Topic: Islam in Europe

[Metka]

ИЗКУСТВОТО И АРХИТЕКТУРАТА В АНДАЛУЗИЯ - ЧАСТ ПЪРВА

(21.03.2008 г.)

            Сред европейските страни именно в Испания присъствието на мюсюламните било наистина продължително.  До идването на арабите тази страна, може да се каже, въобще не била цивилизована, чрез тях тя достигнала своя разцвет, а с изгонването им, Испания се оказала в състояние на най-висш упадък. Ислямският начин на живот, основан на търпимостта и справедливостта успял да пусне дълбоки корени в културата на Андалузия и всички страни като цяло.

 

Още през 711 г., много време преди възникването на Кордовския халифат, на Пиринейския полуостров слязъл арабският военачалник Тарик. В Европа останал вечен паметник, носещ неговото име – Гибралтар (Джебели Тарик).

Началото на самостоятелното княжество – Кордовския емират, впоследствие халифат, било положено през 755 г. след падането на Омаядската династия и идването на власт на Аббасидите в Арабския халифат.

 

Разцветът на династията на знаменитите кордовски Омаяди е свързан с Абдуррахман III, наричан Победоносецът. През този период Кордовският халифат бил един от най-напредналите в икономическо и културно отношение сред страните в Европа, с високо развито селско стопанство и занаятчийско производство.

 

 В епохата на най-големия разцвет нараснал броя на градовете и се увеличило населението в тях. Омаядската династия просъществувала около три века в Кордова. След изтощителните войни тя паднала през 1031 г. и в Испания възникнали множество малки самостоятелни княжества почти във всички по-големи градове като Кордова, Толедо, Сарагоса, Севиля, Валенсия и др., където мюсюлманите живели и разпространявали своята култура до края на XV век.

 

Велики учени, философи, писатели, архитекти, художници, майстори на приложното изкуство на мюсюлманска Испания, имали незаменим принос в житейската култура.

 

В Андалузия живял Аббас бин Фирнас, който проектирал устройство, наподобяващо самолет и провел първите опити в тази област. Благодарение на него светът изобретил летателните апарати.

 

  Не малко усилия хвърлили мюсюлманите за изобретяването на телескопа, който според древните източници за първи път бил създаден в Кордова. Жител на Андалузия на име Ибн аш-Шатр доказал, че земята  се върти около слънцето и начертал карта на света. Достойно е да се спомене, че в тази страна живял човек, съумяващ да прави стъкло от пясък. Почти всички от тези и други открития били взаимствани по-късно от европейците.

 

 В мюсюлманска Испания образовани хора не били само учените и културните дейци. Всеки гражданин свободно владеел литературен арабски език, умеел да чете и пише. За разлика от другите европейски страни грамотността в Андалузия се смятала за обичайно явление.

 

Университетът в Кордова станал световно известен. Неговото създаване предшества много университети като Ал-Азхар в Кайро и университета Низамийе в Багдат. Създаден от Абдуррахман III (912-961 г.) в комплекса на Голямата джамия, университетът бил разрушен и опустошен по време на берберското ограбване през 1009 г. Много учени и изкуствоведи били убити.

 

Университетите, открити в Малага, Валенсия, Алмерия и дори в Мадрид не били отворени само за мюсюлманите. Имало е също африкански и азиатски християнски учени и студенти. Университетът в Гренада изгражда такъв престиж и традиция, че християнските манастири и школи изцяло се вдъхновяват от него, тъй като мюсюлманските преподаватели продължили своята дейност в християнските университети. Стотици произведения са преведени на латински. Енциклопедичните произведения многократно се издават под наименованието Компендиум.

 

Първото училище в Испания било основано през XIII в., където наред с Курана, писане и граматика се изучавало и медицина, математика, философия, астрономия. За популяризирането на висшето образование говори и това, че по времето на халифа Ал-Хакем II (961-876 г.), само в Кордова имало 27 висши учебни заведения. Събрани заедно книгите на халифа и на представителите на династията образували огромна библиотека, състояща се от 600 хил. тома. В Кордова дори имало и булевард на книжарите.

 

Кордова в своя блестящ период достига до такава степен, че се състезава с другите градове като Багдат, Шам или Самара. Според изворите освен висшите училища там са съществували 50 болници, 900 хамами, над 200 хил. къщи и над 80 хил. магазини.

 

Измежду писателите за най-известни се смятали Ибн ал-Кутийя, Ибн Фирру, Ибн Туфейл и др. Произведенията на последния предизвикали голям интерес в Европа. Едно от неговите произведения се свързва с “Робинзон Крузо” на английския романтик Даниел Дефо.

