Хат, за да не пълня тук темата ви отговорих на лични съобщения, но пощата ви е пълна и писмото остана неизпратено.
Тук ще копирам бележките , които извадих от книгата на Евгени Радушев. Без коментар, само извадките. Но за мен бяха интересни някои факти, за които никога не бях чела.
За Неврокопският район може да се каже, че тук е протекло интензивно преминаване на местното българохристиянско население към исляма.
Документацията разкрива за процес на ислямизация, а не за периодично провеждани терористични акции за масово налагане на новата религия.
Най-ранните османски регистри на Западните Родопи (1445 г.) разкриват ,че населението е преимуществено българохристиянско. В Неврокоп не е отбелязан нито един мюсюлманин. Същата картина е и със селата, с изключение на с. Малко Дряново – с един мюсюлманин.
По силата на господстващото положение в духовното пространство на завладените земи последователите на Мохамед използвали прийоми, които днес бихме определили като „лов на души”. Това са: привличане на християни към исляма в нетрезво състояние, чрез подкуп, хитрости и уловки. Фетвите отразяват това положение като стремеж на ислямския социум към разширяване на собственото духовно пространство. Чрез фетвите се декларира насилие под формата на наказания.
В района на Централните и Западни Родопи през нито един период на османското господство не е имало масово настаняване на анадолски тюркмени-колонизатори, така както това е ставало в някои райони на Тракия, Добруджа и Лудогорието.
Първоначалното представяне на исляма върху едно широко българохристиянско пространство( Чеч ) било чрез колонизация.
Преминаването на християни към исляма тръгнало първоначално из градовете, там където били струпани повече ислямизатори-османска войска, администрация и тюрскомюсюлмански заселници. Градският жител бил по-склонен към ислямски прозелитизъм (преминаване в нова религия) като стремеж да съхрани в променената политико-религиозна среда достигнатото.
Настанилите се по селата тюркмени се явяват един вид „кръстници” на своите съселяни в исляма , и то предимно с имена, свойствени на тюркменския етнос от предислямското му минало, а не на мюсюлманската общност като цяло (арабско-корански).
Появяват се смесени бракове, установяват се роднински връзки.
Причини за приемане на исляма- упадъкът на християнските религиозни институции, причинен от османското завоевание, изграждане на джамии, религиозни училища и бани от религиозно-благотворителни фондации, приток на тюркомюсюлмани и колонизиране на местното християнско население.
През 1723 г. в каза Неврокоп-джамии- 50, месджиди-36. Християните разполагали само с двама свещеници за града и всичките села.
Не бива да се изпуска и ролята на мюсюлманското мисионерство, представено от дервишкия ислям. Неврокоп е бил известен с многото текета, което ще рече, че ислямският мистицизъм бил добре застъпен в района. Особено голяма ще да е била ролята на ордените с изявена езотерична практика, просъществувала в Неврокопско до началото на ХХ в. Техният мистичен ритуал е по-привлекателен, в него има практичен подход към хората-подхранва надеждите им за непосредствен контакт с отвъдното, изцелява, обещава спасение още през земния живот. Ислямската ортодоксия е свързана с множество забрани , а мистичните школи са склонни към абсорбиране на отделни елементи от други конфесии, т.к. за тях Пътят към Божественото откровение е един за всички хора.Можем само да си представим въздействието на такова дервишко теке върху някое християнско село в близост, особено ако шейхът владее и прилага магични практики, предпазва от болести, изцелява , предсказва.
Английският изследвач К.Гарднър през 1910 г. среща в Германия двама братя „ексмюсюлмански шейхове” дошли от българоезична Турция, сиреч от българските земи, намиращи се все още под османска власт в навечерието на Балканските войни. Единият от тях бил шейх на дервишко теке към ордена Рифая, но след това станал християнин. Братята обяснили, че издигането на мистичния Път било причината, която ги отвела отвън исляма, към християнството. Според тях Мойсей , Иисус и Мохамед са едно и също. Те са различни пътища, по които се стига до един и същи резултат.
В казата Неврокоп живели много сеиди. За тях се твърди ,че произхождали от потомството на самия Пророк Мохамед; титлата сеид носели потомците на Мохамедовия внук Хюсиен, а потомството на другия внук Хасан –титлата шериф. Сеидите и шерифите се пръснали насякъде и където се появели, единоверците им се отнасяли към тях като към свети хора. Те се изявяват като религиозни лидери и учители. След смъртта си някои от тях били обявени за светци, а гробовете им ставали място за поклонение. Вярвало се , че сеидите можели да вършат чудеса и че притежавали лечителски способности. В ислямският свят сеиди и шерифи се радвали на доста привилегии и затова била създадена специална служба, която следяла за тяхното родословие и при нужда трябвало да доказва принадлежността на дадено лице към потомството на Пророка.
Към факторите за ислямизиране се добавят сеидите с тяхната религиозна пропаганда. Техните функции и обществено влияние далеч надхвърляли ролята на „проводници на исляма”, каквато може да се припише на тюркменските колонизатори.
Всички изводи се правят на база османската документация, а там най-често се натъкваме върху действието на икономическия фактор. Той създавал мотивацията у ислямските конвертити, обстоятелство, което напоследък привлича внеманието на все повече изследвачи. Прочее действието на икономическия фактор като мотив за преминаване в исляма засега добре обяснява стабилния по своите темпове и продължителен във времето процес на индивидуална ислямизация. Гръцкото духовенство твърди,че българите се „потурчили”, за да се отърват от данъка джизие.
Безспорно фискалните облекчения били сериозен мотив , още повече че са налице сведения за освобождаване на новите мюсюлмани в някои райони и поземлен данък испенче, тъкмо както твърдят някои автори, за насърчаване на ислямизиционния процес. Не по-малко значение обаче имала социалната мотивация. Приемането на исляма издигало обществения статут на конвертита едно стъпало по-нагоре, той се превръщал от християнска в мюсюлманска рая (производствено население).
Освен това битността на мюсюлманите правела възможността за прекатегоризацията от рая в аскери, при което отпадало плащането на раетски данъци.
Еничарството е друга причина за ислямизация. В първите векове християнски деца насила са били отделяни от техните семейства (девширме-кръвен данък). След прекратяване на системата девширме (края на 17 век) се явява доброволното еничарство. Много хора доброволно сменят вярата си заради място в еничерските редове. Това носело не само облекчения под формата на неплащане на някои данъци, но и парично възнаграждение. Освен това се гарантират от държавата привилегии в стопанската дейност.Еничарското съсловие формирало обществения елит на казата. Това служело за пример на земляците, колко е добре да си мюсюлманин и то на държавна служба. Еничерските привилегии били достатъчен мотив за някои местни християни да минат в исляма въпреки опасностите на военната служба.
Поголовният данък джизие, платим само от християните, бил събиран главно от еничери. Това носело големи парични облаги от злоупотреби, но по-важен е тук психологическият ефект върху платеца на данък, предназначен само за „неверници”, когато събирач му се представил негов бивш единоверец, а твърде често и земляк.
Сред част от младите хора е пуснат мит, че техните деди се настанили в Родопите вече като мюсюлмани някъде 11-12 век. Като доказателство те сочат надгробните паметници, върху които е вписана дата по мюсюлманското летоброене. Така например надгробие от 1160 г. по Хиджра се възприема като положено през 12 век., време преди появата на османците. В конкретния случай става въпрос за 1747 г.
