РОДОПСКИ ГОВОРИ
Родопските говори заемат средния дял от рупските говори. Поради особеното си географско положение и поради характера на терена те са запазени сравнително много добре.
Най-важните характерни особености на родопските говори са следните:
1. Широко е (ê) вместо стб. ѣ независимо от ударението и характера на следващата сричка: гọлềм—гọлềми, млềко—млềчен, дềдọ, мềстọ, снềк, мềсечинạ, смềн’ạм, срềштạм, блêййồт, нêмềйạ . Смята се, че това е най-архаичният гласеж на старобългарската гласна ѣ. Широкото е в по-старите диалектоложки трудове е отбелязвано обикновено с две букви еа или еа, защото са го смятали за дифтонг, но то не е никакъв дифтонг, a особена широка гласна.
2. Пълен преглас на гласната a след мека съгласна в широко е: йề (аз), йềце, йềгне, чềша, кọшềрạ, жềбạ, чềс, кọчềн, ọфчềр.
3. Изговор на една гласна вместо четирите старобългарски гласни —двете носовки и двата ера — ѫ, ѧ, ъ и ь, като в случаите вместо ѧ, ь предходната съгласна е мека. В отделните диалекти на родопските говори тая гласна е различна. В едни е ъ (мъ̀ка, ръ̀кạ; дъш, бъ̀чвạ; м’ъ̀со, гл’ъ̀дạм; л’ъ̀снọ), в други е широко ô (мồкạ, дôш, м’ồсọ л’ồснọ ), в трети обикновено o (мòка, дош, м’òсọ, л’òснọ ), а в четвърти е чисто a (мàка, дàш, м’àсọ, л’àснọ ).
4. Пълна липса на съгласните џ и ѕ (жам, жоп; зевгàр).
5. Тройна членна форма:
-ът, -та, -то, -тê с общо определително значение, за обща определеност;
-ъс, -са, -со, -сê с определително и показателно значение за предмети, които се намират в пространството б л и з o до говорещото лице;
-ън, -на, -но, -нê с определително и показателно значение за предмети, които се намират в пространството д а л е ч от говорещото лице.
Тройна членна форма обаче не се среща в някои родопски говори, като чепинския и павликянския.
Населението на Родопската област се състои от християни и мохамедани или помаци (българомохамедани). Помаците в Родопите заемат значителна територия. В миналото в земите от Пловдивско до Солунско и от средното течение на Арда чак до Вардар е имало доста помаци. Днес те са останали в Хвойненско (Рупчос, Ропката), Смолянско (Средните Родопи), Доспат, Чепино и Разлог. Помаците са българи, които са ислямизирани през XVI — XVII в. Макар че имат турски имена, те не говорят турски. По турски само поздравяват и броят. По говор са еднакви със запазеното между тях християнско българско население. Например между говора на християните и говора на мохамеданите в с. Арда, Смолянско, съществуват дребни различия като следните:
С оглед на някои вторични особености различават се следните родопски говори: смолянски, широколъшки, хвойненски, чепински, павликянски и златоградски.
цитат от promacedonia.org
