Rcn, предполагам, че мене ме преименува на литератора, но аз съм само Беглик и нямам други претенции. Подигравателното ти отношение към "комунистическите поети" ми е трудно да го разбера, но се опитвам. Виждам, че по-горе даваш за пример една държава на югоизток, но тази държава не се ли канеше да съди и заплашваше със затвор единствения си нобелов лауреат по литература?
Цитирах само двама наши поети, единият от които е убит, заради антифашистка дейност, а другият се самоубива, защото не може да понесе разминаването на реалността с идеалите си. И двамата умират млади и мисля, че заслужават малко по-добро отношение. От друга страна се радвам, че харесваш Алеко (също трагично загинал) и затова ще си позволя за последен път да го цитирам, защото продължава да бъде изключително актуален, съдейки по последните събития:
Аз се убедих, че за бай Неделковича не е безизвестно какво се върши и в нашия забравен край. Когато той, като демократ, ни се хвалеше с победата над республиканците, чрез избиранието на Клевеленда за президент, и аз го питах на какво мнение е за последния, той с най-голяма откровеност ми каза, че "Клевеленд е дòбър чòвек, ама ни е државни муж, он е будала; очете да ви дáдем Клевеленда, па да узмем вашег Стáмбулова, па он да додже овде, па да увати за руке ове американи?..." Благодарим за комплимента... Аз почнах да изказвам своето възхищение от американската свобода, равноправие, от държавното им устройство, от общинското им самоуправление, от всичко туй, което ме е възхищавало при четението книжки за Америка; но бай Неделкович ме обля със студена водица, като захвана пък той да ми разправя, че "овде е таква велика корупциjа, що jе нигде нема; у вас, у Европи, лjуди су императори, овде е злато император; коj има наj-више злата, он има наj-више силе. Парица е царица, како кажу у нас". Тази е най-благодарната тема за американците, както за устното, така и за печатното слово. "Вéлика корупциjа" - повтаряше бай Неделкович, като ни сочеше на раните, които раздира в обществения организъм на Съединените щати жаждата за злато.
Разправи ни той за подкупността на администрацията, на общинските власти. За грамадните злоупотребления с предприятията и обществените постройки. "С злато можеш купити и самог президента." В течение на тези разкази, които ме смутиха и ме накараха да се замисля, докторът ме гледаше под очилата си с една язвителна мефистофелска усмивка, като че искаше да ми каже: "Е, как си? Чуваш ли? Видя ли, че и в Америка е същото..." Ох, хич не ми сгряваше сърцето туй "и в Америка е същото"!...
