Author Topic: Ислям - Islyam  (Read 184196 times)

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Offline oruch

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 226
Ynt: Ислям
« Reply #60 on: April 22, 2009, 13:11 »
Знам, знам, когато не се приема истината тя започва да боли.
И защо трябва да се посочва книга, изберете която си искате, и от който автор желаете, и няма да са ви нужни 150 години при наличието на толкова добри компютърни технологий.
Нека някой докаже с друга или подобна, че това е по силите на човека.
А за това, че някой не могат правилно да тълкуват корана, е поради факта, че те гледат ама не виждат, защото сърцата им са запечатани.
И представете си  , че посоченат от Харун Яхя информация е само едно от многото чудеса на корана, които той показва.А колко още има, и колко още ще излизат нва бял свят.Аллах дж. дж. най добре знае.

Не ви се сърдя, благодарение на подобни неща, които се случват, исляма така бързо се разспространява.Всички заедно сме една необходимост това да става.Чрез едни се повдига имана /вярата/ на други, и обратно, някой ден може да послужи за спасение на много от нас.

Offline mirvam

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 327
  • Gender: Male
  • Помакът си е помак!
    • Ислям
Ynt: Ислям
« Reply #61 on: April 22, 2009, 16:18 »
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B4%D0%B0

Водата е съединение, без което не би бил възможен живота на Земята.Покрива около 71 % от площта на планетата , съсредоточена главно в океаните и други големи водни басейни. Постоянно променя агрегатното си състояние, поради изпаренията , концентрацията на водните пари под формата на дъжд и повторното вливане в океаните.

Чистата и прясна вода е необходима за съществуването на всяка една форма на живот.

Водата единственото вещество, което се намира свободно в природата в три агрегатни състояния. Може да се среща под много форми : Водна пара, облаци, ледници, айсберги, малки реки в планините и т.н. Основно се разделя на сладка и солена. Наименование на водата според агрегатното състояние :

При нагряване от 0 до 4 °С водата се свива. Поради това рибите, например, не умират през зимата - ако температурата се понижи под 4 °С, по-студената вода, имаща по-малка плътност, остава на повърхността и там замръзва. Под леда температурата остава положителна.
Плътността на водата е най-голяма при 3.98 °C

Знаете ли че горе написаното е различно само за кристализацията на водата.

Машаллах, Аллах да е доволен от теб, че сподели тази информация. Ха сега "учените" на Петър както се изрази Мустафа (Аллах да е доволен от него) да ме убедят, че всичко е случайно. Кое е случайно бе господа "учени", че и нобелови награди имате, че и книги, незнам колко са на брой? Невежество от класа, или "научно доказано невежество"

Offline mirvam

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 327
  • Gender: Male
  • Помакът си е помак!
    • Ислям
Ynt: Ислям
« Reply #62 on: April 22, 2009, 16:20 »
Къде я видя тази подигравка, че не разбрах?

Ти откъде си сигурен, че Аллах е доволен от теб или недоволен от мен?
Ето в този постинг е отговора на въпроса ти. Ама понеже не можа да измислиш друго, хем си задаваш въпроса, хем сам си отговаряш.

Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
Ynt: Ислям
« Reply #63 on: April 22, 2009, 18:34 »
Не бива вярата, различната вяра или липсата на вяра да изправя хората един срещу друг.
Да се горят знамена заради карикатури, да се произнасят фетви и присъди заради книги или изказани мнения, да се убива заради отказана вяра, и т.н. и т.н.
Разбирам че Ви боли оспорването на Вашата истина, но това е цената която всеки от нас плаща за правото си да има своя истина. Защото за да може всеки от нас да има своя истина трябва да признае правото и на другия да има друга истина.
Аз признавам Вашето право на религия, но изисквам и Вие да признаете моето право на нерелигия.
 

Хубави думи! Дано да са искрени, а не поредното напипване на почвата с цел  потготовка за нова атака на верски убеждения. Затишие пред буря.
Онзи, който има нужда да се възбужда, когато
говори за своята родина, обича своята възбуда
повече от своята родина
.
(Tagore)

Offline PNK2003

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 668
  • Gender: Male
  • Ius Est Ars Boni Et Aequi...
Ynt: Ислям
« Reply #64 on: April 22, 2009, 18:51 »
Да, това наистина са много хубави думи...  В случая моето мнение напълно съвпада с това на PETER.  Винаги повтарям, че трябва да се уважаваме без каквито и да са атаки, основани на верски убеждения.  Ако това е един двустранен процес, не виждам проблем за водене на нормален и приятелски диалог.   

fotakiev

  • Guest
Ynt: Ислям
« Reply #65 on: April 23, 2009, 19:50 »
Само не разбирам защо понякога Бог когато наказва родителите го прави чрез децата им. Вярно, че това най-много ще ги заболи, но защо страдат невинни дечица ? Или това е мит - но аз все така съм чувал от старите хора, че понякога греховете на родителите се връщат на децата им - например Бог им отнема детето, а не тях - и тяхното страдание е още по-голямо ...

