Author Topic: Ислямизационният процес през XV—XVII в.  (Read 51362 times)

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Offline Chechliya

  • Ace
  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 322
  • Gender: Male
  • Flight instructor
    • Pomak Leaks
Тук има някои интересни сведения за разпространението на исляма по време на Османско владичество. Интересното е, че освен в първия абзац, другаде не се споменава нищо за насилие, пък и данните показват плавен процес на ислямизация.

Offline Беглик

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 448
Ето част от първия абзац:
.....констатирал, че мъже от всякаква възраст „паднали под оръжието”. Той писал: „Архиереите и гражданите биваха безмилостно гонени, подлагани по много причини на мъки и злословия...
Как да го приемеш това за насилие, това е толкова хуманно и плавно. Друго и не заслужават тия бавно загряващи българи колко хубава и благодатна е новата религия. Май се казва обаче, че процесът е бил бавен, а не плавен. Най-вероятно е кипял голям ентусиазъм, но джизието и дръвника макар и по-късно са си свършили работата. Също си мислех, че преименуването е  патент на последното столетие, а се оказва че този челен опит е от доста отдавна.

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Neka nyakoy mi otgovori ako nyakoga e imalo darjavna politika za islyamizaciya na hristiyanite v imperiyata zashto ne se e zapochnalo ot istanbul ili ot anadola kydeto oshte si stoyat cherkvite na pyrvite hristiyani izbyagali ot erusalim i okolnostta. zashto armenci i gyrci sa bili naznachavani na vidni postove v imperiyata. Zashto ne sa zapochnali ot turskogovoreshtite gagauzki hristiyani. zashto ucelyaha v centyra na anadola karamanskite hristiyani i asiriycite. znaete li che rodyt na prezidenta Karamanlis e ot anadola. znaete li che po sporazumenie na GR i TR za obyana na naselenie byaha prateni hilyadi hristiyani ot turski proizhod koito oste plachat po TV predaniyata za tazi greshka. Da ne bi Rodopite da sa bili strategicheski po-vajni ot Belgrad ili istanbulzashto v bosna i albaniya ne se govori za nasilstvena islamizaciya. Zashto balgarski prof.istorik rabotesht ot 13 godini nasam s osmanskite arhivi se izkaza po TV che osmanskata istoriya pogreshno se znae ot balgarite i che e trudno da se promeni mnenieto na po-starata generaciya no za mladite e optimist. Ako nyakoga nyakade e imalo nasilie po tozi vapros koyto e v razrez s korana, a sultana vinagi vzema fetva ot sheyhulislama po podobni vaprosi kak moje podobni yavleniya da se svyrzvat s politikata na imperiyata. edin forumen drugar nyakade pitashe zashto idvayki na vlast sultanyt ubival bratyata si, ne e li bilo tova protiv islama. vzemayki primer ot razruhata na seldjucite koyato prichina e imenno razdorite mejdu princovete Fatih Zavoevatelya znae che ako nyama darjava za tyah nyama da ima nito jivot nito islam. Tova e chovek s 5 ezika, poet i filosof. İmenno zatova parvata cel e silna darjava, a za da e silna ne tryabva da ima bitki za vlast, kakto dedite mu Djem Sultan i Beyazit se srajavaha na boynite poleta. Nakrace, usloviyata na vremeto sa go prinudili za tova reshenie. Dobre che e bilo taka che sega TR e podslon za mnogo myusulmani izbyagali po ot noj poradi razlichni prichini. Edin primer: Kazanskite i Krimskite Bulgar-Tatari

Пламен Пасков

  • Guest
Neka nyakoy mi otgovori ako nyakoga e imalo darjavna politika za islyamizaciya na hristiyanite v imperiyata zashto ne se e zapochnalo ot istanbul ili ot anadola kydeto oshte si stoyat cherkvite na pyrvite hristiyani izbyagali ot erusalim i okolnostta.
Дали стоят ВСИЧКИТЕ?
Дали стоят даже и половината?
Дали са действащи храмове, или са архитектурни обекти с туристическа стойност?
Държавната политика за ислямизация е стартирала през XVI век и към средата-края на XVII век е затихнала...защото данъците към хазната намалели! Стигнало се е дотам поредният султан да ЗАБРАНИ (!!!) приема в ислям на българи от Балканите, защото хазната му чувствително отъняла от драстичната разлика в данъчното облагане между мюсюлманите и не-мюсюлманите!
Никакво великодушие, никаква етно или религиозна търпимост към раята, никакво снизхождение не са били мотивите му - само чиста сметка: хазната отънява, прочее - повече правоверни не ни трябват, че не останаха овце за стригане - така, както си знаем!
Точка с илюзиите и с пропагандата!