 

На европейската литература значително влияние оказала и андалузката поезия, в основата на която стоели класическите форми, наречени касидета и аббасидско-багдатските форми, представляващи истинска лирика. Към тези стилове се придържал и поетът Ал-Мутамид, живял в края на XI в. Повече прости форми използвал Ибн Кузман, пишещ не на литературен, а на разговорен арабски език. Този стил получил названието заджал и чак след 50 години се повторил в поезията на ранните трубадури на запад.

 

Ислямското изкуство на Андалузия е залегнало върху здрава и богата културна почва. Разнообразието на цъфтящото строителство и изкуство има съдба, която не е характерна нито за eгипетското, нито пък за иранското изкуство. Никъде не могло да се достигне до толкова интересен завършек.

 

Нужно е да се спомене, че почти всички забележителни съоражения и сгради са построени от ръцете на мюсюламните в Андалузия, след заминаването на които испанците реконструирали джамиите в църкви, а прекрасните дворци на халифите станали крепости.

 

Гордост за това време била знаменитата Кордовска джамия, на мястото на която днес стоят катедрала и музей. Работата по строежа на джамията, площадът на която достига 22 400 км2, започва през 785 година. Джамията има 856 колони, изработени от мрамор (по време на строежа от мюсюлманите техният брой бил 1013). Над михраба са разположени седем прозореца, явяващи се като символ на седемте небеса. Куполът на джамията е построен от тухли. Опасяващи се от това, че съоражението няма да издържи такава тежест, било проточено много време за построяването на дебелите стени. Днес за Исляма и за мюсюлманите, извършвали намаз в тази обител говори надписът на стената във вид на айет от Свещения Куран (Шехиделлаху еннеху ля иляхе илля ху... Аллах свидетелства, че няма друг бог освен Него...), изписан през VIII в. от основателите на Кордовската джамия.

 

      През X в. джамиите в Кордова наброявали около 3 хиляди. Днес в града действа само една джамия, където ходят 200 мюсюлмани, които живеят в бившия център на Андалузия.

 

Друг паметник на мюсюлманската архитектура е катедралата в Севиля, заемаща второ място в западна Европа по своето величие. Чак до XVIII в. тази катедрала се наричала Ал-Месджид ал-Екбер (Великата джамия), която била издигната през XII век. За следите, оставени от  мюсюлманите свидетелства минарето, състоящо се от 35 нива. Източниците споменават за интересния факт, че стълбите на минарето били устроени така, че когато по тях се качвал муеззинът, се чувал тропот сякаш яздел кон.

 

В края на XV в. паднала последната крепост на мюсюлманската култура в Испания – град Гренада, където бил създаден такъв велик паметник на строителното изкуство, какъвто е Ал-Хамбра – ал-Калят ал-Хамра (Червената крепост). Дворецът се намира на плато на 700 м. надморска височина. Основите на съоражението били положени от управителя на Гренада Мухаммед бин ал-Ахмар. Поради разширението на плана с всяко изминало столетие, той придобива още по-голяма красота. Започнатият строеж през ІХ в. намира завършек едва през 1238 г. Това проличава в дворцовите оси, където намираме различни постройки, отнасящи се за различните периоди. По стените с обща дължина повече от 2 километра има около 30 кули.

 

Посланническият салон и огромният двор са били центъра на развиващите се политически и дипломатически събития. Вероятно тук са били посрещани пратениците.

 

Дворът с лъвовете представлява дворцова градина, определена за жените, но не се наблюдават женствени фрезки. Градината е покрита с мраморни пътеки. Цялата площ е заобиколена от 124 колони. Шадраванът, който се намира в средата е заобиколен от 12 статуи на лъвове, изработени от бял мрамор, от устата на които тече вода. Лъвовете са поставени в кръг така, че да имат видимост от всички посоки. Зад тях е дванадесетоъгълният басейн на шадравана. Водата посредством канали тече в четири посоки и към другите части. Ибн Земрак чрез поезията си е отразил в стихове  красотата на двореца и шадравана.

 

Салона на сестрите представлява най-старата част на комплекса. Причина за наименованието му са намиращите се в него две големи мраморни плочи. На повърхността им са изписани стиховете на ибн Земрак. Подовото покритие от мрамор стояло до 1590 г.

 

Портата на правдата бил най-внушителният вход. Наподобявайки тези от Шам, Багдад, Басра и Самара, тя представлява една от най-изящните техники от тухли и камък. Отделението, определено за баня представлява съвкупност от всички видове ислямски декори, които се преливат един в друг.