Виждам, че много време никoй не ти отговори на този много важен и труден въпрос.
А защо е труден, защото никoй не може да знае какво Бог иска във всеки момент или случващо се действие.Бог не може да се постави в рамки.Той отива там ,където види нечие честно и красиво сърце.Това не означава, че живота ни след това ще e безтруден, но веднъж докоснал сърцето всяка трудност я приемаме с доверие и търпение.Като знаем, че няма по-добър от Бог и никога няма да ни предаде.

Наказанието е изключено като начин на възпитание от Бог.Всичко което ни се случва е само и единственно заради нас самите.Например казано е не изневерявай, а ти го направиш,следват последствия причинени само и единственно от твоето действие.
Сещам се за един случаи,където руснаци вярващи в Бог, решават да се напият.Обаче съвестта ги боде.Отиват до иконите в стаята и ги обръщат с лице към стената....След това като изтрезнели се сетили и пак обърнали иконите в нормалното им положение.Какво е станало...Бог е джентълмен....Когато му кажем върви си...сега нямаме нужда от теб...той си отива....Оставя ни да правим каквото искаме според свободната си воля.И да иска да ни помогне, не го прави.Знаеш ли защо?Защото свободната воля е най важното нещо което имаме хората.
И веднъж изгонили го от живота си,трябва много да го търсим и викаме  , докато се върне.А ние колко пъти през живота си грешим според егоизма си?Ето затова ни се случват нещастия.
Някои ще каже също, че Бог наказва тези който обича.Има истина и в това.Всяко нещастие ни прави по-търпеливи и по-силни.А Бог ни иска съвършенни!
Съжалявам, че като християнин ти отговарям в тема ислям, но се дадявам да бъде извинен.
Има една случка в Старият завет.Става въпрос за праведният Йов.Случката се развива преди около 4000 години.И показва страданията на един праведник.Не съм сигурен дали Йов го има в Кoрана, но Старият завет се признава в Исляма.Ето я и историята:


Някога в старо време живял в Арабия един човек, на име Иов, който бил потомък на библейския Авраам. Той бил праведен и благочестив, живял в страх Божий и избягвал злото; бил богат – имал много слуги и слугини и многобройни стада, които в оная страна съставяли главното богатство. Всички жители на страната обичали и уважавали Иова, понеже той охотно помагал на сиромасите, защитавал немощните и се славел със своята мъдрост.

Като наградил Иова със земно богатство, Господ го благословил и със семейно щастие: той имал седем синове и три дъщери. Всички помежду си живеел в мир и съгласие. Често те се събирали, понеже вече живеели отделно в свои домове. Иов не участвал в тия празници, но оставайки у дома си, той молел Бога за децата си и принасял за тях жертви, просейки Божията милост за тях.

Но Богу било угодно да прати на Иова изпитания. Светата Библия разказва, че Бог веднъж бил казал на дявола:

"Обърна ли внимание върху Моя раб Иов? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото" (Йов 1 : 8 ) .

Дяволът отговорил на Господа: "Нима току–тъй Иов е богобоязлив? Как да не Ти служи когато си го надарил с всички блага? Но я му ги отнеми, та да видим, дали ще продължи да Ти служи!"

Тогава Бог, за да представи в лицето на Иов висок пример на търпение и преданост към Божия промисъл, дал на дявола временно власт над имуществото и семейството на Иов.

Веднъж синовете и дъщерите на Иов обядвали заедно у най-големия си брат, а Иов у дома си принасял за децата си обикновените жертви Богу, когато изведнъж при него влязъл един от слугите и му казал: "Твоите волове и осли бяха на полето, и разбойници нападнаха и ги откараха, и избиха момците, които ги пасяха. Отървах се само аз, за да дойда и да ти обадя". Още той не свършил, затекъл се друг слуга и съобщил, че огън Божий паднал от небето и изгорил овците и пастирите на Иов, и че той едничък останал жив. Още той говорел, дошъл трети вестител и казал, че халдейци откарали камилите на Иова и убили слугите, които ги пасели. Най-после четвърти слуга донесъл печалната новина: "Синовете ти и дъщерите ти пируваха в къщата на първородния си брат. Ето, духна силен вятър откъм пустинята и обгърна четирите ъгли на къщата, която се събори върху децата, и те умряха. Отървах се само аз, за да ти обадя".

Поразен от скръб, Иов раздрал горната си дреха, паднал на земята и казал: "Гол се родих на земята, гол и ще се върна в нея. Господ даде, Господ и взе. Да бъде благословено името Му!" – И нито дума на ропот не се изтръгнала из устата на Иов.

