Author Topic: Помаците - самостоятелен етнос?  (Read 38979 times)

0 Members and 3 Guests are viewing this topic.

Offline nezir_9

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 316
  • Gender: Male
Ynt: Помаците - самостоятелен етнос?
« Reply #15 on: November 13, 2008, 10:28 »


ДС във Възродителния процес 14 мин.- така е озаглавено интервюто.

Пламен Пасков

  • Guest
Ynt: Помаците - самостоятелен етнос?
« Reply #16 on: November 13, 2008, 11:00 »
Изгледах го.
Много вода, много пустословие и витиевати приказки и почти нула конкретика.
Ако тия хора са седнали да пишат книга за това, което толкова слабо познават (съдейки по предаването...тази книга е ненужна смърт за дърветата, които са отсечени за хартията и.

Offline nezir_9

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 316
  • Gender: Male
Ynt: Помаците - самостоятелен етнос?
« Reply #17 on: November 13, 2008, 12:44 »
Изгледах го.
Много вода, много пустословие и витиевати приказки и почти нула конкретика.
Ако тия хора са седнали да пишат книга за това, което толкова слабо познават (съдейки по предаването...тази книга е ненужна смърт за дърветата, които са отсечени за хартията и.


Да! Ама, не!?! - както казваше г-н Петко Бочаров.
Г-н Пасков бива , бива неприемане мнението на другия, ама това Вашето минава границите и на най-непредобедения.
Двамата автори са работили години върху книгата си, а Вие още преди да сте я видяли, камо да сте я чели, се произнасяте, меко казано неподготвен. По-спокойно, те даже не са помаци, още по-малко г-н Бареков е помак! Хубав ден, Ви желая!
Г-н Пасков

Offline Chechliya

  • Ace
  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 322
  • Gender: Male
  • Flight instructor
    • Pomak Leaks
Ynt: Помаците - самостоятелен етнос?
« Reply #18 on: November 13, 2008, 13:10 »
Мога да препоръчам следната книга относно Възродителния процес:

"Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим"

Писана е от Михаил Груев и Алексей Кальонски. Първата част на книгата е само за помаците, а втората само за турците. Не са изчерпателни, но поне това, което пише в тях не е лъжа. Книгата е много сериозна. Има разказани доста интересни случаи, като например тайната експедиция на бабечани по билото на Рила към София и други.

Offline nezir_9

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 316
  • Gender: Male
Ynt: Помаците - самостоятелен етнос?
« Reply #19 on: November 13, 2008, 13:22 »
"Възродителният процес"     

Книгата на Груев и КальонскиМюсюлманските общности и комунистическият режим: политики, реакции и последици

Автори: Михаил Груев, Алексей Кальонски
Издание на Институт за изследване на близкото минало, Институт "Отворено общество" и СИЕЛА
София 2008

Книгата е резултат от работата на Михаил Груев и Алексей Кальонски, част от проекта Изследвания на комунизма 1944 - 1989 г.

 

ПРЕДГОВОР

І. ОТ “ПРОЛЕТАРСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ” ДО “ЕДИННАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА НАЦИЯ”: ПОЛИТИКИ КЪМ БЪЛГАРИТЕ МЮСЮЛМАНИ

   1. В ТЪРСЕНЕ НА МОДЕЛИ ЗА “ПРИОБЩАВАНЕ” (1937 – 1959)
   2. КОМУНИСТИЧЕСКАТА МОДЕРНИЗАЦИЯ И МЮСЮЛМАНСКАТА РЕЛИГИЯ: НАТИСК И ОЦЕЛЯВАНЕ ПРЕЗ 60-ТЕ ГОДИНИ
   3. КАМПАНИЯТА ПО СМЯНА НА ИМЕНАТА (1970–1974)
   4. РЕЛИГИЯ И ПОЛИТИКА: ПРОБЛЕМЪТ С БЪЛГАРО-МЮСЮЛМАНСКИТЕ ИДЕНТИЧНОСТИ