 

Кардинал Дон Педро де Мендоса през 1492 г. поставя знак, символ и отразител на кръстоносната душевност – кръста, който сложил на най-високата кула в Ал-Хамбра и обявил края на мюсюлманското господство.

 

Като дворцова постройка от леки материали Ал-Хамбра е съвършена сред достигналите до нас мюсюлмански постройки. Падането на Гренада през 1492 г. било края на живота и деятелността на мюсюлманите в Испания и в очите на съвременниците се оказал удар за целия свят.

 

Шарл V, който превръща Ал-Хамбра в църква се захванал с реконструкцията й. Някои отделения били разрушени като добавили елементи от бароковия стил, който нарушил хармонията. Но въпреки всичко Ал-Хамбра не може да бъде сравнена със своите съвременници, нейното превъзходство, изящество и неповторимост изпъкват много ясно.

 

Когато се замислим върху Ал-Хамбра е невъзможно да не приемем думите, изречени от прочутия швейцарски архитект Ле Корбусиер, който казва: “Комплексът е изграден с изключителна мисъл и прецизност, всичко под една светлина е поставено на точно определеното му място”.

 

Наистина в тези постройки градината и пейзажът са успели да се влеят в интериора. В плана човешкият обем е бил модула за конструкция. Изключителната симетрия и олекотени форми, водата, небето и гледката са имани в предвид от архитектите. Всички тези неща са стремеж и на съвременната архитектура.

При мюсюлманите Испания достигнала най-голям разцвет. Единствено поради гоненията на последователите на Исляма и унищожването на всичко, създадено от тях, страната се оказала в състояние на упадък. Днес, както никога е очевидно колко важна е била ролята на мюсюлманите в Испания, в страната, в която те пренесли велика цивилизация, на основата на която се развила по-късно европейската култура и наука.

 
Източник: Списание "СЕЛЯМ"

http://www.youtube.com/watch?v=KUhe89q-6X8&feature=related#lq-lq2-hq
http://www.youtube.com/watch?v=ytgyjqD9GGc&feature=related#lq-hq
http://www.youtube.com/watch?v=8ZBGRVTUmck&feature=related#lq-hq
http://www.youtube.com/watch?v=0AeU2ffftZQ&feature=related#lq2-hq
http://www.youtube.com/watch?v=40qFKOidAIA&feature=related#lq-hq
http://www.youtube.com/watch?v=A77E6gPeciE&feature=related#lq-hq

[abc]

Мюсюлманската култура в Испания е оставила траен културен отпечатък. Спор за това няма. Исляма там е допринесъл много за напредъка и облагородяването на страната. Арабите в онези години са били носителите на културата и науката. Арабите

[Metka]

http://www.muslimheritage.com/videos/aljazari_me.html
http://www.muslimheritage.com/videos/history_channel.html

    The Medical History Museum of Istanbul University: Project, Challenges and Academic Questions
   By: Nil Sari, Sat 07 February, 2009
   This article is about the foundation of the Medical History Museum founded recently in Istanbul as part of the Istanbul University Cerrahpasa Medical School. The aim of this museum, founded by Professor Nil Sari in 1986, is to save old material from being lost, to be preserved for the following generations and to be used as a means of education for describing the evolution of medical knowledge and technology.



    Anaesthesia 1000 Years Ago: A Historical Investigation
   By: Adnan A. Al-Mazrooa and Rabie E. Abdel-Halim, Fri 05 June, 2009
   The following research article in a particular field of the history of medicine, written by two eminent experts, Drs Adnan A. Al-Mazrooa and Rabie E. Abdel-Halim, is composed of two parts. This first part surveys the use of narcotics for pain relief from Antiquity up to the Renaissance; the second part is a historical investigation in the contribution of the Islamic medical tradition to develop anaesthesia methods and uses. Reviewing some of the medical texts written by Muslim scholars from the 9th to the 14th century, the authors present evidence that anaesthesia monitoring and resuscitation were practised by Muslim scientists more than 1000 years ago.

[Българин]

Прекрасна тема! Метка, ще ти бъда благодарен ако напишеш повече за присъствието на маври и испански араби по нашите земи. За сефарадските евреи се знае много, но за арабите - почти нищо.