Но понеже и след това дяволът не преставал да клевети Иов пред Бога и да оспорва добродетелите му като заявявал, че Иов не служи на Бога безкористно и обича не толкова Бога, колкото себе си, то Господ позволил на дявола да се допре до тялото му. Иов бил поразен от тежка болест, от проказа: цялото му тяло се покрило с рани и гной. Лишен от имот и от децата си, Иов лежал на извънселищното бунище и тежко страдал, но продължавал да пази вярата си в Бога и непоклатната надежда на Неговата благост и правосъдие. И това било само началото на страданията на великия Божи човек. Предстояли му много по-страшни душевни терзания, които дошли от най-близките му същества на света – неговата собствена жена и неговите най-добри приятели. Жената на Иов, в малодушието си, говорела на своя мъж, че е по-добре той да похули Бога и да умре, отколкото да търпи такива страдания.

- Ти говориш като безумна! – отговорил Иов. – Ако приемахме доброто от Бога, то не трябва ли да приемем и бедствията, които Той ни изпраща?

Трима от приятелите на Иов узнали за неговото нещастие и го посетили. Като го видели в такова жалко положение, те дълго не намирали думи да го утешат, и безмълвно седели пред него, докато почнали да говорят. Не разбирайки пътищата Господни, те мислели, че Бог наказва Иов за някакви тайни прегрешения, и се стараели да възбудят у него разкаяние. Но съвестта на Иов била чиста. Защото той винаги се стараел да служи на Бога от всичкото си сърце и сега се пoкoрявал на Неговата воля. Той знаел, че бедствията са му пратени от Бога, и се уповавал на мъдростта и благостта на Господните определения. Твърдата вяра в Бога го поддържала. Като изброил своите тъги, той се провикнал: "Но аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из прахта тази моя скапваща се кожа" (Йов 19:25).

Най-после Господ Сам обяснил на Иов и приятелите му, че людете не могат да съдят за Божиите пътища, но са длъжни с благоговение да им се покоряват, защото само Бог е премъдър и всемогъщ.

Като изпитал по такъв начин безуспешно над праведния Иов всички средства, за да поколебае в него вярата и търпението, дяволът останал посрамен, а Господ отново пратил на Иов щастие: Той му възвърнал здравето и силата, дал му на старост други седем синове и три дъщери, и двойно повече богатство, отколкото имал по-рано. Иов след това проживял още дълги години, като видял свои внуци и правнуци, и спокойно починал, "стар и сит на живот" (Йов 42:17).




Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
Ynt: Ислям
« Reply #66 on: April 23, 2009, 20:14 »
Quote
Не съм сигурен дали Йов го има в Кoрана, но Старият завед се признава в Исляма.Ето я и историята:

Има го, под името Еюб /мир нему/. Ето имената на всички пророци, които се споменават в Свещения Коран, с кратки характеристики:

Адем (алейхисселям) – пратеникът, на който ангелите били задължени да му се поклонят.
Идрис (алейхисселям) – носещият тайнството на небесното царство.
Нух (алейхисселям) – пречистилият земята от неверието чрез потопа.
Худ (алейхисселям) – унищожилият с урагани и ветрове селищата на неверието.
Салих (алейхисселям) – унищожилият чрез земетресения онези места, където били прекалили с греховете.
Ибрахим (алейхисселям) – превърналият огъня на Немруд, в който бил хвърлен, в розова градина с упованието и отдадеността си към Аллах.
Исмаил (алейхисселям) – символ на предаността, упованието отдадеността към Аллах; до Съдния ден по време на хадж ще се напомня на вярващите с разказите за него.
Исхак (алейхисселям) – отец на пратениците от рода на Израилевите синове.
Лют (алейхисселям) – опечаленият пратеник на народа от “Содом и Гомор”, унищожени заради разврата и моралната деградация.
Зюлкарнейн (алейхисселям) – пренеслият знамето на Тевхид (еднобожието) от изток на запад.
Якуб (алейхисселям) – изпитаният с любовта и раздялата със сина си и увековеченият заради проявеното си търпение.
Юсуф (алейхисселям) – след като известно време бил роб, се борил със самотата в затвора, странстването, мъките, страданията и лишенията и станал управник на Египет. Завладял сърцата, а с красотата си засенчвал светлината на звездите.
Шуайб (алейхисселям) – изпълнилият сърцата на хората с възхищение заради ораторството си и нареченият Хатибу'л-Енбия (Ораторът на пратениците).
Хъзър (алейхисселям) – учителят на Муса (алейхисселям) по божествените тайни.
Муса (алейхисселям) – разрушителят на управлението на Фараона и отворилият с тоягата си път през Червено море.
Харун (алейхисселям) – достойният брат на Муса, който му помагал навсякъде и по всяко време.
Давуд (алейхисселям) – възхищаващият планините, камъните и дивите зверове, когато споменава Аллах.
Сюлейман (алейхисселям) – пейгамберът, носещ огромното си владение извън сърцето си.
Узейр (алейхисселям) – възкресеният след стогодишна смърт като пример за възкресението в Съдния ден.
Еюб (алейхисселям) – мислителят и живото олицетворение на търпението.
Юнус (алейхисселям) – прекрачилият тъмнините (спасявайки се от корема на Кита) чрез искреното си задълбочаване в смисъла на покаянието, молбата и споменаването на Аллах.
Иляс (алейхисселям) – удостоеният с Божията благословия с обръщението „мир за рода на Иляс”.
Елйеса (алейхисселям) – превъзхождащият световете.
Зюлкифил (алейхисселям) – праведният пратеник, дарен с Божията милост (рахмет).
Локман (алейхисселям) – известният с мъдрите си съвети; водачът на лечителите на физическите и духовните болести.
Зекерия (алейхисселям) – измъченият пратеник, запазил своето упование и преданост, като не казал „ох" дори когато го нарязали на парчета с трион.
Яхя (алейхисселям) – мъченикът, загинал предан като баща си.
Небесният Иса (алейхисселям) – чиято отличителна черта е пречистване на душата; лекуващият болните чрез богослужение и искрени молитви, съживяващият мъртвите.
Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) - Аллах да го благослови и с мир да го дари, последния Божи пратеник, полъхът на Божията Милост
Онзи, който има нужда да се възбужда, когато
говори за своята родина, обича своята възбуда
повече от своята родина
.
(Tagore)

