Само така ви се иска. Може би една част е приела християнството, но не всички траки са били християни:
"През 545 г. Юстиниан I потвърдил отново привилегиите, дадени на архиепископията Първа Юстиниана, но зависимостта й от Рим останала.
Изграждането на църковна организация по целия Балкански полуостров продължило, но това все още не означавало християнизиране на цялото местно население. Големите поражения от варварските нападения ограничавали силно възможностите на църковната организация за действие. Същевременно местното тракийско население упорито пазело старите си обичаи и традиции дори и тогава, когато външно било принудено да приеме християнството."
...
"В историческата литература и по-специално в историко-църковните съчинения се прокарва схващането, че допирът на християни със славяните и други езически народи неизбежно водел за проникването на християнството сред тях. Тази теза сама по себе си е абсурдна: без църковна организация, без митрополити, които да ръкополагат свещеници, без духовенство разпространението на християнската вяра било невъзможно. Освен това не бива да се забравя, че в робовладелческа Византия на християнството се гледало като на идеология на обществения строй, а оттук и отрицателно отношение на част от населението към него. В Стратегикона на Псевдо-Маврикий изрично се говори за избягали при славяните “ромеи, които с времето си се променили и са забравили своите интереси, а предпочитат да бъдат благосклонни към враговете”. В други извори пък направо се говори за отказ от християнската религия. Така при описание на една от славянските обсади на Солун се споменава как “мнозина от народа преминаха при варварите”, като “един напускаше деца и жена, друг изоставяше родители, роднини и вяра”. За отрицателното отношение на славяните към християнството показателни са думите на славянския княз Пребънд, казани във връзка с петата обсада на Солун: той се заканвал открито, че ще опустоши всички ромейски градове и места, “щял да воюва непрекъснато и не щял да остави жив който и да било християнин”"
...
"Включването в българската държава на Тракия, Родопската област, Беломорието и Македония през първата половина на IХ век несъмнено нанесло нов удар върху християнствотос и негова организация в тези земи. Както е известно от Синаксара на цариградската църква, през 813-815 г. хановете Крум и Омуртаг с най-големи жестокости, с “безброй мъки и различни изтезания” се опитвали да принудят византийските военнопленници “да се отрекат от Христа”. В Менология на император Василий се разказва, че пленниците християни били принуждавани да се отрекат от християнството, а онези, които отказвали, били избити. Тук се сочи и цифрата 337 души убити, предимно стратези и епископи. В Малкия катехизис на Теодор Студит пък се говори, че тези действие “целели да се унищожи вярата” на военнопленниците: принуждавали ги да ядат месо по време на великите пости и т.н."
...
"Самото покръстване преминало много формално. Малобройната византийска църковна мисия едва обиколила обширната българска държава, а още по-малко могла да обясни на хората на непонятния гръцки език същността на новата религия. Същевременно, както съобщава княз Борис на папа Николай I, в България “дошли от разни места християни, които разправят своеволно много и различни неща, т.е. гърци, арменци и хора от други места”. Някакъв си грък пък самоволно се обявил за презвитер и покръстил мнозина. Един евреин, за когото не могло да се установи дали е християнин или езичник, също така покръстил мнозина. В страната дори проникнала и мохамеданска литература “нечестиви книги, които сте получили от сарацините”"
...
"Налагането на християнството не могло да измести старите езически обичаи, които били станали традиция. Затова именно християнската църква била принудена да приеме една част от тях, като им даде ново осветление. Така култът към бога на гръмотевицата Перун се слял с почитането на св. Илия; култът към славянския бог Велес се слял с този на св. Власий; а оброчни плочки на тракийския Херос години наред служели като икони на св. Георги или св. Тодор. Този религиозен синкретизъм е особено характерен за българските славяни, за българите."
...
"След покръстването, а и много години след това, изворите изобилстват със сведения за запазено езичество и езически обичаи. Във въпросите си към папата княз Борис I се интересува дали е необходимо “да се употребява насилие над езичника”, как трябва да се постъпва с “ония, които отказват да възприемат благото на християнството и принасят жертва на идоли или свиват колене пред тях”, както и с ония, “които се отричат от християнския закон”. Цариградският събор в 869 г. забранил на славяните в Тракия и Македония да изпълняват езически обреди, от които те не могли да отвикнат. И в двете жития на Климент Охридски се разказва за езичници в Македония близо 25 години след покръстването. За езичници и езически села се говори още в уводната част на Закона за съдене на хората. За езичници славяни разказва и Йоан Екзарх в своя “Шестоднев”. В Завета на Иван Рилски се говори за християни, които още пазят “нелепите езически обичаи и зли нрави, които пазят и след приемането на светата вяра”. Презвитер Козма в своята Беседа против богомилите споменава за пиене на “вино с гусли, танци и бесовски песни”. В Родопите се пазела статуя на една езическа богиня чак до ХI век. В Житието на св. Власий се споменава за покръстени племена на Атон в началото на Х век. Едно славянско племе в Родопите било покръстено от Георги Иверски чак през ХI век. За женитби без църковен брак се говори чак до ХIII век. В Синодика на Борил от 1211 г. се отправят анатеми против онези, които си служат с билки, чародеяния, обайване, влъхвувания, прорицателство и всякакви “скверни и подобни на езическа служба тайнства”. С решение на Охридската архиепископия от началото на ХIII в. се забраняват русалийските игри, защото “произлизат от езическо блуждение”."
...
"Подобни примери могат да се приведат още много, особено във връзка с разрастване на богомилството в България. А това ще рече, че християнизирането на българския народ, включително и населението на Македония, е продължителен процес, извършен в пределите на българската държава с най-активното участие на българската църква."
Източник: http://www.promacedonia.org/pp_ht/pp_ht_1.html
От тук нататък вече започва богомилския и павликянския период, а след него ислямския.
Поздрави,
Чечлията
Когато говорим за идентичноста на Помашкия народ,много е важно е да се отбележат със точно някои неща.Във горния постинг прочитам че Борил във 1211г говорил че ,има още езичници във Родопите.Бихте ли уточнили :
1.За кои езичници е говорил и искал да каже Борил?
2.Колко време изобщо Родопите са били под Българското царство....та да се говори и за покръстване и за наличиие на българско население във Родопите?
3.И освен това съществуващите там славянско население до колко е българско?
4.Нека да не забравяме че , във Родопите стават две големи преселения на юрюшки -тюркски племена във 1050-60г и 1345г.Единия път 50-60 000 втория път 100 000.Всичко това е отбелязани във византийските регистри.А и наличието на имена на населени места днес все още съществуват.Отбелязани са и от А.Златарев и Константин Иречек и много други български учени.Тогава тези земи са Византийски.
5.Колко време общо Родопите са български та да говорим и за българската идентичност на населението и?
6.Нека да не забравяме че Юрюците са посрещнати със огромното уважение на това местно население.От там са нашите братски взаимоотношения.На Турци и Помаци.
7.Когато Борил говори за Родопите във 1211г...да не забравяме че са открити мюслюмански монументи и надгробни камъни и джамии които са построени във това време.Значи съществуването на мюслюманството е много по рано от 1211г.Излиза че исляма е пронинал тук много време по напред....от така наречената христианизация.Моля да ме поправите ако съм грешил.Все пак не съм историк.
Моите уважения