ІІ. ОТ “ДРУЖНИ И ЕДИННИ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ” ДО “ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС”: ПОЛИТИКИ КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ТУРЦИ

   1. ПРОЕКЦИИ НА ХОМОГЕННАТА НАЦИЯ
   2. “ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС” ОТ 1984-1989 г.
   3. “МАЙСКИТЕ СЪБИТИЯ” И “ГОЛЯМАТА ЕКСКУРЗИЯ”

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ: НАСЛЕДСТВАТА НА ПРИНУДИТЕЛНАТА ИНТЕГРАЦИЯ

ПОДБРАНА БИБЛИОГРАФИЯ

 

ПРЕДГОВОР

Вече близо две десетилетия взаимоотношенията между българската държава и малцинствата, намиращи се на нейна територия, се радват на значителен изследователски интерес. От една страна, това се дължи на особената конфликтна зона, очертала се непосредствено преди и в първите години на прехода, а от друга – на несъстоялата се криза на тази основа. Последното дори породи нов, “благороден” медиен и политически мит за уникалността на т. нар. български етнически модел. Въпреки него в наши дни периодично избуяват противоречиви страсти, резултат предимно на наследената тежка ипотека на комунистическия интеграционно-асимилационен проект.

Засиленият интерес към тази проблематика безспорно се дължи и на обстоятелството, че в годините преди промяната почти липсваха подобни изследвания, а съществуващите бяха продукт на идеологическия и тематичен филтър, наложен от партията-държава. “Табуто” беше рязко нарушено след 1989 г. и заменено от истински поток от български и чужди публикации по най-различни аспекти на етническата картина. Въпреки това все още няма самостоятелно изследване, поставящо в центъра си взаимоотношенията между държавата и мюсюлманските общности в най-ново време. Обичайните обяснения са свързани с “непреодолените травми от миналото” и “малката историческа дистанция”. Истинската причина обаче, струва ни се, е в тяхната многопластовост и многоизмерност, които правят изследователската задача изключително трудна. Разплитането на цялата мрежа от взаимовръзки и наследства означава осмисляне на сложната интерференция между комунизма и национализма в България, какъвто опит също така все още липсва в родната, а и в чуждата историография.

Всичко това, разбира се, не означава, че по проблема не е писано. Напротив, ако се струпа общият обем на изследванията, в които са засегнати различни негови аспекти и проявления на локално ниво или в определени хронологически отрязъци, публицистичните, мемоарните текстове и пр., броят на страниците би достигнал шестцифрено число. Към това трябва да добавим и сходната по количество научна, квазинаучна и откровено пропагандна литература, създавана особено интензивно през 80-те години, но продължила да има немалобройна публика и днес. Независимо от жанра, общото в този разнолик поток (извън етнологичните изследвания, които напълно логично са посветени на локални случаи) е доминирането предимно на гледната точка на едната страна в очертаната опозиция – тази на държавата. “Другите” истини за събитията остават размити подобно на водените в началото на 90-те години съдебни дела за изясняване на политическата и индивидуалната вина и уталожени в хилядите житейски съдби на съвременниците и (съ)участниците. Именно тяхното интегриране в “големия разказ”, съпоставянето им с официалните източници и превръщането им в неделима част от профила на историческото време, предполага използване като не по-малко пълноценен извор на устната история, на автобиографичните разкази на хора, намирали се от различни страни “на барикадата”. Последното смятаме за важно, тъй като то е свързано със самата природа на тоталитарната система, при която в случаите на разрив и конфликт жертви и палачи нерядко разменят местата си, а най-голям всъщност е броят на странично и пасивно наблюдавалите. Сравняването на два типа разкази за едни и същи събития нерядко ги поставя в различна светлина и ясно показва колко относително понятие е “историческата истина”. Въпреки това ние също сме се стремили към нея, търсейки един от възможните пътища.