Offline husein

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 237
Ynt: Ислям
« Reply #67 on: April 24, 2009, 00:37 »
мустафа,аллах е потопил народа на нух а.с.и т.н.....,всички наказания са направени от аллах,а от написаното го разбирам по друг начин!
колкото до религиите не мисля, че някой има право да се подиграва,да принуждава,да променя със сила вярата на другите,затова не приемам за редно това което направиха датчаните.

Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
Ynt: Ислям
« Reply #68 on: April 24, 2009, 08:13 »
мустафа,аллах е потопил народа на нух а.с.и т.н.....,всички наказания са направени от аллах,а от написаното го разбирам по друг начин!

Приемам забележката. Няма сила и мощ освен тази на Великия Аллах /Ля хауле ве ля куввете илля биллях ил алиийл азим/! Просто копирах описанието на пророците от един друг материал, сега забелязвам, че в следните дори има елементи на ширк. Аллах да ни прости!

Quote
Нух (алейхисселям) – пречистилият (?) земята от неверието чрез потопа.
Худ (алейхисселям) – унищожилият (?) с урагани и ветрове селищата на неверието.
Салих (алейхисселям) – унищожилият (?) чрез земетресения онези места, където били прекалили с греховете.
Ибрахим (алейхисселям) – превърналият (?) огъня на Немруд, в който бил хвърлен, в розова градина с упованието и отдадеността си към Аллах.
Муса (алейхисселям) – разрушителят (?) на управлението на Фараона и отворилият с тоягата си път през Червено море.
Елйеса  (алейхисселям) – превъзхождащият (?) световете.
Небесният Иса (алейхисселям) – чиято отличителна черта е пречистване на душата; лекуващият болните чрез богослужение и искрени молитви, съживяващият (?) мъртвите.

В статията забелязвам поетични средства и похвати, характерни за суфизма :
http://bg-islam.blogspot.com/2009/01/1.html
Онзи, който има нужда да се възбужда, когато
говори за своята родина, обича своята възбуда
повече от своята родина
.
(Tagore)

Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
Ynt: Ислям
« Reply #69 on: April 24, 2009, 08:50 »
Целта на исляма: "Успех" на този свят и в отвъдното

Повечето религии развиват някаква доктринална постановка за спасението, в смисъл че те предвиждат възможност за придобиване на едно по-добро съществувание, от онова, което се случва обичайно в този свят. Думата спасение не е универсална разбира се, но концепцията за спасението може да се открие в повечето религии. Думата спасение обаче е присъща на исляма. Тя може да означава буквално избавление, както когато Коранът разказва за избавлението на Иона от корема на огромната риба, една история, която съществува и в Библията. Но най-характерната дума, която мюсюлманите използват, за да опишат своята крайна цел в религиозен смисъл, най-добре се предава от думата "успех", въпреки че понякога бива превеждана като "спасение". Едно типично кораническо определение за това понятие се съдържа в откъс, който разяснява достойнствата на описваната Дума:

"Тази Книга – без съмнение в нея – е напътствие за богобоязливите, които вярват в неведомото и отслужват молитвата, и раздават от онова, което сме им дали за препитание, и които вярват в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб, и в отвъдния живот са убедени. Тези са напътени от своя Господ и тези са сполучилите." (2:2–5)

Мюсюлманите вярват, че единствено Бог е в състояние да донесе успеха на своите слуги, но усилията на мюсюлманите също са много важни. Вярата и усилието заедно спечелват Божията благословия и награда, но самата вяра, която вдъхновава мюсюлманите, също е милостив дар от Бога.

Бог спасява каещия се грешник, който искрено се поправя, но не приема покаянието на заклетия неверник, който е на смъртен одър. Условие за спасението е следването на един установен модел на покаяние и добродетелно усилие, дори и ако е бил предшестван от живот, изпълнен със злодеяния и невяра или пък от живот, опетнен със случайни грешки. Но у хората няма нищо, което да е изначално и неотменимо лошо и грешно. Нека си спомним, че в своята дълбока същност хората са създадени в съответствие с фитра. Ето защо ислямът никога не е разработвал и развивал – поне що се отнася до преобладаващото сунитско мнозинство – доктрина, изискваща някаква изкупителна или заместваща жертва, благодарение на която непостоянните и грешни люде "се връщат", биват спасени и стават приемливи за Бог единствено по силата на неговото благоволение, както е според християнската доктринална постановка за спасението.

