовни войници в БНА, се налагаше да
оцеляваме по някакъв начин. Имаше разбира се и Дискриминация.
Аз няма да говоря за дискриминацията срещу представителите на малцинствата в българската Армия, като глобален проблем.
По скоро ще разкажа една истинска история, свързана с това, която е преживя тогава моят по -голям брат - Ибраим.


Той влезе в казармата през  есента , септември месец на 1979 година.Aз тогава бях на 15 години и си спомням много добре сълзите на майка ми.
Брат ми беше нейн първороден син и тя разбира се изпитваше страх от нейзвестноста.Тогава имаше информационно затъмнение и в обществото ни пълзяха много схухове за
издевателства и самоубийства на воиници, като вследсвие дискриминация и действане на стари и млади.
По принцип е знайно за помашката лоялност към законите и колко много ги спазваме.За това помаците винаги са давали своя дан за Родината си.


Та в този дух и ситуация брат ми влезе в казармата.
Тои единствен от всички наборници имаше повиквателна заповед на много далечно място от Брезница  - Град Русе.
В школата за военни санитари и готвачи -  ВШБСИ и ГМХ, поне така си спомням баха инициалите на тамошната проклета казарма в град Русе.Където е служил и  форумецът @pomag.

На изпращането му родителите ми устроиха специално празненство - новообранска вечер, на която брат ми бе облечен в нов костюм и окичен със специални китки и пъстри кърпички от близки и приятелки.Спомням си че майка ми вместо да се радва постоянно плачеше тихо с много сълзи...


И така след като влезе в казармата , ние близките му и роднините зачакахме да минат 45  дена за да идем в Русе за да присъстваме на клетвата му. Лека полека, къде в сълзи и къде в мечти дните минаха неусетно.
Събрахме се близо 4 семейства  - моето семейство и семействата на сестрите на моя баща - мойте прочути лели :
- Ала Зайда,Ала Нуша и Ала Дзейнепа.
Заедно с децата им се събрахме кам 30 човека.
Пътувахме с влак до Русе. Първо хванахме помашкият Ориент -Експрес от гара Добринище до гара Септември и после се прехвърлихме на друг по голям влак - от гара Септември до гара Русе. Общо взето пътуването за мене беше много интересно.
В самият влак за щастие се запознахме с други помаци като нас! И то от село Кочан.
Направихме така че да сме в един вагон със тях, защото се оказа че и те имат войник в Русе при моят брат Ибраим!
Запознахме се голяма радост и почнахме моабетите.Беше много интересно с изключение на това,
че майките на войниците - моята майка и майката на кочанският воиник се събраха двете и почнаха да ронят искрени майчини сълзи за рожбите си.

Оказа се че воиникът от село Кочан има  3 сестри! А тои бе единственото момче галено на тази изтрадала помашка майка .Та така премина патуването ни до град Русе..Клетвата беше истинско зрелище за нас.Хора от цяла България, родители и огромен полк от новообранци строени под  звуците на военна музика се калняха в знамето като го целуваха.Всичко беше под стрй и много добре организирано. Направо приличаше на военен парад на Третия райх..

После  воничетата ги пуснаха за няколко часа при близките си..Тва бяха преградки, целувки, сълзи..Последваха  гозби, чевермета, торти,баници и така нататъка.Оказа се че там от целия полк имаше само  няколко помака -моят брат и двама от Кочан и Вълкосел. Спомням си че този от Вълкосел се казваше - Низамов.
Тъй като нашите майки, сестрио бяха облечени по раличен помашки начин се наложи да се скриеме от останалата тълпа с родители и войници.Тази разумна мярка беше за да не бъдат подлагани на подигравки помашките войници..