Quote
zashto armenci i gyrci sa bili naznachavani na vidni postove v imperiyata.
Дайте примери.
Любопитен съм кои точно арменци и гърци са стигали до върховете на империята.
Защото моята информация е друга: че емири, после султани и падишахи са ставали само ПРЕКИ КРЪВНИ ПОТОМЦИ НА ПЪРВИЯ ОСМАН, а максимума, на който са могли да "разчитат"  раята е било, ако им вземат децата за йеничери (девширме) да стигнат някога до покоите на султана и да станат везири (каква цена!)...което се е случвало, но чак пък за масова практика няма как да се говори.
Докато във византийската империя действително абсолютно всеки етнос, всеки поданник е имал шанса да стане някога имератор, без значение на социалния статус или етническия произход.

Quote
Zashto ne sa zapochnali ot turskogovoreshtite gagauzki hristiyani.
Гагаузия е завладявана много по-късно и сравнително скоро и често е губена в многото войни.

Quote
zashto ucelyaha v centyra na anadola karamanskite hristiyani i asiriycite. znaete li che rodyt na prezidenta Karamanlis e ot anadola.
Колко са оцеляли, не знам. Нещо не се виждат и чуват даже и днес. Щото в конституцията на Република Турция си пише: всеки турски гражданин е турчин. Няма място за арменци, караманци, българи и прочее глезотии.
Даже и ТОГАВА да са оцеляли, те са били в ЦЕНТЪРА на империята, във вътрешността, и предвид ВЪНШНИТЕ войни, които османците са водили, са ги интересували много повече граничните райони, от чисто стратегически съображения.

Quote
znaete li che po sporazumenie na GR i TR za obyana na naselenie byaha prateni hilyadi hristiyani ot turski proizhod koito oste plachat po TV predaniyata za tazi greshka.
Не знам.
Ако дадете убедителни данни, ще знам.

Quote
Da ne bi Rodopite da sa bili strategicheski po-vajni ot Belgrad ili istanbulzashto v bosna i albaniya ne se govori za nasilstvena islamizaciya.
Естественно, че са важни.
Първо, Истанбул си е бил вече ислямизиран точно толкова, колкото са искали, имали са 200-250 години за това. Колкото им е трябвало, е бил ислямизиран и Белград.
Босна е съвсем отделен случай. Босна действително е приела исляма доброволно, защото бошнаците са чисти богомили, а те навсякъде приемат по-лесно исляма, като пряк продължител на монотеистичната им религия.

Quote
Zashto balgarski prof.istorik rabotesht ot 13 godini nasam s osmanskite arhivi se izkaza po TV che osmanskata istoriya pogreshno se znae ot balgarite i che e trudno da se promeni mnenieto na po-starata generaciya no za mladite e optimist.
Любопитно, този български професор име и фамилия има ли си? Можете ли да дадете препратка към това негово академично изявление?
А дали българската история се знае "правилно" от турците?
Правилото за реципрочност не трябва да се замита под килима.

Quote
Ako nyakoga nyakade e imalo nasilie po tozi vapros koyto e v razrez s korana, a sultana vinagi vzema fetva ot sheyhulislama po podobni vaprosi kak moje podobni yavleniya da se svyrzvat s politikata na imperiyata.
Това оневинява насилието, или?
Не схванах мисълта ви...

Quote
edin forumen drugar nyakade pitashe zashto idvayki na vlast sultanyt ubival bratyata si, ne e li bilo tova protiv islama.
Аз бях този "другар" с питането.
И съм готов да си повторя въпроса, защото морален отговор, мюсюлмано-съответстващ, почиващ на нормите на Корана, тогава така и не получих.

Quote
vzemayki primer ot razruhata na seldjucite koyato prichina e imenno razdorite mejdu princovete Fatih Zavoevatelya znae che ako nyama darjava za tyah nyama da ima nito jivot nito islam.
Нищо подобно не следва.
Щом хората не са могли да се разберат и да живеят човешки в собственното си семейство, бидейки носители и излъчватели на ислям за цялата империя (по определение) какви фактори и съображения могат да оправдаят този грях?
Все едно, подсмърчайки благоговейно, да седна да оправдавам греха на Борис-Михаил, изклал 52 български болярски рода до последното пеленаче, за да утвърди религията на Йешуа Помазания.
Грехът си е грях, и всеки опит за оправдаването му е лъжа и нов грях! Престанете с тези двойни стандарти в морала! Постоянно се оплаквате и се опитвате да експлоатирате виктимизацията, както евреите още цицат от Германия "компенсации" за несъществуващите 6 милиона унищожени евреи през ВСВ...
От лоши учители се опитвате да се учите!

Quote
Tova e chovek s 5 ezika, poet i filosof.
Хитлер е бил и вегетарианец, и е рисувал, и също е бил ценител на изкуството, и определено е бил просветен човек и не е бил глупак.