Мюсюлманите признават греха и опустошителното му въздействие, но те възприемат Божиите напътствия в Корана, както и неизменното присъствие и стимулиращото състрадание на Бога като единственото, от което хората се нуждаят, за да им посочва правилната посока и да ги връща към истината. Стремежът на човечеството към справедливост и равновесие, който е присъщ дори на атеистите, не само не е белег за отчуждение от Бога, но е и свидетелство за Божествената Справедливост, предопределила нашата дълбоко етична същност още от момента на създаването ни. Непознаването на източника на нашите етични стремления и убеждения само по себе си не означава покварена същност; това е провинение, изразяващо се в невярно определяне на онова, което е висше: посочване на самите нас или някакво друго измерение на сетивния свят. Признаването на неистинското висше, познато на мюсюлманите като ширк, е единственият грях, който според Корана е непростим. И така, ширк, т.е. идолопоклонническото отъждествяване на нещо с Бога, е най-голямата опасност за човечеството. Ислямската доктринална постановка за ширк наистина е сурова, но на практика тя означава, че закоравялото, непримиримо преследване на нещо, което съвременният протестантски теолог Паул Тилих нарича "висша идея – идол", представлява смъртна присъда само на себе си. В своята същност идолопоклонничеството, независимо от това дали е доверчиво преклонение пред едно физическо изображение или безумно преследване на богатство, власт, удоволствия или слава, е равнозначно на това да заложиш на губещия кон или да инвестираш във фалирало предприятие. Ширк означава отказ да откриеш в дълбините на душата си посочената от бога и животворяща фитра. Ширк буквално означава фокусиране върху нещо, което е различно от Бога, но в не по-малка степен означава също и отричане на истината за самите нас. Нашата низша същност, нашите алчни и суетни чувства на самодоволство всъщност не представляват най-изконните наши черти. Да действаме по начин сякаш те са такива, е равносилно на откъсване от Бога чрез отрицание на онова, което той е вложил в нас. Следователно ширк не е толкова онова нещо, което Бог отказва да ни прости, а по-скоро ширк е нашия отказ да Го признаем. Как би могъл той да ни прости това, а дори "да можеше", защо да го прави, би ли трябвало да го прави в една вселена, създадена по законите на справедливостта? Нима хората, у които е бил вложен достатъчно интелект, за да приемат божественото благородство и божествената природа, ще пожелаят да се изправят пред един Бог, който си затваря очите пред нашата глупост и на практика я пренебрегва? Според исляма перверзната ни неспособност да осъществим своята истинска същност е ужасна и пъклена.

Успехът, на който мюсюлманите се надяват на този свят, съдържа цялата възможна гама от обикновеното физическо и емоционално благоденствие – като блаженото съществувание на библейския Йов, преди изпитанията: голямо, щастливо семейство, много стока, почитанието и уважението на другарите, до по-духовни състояния като ведра радост, непоколебимо търпение, вяра дори и в периоди на несполука, честност дори и в случай на предателство и поражение и ясно съзнание за чудните дарове на живота, независимо от това дали са приятни или болезнени. Всъщност мюсюлманите вярват, че най-големият успех в този живот е да бъдеш благословен с търпение, изтъкано от вяра и смиреност, което понася всички нещастия и се надява единствено на справедливост и награда от Бога. В този смисъл, успехът е доказателство за постоянното присъствие на Бога. Успехът не е някакво богатство в светския му смисъл, а вид духовна бедност и пълно отдаване на Бога.

Успехът в следващия живот е вечен и сюблимен, човешкият език е неспособен да го опише. Коранът разказва за небесни градини с огромни дървета, чисти ручеи и реки, красиви слугини и непрестанна радостна възхвала на Бога. Вглъбените мюсюлмани от всички времена обаче, са съзирали по-дълбоки, символични представи, които преминават отвъд това физическо описание за един свят на сетивата.

(Из книгата "Религиозните традиции на света")
Онзи, който има нужда да се възбужда, когато
говори за своята родина, обича своята възбуда
повече от своята родина
.
(Tagore)

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3895
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
Ynt: Ислям
« Reply #70 on: April 25, 2009, 03:14 »
Има го, под името Еюб /мир нему/. Ето имената на всички пророци, които се споменават в Свещения Коран, с кратки характеристики:

Адем (алейхисселям) – пратеникът, на който ангелите били задължени да му се поклонят.
Идрис (алейхисселям) – носещият тайнството на небесното царство.
Нух (алейхисселям) – пречистилият земята от неверието чрез потопа.
Худ (алейхисселям) – унищожилият с урагани и ветрове селищата на неверието.
Салих (алейхисселям) – унищожилият чрез земетресения онези места, където били прекалили с греховете.
Ибрахим (алейхисселям) – превърналият огъня на Немруд, в който бил хвърлен, в розова градина с упованието и отдадеността си към Аллах.
Исмаил (алейхисселям) – символ на предаността, упованието отдадеността към Аллах; до Съдния ден по време на хадж ще се напомня на вярващите с разказите за него.
Исхак (алейхисселям) – отец на пратениците от рода на Израилевите синове.
Лют (алейхисселям) – опечаленият пратеник на народа от “Содом и Гомор”, унищожени заради разврата и моралната деградация.
Зюлкарнейн (алейхисселям) – пренеслият знамето на Тевхид (еднобожието) от изток на запад.
Якуб (алейхисселям) – изпитаният с любовта и раздялата със сина си и увековеченият заради проявеното си търпение.
Юсуф (алейхисселям) – след като известно време бил роб, се борил със самотата в затвора, странстването, мъките, страданията и лишенията и станал управник на Египет. Завладял сърцата, а с красотата си засенчвал светлината на звездите.
Шуайб (алейхисселям) – изпълнилият сърцата на хората с възхищение заради ораторството си и нареченият Хатибу'л-Енбия (Ораторът на пратениците).
Хъзър (алейхисселям) – учителят на Муса (алейхисселям) по божествените тайни.
Муса (алейхисселям) – разрушителят на управлението на Фараона и отворилият с тоягата си път през Червено море.
Харун (алейхисселям) – достойният брат на Муса, който му помагал навсякъде и по всяко време.
Давуд (алейхисселям) – възхищаващият планините, камъните и дивите зверове, когато споменава Аллах.
Сюлейман (алейхисселям) – пейгамберът, носещ огромното си владение извън сърцето си.
Узейр (алейхисселям) – възкресеният след стогодишна смърт като пример за възкресението в Съдния ден.
Еюб (алейхисселям) – мислителят и живото олицетворение на търпението.
Юнус (алейхисселям) – прекрачилият тъмнините (спасявайки се от корема на Кита) чрез искреното си задълбочаване в смисъла на покаянието, молбата и споменаването на Аллах.
Иляс (алейхисселям) – удостоеният с Божията благословия с обръщението „мир за рода на Иляс”.
Елйеса (алейхисселям) – превъзхождащият световете.
Зюлкифил (алейхисселям) – праведният пратеник, дарен с Божията милост (рахмет).
Локман (алейхисселям) – известният с мъдрите си съвети; водачът на лечителите на физическите и духовните болести.
Зекерия (алейхисселям) – измъченият пратеник, запазил своето упование и преданост, като не казал „ох" дори когато го нарязали на парчета с трион.
Яхя (алейхисселям) – мъченикът, загинал предан като баща си.
Небесният Иса (алейхисселям) – чиято отличителна черта е пречистване на душата; лекуващият болните чрез богослужение и искрени молитви, съживяващият мъртвите.
Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) - Аллах да го благослови и с мир да го дари, последния Божи пратеник, полъхът на Божията Милост
Благодарим Мустафа,имаше нужда от това по горе,жив и здрав! АЛЛАХ здраве да дава на тебе и нас тука!
" В душата ни всеки има скрита болка"
 Самоопределението какви сме,е нашето решение"!

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3895
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
Ynt: Ислям
« Reply #71 on: April 30, 2009, 04:50 »
Ислямът е религия на толерантността!  -   Ислямът е религия на мира, сигурността и спокойствието. Тези принципи заемат толкова важно място в живота на мюсюлманина, че когато той започва да отслужва молитвата, прекъсва връзката си с този свят, всеотдайно и в покорство се обръща към своя Създател и застава пред него в смирение. Накрая вярващият приключва молитвата си, изричайки: "Мир вам!", т.е. бъдете в сигурност, в мир и в спокойствие на стоящите от дясната и от лявата му страна, сякаш отново се завръща на земята. Така той отново се връща сред хората с пожелание за мир, сигурност, спокойствие и благоденствие.

  Отправянето на поздрав към хората с пожелание те да живеят в спокойствие и сигурност е сред най-добрите постъпки. Веднъж попитали Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари: "Коя е най-благата постъпка?", а той отговорил: "Да нахраниш другите и да поздравяваш хората, независимо дали ги познаваш или не."

     Обвиненията за джихад и тероризъм !!!! -Колко е тъжно, че ислямът, който е основан върху тези идеи и принципи, днес се отъждествява с тероризма от страна на някои кръгове. Това е изключително голяма историческа грешка, защото, както вече споменахме, отъждествяването на една система, основана върху сигурността и доверието, с тероризма е израз на непознаване духа на исляма и неумение да се улови истинският му смисъл. Ислямът трябва да се търси не в действията и постъпките на някои жалки маргинални кръгове, които го представят в абсолютно погрешна светлина, а в автентичните му корени, в неговата история и в примерите на истински вярващите, които го олицетворяват. Истината е, че в исляма няма грубост, жестокост и фанатизъм. Във всяко отношение тази религия е религия на толерантността, милосърдието и опрощението. Редица святи и блажени личности като достопочтения Джеляледдин Руми Мевляна, Юнус Емре, Ахмед Йесеви, Бедиуззаман Саид Нурси, които са въплътили в себе си любовта и толерантността в най-съвършена степен, показали тези страни на исляма, през целия си живот са проявявали толерантно отношение към другите и са се превърнали в еталон за истинска любов и толерантност.