Оттук произтича и основната ни изследователска цел – не само събитийната реконструкция, а и проследяването на многопосочното въздействие на държавната политика въху две общности – българите мюсюлмани (т. нар. помаци) и турците, на предизвиканите ответни реакции и дълготрайните последствия. Все пак пред нас са два отделни случая, към които в началото тоталитарната държава подхожда по различен начин и едва през втората половина на 70-те години експериментът на насилствената интеграция се разпростира и върху втората общност. До този момент в българската историография съществува диспропорция, изразяваща се в малкия брой изследвания за 50-те – 70-те години, особено по отношение на помаците, за сметка на турците през комунистическия период като цяло и особено за финалната фаза на асимилационната кампания. По тази причина в първата част на този текст е предложена цялостна историческа реконструкция на държавната политика спрямо българите мюсюлмани и нейните последствия. Втората част в по-голяма степен се опира на събитийни възстановки на изследователи като Валери Стоянов, Ибрахим Ялъмов, Евгения Иванова, Улрих Бюксеншютц и др., но и тук е направен опит за интегриране на нови извори и факти, както и за реинтерпретация на известните. Списъкът на авторите (дори само на приложените в края) посоките на проучванията и темите, е доста дълъг. Сред тях заслужават внимание изследванията на Мила Маева, Ива Кюркчиева, Мюмюн Исов, Юлиян Константинов. Отделни проблеми или аспекти на “възродителния процес” в широкия му смисъл намират място в работи на Антонина Желязкова, Цветана Георгиева, Елка Минчева, Маргарита Карамихова, Божидар Алексиев, Галина Лозанова и др. В контекста на противопоставянето Изток – Запад политиката на комунистическия режим към мюсюлманските общности в страната беше обект на изследване и от чужди автори. В годините на прехода интересът към този феномен започна видимо да спада, но част от тях бяха натрупали познания (а някои бяха научилили и български език) и продължиха да публикуват. Сред по-значимите западни изследователи трябва да споменем Волфганг Хьопкен, Щефан Трьобст, Александър Попович, от турските – Билял Шимшир и др. С течение на годините се утвърди и ново поколение западни учени, които посветиха свои трудове на тези проблеми. Сред тях трябва да бъдат откроени работите на Улф Брунбауер, Евангелос Караянис и др. Стремили сме се да се опираме на техните наистина добри изследвания и идеи.

Трябва да направим уговорката, че проблемът с циганите (ромите) се появява само мимоходом в изложението в контекста на общото настъпление срещу ислямската религия. Даваме си сметка за значимостта на темата, но същевременно отчитаме, че не религиозният маркер е най-определящ за мерките спрямо тази общност, а етнокултурната специфика в този случай най-често се поставя във връзка с опитите за решаване или просто игнорирането на определен кръг от остри социални проблеми. Тази проблематика има и своя външнополитически контекст. Навлизането обаче в неговите детайли очертава друго самостоятелно поле. Затова то се засяга като неизменен значим фактор и необходим фон, конструиран предимно на основата на меродавните изследвания, но не е в центъра на нашия изследователски интерес. Съвършено съзнателно не се спираме подробно и не анализираме отделно много добре проучените от наши предшественици демографско-статистически аспекти и измерения, макар че читателят лесно ще се ориентира в тях от цитираната литература. За нас по-важни са ирационалните опасения и страхове за застрашената “чистота на нацията”, специфичният “етнодемографски синдром” и мотиви, оставили дълбок отпечатък върху механизма на вземане на решения, някои от които се оказват определящи за десетилетия напред.

