Д-р Скандер Гаши: Косово не се стреми да асимилира гораните
Не бива да ограничаваме българския език на това население, казва етнологът и езиковед, сподвижник на бившия президент Ругова
Скандер Гаши е роден в Буши, област Прищина. Завършил е албанска филология и литература в Загребския университет, магистър по езикознание и албанистика. През 1988 следва славянска филология в Залцбург. От 1966 до 1975 г. е преподавател по албански и френски, както и преводач от сърбо-хърватски.
Интервю на Бойчо Дамянов, Виена
- Какво представляват гораните?
- Гораните са малцинствена група в днешно Косово и отчасти в Албания, което говори български език. Живеят в южната част на Косово между Албания и Македония. Изследвал съм този район в продължение на много години - названията на родовете, на населените места, на местности, а също и характера на техния език. Днес някои горани се определят като сърби, други за македонци, трети просто за горани или босняци. Напоследък все повече се определят и като българи. Това ги прави податливи на различни влияния и най-вече на сръбската и македонската пропаганда, а в последно време и на босненската.
- Каква е причината?
- Основният фактор е, че са мюсюлмани по вероизповедание. Сърбия ги определя като сърби, тъй като говорели официалния държавен език. Трябва да подчертая, че според изследванията на авторитетни и международно уважавани професори като Стефан Младенов и Йордан Иванов, извършени през двайсетте години на миналия век, езикът им фонетично и морфологично е чист български. Това го потвърждават и моите най-нови проучвания, в т.ч. и в областта на синтаксиса. Дори най-добрите познавачи на сръбския език като белградските професори Александър Белич и Павле Ивич признаха, че езикът, на който говорят гораните, не е нито сръбски език, нито дори сръбски диалект. А това са най-компетентните сръбски езиковеди.
- Горанин не е етническо, а географско понятие, нали?
- Непосредствено след Втората световна война имаше съперничество между Сърбия и Македония за влияние и привличане на гораните на своя страна. След 1948 г. Македония се оттегли, защото се концентрира върху задачата да докаже, че на основата на изкуствено създадения македонски език се е появила македонска нация. Така дълго време никой не се занимаваше с гораните. А въпросът за техния език е много подобен на този с македонския. Аз съм от лингвистите, които считат, че не съществува нито македонски език, нито "горански". Горани не е етническо, а географско понятие - хора, които живеят в областта Гора. Подобни българо-мохамедански общности има и в България. За съжаление разполагаме с много малко исторически източници за гораните. Но затова пък ономастиката и микротопонимията изобилстват с примери. Названията на родовете са нещо много консервативно, за разлика от личните имена те не са податливи на модата. При гораните трудно ще намерите лични имена от български произход, но колкото щете фамилни - Сурдуловци, Чучуловци, сред тях има и балкано-романски имена като Куцувласи например.
- Откога са най-старите документи, с които разполагате?
- Разполагаме с една сръбска христобула на цар Душан за църковно дарение на манастира "Светите Архангели Михаил и Гаврил" в Призрен от 1348 г., в която се споменава районът Гора и имената на някои от селищата, които и днес принадлежат към него. В документа са споменати и около тридесет топоними, много от тях от романски произход, което ме навежда на мисълта, че е възможно по пракорен това население да е автохтонно, т.е. романизирани траки (аромуни), наричани още власи или каракачани, които впоследствие са били побългарени, като са съхранили българския език и до днес. Навярно са се преселили в Гора, след като са били възприели българския език някъде другаде. Защото има и много български имена, споменати в христобулата като Макочевци, Диканци. От една страна, това показва, че гораните много преди 1348 г. вече са населявали тази област, тези селища и днес се наричат така. Някои учени допускат, че са били богомили, избягали от преследванията в пределите на стара България и заселили се на запад. Но какъвто и да е бил произходът им, те идват тук с българския си език. През 1313 г., значително по на север, в района на Косовска Митровица е споменат станът (катун) Български. Това не бива да ни учудва, тъй като целият този район, не само Гора, в определени периоди е бил ту под българско, ту под сръбско управление. Има много селища с окончанието "-ец", като Шиштeвец, Кръстец, което е типичен български, а не сръбски суфикс.