Темата за джихада в исляма се базира на условия като самоотбрана или отстраняване на пречките по пътя на прославяне Словото на Аллах. Кораничните знамения, свързани с джихада, които са били низпослани във връзка с конкретни условия, погрешно се обобщават от някои хора и вместо да се разглеждат като второстепенни въпроси, се извеждат на преден план като съществени теми. Подобни хора, които не са успели да вникнат в истинския дух и същността на исляма и не са изградили адекватна преценка за основните положения в религията, стават причина за погрешното разбиране, че ислямът насажда в сърцата чувство на ненавист и омраза. А всъщност сърцето на истински вярващия е изпълнено с любов и обич към всичко сътворено. Колко прекрасно е изразил това поетът в следните стихове:

В същността на битието стои любовта !!!-Гордостта на човечеството Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е олицетворение на любовта. Впрочем едно от имената му е Хабибуллах (Любимеца на Аллах). На арабски думата хабиб означава любящ, а думата махбуб - обичан, възлюбен, което в горното словосъчетание означава човек, който обича Аллах и е обичан от Него. Духовните мъдреци на тасаввуфа като имам Раббани, Мевляна Халид, шах Велиюллах Дехлеви са изтъкнали, че висшето стъпало в духовното израстване е любовта.                                                                                                                             Аллах, да е славно името Му, е сътворил Вселената, защото я обича, а ислямът сякаш е изтъкал дантелата на тази любов. По думите на един велик мислител, любовта стои в основата на битието и е първопричината за съществуването му. Разбира се, въпреки всичко това е невъзможно да отречем, че в исляма съществуват и принципи за внушаване на респект. Само че някои показват тези второстепенни по важност положения, които остават в сянката на основните теми, като въпроси от първостепенна значимост и допускат сериозна грешка. Веднъж мой познат, който разсъждаваше по този начин и изпитваше подобни чувства, ми рече: "Вие се срещате с всички без никакво ограничение, което понижава напрежението сред нас. Ала да ненавиждаш в името на Аллах е един от принципите на исляма. Следователно някои хора трябва да са ненавиждани в името на Аллах." Всъщност това мислене се дължи на погрешното тълкуване на принципа "Да ненавиждаш в името на Аллах". Защото според исляма всичко сътворено се обича съгласно принципа "Да обичаш в името на Аллах". "Да ненавиждаш в името на Аллах" не важи за хората, а за чувствата, мислите и качествата на човека. Следователно обект на ненавист не е човекът сам по себе си, а неморалното поведение, неверието и съдружаването на Аллах с други божества. Всевишният е сътворил хората като почтени (Коран, 17: 70) и всеки може да се облагодетелства от тази почтеност. Веднъж край Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, минало траурно шествие, а починалият бил юдей, но въпреки това Пророка се изправил на крака от уважение към човека и когато му напомнили, че мъртвецът е юдей, той отвърнал: "Но е човек." Така Божият избраник изтъкнал колко високо ислямът цени човека.

Да, уважението на Пратеника на Аллах към хората било на такова равнище. Следователно причините, поради които някои мюсюлмани и мюсюлмански организации участват в терористични действия в различни места по света, без да разбират правилно религията, не трябва да се търсят в исляма, а в самите тях, в грешните им тълкувания и в други фактори и предпоставки. Защото ислямът НЕ подкрепя тероризма и е невъзможно човек, който добре познава религията, да стане терорист.

в-к.Zaman!



                                 
" В душата ни всеки има скрита болка"
 Самоопределението какви сме,е нашето решение"!

Offline RIBNOVO

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 190
Ynt: Ислям
« Reply #72 on: April 30, 2009, 23:30 »
bravo mom4eta Allax da e dovolen ot vas .vie popadate v edna ot grupite za koito Allax t. spmenava v sura asr.Tazi sura e nai malkata v Korana no s ogromno sadarjanie.Allax .t.kazva;KALNA SE V SLEDOBEDA.NAISTINA 4OVEKA E V ZAGUBA,OSVEN ONEZI,KOITO SA POVQRVALI I VAR6AT PRAVEDNI DELA.I SE NASTAVLQVAT ZA ISTINATA.I SE NASTAVLQVAT ZA TARPENIETO.  Zabelejete kak vsevi6niq se kalne vav vremeto.i 4e 4oveka koito ne popada v tezi 4 grupi e v ogromna zaguba.posle izrejda grupite po red taka;1-onezi koito sa povqrvali v Allax i ka4estvata mu.2-  onezi koito sa se ustremili da var6at pravedni dela.3-onezi koito se nastavlqvat za istinata. v koqto grupa popadate vie.4-onezi,koito se nastavlqvt za tarpenieto. zatova bravo na vas.  selqm

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3895
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
Ynt: Ислям
« Reply #73 on: May 01, 2009, 00:06 »
PETER,abc-.... Temata e za Ислям!!!
" В душата ни всеки има скрита болка"
 Самоопределението какви сме,е нашето решение"!