[Metka]

   

   Medical History Ottoman    

Ethical Aspects of Ottoman Surgical Practice :

Application of the cauterization method to treat a sick man. Serefeddin Sabuncuoglu. Jarrahiyatu'l-Hâniya. Millet Library, Ali Emiri, Tib 79


A human body miniature shows internal organs. By Mansur bin Muhammad bin Ahmad, Kitâb-i Tashrih-i Badan-i Insân. Cerrahpasha Medical Faculty Library, 31



A human body miniature shows the blood vessels and nerve system. By Mansur bin Muhammad bin Ahmad, Kitâb-i Tashrih-i Badan-i Insân. Cerrahpasha Medical Faculty Library, 31






Educating Ottoman Physicians:

The Kayseri Hospital (Gevher Nesibe Sultan Shifahâna). Drawn by Suheyl Unver


Gevher Nesibe Sultan (d. circa 1204)



Yildirim Dâr al-shifa in Bursa, built in 1399 by Yildirim Bayezid (1389-1402). A view of the lecture hall


A physician examining a patient. Sabuncuoglu, Cerrâhiyat al-Hâniye:



The treatment of a patient in an early period for curvature of the spine and reduction of a hunched back. Sabuncuoglu, Cerrâhiyat al-Hâniye:



 Suleymaniye Medical Madrasa and Dar al-Shifa

[ЖАРКО ЖЕГЛЕВ]

izvadka ot
http://geopoliticss.hit.bg/rlanda.htm
Авторът е доктор по история и професор. Ръководи отдела за сравнително-теоретични изследвания на Института за изучаване на Изтока към Руската академия на науките. Има издадени над двайсет книги.

[Metka]

Illustration of the expedition led by Ibn Fadhlan to Northern Europe in a Russian museum in Norod, Russia:


First page of the Beowulf manuscript written by an anonymous Anglo-Saxon scribe who wrote the 'Nowell Codex', Cotton Vitellius A.x.v. 129 r, held at the British Museum:


The ship burial of the Viking ruler Igor the Old in his boat in Kievan Rus', by the Polish Painter Heinrich Semiradzki (1845-1902


  A movie poster of the 13th Warrior:

[Българин]

Кор_ниса, интересна и много добре написана статия, безспорно. Разкажете повече за връзките между т.нар. "сакалиба" и арабите, независимо дали са от Запада, или от Изтока.

[ЖАРКО ЖЕГЛЕВ]

http://www.nbu.bg/index.php?l=831
Не може да говорим обаче и за аналогии в духовния живот на тези две общности. По нас местната традиция сякаш е изчерпила енергиите си, не за да поеме и да доразвива привнесеното, а за да се изолира и консервира. За османците това било от полза – те разработвали практиките, в които виждали своя интерес: управление, организация и институции, възложено на подвластните им народи материално производство. Колкото до духовната сфера на балканците, отречена завинаги като гяурска, тя докрай останала извън погледа на завоевателите им. Така по принцип била осуетена възможността за създаване на културен синтез тук. Справедливостта изисква да изтъкнем, че и у балканското население липсвала естествената тяга да вникне в духовния мир на пришълците, които то не приемало като господари над
земята му. Така при относителна битова търпимост освен в конфликтни ситуации, до днес сме изправени пред също рядък исторически феномен: въпросните два етноса сякаш изобщо не са съжителствали над 600 години. Те взаимно не се познават, понеже предпоставената им и твърдо преследвана цел била да останат всеки в себе си, за себе си.

[Българин]

Да, темата наистина си заслужава сериозно обсъждане. Лека й пръст на проф. Мутафчиева - изключителен учен, изследовател и преподавател. Казаха ми под сурдинка, че малко преди да почине е довършвала някакъв страхотен исторически труд, който е щял да предизвика истинска буря в българо-македонските отношения...

[r_valentina2000]

Недупостимо е изображения според ислямя

[fotakiev]

Ако говорим за ислям в Европа,моля Метка да даде информация и за Ислям на балканите.

[Metka]

                                                   Pîrî Reis

LIFE OF PÎRÎ REIS



Although the exact date of his birth is not known, it is presumed that Muhyi al-Din Pîrî was born between 1465 and 1470 in Gallipoli, an important naval base along the Marmara coast. His father was Hajji Mehmed; his uncle, one of the famous admirals of the period, Kemal Reis. When Pîrî was about eleven, he joined the crew of his uncle who had started out as a pirate and then joined the Imperial Ottoman fleet. Between 1487 and 1493, Pîrî participated in many naval battles with his uncle. His independent career as naval captain corresponds to his heroic performances in the sea battles between 1499 and 1502. It is probably during one of these battles that he may have gotten hold of the Columbus Map.


