Това не е вярно. Задължителното образование до 16-годишна възраст е право на всяко дете и задължение на държавата да го осигури - без значение какви и кои са родителите на едно дете, дори ако са нелегални емигранти. България просто не спазва Конвенцията за правата на детето, която е подписала и не осигурява правото на образование на всяко дете. Няма отказ от образование, не е вярно че циганите не искат децата им да ходят на училище, напротив! Но българите не искат децата им да учат с циганчета поради докарани до истерия дискриминационни нагласи и предубеденост. Спомнете си случая с пазарджишките майки и учителките- расистки. В повечето случаи ромчетата не са допускани до класове с българчета, защото уж нямало места. Учат в т.нар. "цигански училища", където почти никой не иска да преподава и нивото е ниско. Но дори да има родители, които не искат децата им да ходят на у-ще, държавата е длъжна да осигури правото на детето да ходи достойно на училище - тоест да бъде облечено и обуто, да има учебни помагала и всичко, което е нужно. Защото ако днешните деца не ходят на у-ще, утре те ще попълнят армията на безработните и от това ще страда цялото общество. Така че приказките по медиите, че ромите не искали да ходят на у-ще не само са лъжи, но и демонстрират,че държавата е абдикирала от задълженията си и не осигурява правото на всяко дете на задължително образование.
За Саркози,циганите и България-една статийка:
Цигани и циганизация
Репатрирането на български роми от Франция даде шанс на БСП, макар и със закъснение, да поизпъчи мускули. В Смолян Кристиан Вигенин казал, че това е унижение за България, а управляващите не реагират.
И че предишното правителство било положило доста усилия за интеграцията на българските роми, а сегашното не прави нищо. Вероятно е имал предвид, че БСП успешно интегрираше във властта ромски лидери като Цветелин Кънчев и Тома Томов, първият осъден за побой и отвличане, а вторият измъкнал се от корупционна афера благодарение на червения си депутатски имунитет.Иначе с успехи в реалното интегриране на ромите едва ли някое от правителствата след 1989 г. може да се похвали.
БСП се опитва да извлече дивидент от оформящото се в публичното пространство мнение, че
сега е моментът да натрием носа на Франция
т.е. да използваме езика на политическата коректност и навдигнем глас, че се нарушава фундаментална европейска ценност като свободното придвижване на хора в рамките на Евросъюза. Едва ли обаче заселването във вдигнати за една нощ колиби в някой френски парк означава точно "свободно придвижване".
И законите (българските и румънски граждани все още се нуждаят от разрешение за престой и работа във Франция), и най-важното, здравият разум, подсказват, че подобни биваци едва ли ще бъдат толерирани, било във Франция, било другаде.
"Ами да ги съдят, ако са нарушили законите, защо ни ги връщат на нас?! Тези роми са вече техен проблем." Тази теза все по-настоятелно се лансира в публичното пространство. Един вид, щом са попаднали на френска територия като европейски граждани, ромите трябва да бъдат или оставени на мира, или въдворени в съответните институции – затвори или социални домове, издръжката за които тежи на френския данъкоплатец.
Или обобщено – мигриращите роми не са вече български или румънски проблем, а френски и общоевропейски. Точно за такъв подход призова и Кристиан Вигенин – горещият картоф с ромите да бъде прехвърлен на Еврокомисията.
Ето ти новата формула на обединена Европа –
проблемите в дадена страна се опаковат като общоевропейски и се пращат на Брюксел
да ги решава. Европа трябва да се погрижи за нашите роми, защото ние нямаме нужните средства, но ние нямаме средства и за пътища, значи пак Европа трябва да ни ги направи. Науката и тя да си търси пари по европейски програми, а може един ден поликлиниките да започнат да ни препращат за лечение отвъд Калотина, защото сме европейски граждани и Европейския съюз трябва да ни лекува където и да сме. Логика, дълбоко циганска по същността си, ако се изразим политически некоректно.
Ангажиментът на националните правителства към собствените им граждани не може да бъде отменен и прехвърлен към някакви митични общоевропейски структури. Ромският проблем е един от най-тежките в България и трябва да се търсят пътища за решаването му, а не за изнасянето му зад граница. (Имаше един сатиричен разказ, в който боклукчиите обявиха стачка и хората започнаха да си изпращат боклука един на друг в колети по пощата.)
Проблемът обаче не е просто в циганите, а в циганизацията. Въпросът е дали българите като уж държавотворчески елемент в нацията ще приобщят ромското малцинство към базисните принципи на цивилизования живот, или малцинството ще дърпа мнозинството към себе си. Дали полека-лека ще цивилизоваме гетото, или гетото ще се разширява към центъра. Защото
белезите на общата циганизация са вече доста видими
Човешки изпражнения в подлези на неромски квартали, мъже със светла кожа, пикаещи невъзмутимо в парковите храсти или до паркираната край шосето кола...
Зад хигиената и битовата култура стои нещо по-важно. "Българи" и "цигани" не са някакви константни, непроменими величини. Западната цивилизованост най-общо означава да се полагат усилия (образование и след това труд), чрез които да можеш да управляваш живота си, да го направиш подреден и предвидим.
Това означава модернизация и българите, кога по-успешно, кога - не, вървят по този път през последните 100 - 150 години, но все още доста неща ги дърпат към пред-модерното и ориенталското. Циганите, средно погледнато, са по-назад с модернизирането и може би няма никога да станат подредени като германци, но не са и предопределени да бъдат винаги просяци, крадци и проститутки.
Не случайно в европейските държави, които са по-високо модернизирани, и ромите са по-добре интегрирани. Въпросът е накъде е тенденцията - към цивилизоване или към циганизиране. Тенденция, която засяга българското общество като цяло, а не само ромската общност.
Модерната цивилизованост не може да се наложи "отгоре", но
държавата има силни инструменти, за да подпомага нейното стабилизиране
Най-вече като поддържа реда и правилата. Иначе целият фундамент на модерния тип общество се разпада. Най-елементарният пример - отиват данъчните на морето и установяват, че заведения и туристически обекти системно и масово не отчитат приходи. За една вечер под окото на данъчния дискотеката прави оборот, равен на декларирания за целия предходен месец.
Е, от това по-голяма цигания няма! Абсолютно необезпокояваното укриване на данъци има толкова общо с нормите на цивилизования свят, колкото вдигането на колиба от кашони и найлон в Люксембургската градина. Българската държава, изглежда, се е отказала от репресивните си функции спрямо закононарушителите.
А точно тази законно установена репресия, невидима, защото е повсеместна, е в основата на западната цивилизация. Не спецакции и евросубсидии ще ни оправят, а простичките и скучни касови бележки. И за роми, и за българи решението е едно - стимулиране на онези, които играят по правилата.
Защото сега тези, които играят по правилата, плащат за останалите и не е чудно, че стават все по-малко. Затова и парите на бюджета намаляват и все не стигат, а Европа няма намерение да компенсира разликата. Който си прави такива сметки, ще остане излъган.
От Бойко ПенчевАвторът е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". От 1993 г. е редактор в "Литературен вестник". Заместник-декан на Факултета по славянски филологии в СУ "Св. Кл. Охридски"