Offline muti6

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 927
Ynt: Ислям
« Reply #74 on: May 01, 2009, 11:32 »
В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

         Благодарността и възхвалата е за Всевишния Аллах, Господарят на Световете, Който казва:§О, вярващи! Щом се призове за джума намаз, устремете се към споменаването на Аллах и оставете търговията! Това е най-доброто за вас, ако знаете.§ И саляту селямът да бъде върху Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем), семейството му, неговите сподвижници и последователи до края на Света!

         Уважаеми братя мюсюлмани!

         Милост от Аллах Теаля към Неговите раби е, че в живота им е отредил превъзходни часове, дни и месеци, в които наградата за извършен ибадет е по-голяма от останалите. Тези времена са голяма възможност за старателните мюсюлмани да се надпреварват във вършенето на добри дела. Сред тези превъзходни времена е и петъкът, който Аллах Теаля е отличил с много предимства, като това, че:

         ♦Петъкът е най-превъзходният ден от седмицата, и е седмичният празник за мюсюлманите.

         Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

„Най-превъзходният ден, в който слънцето изгрява, е ден петък. В този ден е сътворен Адем (а.с.), в него е въведен в Дженнета и в този ден е изведен оттам, и няма да настъпи часът за края на света, освен в петък.“ /Муслим/

         Ибну Кайим (р.а.) казва: „Петъкът е ден за ибадет. Сред останалите дни е като месец рамадан спрямо останалите месеци…“ /Задул Меад:1/398/

  „Този ден, (петъкът), Аллах Теаля го определи празник за мюсюлманите, и който дойде за джума намаз, да се изкъпе!...“ /Ибну Маджех/

         ♦Направената дуа в петък се приема.

         Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

  „В петъчния ден има час, в който ако се случи мюсюлманинът да кланя намаз и след това поиска от Аллах добро, то непременно ще му бъде дадено.“/Муслим/

         Относно времето на този час, между ислямските учени има разногласия:

         Едни от тях са на мнение, че този час е от момента, когато имамът се качи на минбера до завършване на намаза. А други са на становище, че времето на този час е след икиндия, което се смята за по-близо до истината.

♦В петъчния ден, във времето на обедния намаз се кланя джума намаз.

         Джума намазът е задължителен групов седмичен намаз за мюсюлманите. И който безпричинно го изостави, Аллах Теаля запечатва сърцето му и в него не прониква добро. Абдуллах ибну Умер и Ебу Хурейра (р.а.) чули пратеникът (с.а.с.), от минбера да казва:

  „Да престанат хората да пропускат джума-намаз, защото Аллах Теаля ще запечати сърцата им и ще бъдат от небрежните!“/ Муслим/

  „Който небрежно изостави джума-намаз три пъти, Всевишният Аллах запечатва сърцето му.“/Тирмизи/

         ♦В този ден се опрощават малките прегрешения.

         Пратеникът (с.а.с.) казва:

          “Който се изкъпе в петък и се почисти според възможностите си, след това се парфюмира, после отиде (по-рано в джамията), не прескача и не притеснява хората, кланя (нафиле) намаз според възможното и след като имамът се изкачи на минбера, мълчи, на него се опрощават (малките) грехове от едната до другата джума.”/Бухари/

         ♦За онзи, който отива по-рано на джума намаз, има огромна награда.

         Пратеникът (с.а.с.) казва:

  „Който се изкъпе в петъчния ден, така, както се къпе след полово сношение, след това отиде (към джамията) в първия час (печели награда), като чели е заклал камила (за садака). Който отиде във втория час, все едно е заклал крава. Който отиде в третия час, все едно е заклал рогат коч. Който отиде в четвъртия час, все едно е заклал кокошка. Който отиде в петия час, все едно е дал яйце (за садака). А когато имамът се появи на минбера, меляикетата също отиват да слушат хутбето .“/Бухари/

         И казва Пратеникът (с.а.с.):

  „Който се изкъпе в петъчния ден; отиде рано към джамията; приближи се, за да слуша, и мълчи (по време на хутбето), за него ще има награда за всяка една направена крачка, колкото наградата от говеенето и кланянето за една година.“/Тирмизи/

         Джабир ибну Абдуллах казва: „Домовете ни бяха далеч от джамията и искахме да ги продадем и да се преместим по-близо до джамията, а Пратеникът (с.а.с.) ни забрани и каза:

„За всяка една крачка ще имате награда.“/Муслим/

         Убей ибну Кяаб казва:

„Познавах един човек, който живееше далеч от джамията, и не знаех друг, който да живее по-далеч от него