Coordinates of Piri Reis map

[/URL


After his uncle's death in 1511, he left the open seas to live in Gallipoli and started working on map drawing. After a while, he joined in the crew of the great Turkish sailor Barbarossa Hayr al-Din.

In 1516-1517, Pîrî Reis was given command of several ships in the Ottoman campaign against Egypt. He showed great prowess in capturing Alexandria which was then the naval base of Egypt. This victory caused Pîrî to gain, the closer notice of Sultan Selim (1519-1520) and to present to him the world map which he had completed in Gallipoli.

After the Egyptian campaign, Pîrî returned to Gallipoli and started to work on the Kitâb-i Bahriyye. In the meanwhile, Selim had died and Sultan Suleyman the Magnificent had ascended the throne; Pîrî was given a commission in the Turkish fleet.

Around this time, there was some disturbance in Egypt and Pîrî Reis was asked to act as a marine guide to Grand Vizier Ibrahim Pasha of Parga who commanded the campaign. During the expedition, they were forced to take refuge at Rhodes due to storms. This gave Pîrî the opportunity of getting to know the Pasha better. Ibrahim Pasha, too, noticed that Pîrî often consulted some notes, that is, the book he was working on, Bahriyye. So, he asked Pîrî to make a proper book out of his notes. Eventually, Pîrî completed the book, with the help of Ibrahim Pasha, presented it to Sultan Suleyman the Magnificent, and won the Sultan's appreciation. A second world map followed it. Today, only a portion of this map known as the North America map is available.

About that time, the Portuguese had captured Aden. The Ottoman government made Pîrî Reis the Admiral of the Indian Ocean Fleet, and ordered him to take Aden back. Pîrî took Aden back in 1548 and other victories followed this one. These victories had angered his enemies, especially the governor of Basra, Kubat Pasha, who sent word to Istanbul that Pîrî had deserted the fleet at Basra. When the governor of Egypt seconded him, Dukaginzade Mehmed Pasha, Pîrî Reis was sentenced to death and was executed in Cairo in 1555, an old man over eighty.


A Turkey Republic bank note contains Pîrî Reis' map

[ЖАРКО ЖЕГЛЕВ]

Рождената му дата не се знае точно. Роден е между 1465 и 1470 г. в Галиполи (Гелиболу), Турция, на полуостров Галиполи, пролива Дарданели). Умира в Кайро. Истинското му име е Мухидин Пири. Син е на Хаджи Али Мехмед от град Караман и племенник на известния османски мореплавател Кемал Реис.

Приблизително след 1481 г. започва да плава заедно с чичо си, който е пират в Средиземно море. През 1487 г. заедно с него отива на помощ на мюсюлманите в Испания. Между 1491-1493 г. участва в нападенията на островите Сицилия, Сардиния, Корсика и южните брегове на Франция. Започвайки служба за Османската империя заедно с чичо си, той бил капитан на боен кораб в Османско-венецианската война от 1499-1502 г. След смъртта на чичо му 1511 г. се оттегля в гр. Гелиболу, работи върху "Морска книга" и през 1513 г. начертава карта на света.

Воюва като капитан в османския флот при Египетската операция през 1516 г. През 1517 г. предлага първата начертана карта на Явуз Султан Селим ("Жестокия"). След като завършва "Морска книга" през 1521 г., участва в Родоската операция от 1522 г. През 1524 г. направлява кораба на великия везир Макбул Ибрахим Паша, пътуващ за Египет. През 1525 г. поради интереса на великия везир преработва "Морска книга" с негова помощ и я подарява на падишаха султан Кануни Султан Сюлейман, „Законодателя“ (или наричан още „Великолепни“), заедно с начертаната през 1528 г. втора карта на света.

 
Карта на Пири РеисСлед 1528 г. служи в южните морета. След превземането на град Аден (в дн. Йемен) от португалците, той е назначен за капитан в Османския суецки флот, но на 26 февруари 1548 г. Аден е превзет обратно. През 1552 г., превземайки важната португалска база в Мускат (Маскат) и след това остров Кешъм (в Персийския залив), обсажда крепостта Хормуз. После се насочил на север, узнавайки решението на португалците да затворят Персийския залив. След като завладял Катарския полуостров и остров Бахрейн, заминал за Египет. Губернаторът на Басра, Кубад Паша, поискал помощта му по време на тези нападения, но Пири Реис изоставил флотата, намираща се в Персийския залив. По-късно бил обявен за виновен за тези си действия и бил публично обезглавен през 1554 г. или 1555

[ЖАРКО ЖЕГЛЕВ]

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%B8_%D0%A0%D0%B5%D0%B8%D1%81