Тук е мястото да признаем известно несвършенство на нашия текст – недостатъчното привличане на непубликувани архивни данни за хода на т. нар. “възродителен процес” на регионално ниво в североизточната част на страната. Опирали сме се предимно на автентични теренни материали и документи от Държавните архиви в Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Кърджали – т. е. в Южна България, което за проследяването на политиката към помаците и част от турците е повече от представително, но по отношение на мюсюлманското население извън Родопския масив не е достатъчно. Ще отбележим обаче, че до момента няма изследовател на тази проблематика, както български, така и чужд, който да е включил в научно обращение извори от всички посочени региони. Стремили сме се да компенсираме това с привличането както на наскоро обнародвани документи, така и на непубликувани със значимост и представителност на общонационално равнище. Към тях добавяме и редица журналистически разследвания, статии от вестници, събирани от нас документи и материали, други данни и сведения. Демографските, социалните и националните измерения на присъствието на двете групи, разликите и нюансите в държавната политика към тях, мащабът на последствията и не на последно място състоянието на изследванията предопределят и донякъде различните нива на обощение. Помаците са преди всичко регионална (и в по-голяма степен периферна) общност, за която така или иначе през целия разглеждан период продължава политическият и обществен консенсус за принадлежността й към етнически българското в тесния смисъл, въпреки религиозните и другите различия. Конструирането на турците като малцинство пък преминава в нова фаза след 1944 г., след десетилетия на обособено развитие в границите на българската държава. Те не само са по-многобройни в основните “смесени региони” и в редица мултиетнични и компактни места и селища. По наследена традиция негласно биват възприемани и от комунистическите управници като “далечен друг”, основен “дразнител” и проблем в хода на разгръщащите се политики на интеграция и хомогенизация на нацията.

Нашият текст се състои от две студии, първата от които е дело на Михаил Груев, а втората – на Алексей Кальонски. Макар и в различна степен, те се основават на комбинирания подход между архивните източници, изследванията и устните сведения с включено наблюдение на терен. Старали сме се да обобщим събирания от нас още от началото на 90-те години етноложки материал и съпоставяйки го с писмените извори и литературата, да постигнем един балансиран разказ. Убедени сме, че именно този подход е много по-резултатен при изследването на подобна проблематика. Самостоятелното авторство на двата текста също е до известна степен условно, тъй като всеки от нас е вложил свой редакторски, идеен и фактологически принос към частта на другия. Стремили сме се те да бъдат смислово, методологически и стилистично свързани и така да съставляват единно цяло.

Така конструираното обобщаващо историко-етноложко изследване сме озаглавили с утвърдилия се в обществото евфемизъм “възродителен процес”, въпреки неговата по-ограничена употреба в публичното пространство, а дори и в научните изследвания единствено по отношение на втората половина на 80-те години. При това нерядко той се използва единствено като синоним на принудителната смяна на имената на българските турци.

Както сме се опитали да покажем, тази политика има своята дълга предистория, различни измерения, проявления и фази. В този смисъл употребяваме термина в неговото обобщаващо значение на един всеобхватен проект, разпростиращ се върху всички мюсюлмански общности и валиден за целия период на 60-те – 80-те години на ХХ век. Самото словосъчетание всъщност влиза в употреба в началото на 1985 г., когато поредната кампания вече е в ход. Събитията от 60-те до 80-те години обаче имат своя историческа логика, поради което ние употребяваме този пропаганден евфемизъм в по-широк контекст. Той включва скритите намерения, идеологическите основания и в крайна сметка – постепенно засилващия се натиск върху различните мюсюлмански общности. Неизменно централно и ключово действие е смяната на имената, но винаги когато се стига дотам, стратегическата цел е заличаването на груповата идентичност. Затова в този текст ние се придържаме към термина “възродителен процес” и производните му “възродители”, “възродени” и пр. по отношение на целия разглеждан период, въпреки че те попадат в официалния политически жаргон през втората половина на 80-те години. Периодичните кампании срещу “небългарските” имена ясно показват централното им значение на ефективен символ на етническото и религиозното различие. От документите от 1984-1989 г. личи, че след отчетения успех с българите и ромите мюсюлмани, управниците продължават да считат промяната на традиционните (тюрко-арабските) имена за първа, но много важна стъпка към пълната асимилация на турците, която по принцип изисква повече време и всеобхватни мерки.