Та те сички там бяха школници и ги обучаваха за бъдещи командировки и назначения в БНА. Но сичко си има край и клетвата мина неусетно. След клетвата като завършиха школата , моят брат и другите двама помаци от Кочан и Вълкосел, ги командироваха в град София , като мисията им там бе да дават караул в сградата с генералите
от Командването на Строителни войски - ГУСВ.
Тогава главния щаб на ГУСВ се помещаваше в сградата която в момента се намира Израелското посолство до НДК гр София.
Мисията на завършилите школата от Русе бе да пазат канцеларийте, офисите на генералите в тази сграда.
Там е имало секретна документация , нужна за военно и мирно време като част от отбраната на страната ни.
Но за нещастие именно там, именно с моя брат и останалите негови другари войници се случи ужасна трагедия.

Режима на които са били подложени войниците е бил спартански - нещо нормално за една казарма.
В точно опредлено време, раздаване на храна и хранене, спане, даване на наряд на поста със пълно бойно снаражение и зареден автомат Калашников..Причината за случилата се там трагедия бе - Дискриминация.
Имало е двама млад - сержанти от град Благоевград, които са били стари кучета , мразещи помаците и никога не са пропускали случай да го заявят назидателно.

Най любимата им жертва са били нашите познайници - моят брат Ибраим,помакът от Вълкосел - Низамов и помакът от Кочан, на които незнам името му. Определено моят брат е търпелив много и е изпълняал всичко каквото му се е казвали и дори като са го действали назидателно е стискал зъби без да роптае. Низамов е бил същият.
-Изпълнителен...

Така са минавали дните и нощите им - висене на пост, после лъскане на чепици и пране на якички и дерхи на онези млад сержанти ксенофоби от Благоевград..И това за сметка на сънят им..
Униженията на човешкото достойнство, подигравките за това че са обрязани и оплюването им е било норма...
Но не така са стояли нещата при помака от село Кочан.
Той е бил определено бунтар.Понякога е стискал зъби и е малчал като другите, но понякога се е репчел и е скачал на старите кучета помакомразци..За бунтарския си нрав той "уставно" е получавал  огромни дози побой от консолидираните стари кучета..
Но те не са знаели какво ги очаква.. не са знаели какъв злокобен план е намислила съдбата им в лицето на Кочанският помак бунтар..
Защото ако са знаели , едва ли е щяло да са толко лоши към тях.Там е имало един строго охраняван коридор със секретни секций където през ноща са ги пазили и давали наряд - Низамов, моят брат и Кочанеца.
Сменяли са се през два часа.
Един спи, другият си отмаря като бодърствуваща смяна, а третият е бил на пост именно в онзи злокобен коридор .
И така са се сменялаи през два часа, като се въртят.

Саматя смана на караула става чрез  младши сержантите от Благоевград. Именно онези които са малтретирали нашенците.
 На пост е бил помакът бунтар от Кочан. Трябвало е да бъде сменен от Низамов - войникът от Вълкосел.
Моят брат Ибраим е бил до преди малко на пост и трябвало да почива..При самата смяна на Кочанеца и Незамов млад - сержантите от Благоевград са се изкушили и пак са започнали да обиждат с думите - "Мръсни помаци"
Правели са го в нарушение на съществуващия военен устав.
Защото и тогава на практика е съществувало нещо като военен социалистически сиднром - "Абу Гариб", И тва се е смятало за норма.Като военния устав са го погазвали  редовно. Даже са насочвали оръжие към помака от Кочан за да го сплашат.

Но при поредната гавра и унижение те са били изпреварини  от нейздържащият вече наш познайник бунтар. Той просто "изпушил" и натиснал спусъка на заредения автомат...На автоматичен режим. Изтрелял е цялата пачка с патрони в телата на млад сержантите от Благоевград и в собственото си тяло....
От рикошетиете на крушумите по мозайката и стените Низамов е бил тежко ранен.
Но е оцелял за щастие..След ужасният инцидент на моят брат му бе възложена мисията след няколко часа да
изчисти и събере изтеклата кръв по мозайката от тримата нещастници които до преди малко са били живи..