Quote
İmenno zatova parvata cel e silna darjava, a za da e silna ne tryabva da ima bitki za vlast, kakto dedite mu Djem Sultan i Beyazit se srajavaha na boynite poleta. Nakrace, usloviyata na vremeto sa go prinudili za tova reshenie.
Тя, неговата работа стана "Господи, не ме бутай!"
Имаше един американски филм на времето: Platoon (Взвод), за виетнамската война. там един стар войник каза на новобранеца - Чарли Шийн, една крилата фраза: "Оправданието е като задника - всеки си го има!"
Тука говорим не просто за убийство, а за  братоубийство като серийна практика и традиция, практикувана от падишахите, вие сте тръгнали да ги изкарвате принудени от обстоятелствата!

Quote
Dobre che e bilo taka che sega TR e podslon za mnogo myusulmani izbyagali po ot noj poradi razlichni prichini.
Странно, защо милиони мюсюлмани: араби, сирийци, египтяни и други продължават да държат зъб и да търсят карез на тези спасители и осиновители братя-мюсюлмани и най-вече на империята и държавата им...
Нещо не споделят гледната ви точка, ама свят шарен, трябва да свиквате с това.

Quote
Edin primer: Kazanskite i Krimskite Bulgar-Tatari
За какви количества, за кои години и за кои събития говорите?
За Казанските се самопоправете - няма такова нещо!
За кримските също сте в частично, по-скоро голяма, отколкото малка печатна грешка.


Пламен Пасков

  • Guest
Синът на Иван Шишман се потурчва, вместо да се бие
Иван Шишман, синът на еврейката Сара, е най-позорният и фатален за България цар.

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Дали стоят ВСИЧКИТЕ?
Дали стоят даже и половината?
Дали са действащи храмове, или са архитектурни обекти с туристическа стойност?
Държавната политика за ислямизация е стартирала през XVI век и към средата-края на XVII век е затихнала...защото данъците към хазната намалели! Стигнало се е дотам поредният султан да ЗАБРАНИ (!!!) приема в ислям на българи от Балканите, защото хазната му чувствително отъняла от драстичната разлика в данъчното облагане между мюсюлманите и не-мюсюлманите!
Никакво великодушие, никаква етно или религиозна търпимост към раята, никакво снизхождение не са били мотивите му - само чиста сметка: хазната отънява, прочее - повече правоверни не ни трябват, че не останаха овце за стригане - така, както си знаем!
Точка с илюзиите и с пропагандата!
Дайте примери.
Любопитен съм кои точно арменци и гърци са стигали до върховете на империята.
Защото моята информация е друга: че емири, после султани и падишахи са ставали само ПРЕКИ КРЪВНИ ПОТОМЦИ НА ПЪРВИЯ ОСМАН, а максимума, на който са могли да "разчитат"  раята е било, ако им вземат децата за йеничери (девширме) да стигнат някога до покоите на султана и да станат везири (каква цена!)...което се е случвало, но чак пък за масова практика няма как да се говори.
Докато във византийската империя действително абсолютно всеки етнос, всеки поданник е имал шанса да стане някога имератор, без значение на социалния статус или етническия произход.
Гагаузия е завладявана много по-късно и сравнително скоро и често е губена в многото войни.
Колко са оцеляли, не знам. Нещо не се виждат и чуват даже и днес. Щото в конституцията на Република Турция си пише: всеки турски гражданин е турчин. Няма място за арменци, караманци, българи и прочее глезотии.
Даже и ТОГАВА да са оцеляли, те са били в ЦЕНТЪРА на империята, във вътрешността, и предвид ВЪНШНИТЕ войни, които османците са водили, са ги интересували много повече граничните райони, от чисто стратегически съображения.
Не знам.
Ако дадете убедителни данни, ще знам.
Естественно, че са важни.
Първо, Истанбул си е бил вече ислямизиран точно толкова, колкото са искали, имали са 200-250 години за това. Колкото им е трябвало, е бил ислямизиран и Белград.
Босна е съвсем отделен случай. Босна действително е приела исляма доброволно, защото бошнаците са чисти богомили, а те навсякъде приемат по-лесно исляма, като пряк продължител на монотеистичната им религия.
Любопитно, този български професор име и фамилия има ли си? Можете ли да дадете препратка към това негово академично изявление?
А дали българската история се знае "правилно" от турците?
Правилото за реципрочност не трябва да се замита под килима.
Това оневинява насилието, или?
Не схванах мисълта ви...
Аз бях този "другар" с питането.
И съм готов да си повторя въпроса, защото морален отговор, мюсюлмано-съответстващ, почиващ на нормите на Корана, тогава така и не получих.
Нищо подобно не следва.
Щом хората не са могли да се разберат и да живеят човешки в собственното си семейство, бидейки носители и излъчватели на ислям за цялата империя (по определение) какви фактори и съображения могат да оправдаят този грях?
Все едно, подсмърчайки благоговейно, да седна да оправдавам греха на Борис-Михаил, изклал 52 български болярски рода до последното пеленаче, за да утвърди религията на Йешуа Помазания.
Грехът си е грях, и всеки опит за оправдаването му е лъжа и нов грях! Престанете с тези двойни стандарти в морала! Постоянно се оплаквате и се опитвате да експлоатирате виктимизацията, както евреите още цицат от Германия "компенсации" за несъществуващите 6 милиона унищожени евреи през ВСВ...
От лоши учители се опитвате да се учите!
Хитлер е бил и вегетарианец, и е рисувал, и също е бил ценител на изкуството, и определено е бил просветен човек и не е бил глупак.
Тя, неговата работа стана "Господи, не ме бутай!"
Имаше един американски филм на времето: Platoon (Взвод), за виетнамската война. там един стар войник каза на новобранеца - Чарли Шийн, една крилата фраза: "Оправданието е като задника - всеки си го има!"
Тука говорим не просто за убийство, а за  братоубийство като серийна практика и традиция, практикувана от падишахите, вие сте тръгнали да ги изкарвате принудени от обстоятелствата!
Странно, защо милиони мюсюлмани: араби, сирийци, египтяни и други продължават да държат зъб и да търсят карез на тези спасители и осиновители братя-мюсюлмани и най-вече на империята и държавата им...
Нещо не споделят гледната ви точка, ама свят шарен, трябва да свиквате с това.
За какви количества, за кои години и за кои събития говорите?
За Казанските се самопоправете - няма такова нещо!
За кримските също сте в частично, по-скоро голяма, отколкото малка печатна грешка.


