Искам да разкажа една действителна и малко комична случка за един достоен български партизанин и истински комунист- Никола Палагачев .Той е човекът който обяви за фашистка една организация съществувала в 40 -те години и разтурена след Девети септември 1944 г.Преди да разкажа случката искам да кажа ,че той е един от истинските комунисти на България на които се възхищавам ,защото той е разбирал комунизма по марксистки и не го е пречупвал през призмата на българския националкомунизъм и шовинизъм Мисля ,че заслужава поклон .
Както си пътувал ,незнам с каква кола е бил дали с "Чайка","Победа" или "Варшава" настига по пътя една бабичка,спира и я кани да я закара до Мадан.Това е било разбираемо предвид на това ,че той не е делял хората и ги е възприемал като такива, без значение на някакви белези ,предвид интернационалистическите принципи на комунизма.
Та спира ,кани я най учтиво един път ,два пъти ,пък тя не му обръща никакво внимание. Озадачен той я пита :
-Защо нищо не казваш,лельо не искаш ли да те закарам до Мадан?
А тя му отговаря ,без да се качва в колата:
- Вай ,сино ,какво мразе да приказвам с к...ре.
Случката не е много комична ,но е истинска и с нея не искам да засегна никой от персонажите ,защото са били достойни хора.
