От Уикипедия, свободната енциклопедия -
източник.
Съществуват различни тези за произхода на българите мюсюлмани. По-застъпени са следните:
Българи, приели ислямаСпоред най-разпространената версия българи мюсюлмани е обобщаващо название на всички българи приели исляма по време на османското владичество. В подкрепа на тази версия е огромният брой исторически източници, между които и пътеписите на прочутия Евлия Челеби из цялата Османска империя и големия държавник и велик везир Мидхат паша (който по произход е помак). Последният, в своята статия „Турция: Минало, настояще, бъдеще“, публикувана във френското списание „Научен преглед за Франция и чужбина“, No 49, 1878 г., с. 1152, пише:
„Първо трябва да се има предвид, че между българите, към които се проявява толкова жив интерес, има повече от един милион мюсюлмани. В това число не влизат нито татарите, нито черкезите. Тези мюсюлмани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както се вярва повсеместно: те са наследници на потурчени българи, приели исляма по време на завоеванието и след това. Те са синове на тази страна, на същия народ, излезли от същите социални слоеве. Между тях има и такива, които говорят само български.“Мюсюлманите, които говорят само български, по думите на Мидхат паша, са именно помаците. За тях известният английски журналист Джеймс Баучер, живял в България от 1888 г. до смъртта си през 1920 г., като кореспондент на вестник „Таймс“, посещавал Родопите, срещал се с българи мохамедани, пише в своя статия: „Родопските помаци или по-точно - българите, приели насила исляма в епохата на завоеванията... са с по-чиста българска кръв, отколкото самите българи.“
Друго доказателство за българския корен на това население са народните песни. Видният български етнограф Христо Вакарелски пише:
„Чистотата на българския език, народните песни, приказки, пословици, гатанки и прочее у българите мохамедани прави впечатление на всички, които имат допир с тях. Дори запазеността на славянския тип у тях е много по-силен, отколкото у братовчедите им българи християни, които най-вече през 19 век са силно подвижни и общуващи.“Причини за приемането на ислямаСъществуват различни тези за причините за приемането на исляма от българи. Възможно е да е вярна повече от една.
Теза за насилственото приеманеДълго време официалната теза в България беше, че помаците са били заставени през османското владичество да приемат исляма насила. Конкретните доказателства са малко и спорни. Основният документ в подкрепа на тезата, ръкописът на поп Методий Драгинов за ислямизирането на Чепино, е с оспорвана автентичност. Въпреки това обаче е реално да се очаква, че през неспокойни времена е имало и такива случаи.
Теза за приемането на исляма поради лошо третиране от църкватаВасил Априлов ни дава сведения, че голяма част от българите приели исляма, за да се отърсят от високите данъци, налагани им от „алчното гръцко духовенство“:
По филипополската епархия, в Румелия и отчасти Македония, по селата живеят българи, които изповядват мохамеданската вяра. Техният брой от двата пола е около 50 000 души. Те имат свои мечти, съблюдават правилата на корана във всички подробности; в семейния кръг и с останалите българи говорят на български език, а с гърците и турците - по турски. Личните им имена са също турски... Потурчването им е в живата памет на българите и гърците. Причината за преминаването им в исляма те преписват на митрополиите и архиепископите, които за да осигурят в Константинопол своите епархии с големи издръжки, довеждали със себе си тълпа користолюбци нападали като хищни зверове своите паства, стараейки се по всякакъв начин да изтръгнат и последната копейка. За да облекчат своята участ, много села преминали към мохамеданството. За да не последват примера им други, гръцките митрополити станали по-умерени.Тези сведения по-късно са потвърдени и от французина Еужен Пужан:
В околностите на София живеят ренегати, познати под името помаци, които са прегърнали исляма вследствие на лошото третиране от страна на техния патриарх.Теза за приемането на исляма с цел излизане от неравностойно положениеТъй като Османската империя е религиозна, а не народностна държава, неприелите исляма биват дискриминирани, а приемането му води до получаване на пълни права. Това стимулира поданиците й да приемат исляма.
Автори (Константин Иречек, Стоян Райчевски, Михаил Александрович Хитров) посочват, че след падането под османска власт някои боляри са приели исляма, за да запазят привилегиите си. Същото са направили много богомили, а вероятно и немалко православни християни през османското владичество.
Теза за отдавнашното приемане на ислямаИзточници, предимно от арабските страни, твърдят, че българите мюсюлмани са приели исляма още преди идването на османците. Някои от тях твърдят, че това е станало още по времето на Александър Македонски (900 години преди създаването на исляма). Доказателствата за тази теза са твърде оскъдни.
Самостоятелен етносТази теза приема, че помаците са отделен етнос, който има свой собствен език, история и обичаи. Бива подкрепяна предимно от среди в Гърция, наред с тезата за отделен каракачански етнос, и донякъде от среди в Сърбия, наред с тезата за отделен шопски етнос.
Турци, забравили езика сиОписва помаците като турци по произход, които са изоставили езика си и са приели българския след 1878 г. Тази теза твърди, че всички български мюсюлмани са турци. Поддържа се основно от среди в Турция, и от среди в политическото движение ДПС.
Ислямизирани бежанци от ПолшаВ средата на 19 век поляците лансират идеята, че помаците са потомци на бежанци от Полша. Това е било направено с цел спечелването на помаците на страната на окупирана Полша срещу Русия - нещо, което Османската империя принципно би трябвало да одобрява. Идеята не намира отзвук сред помаците, тъй като поляците не успяват да изложат никакви съществени доказателства в подкрепа на своята теза. Тази версия има връзка с мемоарите на Садък Паша (Чайка Чайковски или Михаил Чайковски), който обаче е по-конкретен. Той споменава за преселване на павликяни в Родопите през 1672 г. от Полско-литовската държава (Жечпосполита), която тогава е частично завладяна от турците.
Ислямизирани арменциСпоред друга версия, помаците, торбешите и пр. са наименования, които се отнасят днес до едно българоезично население на Балканите, което е изповядвало павликянство или богомилство и се е ислямизирало по време на османското владичество. Павликяните са потомци на арменци-павликяни и техните последователи тондракити, преселени в Тракия и Родопите от иконоборските византийски императори през 8 век и следващите императори до 10 век включително, а богомилите са последователите на развилото се в средновековна България учение на поп Богомил, разпостранило се според академик Димитър Ангелов в Мизия, Тракия и Македония. Подобна е и съдбата на част от павликяните от историческа Армения, които са приели Исляма от арабите по време на войните между Халифата и Византия още през 7ми и 8ми век и са се изселили в Близкия Изток.