G-n Paskov, govorite za netarpimost kym rayata. Car Boris li ya e pokazal tazi tarpimost, BG fashistite li ili posle chervenite komfashisti.
Govorite sashto za ilyuziya i propaganda no ne obryshtae vnimanie na subektivnoto vi otnoshenie koeto syshto moje da se tylkuva kato takova. Tova shto se otnasya za pogreshnata vi informaciya otnosno armenci i gyrci e plod na pogreshni ili nedostatychni iztochnici. Davam vi imenata samo na 10 armenski ministri. Generali, poslannici i drugi visoki postove sa mnogo poveche.
- Marshal Garabet Artin, Gabriel Noradunkyan, Agop Kazazyan Pasha,Mikael Portakalyan Pasha, Bedros Halladjiyan, Osgan Mardikyan, Andon Tyngyr Yaver Pasha, Advokat Krikor Sinapyan, Krikor Agaton.
Bi tryabvalo da znaete che Osmanskata İmperiya ne oznachava Turska İmperiya i che dumata turchin ne se e upotrebyavala zashtoto imena na etnosi slujat samo za delenie a islama e protiv vsyakakvo takova. Zatova i sega dori v TR nikoy nikogo ne pita za etnicheska prinadlejnost. Da si myusulmanin e nad vsichko. De da byahte go razbrali nay-posle.

Za obmyanata na naselenieto e posocheno v protokola na Lozanskiya dogovor -1923 spored koyto 500 000 myusulmani ot GR i 2.200.000 hristiyani mejdu koito sa i s turska etnost ot rayona Mersin. izvyn tozi protokol byaha samo myusulmanite ot Zapadna Trakya i hristiyanite ot İstanbul,Gökçeada(İmroz ) i Bozcaada (Tenedos).

Za konstituciyata pak pogreshno razbirate, zashtoto izraza ''turchin'' e yuridicheski. V Germaniya ima izrazi kato turci bez grajdanstvo, turci s germansko grajdanstvo, germanski turci i pr. koito yuridicheski sa savsem razlichni po mejdu si. Znaete sigurno che kyurdite si imat partiya i podkrepyat v meclisa teroristicheskata grupa PKK. Dopusnete za mig tova v Narodnoto Sabranie i shte razberete ujasa ili po-tochno ''demokraciyata''.
Spomenatiyat profesora se kazva Evfeniy Radushev. imashe naskoro pprograma po TRT. Naskoro e izdal i kniga svyrzana s O.İmpriya.

Tova koeto ne ste razbrali e che edinichni deyaniya na mestna pochva ne mogat da se prichislyavat kym politikata na dadena darjava.

Za da mojete da razberete zakonite na Fatih Zavoevatelya tryabva dobre da znaete epohata i misiyata mu. Epoha na krystonosnite pohodi, vreme v koeto ako malko otslabnesh vednaga stavat plyachka na leshoyadite. Primeri kolkoto si shtete ta daje i Han Kubratovata imperiya. Misiyata na Sultan Fatih e da razprostrani slovoto na proroka po cyal svyat. Fetvata na sheyhulislama e che za blagoto na obshtestvoto i sveta edinicite mogat da se jertvat. Dosta imperii i darjavi propadnaha imenno poradi razdori na prestolonaslednici. No Fartih se e pouchil ot podobni greshki i v imeto na ''Nizam-ı Alem'' ( svetovnoto obshtesvo) e izkaral takyv zakon i taka  darjavata mu se prerastva v svetovna imperiya.