- Доколкото е известно, гораните говорят български, но са мохамедани.
- Да, но те не са дошли като българо-мохамедани. Исляма са възприели по-късно. Според мен някъде през 18 век, когато е станало помохамеданчването и на албанците.
- Какви са били по вяра преди това?
- Били са християни. Но в Гора е имало само три църкви, в останалата част на Косово са много повече, дори още от византийско време. Ние албанците също сме били християни преди помохамеданчването. Български църкви се появяват в 9-и век, а сръбските много по-късно, едва в 12-и век, затова и сръбското влияние е било много слабо. А албанците никога не са се опитвали да ги албанизират, гораните винаги са отказвали да говорят и да учат албански, въпреки че от четирите страни са заобиколени от албанци. И тъй като са се определяли ту като сърби, ту като македонци, ту като българи, повечето албанци ги считат за "троянски кон" и за нелоялни.
- Има ли опасност днес албанците в Косово да се опитат да ги асимилират?
- В никакъв случай не бива да ограничаваме българския език на гораните. Но е редно те самите да кажат като какви се чувстват. Ако искат да бъдат българи, което според мен исторически е вярно, особено що се отнася до езика, те трябва да имат възможност да изучават български в училище, за да го поддържат като майчин.
- Как се отнасят към гораните в днешно Косово?
- Считам, че това население не бива политически да се манипулира отвън, като му се издават паспорти на други държави. Албанци има в България, в Украйна, в Хърватия, в Санджак, но никой не им предлага албански паспорти, защото ние в Косово сме против идеите за Велика Сърбия, Велика България или Велика Албания. През последното столетие и сърби, и македонци имаха претенции към гораните. Това не може да продължава така - един път да са българи, друг път сърби, после македонци, че напоследък и босняци, това вреди на самите горани.
- Като съратник на бившия президент Ругова как оценявате развитието на актуалните политически процеси в Косово.
- Ругова беше мой приятел, бяхме колеги, в продължение на 7 години работихме заедно в Института по албанология в Прищина. След това, когато се активизира политическата дейност, по негова молба аз поех ръководството на клона на Демократичната лига на Косово в Австрия за около три години. Сега отново съм се отдал преди всичко на научна дейност. Тогава подкрепих Ругова, защото той беше един от малцината балкански лидери, които не се занимаваха с манипулиране на историята и беше против възраждането на предишни царства. Неговият стремеж беше с модерни средства да защити правата на един потиснат и несправедливо разделен народ, но да не обединява Косово с Албания, а да се бори за създаването на независима и отделна косовска държава. Идеята, разбира се, не е негов патент - след като има държави Македония и България, или Австрия и Германия, защо да няма отделни държави Косово и Албания. Ругова никога не е призовавал към Велика Албания и това е доминиращата политическа тенденция и днес в Косово.
- Никой ли днес в Косово не споделя великоалбанската идея?
- Има отделни "романтици", но те нямат подкрепата нито на политическите среди, нито на населението. Убеден съм, че една независима косовска държава ще изиграе стабилизираща роля на Балканите. Ние сме готови да гарантираме, макар и на изкуствено създадената македонска държава, че нямаме към нея никакви териториални претенции. Но ще се интересуваме винаги от съдбата на нашите събратя в Македония, ако техните права не бъдат зачитани.
- Белград изразява сериозни опасения за сигурността на сръбското малцинство. Как ще бъде гарантирана сигурността на малцинствата в Косово?
- Сърбите винаги изразяват опасения, защото не са свикнали да живеят съвместно, а да господстват. В момента, в който им се отнеме това право, се чувстват заплашени. Косово няма да се стреми да ги асимилира, а да се съобразява с правата им в съответствие с европейските норми. Днес почти никъде в Европа няма многонационални държави. Косово също не би трябвало да се изгражда на многонационален принцип, тъй като малцинствата са много малка част от населението му. Всички жители независимо от етническата им принадлежност трябва да бъдат пълноправни граждани на своята държава и да имат своите езикови и етнически права, правото да поддържат своя майчин език чрез изучаването му в училище, да имат свои вестници, радио- и телевизионни предавания, но едновременно с това те трябва да бъдат и лоялни граждани на косовската държава.
Вестник Новинар-http://www.novinar.bg