Още в периода на 40-те – 50-те години силният модернизационен импулс на комунистическия проект се сблъсква покрай всичко друго с проблема за малцинствата и трябва да преосмисли досегашните държавни политики и практики. През 70-те – началото на 80-те години идва времето на “единната социалистическа нация”, която вече не изглежда като изцяло пожелателна формула, отнасяща се за по-далечния утопичен хоризонт, запазен за окончателното построяване на комунизма. В пропагандната реторика на режима социално-класовото все повече е изместено от националното, така че към края на този период от двете се изковава устойчива формула, присъстваща навсякъде, включително в икономиката и социалната сфера. Всъщност редом с идеите и лозунгите на класическия марксизъм още от 60-те години се установява българският вариант на конкретна държавна политика за изграждане на новия строй “в една отделно взета страна”.

В практиката на “догонващата” модернизация държавният комунизъм заимства определящи елементи от марксистката доктрина (класова борба, социално равенство и справедливост, интернационализъм), осъществява радикални икономически и социални промени, свързани с форсираната индустриализация. Относително рано обаче и все повече се застъпват виждания и черти на “обикновения” национализъм от ХІХ-ХХ век. Коментирайки централния дебат за съжителството между “практическия комунизъм” (“реалния социализъм”) и национализма, Мария Тодорова употребява понятието идеологически номинализъм – възобновяване на предишния националистически дискурс, облечен в термини от доминиращия марксистко-ленински жаргон. По този начин се търси и намира изход от противоречието между “една космополитна универсалистка идеология и партикуларистката романтична вяра”. Така, за разлика от Запада и Третия свят, “етничността, национализмът и етатисткият комунизъм очертават линия в историческото развитие на Източна Европа от осемнадесети до двадесети век, оформяйки нещо… като (почти) непрекъснат националистки континуум.”

В България през 60-те - 80-те години тази относителна приемственост с периоди или политики отпреди 1944 г. се демонстрира от свиването на религиозните и културните права на малцинствата. Системата от мерки за постепенна интеграция се редува с (идеологически обосновани като неотменни) ограничения и груби държавни намеси в религиозния живот, а също забрани, засягащи облеклото, обичаите и други знаци или изяви на традицията в ежедневието. Така се очертава най-сериозният обект на постъпателни и все по-радикални въздействия – помаците, турците и мюсюлманите като цяло. Той обаче е и източник на разнопосочни реакции, собствени начини и стратегии за противодействие, консолидация и съпротива. В нашето изследване ще се опитаме да проследим динамиката на тези събития, а също собствената хронология, логика и противоречия на “възродителния процес”.

Тук е мястото да благодарим на наши колеги и приятели за оказаната подкрепа, предложените идеи и съвети, които имаха голямо значение, особено в заключителния етап. За нас наистина ползотворно беше предварителното обсъждане от проблемната група към Института за изследване на близкото минало под ръководството на проф. Ивайло Знеполски. Особено ценни бяха мненията и критичните бележки на Иван Еленков, Румен Даскалов и други участници. Благодарни сме също на Антонина Желязкова за компетентния прочит и уместните препоръки към първоначалния вариант на текста. Накрая, но не на последно място, искаме да изразим нашата благодарност и към многобройните ни информатори – турци, българи мюсюлмани (помаци) и християни, от чието доверие и споделени разкази тръгна самата идея и без които това изследване не би било възможно.

Offline Gelina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1487
  • Gender: Female
Ynt: Помаците - самостоятелен етнос?
« Reply #20 on: November 13, 2008, 13:31 »
Да ви препоръчам и аз една книга:

"Горчиви разкази" - съдържа разкази на пострадали от "възродителния процес".Свидетелските показания на жертвите са предадени дословно - без художествена обработка и коментари.