Hitler ne bil glupak zashtoto risuval. To vseki risuva po neshto. Edinstvenoto koeto e pritejaval e oratorstvoto mu. Prochete knigata mu  My Kampf i shte go razberete . Sysipa naciyata si i sveta zaradi glupavite si teorii za chista rasa.
Nie tuk vsichki sme za po-sharen svyat no vaprosa se svejda do mantaliteta na horata. A dori i s tozi mantalitet v foruma shareniya svyat shte si ostane
samo mechta.
Za emigraciyata ot Kazan ( idil Ural) i Krim yavno ne ste se intereuvali. Nay mnogo izselnici ima po vremeto na Krimskata voyna. Prez 1771 35000 Krimski Tyurki( turci) sa izklani ot rusnacite. 1789-790 500 000 napuskat Krim i se zaselvat v okolnostite na Eskişehir.  1860-62 -----362627 nogayci napuskat i se zaselvat v imperiyata. 1890-1 ....20000 napuskat Krim.
Podobni informacii mnogo no predi da otrichame ili da se obvinyavame v propaganda may che tryabva poveche da pochetem i da izsledvame i to kolkoto se moje po-obektivno.

Offline AlperenKIRIM

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 358
Kazanskite i Krimskite Bulgar-Tatari

nyama takava duma, Krismskite Bulgar- Tatari , otkade gi izkarate? a, ima Krimski Tatari!!

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Синът на Иван Шишман се потурчва, вместо да се бие
Toy ne se poturchva zashtoto ..., samo priema islama kato dava primer na hilyadi drugi svoi sınarodnici.

Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
и  синът на шишман става помак-управител на област в мала азия

Offline Chechliya

  • Ace
  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 322
  • Gender: Male
  • Flight instructor
    • Pomak Leaks
Т.нар. „летописен разказ на поп Методи Драгинов“ е краткото свидетелство за насилственото масово помюсюлманчване на българи в района на Чепино, Западните Родопи, през ХVІІ век, написано от местен свещеник от с. Корова. За пръв път летописът е публикуван на български език във Виена през 1870 г. от Стефан Захариев, писател-патриот, учен, колекционер на ръкописи и журналист, като част от неговото „Географско-историческо-статистическо описание на Татар Пазарджишката каза“ (Захариев 1870). Ст. Захариев завършва ръкописа през 1866 г. и умира скоро след неговото публикуване. В краткото въведение, което е прибавил към летописния разказ, той обяснява, че го е открил прибавен в края на полузапазен молитвеник, написан върху пергамент. Оригиналният молитвеник не се е съхранил. Счита се, че е изчезнал по време на ареста на сина на Стефан Захариев – Христо – в Цариград през 1874 г., макар че очевидно не всички образци от сбирката му са изгубени, тъй като някои от тях по-късно се озовават в колекцията на Руската академия на науките в Санкт Петербург (Тодоров 1984:67). Съдържанието и изложението са прости и ясни. По време на управлението на султан Мехмед IV войските му прекосили Родопите. Ядосан на българите, че не са си платили църковната такса, гръцкият митрополит на Пловдив, Гавриил, докладвал на султана, че те организирали въстание срещу султанската власт. В резултат на това наказателен отряд, оглавен от някой си Мехмед Паша, бил изпратен в чепинските села. Населението било заплашено и впоследствие помохамеданчено, като хрониката е запазила имената на ислямизираните свещеници и на някои местни водачи; имало насилие и многобройни църкви и манастири били унищожени. Цялата операция била извършена между Гергьовден и Успение Богородично, т.е. между месеците май и август. Годината, която се споменава в летописа, е 1600 (година, която историци, анализирали хрониката, коригираха, приемайки, че става дума за времето на Венецианско-османската война от 1660-1669 г. за о-в Крит).

В общите прегледи на българската литературна история тази хроника се счита за важен паметник, един от малкото оригинални текстове от ХVІІ век. Макар още съвременниците на Захариевата публикация (между които видни учени, като Марин Дринов, Константин Иречек, Ромео Чолаков) да отбелязват, че езикът на текста е осъвременен, както и че има фактологически несъответствия, това е приписвано на липсата на професионализъм, особено на необходимата филологическа прецизност от страна на Ст. Захариев. Въпреки това произходът на текста от ХVІІ век не е поставян под съмнение.

По същото време учени забелязват приликите между летописа на поп Методи Драгинов и други две хроники, описващи същите събития. Едната е т.нар. Баткунски летопис, публикуван през 1893 г. Тази хроника е считана за български превод на гръцкия превод на изгубен и недатиран български оригинал, направен няколко десетилетия по-рано от гръцки лекар в Пловдив (Константинов 1898:230-231). Другата хроника е Беловският летопис, който съществува в две версии. Първата е публикувана през 1898 г. и е датирана от нейния издател Начов между средата на ХVІІІ и началото на ХІХ век (Начов 1898:149). Тъй като тази хроника е единствената, чийто оригинал е запазен в БАН, тя е окончателно анализирана и датирана към началото на ХІХ век от Христо Кодов в неговия авторитетен „Опис на славянските ръкописи“ от 1969 г. (Кодов 1969:256-258) Втората версия е публикувана от Петър Мутафчиев, който обяснява, че това е копие на унищожена или изгубена книга на свещеника Георги от Белово, убит по време на Априлското въстание през 1876 г. Оригиналът на копието обаче не е съхранен (Мутафчиев 1973:366-367).

