Нещо за нашите Помаци - отвъд нарцистичните телени мрежи на България! С “нашенците” из Балканите говорим един езикПубликувана: Сряда, 25-ти Януари 2012, автор(и): Жeни Милчeва; прочитания: 260; коментари: 0
В съседни на България държави живеят българоезични общности, които, както и да се наричат, се самоназовават и "нашенци". Те говорят един и същи език. Наричат го "нашенски", независимо дали са в Република Македония, Албания, Косово или Гърция. Но така го наричат и нашите помаци в Родопите. Това е архаичен български говор в съответната диалектна форма и обагрен със заемки от езика на народа, сред който са малцинство.
"Нашенци" се наричат гораните в Косово и Албания; торбешите в Македония; помаците в Западна Тракия от южната страна на Родопите в Гърция. Така се самоназовават и православните "Самуилови българи" в Албания и българоезичните и православни жители на Северна Гърция от района на Едеса (Воден), Флорина (Лерин), Кастория (Костур) и край Преспа. Няма категорични данни колко точно са "нашенците" из Балканите.
Те са голямата тръпка на Таня Мангалакова. Посветила им е години проучвания, няколко експедиции, при които с месеци е живяла сред тях, и 3 книги.
"Няма съмнение, че езикът майка за всички тези говори е българският. Запазен е във вида, в който е говорен, преди тези общности да се окажат извън пределите на България след промяна на границите по политически причини или преди преселението им, за което някои имат легенда.
Езикът им е повлиян от този на мнозинството, което ги заобикаля. Въпреки това с гораните в Косово и с торбешите в Република Македония можем да разговаряме и да се разбираме без проблем. Също както и с "нашенците" християни - наследници на самуиловите българи в Албания и Северна Гърция около Преспанското езеро, особено с по-възрастните. "Нашенският" говор на мюсюлманите в Северна Гърция е същият като на помаците от българската страна на границата. За него езиковедите смятат, че е съхранил елементи от старобългарския, защото има и тройно членуване. Той е изключително експресивен", разказва Таня.
За нея "езикът е най-силен етнически маркер и недвусмислено означава произхода на тези общности, от една страна, а от друга - "държи" ги в българското културно пространство. Той е и белегът, по който различните общности от "нашенците" се припознават помежду си като свои."
Според Таня езикът има най-голямо относително тегло в сложната идентичност на "нашенците". Но тя не се свежда до него и той не е достатъчен, за да им лепнем току-така етикета "българи", нито самите те недвусмислено да се определят като такива.
"Част от гораните се заявяват като българи и даже кандидатстват за българско гражданство. Но друга част казват: ние сме си горани и езикът ни не е български, а нашенски. Но изглежда сякаш преглъщат нещо, защото си дават сметка, че езикът ни е един и същ, щом се разбираме без преводач", споделя изследователката. Тя подчертава, че "нашенците" навсякъде са запазили своята самобитност и идентичността им е пряко свързана и с традициите им, които са много близки при различните нашенски общности: "Носиите на гораните и торбешите си приличат. Сватбите при помаците в Родопите и при гораните в Шар планина са еднакви. Гримът на булките в Рибново, който наподобява маска, е идентичен с този при гораните. Торбешките села в Македония приличат на помашките в Родопите и особено на Рибново. Уникално преживяване е да присъстваш на торбешка сватба - тя е цял спектакъл в 3 дни и 3 нощи с автентичните носии и българските хора. Торбеши са ми казвали: Ние сме нашенци, същите сме като помаците в България".
При българоезичните мюсюлмани според Мангалакова "нашенец" означава и общност на религията - принадлежност към исляма. "Това го има навсякъде - и при гораните, и при торбешите, и в гръцката, и в българската част на Родопите, и в Западна Тракия. Но техният ислям не може да се сравни с този в Турция или Близкия изток. Той е синкретичен, примесен и с християнски и езически вярвания. "Нашенците" мюсюлмани почитат и християнски празници - например Гергьовден, наричан на различните места Джурен, Джурджевден, Едерлез. В Северна Гърция (в Еврос) има и казълбаши - те нямат джамии, а текета, мъжът и жената са равноправни", разказва Таня.
"Нашенец" означава и че си различен от мнозинството, от останалите.
"В Гърция "нашенците" се наричат и "вотрешни" (вътрешни). Това означава "не съм точно българин, макар да говоря езика, но не съм и като вас, които ни заобикаляте отвсякъде". При тези българоезични общности много силно е изразена регионалната идентичност - горанин значи жител на географската област Гора и те предимно така се заявяват. Това не трябва да ни учудва - все едно някой да не се означава освен като българин и като добруджанец. Не бива да се страхуваме от това, че идентичността може да е многостранна. Нали всички имаме и наднационална идентичност като граждани на Европа", обяснява изследователката.
Торбешите са бежанци от България, сменили вярата си през ХVIII в.
Торбешите в Македония (Стружкия и Дебърския район) са етнографска група от 120-150 хил. души.
Част от тях се самоопределят като македонци мюсюлмани, други - като турци или албанци, трети - като отделна "торбешка" културна общност. Скопие ги смята за македонци с ислямско вероизповедание. "Торбеши" ги наричат съседите им, названието носи негативна окраска заради легендата, че си били продали християнската вяра за една торба урда (извара).
"Торбешите вярват, че са потомци на богомилите, които заради гоненията избягали от вътрешността на България на запад. Същата легенда имат и гораните. Напълно възможно е това да е историческата истина и за двете общности. Още повече че те са едно и също население, живеят в един район - в Дебър и Струга (Македония) са торбешите, в Македония на границата с Косово има 2 горански села. Наблизо е и Голо бърдо (Албания), където живеят българоезични мюсюлмани. Контактуват и все повече се отварят едни към други", казва Таня Мангалакова.
Понеже живеят в труднодостъпни райони, торбешите са ислямизирани доста след като територията им попада в рамките на Османската империя - чак през ХVIII век.
Таня Мангалакова е пътешественик и журналист изследовател. Посвещава много време на проучвания на "нашенците", следвайки младежката си мечта да обиколи Балканите по маршрутите, извървени в началото на ХХ век от големия български историк, географ, етнограф, политик, образователен деятел и пътешественик Васил Кънчов.
Таня е кореспондент за България на "Осерваторио суи Балкани".
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1201597#comment