Издателство: Фондация за регионално развитие "Родопи-ХХІвек"

Offline nezir_9

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 316
  • Gender: Male
Ynt: Помаците - самостоятелен етнос?
« Reply #21 on: November 13, 2008, 13:49 »
Един от разказите е на моя бобайко...

Offline nezir_9

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 316
  • Gender: Male
Ynt: Помаците - самостоятелен етнос?
« Reply #22 on: November 13, 2008, 14:05 »
Да ви препоръчам и аз една книга:

"Горчиви разкази" - съдържа разкази на пострадали от "възродителния процес".Свидетелските показания на жертвите са предадени дословно - без художествена обработка и коментари.

Издателство: Фондация за регионално развитие "Родопи-ХХІвек"
[/quote

...

Пламен Пасков

  • Guest
Ynt: Помаците - самостоятелен етнос?
« Reply #23 on: November 13, 2008, 15:51 »
Да! Ама, не!?! - както казваше г-н Петко Бочаров.
Г-н Пасков бива , бива неприемане мнението на другия, ама това Вашето минава границите и на най-непредобедения.
Двамата автори са работили години върху книгата си, а Вие още преди да сте я видяли, камо да сте я чели, се произнасяте, меко казано неподготвен. По-спокойно, те даже не са помаци, още по-малко г-н Бареков е помак! Хубав ден, Ви желая!
Г-н Пасков
Призива ви да смекча отношението си към авторите на базата на това, че не били помаци, отново цели да ми вмени някаква неприязън или омраза към помаците.
Което е клевета.
---
Формирах мнението си за авторите на базата на предаването, и, признавам си, след това предаване съм предубеден към книгата им.
Може и да я прочета, и тогава да си променя мнението. Но само тогава.
В предаването според мен се изложиха като хора, които не могат да подредят и изложат мислите си.
Прочее, аз се усъмних в способността им да ги излагат и на хартия.

Offline Metka

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1696
  • Gender: Male
Ynt: Помаците - самостоятелен етнос?
« Reply #24 on: November 13, 2008, 20:18 »
Za tezi, koito sa propusnali tova intervyu:

http://www.btv.bg/videos/search_videos.pcgi

Ne sme taka narecheni "POMATZI" - nie sme si POMATZI, i takiva se chuvstvame..

Pozdravi na vsichki!


@Nezir_9, dobre doshal vav foruma ni..
Poradi tehni4eski pri4ini az ne sam gledal tova interviu.
Znam 4e po vashiq krai edno vreme - Partiata darjava osashtesvqvashe vazroditelniq proces 4rez represii.
Vazroditelniqt proces e sramna 4ast ot istoriqta na Bulgaria.Tova e priznat fakt i to ot balgarski intelektualci.
Razbira se rolqta na togavashnata DS be avangardna.
Dopuskam 4e i sred nas pomacite e imalo vnedreni mnogo pove4e agenti na DS otkolkoto sred redovite balgari.
I tai kato vseki 4ovek ima pravo na razkaianie i katarzis, az prizovavam tezi koito sa bili vav tazi zloveshta sistema da se opitat po nqkakv na4in da se izvinqt.Tozi forum bi privetsval takova razkaianie.Siguren sam.
A kogato nqma razkaianie strahat i makata na jertvata i nasilnika e dalboka travma.
No tai kato tova ne se slu4va v realnosta ni, na Nas ne ni ostava nishto drugo osven da razkazvame publi4no za tova koeto smeprejiveli i tova koeto ni se e slu4ilo.
Toiest -bavno i sigurno razobli4avane...
Pozdraviavam te za tozi klip.