Въпреки че всички учени признават приликите между трите хроники, тяхната генеалогична връзка не е установена убедително. Историкът Петър Петров, който през 1965 г. предлага най-подробния исторически анализ, заключава, че трите хроники се базират на общ източник (Петров 1965) В по-специализирани исторически среди, било в неофициални дискусии или в университетски лекции, летописът на Методи Драгинов, макар и не в самия център на дебатите, получи ярко противоречиви оценки. Докато някои учени го ползват като безспорно доказателство за масови помохамеданчвания и като свидетелство за асимилаторска политика, други отказват да го приемат като достоверен източник и го считат за фалшификат от ХІХ век.

През 1984 г. литературният историк Илия Тодоров публикува статия, която се превърна в най-авторитетната оценка на хрониката. И. Тодоров подложи извора на обстоен езиковедски прочит и внимателно отбеляза, че самият език не може да бъде достатъчно доказателство за или против неговата автентичност. Диалектологичният, ортографичният и ономастичният анализ обаче му позволиха да заключи, че изворът е прекалено отдалечен от езика на документите от ХVІІ век и че той отразява форми и стандарти, типични за ХІХ век. Нещо повече, фактологическият анализ разкри очевидни несъответствия, сред които това, че османската документация ясно посочва селата в района на Чепино като част от вакъф поне от средата на ХVІ чак до ХІХ век, докато летописът ги описва като войнугански села. Освен това И. Тодоров наблегна на очевидните антигръцки чувства, струящи от документа, което също отразява един анахронизъм: църковният конфликт между българи и гърци започва едва през втората половина на ХVІІІ и се разгаря през следващия ХІХ век.

Най-важният принос на Илия Тодоров обаче бе, че критично и исторически съотнесе летописа на поп Методи Драгинов към цялостното творчество на Стефан Захариев. Той пръв успя да докаже, че Захариев е бил запознат с Беловския летопис и че го е споменавал във вестникарска статия от 1860 г. Заключението на Тодоров е, че летописният разказ на поп Методи Драгинов „не е нищо друго освен една литературна обработка, направена от Ст. Захариев върху основата на реално съществуващия Беловски летописен разказ“. Като я сравнява внимателно с двете запазени версии на Беловския летопис, И. Тодоров обобщава, че най-вероятно Ст. Захариев е ползвал изгубен общ предшественик на двете версии (Тодоров 1984:60-62, 77)[1].

Но Илия Тодоров не спира дотук. Той разкрива как Ст. Захариев често е прибягвал до такъв литературен подход. В изданието, където е отпечатал хрониката, той е публикувал също и надпис от мраморна плоча, която намерил в крепост в същия район и за която се предполага, че е от Х век. В този случай очевидно става дума за фалшификат, макар той да е предизвикал няколко археологически експедиции. Най-малко в три други случая и в други свои творби, Ст. Захариев прибягва, по думите на Илия Тодоров, към „литературни мистификации“. Това са документи, компилирани от различни писмени източници или записани на основата на устна традиция и обогатени с факти и изопачения от самия автор, които той представял за копия на изгубени „оригинали“. Както показва анализът на Илия Тодоров, летописният разказ на поп Методи Драгинов е близка литературна версия на автентичния Беловски летопис от ХІХ век.

Мотивите на Стефан Захариев са очевидни. Той работи в период, когато борбата за културно-религиозна еманципация на българите достига критична точка, а самият той активно участва в тази борба. Църковният конфликт с Гръцката патриаршия достига своята кулминация през 60-те години на ХІХ век, като всички интелектуални усилия са съсредоточени да докажат „правото“ на българите на независима църква. Както Патриаршията, така и Високата порта правилно подозират, че самостоятелна църква за българите означава стъпка към независимо национално съществуване. Докато Патриаршията последователно се противопоставя, Портата в крайна сметка подкрепя борбата с надеждата, че ще притъпи растящата радикалност на политическото движение сред българите.