Брат ми каза после че си е бил изгубил в този момент и дума и ума.
Ужас..
Казва че кръвта е била неузнаваема - немало е разлика каква е била - помашка или непомашка..
Била е съсирена и почерняла, кръв от тела на млади хора ,
жертви на Пропагадната Историческа Митология раждаща зомбита от ксенофоби..
Млади хора станали жертви на нейзживяния национален комлекс от Балкански тип..

 Това е грозното и мрачно лице на Дискриминацията...




Мехмед Боюкли

Offline shaban

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 712
Re: Dискриминация
« Reply #72 on: July 22, 2009, 13:27 »
Много тежък  разказ ,Метка.

Според мен етническата дискриминация към нашето общество винаги  е съществувала на всички нива и сфери на живота в България ,тоест отношението към нашето общество винаги е било на нива , и държавна политика и между личностно отношение.Това поне засега,а за в бъдеще  незнам ,няма да се промени.
В случая дискриминиращите   имат неразумно самочувствие на превъзходство над останалите етноси и съответно неразумно отношение към дискриминираните.Дискриминираните в случая също имат съпротивителни сили към тези проявление ,както групово ,така и индивидуално.В описания тъжен случай от Метка имаме частен случай ,но той е на 100 % показателен и за общото положение в България ,както тогава ,така и сега. Пределната търпимост към дискриминацията за всеки индивид е различна ,на някои е с по висок ,на други с по нисък праг , но винаги се проявява.
Дискриминаторите като субекти са ограничени хора с нерационално мислене  и те няма как да разбират ,че търпимоста към дискриминацията има граници , които ако се преминат нещата могат да се обърнат или да придобият трагичен край и за двете страни .Груповата пределна търпимост на дискриминираните също има предели , и те стават критични когато все повече  единични случаи са факт.
Ще завърша с думите на Метка ,че етническата дискриминация в България е плод на неизживяния националния комплекс на мнозинството и измамното чувство за превъзходство породено от този комлекс.
В добавка бих казал ,че почти няма представител на малцинствата, който в родната казарма да не е бил подложен на подобно отношение ,освен това и не искам да давам такива примери,защото горният освен че е е такъв , е и изключително тъжен и показателен .Добре ,че вече няма "родна" армия, дано и да няма ,поне не в оня си вид. .


Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Re: Dискриминация
« Reply #73 on: July 22, 2009, 13:44 »
Vsiçki sme sme se sreştali sıs surovoto lice na diskriminaciyata v razliçni momenti na jivota si no tazi v kazarmte may çe e nay kovarnata. Kovarna e zaştoto ako se oplaçeş na komandirite i te zapoçvat da  te diskriminirat. Mnogo ot diskriminiranite musulmani sa idvali na praga na sebeotricanieto, ne sa malko tragiçnite sluçai. Mislya çe edinstvenoto koeto me e vızpiralo ot podobna tragediya v kazarmata beşe faktıt çe ne iskah da si prodam kojata na eftino. Rahmetliyata ot Koçan tryabva da mu e pisnalo do kraynost koeto e dovelo do spomenatata tragediya. Tezi minali vremena tryabva da se razkazvat za da se izvede ot tyah neobhodimata pouka, inaçe porednite nacionalni katastrofi şte prodıljavat.

Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
Re: Dискриминация
« Reply #74 on: July 22, 2009, 15:44 »
Дискриминацията -   плод на невежество най вече завинаги трябва да остане в историята-основна сила в борбата срещу нея трябва да е образованието-Дискриминация е имало и тя не е еднопосочна разбира се ,въпроса е от тук нататък да я няма, за това трябва да се работи в едно демократично общество, днес може да се каже че в това отношение е направено много-като негативен процес я е имало по света навсякъде, някъде я има и сега, дано света да се оттърси от предрасъдъци и нетолерантност към по различния в нещо човек.