Offline Metka

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1696
  • Gender: Male
Ynt: Помаците - самостоятелен етнос?
« Reply #25 on: November 13, 2008, 20:33 »
Призива ви да смекча отношението си към авторите на базата на това, че не били помаци, отново цели да ми вмени някаква неприязън или омраза към помаците.
Което е клевета.
---
Формирах мнението си за авторите на базата на предаването, и, признавам си, след това предаване съм предубеден към книгата им.
Може и да я прочета, и тогава да си променя мнението. Но само тогава.
В предаването според мен се изложиха като хора, които не могат да подредят и изложат мислите си.
Прочее, аз се усъмних в способността им да ги излагат и на хартия.

Plamene , moga li da te popitam neshto koeto odavna mi se nabiva v o4ite.
Kogato citirash nqkoi i pravish kopy-paste na citata mu ,ti mu popravqsh gramati4nite greshki.
Kaji mi molq ti se kakva ti e ideiata?
I pital li si tezi hora za da im pravish korekcii na pisanoto ot tqh?

Offline PNK2003

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 668
  • Gender: Male
  • Ius Est Ars Boni Et Aequi...
Ynt: Помаците - самостоятелен етнос?
« Reply #26 on: November 13, 2008, 21:42 »
Plamene , moga li da te popitam neshto koeto odavna mi se nabiva v o4ite.
Kogato citirash nqkoi i pravish kopy-paste na citata mu ,ti mu popravqsh gramati4nite greshki.
Kaji mi molq ti se kakva ti e ideiata?
I pital li si tezi hora za da im pravish korekcii na pisanoto ot tqh?


Не искам да съм защитник нито на Пасков, нито на други хора, но в случая не може да се говори за "поправяне", а за посочване.  Старите хора казват, че човек се учи от грешките си... 

 

Offline Chechliya

  • Ace
  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 322
  • Gender: Male
  • Flight instructor
    • Pomak Leaks
Ynt: Помаците - самостоятелен етнос?
« Reply #27 on: November 14, 2008, 00:26 »
По закона за авторското право промяната и репродукцията на чужд текст, без авторът му изрично да е дал разрешение за това, е забранено. По закон всеки един текст или творба, дори да е дело на анонимен автор, е защитен със закона за авторското право. Това право изтича 70 години след смъртта на автора. Цитирането на откъси от текстове е позволено, въпреки че ако авторът поиска, може да бъде преустановено, но промени на текста не са позволени, тъй като това вече не е цитиране, а производна творба.

В малцинствените и смесените райони на всеки 100 души е имало по едно ченге. В българските райони на всеки 1000 е имало по едно ченге. Макар ДС официално вече да не съществува, те пак са си доносници.

Пламен Пасков

  • Guest
Ynt: Помаците - самостоятелен етнос?
« Reply #28 on: November 14, 2008, 02:18 »
По закона за авторското право промяната и репродукцията на чужд текст, без авторът му изрично да е дал разрешение за това, е забранено. По закон всеки един текст или творба, дори да е дело на анонимен автор, е защитен със закона за авторското право. Това право изтича 70 години след смъртта на автора. Цитирането на откъси от текстове е позволено, въпреки че ако авторът поиска, може да бъде преустановено, но промени на текста не са позволени, тъй като това вече не е цитиране, а производна творба.

В малцинствените и смесените райони на всеки 100 души е имало по едно ченге. В българските райони на всеки 1000 е имало по едно ченге. Макар ДС официално вече да не съществува, те пак са си доносници.
И каква е връзката между този постинг, заглавието на темата или тези постинги отгоре?

Offline nezir_9

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 316
  • Gender: Male
Ynt: Помаците - самостоятелен етнос?
« Reply #29 on: November 14, 2008, 02:54 »
Г-н Пасков, Вие като един Big Brother не пропускате да отбележите, дори и неволните грешки на пишещите братя във форума!!!
Аз лично, за себе си, съм Ви много благодарен, че ми посочихте "о"-то.
Принципно, редно е да се пита автора за намеса в неговият текст.
Между другото, вероятно сте забелязал, че има автоматичен редактор и грешно изписаните думи (на кирилица) се подчертават.