В общоевропейски план споровете около държавнообразувателните процеси през ХІХ век се разгарят около категориите „историческите“ срещу „неисторическите“ нации и историята става един от основните легитимационни аргументи в полза на нацията. През 1860 г. самият Захариев скърби, че „ние нямаме древности, от които да можат да се издирват нашите едновременни дела и да се състави някоя пространна и ясна история за нашето минало битие“. Той приписва това не на липса на такива древности, иначе многобройни, а от една страна, на „народът ни като се намерва още неразвиян в народните ни чувства затова не може да ги оценява“, и от друга страна, на нищетата на учените, които, дори когато се интересуват, не разполагат с нужните средства за тяхното проучване. (Тодоров 1984:64)

Ст. Захариев съвсем не прави изключение в тази своя дейност нито в страната, нито в чужбина. През ХVІІІ и ХІХ век увлеченията по класицизма и романтизма са в своя апогей и произвеждат бележити „мистификации“ и скандални „фалшификати“ практически във всички европейски страни: Франция, Испания, Германия, Шотландия, Италия, Русия и др.[2] В българския случай класическият пример е известната „Веда Словена“, която предпоставя за съществуването на цял славянски пред-Омиров поетичен цикъл. Налице са обаче и редица други произведения от този род (Веркович 1878), (Chodzko 1875), (Арнаудов 1968), (Богданов 1991), (Христов 1997).

В контекста на тази статия е важно да се види какво се постига с деавтентизирането или демистификацията на летописа на поп Методи Драгинов. Очевидно, той не може да се ползва като пример за документ от ХVІІ век, нито като достоверен свидетелски разказ за масово помохамеданчване. Но този факт делегитимира ли го напълно като исторически извор? Ето в такъв контекст трябва да бъдат разбрани разгорещените спорове за класифицирането на този документ: дали да бъде отхвърлен като „примитивна фалшификация“, или да се настоява върху деликатната разлика между „фалшификат“ или „подправяне“ и „литературна мистификация“. Привържениците на второто гледище настояват, че въпреки добавките и явните изопачения, документът действително се базира на редица действителни исторически факти и на по-стар писмен или устен материал (Грозданова, Андреев 1993:146-157)[3]. Проблемът тук, разбира се, е, че всяка една фалшификация се базира на редица действителни исторически факти и колкото тя е по-ефективна и достоверна, толкова е по-близка до историческия факт. От друга страна, онези, които предпочитат думата „фалшификация“, настояват с пуританска ревност тези извори да се отстранят изцяло от репертоара на историческата аргументация (Кил 1998:82)[4]. В края на краищата, струва ми се, че няма дълбока когнитивна разлика между категориите „фалшификация“ и „мистификация“. Съществуват обаче ясни оценъчни различия между автори, които използват едната или другата категория, но това е историографски проблем, на който ще се спра по-долу.

Що се отнася до „хрониката на поп Методи Драгинов“, тя е автентично произведение от ХІХ век, което наред с другото отразява и предава представи за ислямизацията. Това, което е най-съществено, е, че емоционалният център и ударението в този летопис не са върху самото ислямизиране, а върху предателството от страна на гръцкото духовенство. Именно то поражда в края на краищата „литературната мистификация“. Следователно летописът е достоверен исторически извор за историята на идеите, както и за културните и църковни борби през ХІХ век. Докато антигръцката нагласа формира предния план на документа, историята за помохамеданчването служи като фон. Именно тази нейна функция на фон, както и обстоятелството, че е документирана в съхранена автентична хроника от началото на ХІХ век, ни дават правото да считаме, че историята за помохамеданчването представлява достоверна картина на широко споделяни представи сред българското общество през ХVІІІ и ХІХ век. Зад тези представи стоят популярни легенди, които в някои случаи биха могли да се изведат от ХVІІ век. Когато обаче летописът напуска непосредствения си политически актуален контекст – средата на ХІХ век – и влиза в полето на действие на академичната продукция, където националната историография има по-различни политически доминанти, текстът е пренаписан, преинтерпретиран или по-скоро фокусът му е изместен, като фонът е изтеглен на преден план. Това придава на летописа нова позиция и значение.

[1] И. Тодоров също така настоява, че Баткунският летопис е най-ранният и ако оригиналът му бе запазен, щеше да е най-близък до първоначалната версия (писмена или устна) на преработената история.

[2] По тази въпрос съществува богата литература, сред която ще се споменат няколко заглавия: Haywood, Ian. . Rutherford: Fairleigh Dickinson University Press, 1986; Lehmann, Paul. . Leipzig, Berlin: B. G. Teubner, 1927; Stafford, Fiona. . Edinburgh: Edinburgh University Press, 1988; Ланн, Евгений. Литературная мистификация. М., Гос. изд., 1930; Chamber, Edmund Kerchever. . Norwood, Pa: Folcroft Library Editions,1975; Rosenblum, Joseph. . New Castle, Del.: Oak Knoll Press, 2000.

[3] Тази статия съдържа няколко добре обосновани и детайлни критики на конкретни аспекти на анализа на Илия Тодоров (например за вакъфския или войнуганския статут на селата). Авторите считат, че тези критики им дават достатъчно основание да подкрепят автентичността на летописа от ХVІІ в. и да оборят основния извод на И. Тодоров. За съжаление в логическо отношение аргументът им е напълно неиздържан. Той произволно приема, че оборването на няколко доказателствени нишки от логическата постройка на И. Тодоров автоматически валоризира тяхната априорна презумпция за автентичността на документа.

[4] В същия дух Махиел Кил иронично коментира факта, че въпреки разобличаването на хрониката на Методи Драгинов като „фалшификат“ или „мистификация“, с. Корова, смятано за родно място на въображаемия Драгинов, носи името Драгиново от 1966 г., „бележейки паметта на човек, който не е съществувал“ Като оставим настрана възможния политически отзвук, фактът, че „не е съществувал“, сам по себе си не е причина за това да не го споменаваме изобщо. Трябва ли да преименуваме град Атина, защото богинята Атина не е съществувала?

Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
Държавната политика за ислямизация е стартирала през XVI век и към средата-края на XVII век е затихнала...защото данъците към хазната намалели! Стигнало се е дотам поредният султан да ЗАБРАНИ (!!!) приема в ислям на българи от Балканите, защото хазната му чувствително отъняла от драстичната разлика в данъчното облагане между мюсюлманите и не-мюсюлманите!
Никакво великодушие, никаква етно или религиозна търпимост към раята, никакво снизхождение не са били мотивите му - само чиста сметка: хазната отънява, прочее - повече правоверни не ни трябват, че не останаха овце за стригане - така, както си знаем!
Точка с илюзиите и с пропагандата!
Дайте примери.

И аз казвам същото - стига с пропагандата за държавната политика на насилствена ислямизация. Докажете го с документи и факти!


Quote
Ako nyakoga nyakade e imalo nasilie po tozi vapros koyto e v razrez s korana, a sultana vinagi vzema fetva ot sheyhulislama po podobni vaprosi kak moje podobni yavleniya da se svyrzvat s politikata na imperiyata.
Quote
Това оневинява насилието, или?
Не схванах мисълта ви...

Но аз я схванах. Османската власт не само, че не е налагала насилствена промяна на религията, но дори е преследвала и наказвала единичните случаи на насилие спрямо религиозните убеждения на християните. За тези действия свидетелства една султанска заповед от 1844 год. , разпратена до административните управители на Румелия, Одрин, Видин, Силистра, Босна, Янина, Белград и др. — общо на 37 души представители на османската власт извън столицата. Документът е със следното съдържание: „Съгласно утвърдените условия във височайшите грамоти, връчени на християнските митрополити, никое лице от подвластното християнско население не може да бъде насила принуждавано да става мюсюлманин. Въпреки това обаче някои от подвластните ми християни, най-вече непълнолетни деца, младежи и девойки, били насила заставяни да приемат исляма. Научаваме се, че такива действия се вършели по много места в моята държава...“(НБ "Кирил и Методий", Ориенталски отдел, OAK 191/15 - документът е цитиран от Аспарух Велков)

Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
[4] В същия дух Махиел Кил иронично коментира факта, че въпреки разобличаването на хрониката на Методи Драгинов като „фалшификат“ или „мистификация“, с. Корова, смятано за родно място на въображаемия Драгинов, носи името Драгиново от 1966 г., „бележейки паметта на човек, който не е съществувал“ Като оставим настрана възможния политически отзвук, фактът, че „не е съществувал“, сам по себе си не е причина за това да не го споменаваме изобщо. Трябва ли да преименуваме град Атина, защото богинята Атина не е съществувала?
[/size]

Махиел Кил има право да изрази ирония, тъй като именно той е провел детайлно изследване на демографията в Чепинското корито за въпросния период и най-добре разбира за какво иде дума. Просто няма как след "масов палеж и насилствено налагане на Исляма", християнското население в Корова да се увеличи от 45 сем. /1595г/ до 70 през 1641 г.

http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,603.0/msg,11101.html

ПС - В момента чета книгата на Хюсеин Мехмед "Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония". На 29 страница пише "Човек на име Методи Драгинов не фигурира в регистъра от 1641 г." Библиографичната справка към текста (90) ни отвежда към "Кил, М. изследвал -BAO,MM1529,1633;MM14917,1639;MM14982,1641"

Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
всичко това чечлия относно спора дали е автентичен летописа е известно спора си е спор но османските регистри ясно показват постененното увеличаване на мюсюлманските домакинства за сметка на християнските даже нови мюсюлмани са одбелязвани с български презимена-османските данъчни регистри са грижливо и точно водени-може да им се има доверие-те са ценен исторически материал.

Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
друг е въпроса за приемането на исламската религия и начините и - през целият период на съществуване на османската държава е имало преминавания към исляма - документирани са както доброволни така и не до там доброволни-насилствени- преминавания -различен е и интензитета на този процес повлиян както от вътрешни така и от външни причини-при това исляма приемат в различна численост представители на всички народности на балканите-босненци-българи-албанци-съществуват по малки общности на гърци мюсюлмани(гръцки говорящи-изселени в турция по спогодба му-гърция и турция за размяна на население-1923г.;както и малки групи влашко население те.процеса на исламизация понякога плод на държавна политика или на вътрешни процеси обхваща цялата територия на османската държава(лази и армено товорящи мюсюлмани;те.ислямизационният процес е доволно сложен.